Бобър - всичко за симпатичния гризач
В природата има типове с най-различни качества и способности. Едни са превъзходни артисти, други основават единствена по рода си храна, а има и тип, който се слави като непостижим строител. Това, несъмнено, е бобърът.
Той строи и ремонтира неуморно жилището си във водата, като по този метод трансформира трагично природата, измежду която тече животът му. Бобърът има извънредно значимо значение за горската екосистема в северната умерена зона и по тази причина е добре да се познава.
Класификация и разпространяване на бобъра
Бобърът, с научно наименование Castor, принадлежи на семейство Castoridae, т.е. Боброви. Той и водолюбив гризач, най-големият в Северна Америка и Европа.
Семейство Castoridae съдържа двата типа живи бобри и техните изкопаеми родственици. Някога това е била огромна и разнообразна група гризачи, само че в този момент е лимитирана до типа Castor.
Най-ранните касториди принадлежат към жанр Agnorocastor, съществувал през късния еоцен и олигоцен в Северна Америка и Азия. Свързани са и с други родове ранни касториди, които са родственици на днешните бобри.
Зъбите на тези ранни типове бобри не са били пригодени за изрязване на дървесина, което допуска, че този табиет е еволюирал в по-късен миг, само че те въпреки всичко са били приспособени за полуакватичен живот. Тези типове в следствие са се развили в палиокастъра.
Тези животни последни животни от плейстоцена са били с размера на черна мечка, само че мозъкът им е бил колкото и на актуалния бобър. Формата на предшественика демонстрира, че е бил добър плувец и евентуално е живял в блатисти места.
Днешният бобър съставлява едно малко семейство. Два типа от един жанр - Castor. Членовете му живеят в горски общности в северната умерена зона и тяхното екологично влияние е мощно.
Съвременните бобри се срещат в Северна Америка, Северна Европа и Северна Азия.
Как наподобява бобърът?
Бобърът е полуактивен бозайник, който мнозина оприличават на огромен плъх, мармот, дребна мечка, видра, невестулка, гигантско морско свинче, капибара и даже вомбат. Подобно на доста други бозайници прекарва огромна част от живота си във водата. Той е много огромна животно. Възрастният може да тежи до 30 кг. Водата е по-ефективен проводник на топлота от въздуха, а огромният размер обезпечава удобно съответствие сред повърхността и масата, което оказва помощ да се понижи скоростта на топлинните загуби.
Друга характерност на всички полуакватични бозайници е, че те постоянно са добре изолирани. Бобрите също дават отговор на тази характерност. Те имат дълги косми, съставляващи тяхното палто и гъст подкосъм. Фините им кожи са ги трансформирали в цел на търговията с кожи.
Бобрите имат огромни задни крайници и умерено дълга, само че сплескана опашка, която употребяват за задвижване във водата. Дължината на опашката им доближава от 25 до 37 сантиметра. За съпоставяне, дължината на тялото е от 80 до 130 сантиметра.
Структурата на тялото на бобъра е идеална за полуводния живот, който води. Главата му е огромна, с плоска горна част, с пай и пълен врат. Муцуната му е тясна и стига до скулите. Има дребни черни очички, които се покриват с транспарантен похлупак, когато плува, и това му оказва помощ да вижда под водата.
Зъбите на бобъра са типични за гризачите. Те са 20 на брой. Четири са изпъкнали напред - два са от горната страна и два изпод. Те порастват през целия му живот. И непрекъснато се изострят, до момента в който се изтриват. Резците са с дължина до 25 милиметра горните и до 40 милиметра долните. Широки са към 8-10 милиметра.
Ушите на бобъра са дребни, къси на дължина и покрити с четина, само че слухът на гризача е отличен.
Както предните, по този начин и задните крака имат по 5 пръста с дълги нокти.
Цветът на козината на бобъра е главно кафяв с разнообразни нюанси - светли, пясъчни, до тъмнокафяви, само че има и чисто бели бобри.
Характерна и е структурата на езика е, че гърбът му е издигнат и може да бъде прикован компактно към небцето, което блокира прекосяването на вода от устата. Това разрешава на бобъра да отвори устата си, с цел да гризе или носи клони, до момента в който е под водата.
Местообитания на бобъра
Бобрите живеят по крайбрежията на постепенно течащи реки, езера и напоителни канали. Заобиколени са от птици, патици, гъски, риби, костенурки, жаби. През лятото са дейни на здрачаване. Те напущат къщата си при залез и работят интензивно до рано заран.
Когато излезе на сушата, бобърът е муден, движи се мудно, с клатене, разчита на късите си предни и по-дълги задни крайници. Ако забележи заплаха, тича към водата. Не се отделя от брега на повече от 200 метра.
Начин на живот на бобъра
Гризачът живее в фамилна група Територията си маркира с ароматни могили. В езера или тихи води построява жилището си с подводен вход и гнездова камера под равнището на водата.
Умелият плувец бобър може да измине 750 метра под вода и да остане потънал за 4 или 5 минути.
При заплаха бобърът пляска с опашката си по водата, с цел да стресне неприятеля и по този начин предизвестява фамилията си да се пази.
Продължителността на живота на бобъра е към 10 години. В плен може да доживее до 35 години.
На 18 октомври е Международният ден на бобъра.
Как бобърът строи жилището си?
Няма друго животно, което да държи толкоз доста на дома си, като бобъра. Затова го строи и поправя през целия си живот.
Всичко стартира, като търси къде във водното тяло има малко количество нанос или някое паднало дърво. Веднага животното стартира да натрупа от горната страна тиня и камъни.
След това те стартират да слагат подобаващи дървета върху калта. Получава се яз. Когато е подготвен, водата се натрупва и образува езерце. Това е мястото, където ще живее фамилията на бобъра. То е дълго приблизително по няколко метра и надълбоко до 2 метра. Правят ги на няколко етажа. Има и по два подводни входа. Ако горният етаж замръзне, не престават да си живеят на долните.
Веднъж построили бента, бобрите се грижат цялостен живот за него. Добавят нови клони, камъни и тиня. Непрекъснато уголемяват своя яз и той става все по-широк и висок. Там се образува необятно и надълбоко езеро. Когато дъждовете или теченията скапват бента, бобрите го ремонтират главно.
Тези бозайници трансформират потоците и езерата със своята работа и наводняват обширни региони, като основават условия за живот на някои типове диви животни. Често трансформират трагично природата на потоците.
С какво се храни бобърът
Бобрите се хранят с кора и листа, като постоянно изсичат дървета, с цел да получат храна. Правят ресурси за зимата, като образуват купчини, дълги по 18 метра. По-дебелите клони раздробява на парчета.
През лятото бобърът се храни с треви, корени, елементи от водни лилии, хвощове, тръстика, трепетлика и камъш.
Предпочитанията им са към върбите, клен и тополите и избирайки тези дървета те могат да окажат въздействие върху състава на дървесните типове в региона, където се заселват. Обичат и жълъди.
Месото на този гризач също става за ястие, хората употребяват и мазнината му.
Размножаване на бобъра
Този гризач се разграничава от всички останали по това, че основава семейство. Те са моногамни животни. Двойката бобри остава дружно цялостен живот, а младите напущат родителите си на възраст 2-3 години. Семейството нормално наброява 5 животни.
Бобърът се развъжда постепенно. Веднъж в година се раждат от 2 до 5 дребни след бременност от 5 месеца.
