Притча за знаците на Съдбата
В притчите човек може да открие от дълго време издирван отговор, поука и очакване, а даже и своето предопределение. Ето една алегория за знаците на Съдбата, която ще ни научи за какво не би трябвало да пропущаме опциите, предоставена ни от Съновник.бг.
Съдбата и Животът били неразделни другари. Един ден Животът отишъл на посетители в дома на приятелката си и забелязал, че тя не е в положително въодушевление.
– Какво ти става, Съдба? Защо си толкоз посърнала? -попитал Животът.
– Тъжна съм, тъй като един от хората, за които се грижа, не е благополучен. Да, има си хубава работа, скъпа кола, красива къща, другари, само че все му липсва нещо.
– А работата му по какъв начин е? Да не би шефът му е да е прекомерно придирчив?
– Не! Началник като всички останали. Не знам какво го тормози – обяснила Съдбата.
– А ти опита ли да направиш работата му малко по-приятна? – запитал Животът.
– Разбира се! Преди две седмици, когато стоеше в офиса, накарах слънцето да изгрее, а след това по радиото да пуснат обичаната му ария. После оставих двадесет лв. пред офиса му, с цел да ги откри, когато си потегля. Нищо от това обаче не го накара да се усмихне.
– Да не би да не може да спи или да сънува кошмари по време на сън и това да го изтощава? – почнал да размишлява Животът.
– Напротив! Грижа се сънят му да е пълностоен, а сънищата му – постоянно приятни – обяснила Съдбата.
– Сигурно му липсва обич. Защо не го срещнеш с някоя хубавица?
– Вече го направих! Сблъсках ги на стълбищата с жена, с която са основани един за различен. Но той единствено я погледна и продължи напред, захласнат от безконечните си сиви мисли.
– А по какъв начин прекарва свободното си време той? – поинтересувал се Животът.
– Стои пред тв приемника или пред компютъра. В краен случай мие чинии, пуска пералня и прахосмукачка – разказала обезсърчено Съдбата.
– Дори и през ваканциите ли? – учудил се Животът.
– Е, тогава излиза с другари и се напива с бира, водка или различен алкохол. После става заран и пие кафе пред компютъра.
– А ти опитва ли да му спреш интернета? – попитал Животът.
– Естествено. Дори и токът съм му серпантина, само че тогава той си намира следващото скучно занятие вкъщи.
– А, красивата непозната? Тя наоколо ли живее? – поинтересувал се Животът.
– Да, в прилежащия блок. Ако най-малко един път беше излязъл да се разноски уикенда в близкия парк, ще се да я засече, до момента в който разхожда кучето си. Но уви! Каквито и знаци да му пратя, той остава ням у кьорав за нея и за щастието в живота си! – отчаяла се изцяло Съдбата.
– Сетих се какво можем да създадем! Нека прегледаме книгата за решения на тежки обстановки като неговата! – предложил Животът.
Съдбата донесла книгата, отворила я и почнала да чете:
– Можем да му отворим очите, като му пратя грип, главоболие, повръщане, строшаване на крака…
– Прелисти по-напред, апелирам те! Тези ограничения са прекомерно леки за неговия случай! – възразил Животът.
– Прав си! По-добре да му пратя злополука или пожар, с цел да се опомни най-сетне!-решила Съдбата!
Виж още:
