За скакалците от А до Я
В природата насекомите заемат максимален дял. Сред известните за нас инсекти са щурците, цикадите, пеперудите, мухите, пчелите.
Те в действителност са неизброими типове, родове, разреди и фамилии. А измежду цялото многообразие скакалците са от най-често срещаните, само че хората не знаят доста за тях, може би тъй като принадлежат към вредителите, с които главно се боди битка.
Има обаче прекалено много любопитни обстоятелства за биологията, произхода и държанието им, които могат да накарат човек да се замисли с друга настройка за тези нездравословни и досадни съгласно общата визия инсекти.
Произход и подредба на скакалеца
Съвременният скакалец произлиза от античен предходник, съществувал доста преди динозаврите. Данните, които се получават от открити фосили, демонстрират, че примитивният скакалец се е появил за първи път през интервала Карбон, което значи преди повече от 300 милиона години. Повечето антични представители са непокътнати като фосили, само че ги откриват и в кехлибара.
Групата се е отказала от едностранчива специализация по време на триаса, като са останали значими растителноядни типове. Първите фамилии се появяват в интервала Креда, макар че някои принадлежат към ранната Юра.
Морфологичната им подредба е сложна, тъй като някои типове са се сближили заради общите местообитания. Сегашната таксонимия се прави по отношение на вътрешните гениталии, изключително на мъжките.
Това удивително насекомо има научно наименование Caelifera и е подразред на Правокрилите - Orthoptera. Има над 11 хиляди типа скакалци, обединени в 2400 рода. Вероятно съществуват и доста неописани типове, най-много във влажните тропически гори.
У нас са публикувани две фамилии: Полски и Дървесни скакалци.
Семейството на полските скакалци у нас е показано от:
- Италиански скакалец - Calliptamus italicus;
- Марокански скакалец - Dociostaurus marocannus.
Дървесните типове скакалци са с по-широко разпространяване у нас и са също два типа:
- Зелен скакалец - Tettigonia viridissima;
- Горски скакалец - Isophya tenuicerca.
Близката морфология се съчетава и с близка биология във връзка с хранене, размножаване и екологична среда като цяло.
Разпространение и местообитания на скакалеца
Тези инсекти доминират най-много във влажните тропици, само че по-голямата част от супер фамилиите имат представители по целия свят. Повечето са тревопасни и са към групата на дъвчещите тревопасни инсекти. Най-голямото семейство обгръща 8 хиляди типа и е публикувано в Новия свят. Африканските типове пък са главно вредители.
Как наподобява скакалецът?
Много от анатомичните характерности на скакалците са общи за всички инсекти. В тялото на скакалеца се разграничават трите елементи на насекомите: главата, гръдният панер и коремът.
Скакалците имат също така 6 крайници, 2 антени и 2 двойки крила.
Антенките му са нормално с дължината на насекомото, само че могат да я надвишават.
Най-интересни са очите му. Както при всички инсекти те са комплицирано устроени. На брой са 5. От двете страни на главата му е ситуирано по едно огромно око, всяко с хиляди лещи. Това на процедура значи, че зрителният му обсег е във всички направления.
Трите елементарни очи са ситуирани по едно в основата на антенката и едно е сред двете. Все още не е ясна функционалността на трите елементарни очи.
Не по-малко забавни са ушите на насекомото. Те са ситуирани на корема му. Под крилата си скакалецът има мембрани, които вибрират на звуковите талази. Мембраната играе ролята на просто устроено тъпанче, с което насекомото чува песните на себеподобните си.
Природата е дала на скакалеца мощни челюсти, устният уред е солиден, от гризещ вид, най-често ориентиран надолу. С него раздира растителната храна. В редки случаи може да захапе своя нападател.
Предните крила на скакалеца са кожести, по-тесни, а цветът им нормално се слива с този на околната среда. Задните ципести са по-широки, неподвижен се сгъват под предните.
Задните крайници на насекомото са скакателни. При женската коремчето приключва с яйцеполагало, което е мощно развито.
