Към съвременното осмисляне на приносите и ролята на Георги Димитров в историята
В преломните времена за човечеството през днешния ден, когато светът се мени необратимо, имаме дълга, привилегията и достолепието да честваме 140-годишнината от рождението на бележития българин Георги Димитров – една от най-светлите, най-героичните, известните персони в новата и най-новата история на България и на човечеството. Човек с рядка орис, популярен темперамент, създател на историята в един от най-драматичните интервали на ХХ век, лидер на международната антифашистка битка, воин на своето време и на бъдещето.
Никога след неговата кончина Георги Димитров не е бил толко нужен и настоящ, а светът толкоз същият против който той величаво се изправя. Днес България и светът имат голяма нужда от персони с такива реформаторски хрумвания и благоприятни условия за решаването на проблемите и рецесиите, тъй като той надвишава освен рамките на България и Балканите, а концепциите му се трансформират във всесветски в битката срещу фашизма. Още повече в този момент, при цялостния неуспех на последните опити на международния капитализъм да продължи господството си посредством неолиберализма и глобализацията, наложени преди повече от три десетилетия. А те в действителност породиха дезинтеграцията, тероризма и неофашизма и задълбочиха и обостриха бедността в обществата, доведоха до брутални промени в културата и полезностите, морала и духовността на индивида. Днес безспорни учени и престижи са безапелационни, че светът е в изискванията към този момент не на структурна, а на систематична рецесия на капитализма. Ние сме съвременници на трагичната промяна на разнообразни столетия в човешката история. В тази повратна точка в историята на човечеството, при тоталното рушене на господстващите до в този момент шаблони, при разширяващия се фашизъм, връщането към концепциите, оценките, към историческия опит и постижения на Георги Димитров, ни дава отговори, които са изключително нужни и настоящи за лявата и антифашистката част от човечество и неговото бъдеще. Още повече, че преди няколко години и Умберто Еко предизвести: „ Първичният фашизъм може да се завърне под най-невинни маски. Наш дълг е да го разкрием и да го посочим с пръст при всяка от деянията му – всеки ден, във всяка част на света. “. Според публични данни от 2018 година „ …в Европейския съюз има над 500 неонацистки и националрадикални групировки, постоянно юношески. В тях членуват над 7 милиона души. “ Тази информация е още по-стряскаща и тревожна на фона на отсъствието на интернационалните правила, на рухналата система за сигурност, на степента на нацификация на обществото в Украйна и в доста страни в Европа и в света и на събитието, че нацизмът е неотделима част от западната просвета, въпреки и в инертен тип от време на време. Възраждането на фашизма (ренацификацията) стана допустимо след рухването на социализма и разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, а с това и системата на въздържане на фашизма. Нужно е да напомним, че след Втората международна война процесът на денацификация в Европа и света не бе приключен действително.
Съвременният капитализмът и човечеството в доста връзки и индикатори се върна тогава, по този начин и в последното десетилетие имат единствен излаз в лицето на фашизма. Демократичните процедури и институции в огромна степен са дискредитирани, финансовият капитал от десетилетия доминира и диктува изискванията и механизмите на всички места и във всичко само в личен интерес, а правилата и политиката на неолиберализма, освен не са в положение да се борят със зародилия се фашизъм, освен това, те го пораждат и подтикват.
Всяко връщане към ярката персона и делото на Георги Димитров мощно откроява неговия извънреден принос, концепциите му за обществена правдивост, яростните класови и политически борби, в които взе участие през целия си живот, полезностите и морала, патриотизма и неразривната му връзка с народа, служащите и трудовите хора, а по едно и също време с това и голямата нужда от неговото величаво наличие и образец като политик и общественик, като честен стожер и утвърден интернационален деятел. Неонацистките безчинства и изстъпления в Украйна от години са предизвестие и демонстрират какви полезности би трябвало да отстояваме, а това антифашистките и хуманни хрумвания на Георги Димитров.
