В представите на българите 80-те години на миналия век изпъкват

В визиите на българите 80-те години на предишния век изпъкват като най-хубаво десетилетие. Това е една от на „ Галъп интернешънъл болкан “. В него са търсени отговори на въпросите: " Кога като общество се чувствахме най-добре и има ли десетилетие, което ни сплотява в общото чувство за по-щастливо време? А може би усещанията са по-скоро индивидуални и най-хубавото време е друго за всекиго? ".

Затова и социолозите са задали въпроса „ Кое е най-хубавото десетилетие?. От „ Галъп “ изясняват, че този въпрос е оставил поле на респондентите за оптимално необятни асоциации.

Една четвърт от всички взели участие в изследването показват точно 80-те година, а 70-те са най-хубавото време съгласно 13,9% от запитаните, следвани от деветдесетте (13,6%).
Както може да се чака, възрастта е в сериозна степен определяща за усещанията. Осемдесетте години на двадесетия век като че ли сплотяват в най-голяма степен обществото ни в чувствата за най-хубавото десетилетие.

Анкетираните на възраст сред 46 и 65 години обаче възприемат осемдесетте като най-хубавото време в доста по-голяма степен спрямо по-младите или пък с най-старите. При до 35-годишни, да вземем за пример, отговорите „ осемдесетте “  са към една десета. При най-възрастните (тези над 66 г.) чувствата, че 80-те години са най-хубавото време още веднъж понижават, разясняват от „ Галъп “.

Според тях тезата, че се обича най-вече десетилетието на своята младост, се удостоверява и когато се прегледат публичните настройки към седемдесетте. Поколението, което в най-голяма степен свързва десетилетието на диското с чувството за най-хубавото време са точно респондентите на възраст над 66 години – които са били в разцвета на младостта си през седемдесетте.

Пречупва се нещо в публичните усещания по отношение на деветдесетте. Поколението сред 36 и 45 години, от което се чака в най-голяма степен да възприема 90-те години като най-хубави, е по-скоро раздвоено. Същото важи и за поколението сред 26 и 35-годишна възраст. Още повече – децата и младежите на деветдесетте са и в доста по-голяма степен комплицирани за това кои в действителност са най-хубавите години – над две трети от запитаните сред 26 и 35 години не могат да преценяват кое десетилетие е най-хубаво за тях. Една пета от запитаните сред 36 и 45 години – също, демонстрира още проучването.

Объркването проличава и в някои парадоксални данни. Излиза да вземем за пример, че поколението, било на двадесет години през деветдесeтте, гледа с малко по-големи благосклонности към осемдесетте. Интересно е, че поколението 26-35 години (които са прекарали дребна част от съзнателния си живот през деветдесетте) са по-благосклонни към този интервал, разясняват анализаторите.
Очаквано, десетилетията на новото хилядолетие са най-добре оценени от най-младите (до 25-годишна възраст) Сред тях, още веднъж предстоящо, са и най-високите дялове на отговори „ не мога да преценява “ – съвсем всеки четвърти представител на поколението Z. Вероятно базата за съпоставяне (натрупаният житейски опит през десетилетията) е това, което ни дава опция да преценим кое е най-хубавото. Вероятно и упованията измежду младите са, че най-хубавото десетилетие следва.

----

Изследването е извършено „ лице в лице “ с таблети сред 20 и 27 септември 2022 година измежду 1009 пълнолетни българи. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Абсолютната оптималната неточност е ±3,1% при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на към 54 хиляди души.