Жизнен цикъл на скакалеца
Жизненият цикъл на това насекомо е трансформация, само че непълна. Ларвите им са сухоземни.
Размножаването на скакалците е доста бурно, те се развъждат неконтролируемо. При копулация мъжките отделят сперматофор. Така се назовават сперматозоидите, които са слепени със тайни. Сперматофорът се вкарва в половия отвор на женската най-често отчасти.
Женските снасят яйцата благодарение на яйцеполагалото в почвата и по-рядко в растения. Ларвите линеят от 5 до 10 пъти, а възрастният субект е изцяло завършен. Липсва етап какавида.
Как се движи скакалецът?
Всички знаят, че скакалците скачат. Това става като изхвърлят тялото си във въздуха.
Високият скок на насекомото се дължи на дългите му задни крайници. Те извършват функционалност на дребен катапулт. Подготвяйки се за скок, скакалецът свива мускулите си, огъва коленните стави на задните си крайници и отскача.
В коляното му има особено късче кожа, което работи на правилото на пружината. Скакалецът отпуска мускула на крайници си и дава опция на пружинката да освободи своята сила, изхвърляйки тялото във въздуха.
Освен че скача, скакалецът може да лети. Заради огромните им скокове хората не регистрират обстоятелството, че тези инсекти имат и крила. Те са положителни летци и употребяват тази привилегия най-много, с цел да избягат от хищниците. Способностите им на скачачи просто им дава начален старт за самия полет.
Свиренето на скакалеца
Скакалците свирят и музиката им съставлява поредност от пукане и скърцане. Тези звуци се получават посредством търкане с краката на насекомото. Специални форми като клечки на задните крайници работят като ударен инструмент. Те се допират до тесния завършек на крилото.
Когато лети, скакалецът удря мощно с крила.
Мъжките скакалци пеят, само че песните им не са от най-мелодичните. Както е при всички инсекти, органите на слуха им са просто устроени. Те вършат разлика сред ритмите и силата на звука в близост, само че не разпознават детайлите в него. Женските се интересуват единствено от това дали им харесва ритъмът в песента на мъжкия, а не дали е мелодична. Песните са за привличане на сътрудник и дават отговор на тази си задача.
Хранене на скакалеца
Възрастните на множеството типове скакалци са растителноядни. Има и хищни типове, които се хранят с други инсекти. За питателните им привички може да се каже, че множеството спадат към всеядните вредители, което ще рече, че се хранят с огромен диапазон от културни и диви растения, принадлежащи на разнообразни фамилии. С това те нанасят големи вреди на посевите, като са в положение да унищожат цялата годишна продукция.
Освен върху цялото земеделско произвеждане, те могат да нанесат вреди и върху горите и оттова върху цялата естествена среда. Затова се създават проекти при които биват следени при миграцията им. Един рой скакалци през 1954 година е съумял да изяде над 200 квадратни километра диви и култивирани растения в Кения.
Още някои обстоятелства за скакалците
Природата е основала розови скакалци. Те са редки, само че не са неповторимо събитие. Причината за арката им розова одежда е генетична разновидност. Тя се назовава еритризъм и се получава от свръхпроизводство на червени пигменти или непълнота на тъмни пигменти. Среща се и при други животни като леопарда и змията.
По-дребните скакалци съумяват да се чифтосат с два пъти повече женски от преобладаващите едри самци. Броят наследници на дребните и едрите обаче е идентичен.
Дребните скакалци пеят повече. Това им е нужно, с цел да притеглят женската. На едрите им стига и внушителната им снага.
Скакалецът е на ден насекомо. То е интензивно денем, тъй като му е нужно да гълтам повече светлина, с цел да увеличи своята температура. Въпреки това се храни единствено през нощта.
Скакалците са мигриращ тип. Те се местят, с цел да прекарат зимата в по-благоприятни условия с повече храна.
Скакалците съдържат доста протеин. Хората ги инсекти от епохи. В Африка, Азия и Америка те са много постоянно значима съставка от менюто.
Скакалците са известни в доста приказки и национални предания наред с калинки, оси, паяци, богомолки.