Тази бележита годишнина ни дава мотив в тези сложни времена да се обърнем към един от заветите на Георги Димитров: че „ …най-добрият наш преподавател за сегашното и бъдещето е вярно разбраната история и потреблението на нейната богата съкровищница от скъпи уроци. Ние се нуждаем като самун и въздух от своя лична марксическа философия на нашата история “ – споделя Г.Димитров. В своята активност и творчество, той непрекъснато дава образци по какъв начин самичък той се учи от историята, от историческото минало, от историческия опит, обичаи, събития и народопсихологическите особености на народите. Доброто познаване на историята дава опцията на Георги Димитров да планува и да изяснява протичащото се, да чертае бъдещето, постоянно да има отговор за протичащите събития, тъй като, както е потвърдено в историята извънредно рядко се случва нещо неповторимо ново и по-рано несъществуващо в границите на несъмнено историческо време. Затова е по този начин належащо да имаме познанието и опцията да проучваме и осмисляме предишното. Известно е, че всичко стартира с образованието, със знанието и изключително в преломните времена, с историческото познание. Скъсването с историческата памет и историческото знание, тенденциозното пренаписване на историята води до дълбоки, а от време на време и съдбовни неточности, до превръщането на историята в неистина. Тази безпаметност бе наложена от неолиберализма в последните десетилетия и в нейната скица и структура „ за края на историята “ се изключва и заличава личността и делото на Георги Димитров, а също и на неговите приятели и съратници от целия ХХ век. Така се наложи и погрешната визия, че богатият с историята си, измъченият от провалите български народ от политиката на монархизма и буржоазните държавни управления, има свои герои и постижения единствено до Освобождението (а и те, както виждаме са мощно схематизирани и ограничени). Отхвърлени и зачеркнати бяха всички, безусловно всички бележити и обичани дейци на обществените и революционните битки и на антифашистката опозиция. Те бяха първи в листата след 1989 година на безумието наречено декомунизация, на отричането на историческата истина, унищожаването на националната памет и монументи, на смяната на полезностите и съзнанието на хората. Така националният и интернационален воин Георги Димитров се оказа доста по-известен и известен в редица други страни, в сравнение с в личната ни татковина. Това се удостовери преди пет години (когато чествахме 135 годишнината му) от многочислените задгранични посетители, почели личността и събитието. За болшинството от народа на България, уверена съм, личността и делото на Георги Димитров не би трябвало дълго и обстоятелствено да се изяснява, тъй като ние го усещаме и то е част от националната памет и респект.
И още нещо доста значимо и значително за настоящото схващане и осмисляне през днешния ден на концепциите и делото на Георги Димитров, е неговото лично отношение към своя, към българския народ. Във всички негови речи, отчети, приветствия и прочие, впечатлява честата приложимост на израза „ нашият народ “ или „ българският народ “ (в заключителната тирада на Лайпцигският процес), на дълбоката обвързаност към него и неговите проблеми и въжделения. Той доста добре знае от многогодишните остри битки в отбрана на обществените и политическите права на работническата класа, на трудовите хора, че всяко отделяне от потребностите, концепциите и духа на народа, обрича на крах, давност или цялостен неуспех хрумвания, политика, политици, държавници или интелектуални водачи. Затова в националната памет, а не в измислената и пренаписаната история в последните десетилетия остават тези, които са свързани с българския народ, отдадените на добруването му и просперитета на страната, създателите, тъй като мощен е този, който е с народа си. Затова в националната памет и през днешния ден, наред с известните изречения на Ботев и Левски, са и тези на Георги Димитров. И това се предава от потомство на потомство, от десетилетия, въпреки…
Днес, когато на държавно равнище ни липсват национални идеали, вярната посока за развиване и за бъдещето, когато изживяваме сродни събития и процеси, познати от предишния век, изключително належащо е актуалното осмисляне на приносите и ролята на Георги Димитров в историята на България и интернационалното придвижване за независимост, правдивост и антифашизъм.
