Празнуваме Лазаровден
В предпоследната събота, преди Великден, Християнската черква отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар, както и паметта на Свети страдалец Лазар Български. Лазаровден е един от най-цветните и жизнерадостни празници в българския национален календар, който по традиция се провежда и празнува единствено от дами. Това е по този начин, тъй като този ден съответствува с националния ден на девойката, която откакто лазарува, към този момент може да се момее. Датата на празника се трансформира всяка година и зависи от Възкресение Христово. Какви са традициите и обичаите на Лазаровден?
На Лазаровден подрастващите девойки се трансформират в моми за женене. Празникът ознаменува момента, в който обществото им разрешава да сресват косите си като възрастните дами, да носят косатник, да обличат везана риза, да се кичат с гердани, пръстени и гривни, да носят венец на главата и китка на дрехата. От този ден на подрастващите девойки им е позволено да " либят либовник " и да се омъжат. На Лазаровден, девойките стартират да живеят в света на дамите.
По остарели български обичаи и традиции, подготовката за Лазаровден стартира от рано, още " среди пости ". По-възрастна жена, която от дълго време е била отдадена в лазаруването, оказва помощ на девойките да разучат песните, които ще извършват, обикаляйки селото. По-голямата част от тях пеят, а останалите танцуват, защото Лазаровден е празник както на женската хорова ария, по този начин и на танца.
На този ден празничният ритуал стартира рано сутринта. Момичетата се разделят на групи от по 5-6 лазарки и стартират да обикалят селото пременени в невестински облекла. В другите елементи на България девойките са обличали разнообразни одежди. В Източна Тракия, да вземем за пример, Лазарките са обличали нови булчински премени, с цел да
ги " раздрусат за хаир ". В кюстендилско момите са носели в ръка забрадка, с която невестата се " кланя " на сватбата - по този начин наречената " кланячка ", а в Шоплука главите им са били украсени с китка от копринена трева и красиво пауново перо.
Премяната на лазарките символизира освен брачния темперамент на празника, само че и любовта, женитбата и плодородието, които постоянно преплитат своята същина в едно.
В Кюстендилско лазарките пеели освен в домовете, само че и в гората, в раззеленили се ниви и даже по пътя и все за здраве, изобилие и благополучие.
Традицията на Лазаровден повелява да се пее на всеки член от фамилията, според от неговата възраст, пол и състояние в обществото. Независимо от това, лазарките влизат в дома с типичното за празника послание: Ой, Лазаре, Лазаре...
В предишното нашите баба и дядовци са вярвали, че словото, изречено на този ден, има магическа мощ и като се изключи че ще помогне на девойките да се трансфорат в дами, ще помогне и на пролетта да смени зимата. С религия в мистиката на Лазаровден са свързани и доста от обичаите, които се извършват. Стопанката на къщата търкулвала решето през лазарките и гадаела за плодородието съгласно това по какъв начин ще падне на земята. Друг бит повелява да ги посипва с жито, до момента в който танцуват, а те да се завъртят с думите: Завърти се Лазаре, че да се въдят пчелите, да се агнят агънца, да се телят теленца...
Според националните вярвания, стопанката на къщата наложително би трябвало да подари всяка лазарка със сурово яйце, което символизира безсмъртието. Освен това с него са се разваляли вълшебства и са се правели гадания за бъдещето.
Счита се, че къща, която е посетена от лазарки е щастлива и благословена, каквото пожелават и те самите посредством своите песни.
С моминските традиции на Лазаровден е обвързвано и забавното национално вярване, че госпожица, която е лазарувала не може да бъде похитена от дракон. В Източна Тракия легендата за Змейовата булка е била необятно публикувана. Тя споделя за госпожица, която отивала с родителите си на събор в прилежащото село, само че по пътя до такава степен ожаднява и спряла да пие вода на един бунар, макар предизвестието на татко й, че мястото било " лошаво ". Тогава пристигнал един дракон и й предложил да му пристане, като й заречен несметни благосъстояния. Девойката се изплашила и настигнала майка си и тейко си, без да им опише и думичка за това, което се е случило. След като съборът се пръснал, тя се поблазнила и пристанала на змея. След време, обаче, й домъчняло за околните й и го помолил да я пусне, с цел да ги види. Пуснал я той на същото място и по същото време от годината, само че до момента в който живеела с него, на Змейовата булка й била пораснала опашка. Чувайки песните момите, тя с смут почнала да се пробва да се отърве от нея, само че без триумф. От смут, че приятелките й ще я заварят по този начин, по устните й се появила кървава пяна и сърцето й се пръснало то боязън. Погребали я до кладенеца и всяка година на същото място играели хоро в нейна памет, само че несключено. Танцът нарекли " буенец ", а девойките, които го извършват - " лазарки ".
През неделния ден, Цветница, обичаите от Лазаровден не престават да се извършват. Лазарките замесват обредни хлябове, наречени " кукли " и завиват венец от върбови клончета, който пускат в течаща вода, с цел да се предпазят от Змея. Тази мома, чийто венец изпревари всички останали, ще се омъжи първа през годината. Този бит се назовава " кумичане " и с него се бележи края на моминските пролетни игри. Привечер на площада се играе последното за годината лазарово хоро, към което най-после се причисляват други девойки и момци. Те заключват хорото и го трансформират в първото подписано хоро след великденските пости.
