Опасността за България не произлиза от дефицита и дълга, а от инфлацията
В признатия от Министерския съвет проектобюджет недостиг остава същият, както в първия му вид отпреди 2 седмици, само че с 1 милиард се понижава външният дълг. По-малки са и предстоящите доходи от налози поради неналичието на транспорт на съветски газ през България.
Големите цели на актуалното българско държавно управление са влизане на България в Шенген и в Еврозоната. Дали бюджетът за 2024 година е съответен може да се съди по това, до каква степен той способства за реализиране на тези цели през първата от идващите 3 години.
Това разяснява пред БНР-Радио София икономистът Румен Гълъбинов.
Надяваме се да влезем колкото се може по-рано, без повече отлагания. Според макрорамката продължаваме да се придържаме към 3% недостиг по отношение на Брутният вътрешен продукт до 2026 година
" Когато основата (БВП) се усилва, дефицитът като безспорна стойност също пораства. Затова има потребност от дофинансиране с нови заеми. Според мен, за идната година не би трябвало да вземаме предел повече от 9 милиарда лв., а той евентуално ще бъде към 11 милиарда. Добре е по-голямата част от новия заем да отива за погасяване на остарели задължения, а по-малка част – за вложение в стопанската система. От Европейска комисия още чакаме средствата от Плана за възобновяване и резистентност. Представили сме планове, нека тази година пристигна и финансиране ", разяснява Гълъбинов.
По думите му, към момента в България е положително съотношението дълг, държавно ръководство къмто Брутният вътрешен продукт – 25%. С новите задължения за идващите 3 години ще стигнем 30%, а Маастриктския аршин е 60 %. Засега обаче нямаме консолидиран държавен дълг.
На България няма да е проблем дефицитът и дълговото задължение. България би трябвало да следи за инфлацията. Това беше формалната спънка за отсрочване влизането в Еврозоната. През октомври на годишна база нашата инфлация е двойно по-голяма от междинната за Европейски Съюз. Догодина точно инфлацията може да стане фиктивен мотив за още 1 година отсрочване влизането ни в Еврозоната, счита икономистът.
Според него добре е, че се планува увеличение на заплати и пенсии – ние трябва да догонваме приходите в Европа.
Но това създава опасност от стимулиране на инфлацията.
Трудно се смъква недостиг, когато би трябвало да се дофинансира опазване на здравето, обучение, да се отделят обещани средства за защита и национална сигурност.
Приходната част в бюджета зависи от събираемостта на Национална агенция за приходите, само че и от интензивността на стопанската система. Очаква се обаче бизнес интензивността да бъде вяла, остава привилегията с Данък добавена стойност ставката за част от бизнеса. Трудно ще се доближи заложената приходна част, в случай че в средата на годината не се пристъпи към актуализиране на бюджета, добави още Румен Гълъбинов и уточни някои съставни елементи в бюджета, които могат да бъдат прецизирани.
Големите цели на актуалното българско държавно управление са влизане на България в Шенген и в Еврозоната. Дали бюджетът за 2024 година е съответен може да се съди по това, до каква степен той способства за реализиране на тези цели през първата от идващите 3 години.
Това разяснява пред БНР-Радио София икономистът Румен Гълъбинов.
Надяваме се да влезем колкото се може по-рано, без повече отлагания. Според макрорамката продължаваме да се придържаме към 3% недостиг по отношение на Брутният вътрешен продукт до 2026 година
" Когато основата (БВП) се усилва, дефицитът като безспорна стойност също пораства. Затова има потребност от дофинансиране с нови заеми. Според мен, за идната година не би трябвало да вземаме предел повече от 9 милиарда лв., а той евентуално ще бъде към 11 милиарда. Добре е по-голямата част от новия заем да отива за погасяване на остарели задължения, а по-малка част – за вложение в стопанската система. От Европейска комисия още чакаме средствата от Плана за възобновяване и резистентност. Представили сме планове, нека тази година пристигна и финансиране ", разяснява Гълъбинов.
По думите му, към момента в България е положително съотношението дълг, държавно ръководство къмто Брутният вътрешен продукт – 25%. С новите задължения за идващите 3 години ще стигнем 30%, а Маастриктския аршин е 60 %. Засега обаче нямаме консолидиран държавен дълг.
На България няма да е проблем дефицитът и дълговото задължение. България би трябвало да следи за инфлацията. Това беше формалната спънка за отсрочване влизането в Еврозоната. През октомври на годишна база нашата инфлация е двойно по-голяма от междинната за Европейски Съюз. Догодина точно инфлацията може да стане фиктивен мотив за още 1 година отсрочване влизането ни в Еврозоната, счита икономистът.
Според него добре е, че се планува увеличение на заплати и пенсии – ние трябва да догонваме приходите в Европа.
Но това създава опасност от стимулиране на инфлацията.
Трудно се смъква недостиг, когато би трябвало да се дофинансира опазване на здравето, обучение, да се отделят обещани средства за защита и национална сигурност.
Приходната част в бюджета зависи от събираемостта на Национална агенция за приходите, само че и от интензивността на стопанската система. Очаква се обаче бизнес интензивността да бъде вяла, остава привилегията с Данък добавена стойност ставката за част от бизнеса. Трудно ще се доближи заложената приходна част, в случай че в средата на годината не се пристъпи към актуализиране на бюджета, добави още Румен Гълъбинов и уточни някои съставни елементи в бюджета, които могат да бъдат прецизирани.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