И така… Въпреки напъните за оклеветяване, за отказване или премълчаване в България, животът, делото, концепциите, нравствеността на Георги Димитров от дълго време са определили мястото и престижа му на изтъкнат деятел на българското и интернационалното работническо, синдикално, социалистическо и комунистическо движение; лидер на паметното и преломно Септемврийското антифашистко въстание от 1923г. Той е героят на Лайпцигския развой, политическият, честен и правосъден победител в борбата против фашизма и Третия райх. Георги Димитров е идеологът на единните и националните фронтове в битката срещу фашизма; един от основните уредници на антифашистката битка по време на Втората международна война; а сетне и първостроителят на първата социалистическа, съвременна и просперираща Народна Република България, деятел с изключителна роля в международната история през първата половина на ХХ век; човек с огромен креативен разум. Наред с това Георги Димитров е блян за морал и добродетелност, за безрезервно посвещение на полезностите на свободата, на обществената правдивост, на националната самостоятелност, на културното благосъстояние и народен разцвет. Многостранна е личността на Георги Димитров, комплицирани и трагични са събитията в неговата политическа и персонална биография. През целия си живот Георги Димитров, талантлив с невероятна храброст, физическа и морална мощ, с изострен разум и разсъдък, остава правилен на своите хрумвания и същина – професионален бунтовник, теоретик, ослепителен журналист, уредник, трибун, общински консултант, народен представител, пълководец на левия социалистически план за България и нейната рационализация, деятел и началник на интернационалното комунистическо и антифашистко придвижване, приятел, другар, любящ наследник, брачен партньор и татко. Наш неизменен дълг е да съхраним историческата истина за Георги Димитров, да разпространяваме и предадем на идващите генерации неговия живот, дело, хрумвания и морал в подтекста на времето, в което живее и се бори той, само че и в нашата актуалност. Защото той се образува като персона, политик и бунтовник в своето време и в комплицирана, нова за човечеството ера, която би трябвало да се познава и схваща.
Всяко спиране в паметта за предишното и историята е рисково и води до повтаряне на остарели неточности и тествания. Отрицанието и очернянето на личността на Георги Димитров не може да продължи постоянно, това нормално е единствено интервал, епизод в човешката история, когато краткотрайно побеждава реставрацията и разрушението. Неизменна е задачата, а и времето, което идва неизбежно ще върне Георги Димитров на заслуженото му място в българската и международната история. И освен него, само че и цялата плеада светли персони, негови приятели, съидейници, съидейници и герои на нашата история от края на ХIХ век и част от ХХ. Наш дълг е да се борим и отстояваме това, да не бъдем малодушни, разграничени и дезорганизирани.
Никога след неговата кончина Георги Димитров не е бил толко нужен и настоящ, а светът толкоз същият против който той величаво се изправя. Днес България и светът имат голяма нужда от персони с такива реформаторски хрумвания и благоприятни условия за решаването на проблемите и рецесиите, тъй като той надвишава освен рамките на България и Балканите, а концепциите му се трансформират във всесветски в битката срещу фашизма. Още повече в този момент, при цялостния неуспех на последните опити на международния капитализъм да продължи господството си посредством неолиберализма и глобализацията, наложени преди повече от три десетилетия. А те в действителност породиха дезинтеграцията, тероризма и неофашизма и задълбочиха и обостриха бедността в обществата, доведоха до брутални промени в културата и полезностите, морала и духовността на индивида. Днес безспорни учени и престижи са безапелационни, че светът е в изискванията към този момент не на структурна, а на систематична рецесия на капитализма. Ние сме съвременници на трагичната промяна на разнообразни столетия в човешката история. В тази повратна точка в историята на човечеството, при тоталното рушене на господстващите до в този момент шаблони, при разширяващия се фашизъм, връщането към концепциите, оценките, към историческия опит и постижения на Георги Димитров, ни дава отговори, които са изключително нужни и настоящи за лявата и антифашистката част от човечество и неговото бъдеще. Още повече, че преди няколко години и Умберто Еко предизвести: „ Първичният фашизъм може да се завърне под най-невинни маски. Наш дълг е да го разкрием и да го посочим с пръст при всяка от деянията му – всеки ден, във всяка част на света. “. Според публични данни от 2018 година „ …в Европейския съюз има над 500 неонацистки и националрадикални групировки, постоянно юношески. В тях членуват над 7 милиона души. “ Тази информация е още по-стряскаща и тревожна на фона на отсъствието на интернационалните правила, на рухналата система за сигурност, на степента на нацификация на обществото в Украйна и в доста страни в Европа и в света и на събитието, че нацизмът е неотделима част от западната просвета, въпреки и в инертен тип от време на време. Възраждането на фашизма (ренацификацията) стана допустимо след рухването на социализма и разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, а с това и системата на въздържане на фашизма. Нужно е да напомним, че след Втората международна война процесът на денацификация в Европа и света не бе приключен действително.