На Лазаровден имен ден честват: Лазар, Лазарка, Лазарин и Лазаринка.
На Лазаровден подрастващите девойки се трансформират в моми за женене. Празникът ознаменува момента, в който обществото им разрешава да сресват косите си като възрастните дами, да носят косатник, да обличат везана риза, да се кичат с гердани, пръстени и гривни, да носят венец на главата и китка на дрехата. От този ден на подрастващите девойки им е позволено да " либят либовник " и да се омъжат. На Лазаровден, девойките стартират да живеят в света на дамите.
По остарели български обичаи и традиции, подготовката за Лазаровден стартира от рано, още " среди пости ". По-възрастна жена, която от дълго време е била отдадена в лазаруването, оказва помощ на девойките да разучат песните, които ще извършват, обикаляйки селото. По-голямата част от тях пеят, а останалите танцуват, защото Лазаровден е празник както на женската хорова ария, по този начин и на танца.
На този ден празничният ритуал стартира рано сутринта. Момичетата се разделят на групи от по 5-6 лазарки и стартират да обикалят селото пременени в невестински облекла. В другите елементи на България девойките са обличали разнообразни одежди. В Източна Тракия, да вземем за пример, Лазарките са обличали нови булчински премени, с цел да
ги " раздрусат за хаир ". В кюстендилско момите са носели в ръка забрадка, с която невестата се " кланя " на сватбата - по този начин наречената " кланячка ", а в Шоплука главите им са били украсени с китка от копринена трева и красиво пауново перо.
Премяната на лазарките символизира освен брачния темперамент на празника, само че и любовта, женитбата и плодородието, които постоянно преплитат своята същина в едно.
В Кюстендилско лазарките пеели освен в домовете, само че и в гората, в раззеленили се ниви и даже по пътя и все за здраве, изобилие и благополучие.
Традицията на Лазаровден повелява да се пее на всеки член от фамилията, според от неговата възраст, пол и състояние в обществото. Независимо от това, лазарките влизат в дома с типичното за празника послание: Ой, Лазаре, Лазаре...
В предишното нашите баба и дядовци са вярвали, че словото, изречено на този ден, има магическа мощ и като се изключи че ще помогне на девойките да се трансфорат в дами, ще помогне и на пролетта да смени зимата. С религия в мистиката на Лазаровден са свързани и доста от обичаите, които се извършват. Стопанката на къщата търкулвала решето през лазарките и гадаела за плодородието съгласно това по какъв начин ще падне на земята. Друг бит повелява да ги посипва с жито, до момента в който танцуват, а те да се завъртят с думите: Завърти се Лазаре, че да се въдят пчелите, да се агнят агънца, да се телят теленца...
Според националните вярвания, стопанката на къщата наложително би трябвало да подари всяка лазарка със сурово яйце, което символизира безсмъртието. Освен това с него са се разваляли вълшебства и са се правели гадания за бъдещето.
Счита се, че къща, която е посетена от лазарки е щастлива и благословена, каквото пожелават и те самите посредством своите песни.
С моминските традиции на Лазаровден е обвързвано и забавното национално вярване, че госпожица, която е лазарувала не може да бъде похитена от дракон. В Източна Тракия легендата за Змейовата булка е била необятно публикувана. Тя споделя за госпожица, която отивала с родителите си на събор в прилежащото село, само че по пътя до такава степен ожаднява и спряла да пие вода на един бунар, макар предизвестието на татко й, че мястото било " лошаво ". Тогава пристигнал един дракон и й предложил да му пристане, като й заречен несметни благосъстояния. Девойката се изплашила и настигнала майка си и тейко си, без да им опише и думичка за това, което се е случило. След като съборът се пръснал, тя се поблазнила и пристанала на змея. След време, обаче, й домъчняло за околните й и го помолил да я пусне, с цел да ги види. Пуснал я той на същото място и по същото време от годината, само че до момента в който живеела с него, на Змейовата булка й била пораснала опашка. Чувайки песните момите, тя с смут почнала да се пробва да се отърве от нея, само че без триумф. От смут, че приятелките й ще я заварят по този начин, по устните й се появила кървава пяна и сърцето й се пръснало то боязън. Погребали я до кладенеца и всяка година на същото място играели хоро в нейна памет, само че несключено. Танцът нарекли " буенец ", а девойките, които го извършват - " лазарки ".
През неделния ден, Цветница, обичаите от Лазаровден не престават да се извършват. Лазарките замесват обредни хлябове, наречени " кукли " и завиват венец от върбови клончета, който пускат в течаща вода, с цел да се предпазят от Змея. Тази мома, чийто венец изпревари всички останали, ще се омъжи първа през годината. Този бит се назовава " кумичане " и с него се бележи края на моминските пролетни игри. Привечер на площада се играе последното за годината лазарово хоро, към което най-после се причисляват други девойки и момци. Те заключват хорото и го трансформират в първото подписано хоро след великденските пости.
На Лазаровден имен ден честват: Лазар, Лазарка, Лазарин и Лазаринка.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