В предходната си книга 12 правила за живота“ Джордан Б.

В миналата си книга „ 12 правила за живота “ Джордан Б. Питърсън ни предложи противоотровата против несъразмерния безпорядък в живота: безконечни истини, приложени към актуалните паники. Прозренията му към този момент помогнаха на милиони читатели и откриха мощен отзив по целия свят.

Сега, в дълго чаканото продължение доктор Питърсън отива още по-далеч, като демонстрира, че част от смисъла на живота идва от достигането оттатък познатото и сигурното и от адаптирането към непрекъснато изменящия се свят.

Как да избягаме от прекомерната сигурност и надзор и по какъв начин да спечелим от това? Докато остатъкът от безпорядък ни заплашва с неустановеност, остатъкът от ред води до липса на любознание и креативна жизнеспособност.

Затова „ Отвъд реда “ ни приканва да балансираме сред двете съществени положения на действителността – реда и хаоса – и разкрива дълбокия смисъл, който може да бъде открит на пътя, който ги разделя.

Когато незнанието взема връх и унищожава културата, от руините се раждат чудовища.

Подтикът да се вглеждаме деликатно даже в най-чудовищните и злонамерени неща и да приказваме за тях трезво и почтено е може би едничкото най-важно дстоижение на човешкия жанр.

Хората, които нарушават разпоредбите, ръководени от морални съображения, са същите тези хора, които преди този момент са се научили да ги съблюдават и да схващат потребността от тези правила, и които ги нарушават, съблюдавайки духа, а не буквата на закона.

Душата, която е подготвена да почине и да се прероди, може да надвие хищното зло.

Здравата, енергична и на първо място почтена персона ще признае грешките си. Тя непринудено ще се откаже от остарелите хрумвания, разбирания и привички, които пречат на по-нататъшното й израстване и триумф. Това е душата, която сама изгаря, неведнъж мъчително, старите убеждения, с цел да се възроди от пепелта им и актуализирана да продължи да живее. И не на последно място, това е душата, която ще съобщи наученото в този развой на гибел и прераждане, с цел да могат и другите, също като нея, да се разсънят за нов живот.

Винаги би трябвало да се стремите към нещо. Изберете най-хубавата цел, която в този миг сте способни да формулирате. Тръгнете към нея, даже да се препъвате. Забележете заблудите и грешките, които допускате по пътя, изправете се пред тях и ги коригирайте. Изяснете си каква е вашата история. Минало, настояще и бъдеще – всичко е от голяма важност. Начертайте както изминатия, по този начин и идния път.

Трябва да знаете от кое място сте минали, с цел да не допускате още веднъж грешките от предишното. Трябва да знаете къде сте в този момент, с цел да прокарате линия от началната до актуалната точка и да определите посоката, в която се движите. Трябва да знаете къде отивате, тъй като другояче ще затънете в неустановеност, непредсказуемост и безпорядък и ще се борите за глътка вяра и ентусиазъм. За положително или зло, чака ви дълъг път. Предстои ви премеждие и е по-добре да разполагате с точна карта. Посрещайте непринудено провокациите по пътя. Това е пътят на живота, на смисления живот – правата и тясна пътека, която е самата граница сред реда и хаоса и по която би трябвало да преминете, с цел да поддържате равновесието сред тях.

Извличането на потребна информация от опита е сложна задача. За да бъде изпълнена вярно, тя изисква най-чистите вероятни планове (най-важното е да подобряваме, а не да утежняваме нещата). Изисква подготвеност да се надигнем намерено против грешките си и да установим по кое време тъкмо и за какво сме се отклонили от правия път. Изисква също подготвеност за смяна, което доста постоянно се бърка с решението да оставим нещо (в това число човек или идея) зад тила си. В подобен случай най-елементарната реакция, която можем да си представим, е да извърнем взор и да откажем да се замислим по-дълбоко. За страдание в дълготраен проект тази доброволна слепота придава на съществуването неразбираема и мъглява форма; прави живота празен, незабележим, аморфен и комплициран, а нас самите хвръля в ужас и удивление.

Ако сте претъпкали килера с хиляди вехтории, един ден, когато минимум очаквате, вратата му ще поддаде и всичко, насъбрано вътре, което непреклонно е нараствало в мрака, внезапно ще се изсипе върху вас и ще ви затрупа. И това може да стане в миг, когато нямате нито време, нито сили да си изправите против тази лавина от насъбрани неща, да ги прегледате едно по едно и да прецените кое ще запазите и кое ще изхвърлите. Ето това значи да рухнеш под тежестта на психическия свръхбагаж.

Истината от време на време е толкоз ужасна, че единственото по-лошо от нея е лъжата, с която копнеете да я замените.

Живот, цялостен със страдалчество, само че и лишен от смисъл. Има ли по-точно определение за пъкъла?