Съвременният капитализмът и човечеството в доста връзки и индикатори се върна тогава, по този начин и в последното десетилетие имат единствен излаз в лицето на фашизма. Демократичните процедури и институции в огромна степен са дискредитирани, финансовият капитал от десетилетия доминира и диктува изискванията и механизмите на всички места и във всичко само в личен интерес, а правилата и политиката на неолиберализма, освен не са в положение да се борят със зародилия се фашизъм, освен това, те го пораждат и подтикват.
Всяко връщане към ярката персона и делото на Георги Димитров мощно откроява неговия извънреден принос, концепциите му за обществена правдивост, яростните класови и политически борби, в които взе участие през целия си живот, полезностите и морала, патриотизма и неразривната му връзка с народа, служащите и трудовите хора, а по едно и също време с това и голямата нужда от неговото величаво наличие и образец като политик и общественик, като честен стожер и утвърден интернационален деятел. Неонацистките безчинства и изстъпления в Украйна от години са предизвестие и демонстрират какви полезности би трябвало да отстояваме, а това антифашистките и хуманни хрумвания на Георги Димитров.
Тази бележита годишнина ни дава мотив в тези сложни времена да се обърнем към един от заветите на Георги Димитров: че „ …най-добрият наш преподавател за сегашното и бъдещето е вярно разбраната история и потреблението на нейната богата съкровищница от скъпи уроци. Ние се нуждаем като самун и въздух от своя лична марксическа философия на нашата история “ – споделя Г.Димитров. В своята активност и творчество, той непрекъснато дава образци по какъв начин самичък той се учи от историята, от историческото минало, от историческия опит, обичаи, събития и народопсихологическите особености на народите. Доброто познаване на историята дава опцията на Георги Димитров да планува и да изяснява протичащото се, да чертае бъдещето, постоянно да има отговор за протичащите събития, тъй като, както е потвърдено в историята извънредно рядко се случва нещо неповторимо ново и по-рано несъществуващо в границите на несъмнено историческо време. Затова е по този начин належащо да имаме познанието и опцията да проучваме и осмисляме предишното. Известно е, че всичко стартира с образованието, със знанието и изключително в преломните времена, с историческото познание. Скъсването с историческата памет и историческото знание, тенденциозното пренаписване на историята води до дълбоки, а от време на време и съдбовни неточности, до превръщането на историята в неистина. Тази безпаметност бе наложена от неолиберализма в последните десетилетия и в нейната скица и структура „ за края на историята “ се изключва и заличава личността и делото на Георги Димитров, а също и на неговите приятели и съратници от целия ХХ век. Така се наложи и погрешната визия, че богатият с историята си, измъченият от провалите български народ от политиката на монархизма и буржоазните държавни управления, има свои герои и постижения единствено до Освобождението (а и те, както виждаме са мощно схематизирани и ограничени). Отхвърлени и зачеркнати бяха всички, безусловно всички бележити и обичани дейци на обществените и революционните битки и на антифашистката опозиция. Те бяха първи в листата след 1989 година на безумието наречено декомунизация, на отричането на историческата истина, унищожаването на националната памет и монументи, на смяната на полезностите и съзнанието на хората. Така националният и интернационален воин Георги Димитров се оказа доста по-известен и известен в редица други страни, в сравнение с в личната ни татковина. Това се удостовери преди пет години (когато чествахме 135 годишнината му) от многочислените задгранични посетители, почели личността и събитието. За болшинството от народа на България, уверена съм, личността и делото на Георги Димитров не би трябвало дълго и обстоятелствено да се изяснява, тъй като ние го усещаме и то е част от националната памет и респект.
И още нещо доста значимо и значително за настоящото схващане и осмисляне през днешния ден на концепциите и делото на Георги Димитров, е неговото лично отношение към своя, към българския народ. Във всички негови речи, отчети, приветствия и прочие, впечатлява честата приложимост на израза „ нашият народ “ или „ българският народ “ (в заключителната тирада на Лайпцигският процес), на дълбоката обвързаност към него и неговите проблеми и въжделения. Той доста добре знае от многогодишните остри битки в отбрана на обществените и политическите права на работническата класа, на трудовите хора, че всяко отделяне от потребностите, концепциите и духа на народа, обрича на крах, давност или цялостен неуспех хрумвания, политика, политици, държавници или интелектуални водачи. Затова в националната памет, а не в измислената и пренаписаната история в последните десетилетия остават тези, които са свързани с българския народ, отдадените на добруването му и просперитета на страната, създателите, тъй като мощен е този, който е с народа си. Затова в националната памет и през днешния ден, наред с известните изречения на Ботев и Левски, са и тези на Георги Димитров. И това се предава от потомство на потомство, от десетилетия, въпреки…
Днес, когато на държавно равнище ни липсват национални идеали, вярната посока за развиване и за бъдещето, когато изживяваме сродни събития и процеси, познати от предишния век, изключително належащо е актуалното осмисляне на приносите и ролята на Георги Димитров в историята на България и интернационалното придвижване за независимост, правдивост и антифашизъм.
И така… Въпреки напъните за оклеветяване, за отказване или премълчаване в България, животът, делото, концепциите, нравствеността на Георги Димитров от дълго време са определили мястото и престижа му на изтъкнат деятел на българското и интернационалното работническо, синдикално, социалистическо и комунистическо движение; лидер на паметното и преломно Септемврийското антифашистко въстание от 1923г. Той е героят на Лайпцигския развой, политическият, честен и правосъден победител в борбата против фашизма и Третия райх. Георги Димитров е идеологът на единните и националните фронтове в битката срещу фашизма; един от основните уредници на антифашистката битка по време на Втората международна война; а сетне и първостроителят на първата социалистическа, съвременна и просперираща Народна Република България, деятел с изключителна роля в международната история през първата половина на ХХ век; човек с огромен креативен разум. Наред с това Георги Димитров е блян за морал и добродетелност, за безрезервно посвещение на полезностите на свободата, на обществената правдивост, на националната самостоятелност, на културното благосъстояние и народен разцвет. Многостранна е личността на Георги Димитров, комплицирани и трагични са събитията в неговата политическа и персонална биография. През целия си живот Георги Димитров, талантлив с невероятна храброст, физическа и морална мощ, с изострен разум и разсъдък, остава правилен на своите хрумвания и същина – професионален бунтовник, теоретик, ослепителен журналист, уредник, трибун, общински консултант, народен представител, пълководец на левия социалистически план за България и нейната рационализация, деятел и началник на интернационалното комунистическо и антифашистко придвижване, приятел, другар, любящ наследник, брачен партньор и татко. Наш неизменен дълг е да съхраним историческата истина за Георги Димитров, да разпространяваме и предадем на идващите генерации неговия живот, дело, хрумвания и морал в подтекста на времето, в което живее и се бори той, само че и в нашата актуалност. Защото той се образува като персона, политик и бунтовник в своето време и в комплицирана, нова за човечеството ера, която би трябвало да се познава и схваща.
Всяко спиране в паметта за предишното и историята е рисково и води до повтаряне на остарели неточности и тествания. Отрицанието и очернянето на личността на Георги Димитров не може да продължи постоянно, това нормално е единствено интервал, епизод в човешката история, когато краткотрайно побеждава реставрацията и разрушението. Неизменна е задачата, а и времето, което идва неизбежно ще върне Георги Димитров на заслуженото му място в българската и международната история. И освен него, само че и цялата плеада светли персони, негови приятели, съидейници, съидейници и герои на нашата история от края на ХIХ век и част от ХХ. Наш дълг е да се борим и отстояваме това, да не бъдем малодушни, разграничени и дезорганизирани.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