В праисторически времена всеобщата практика е била мъртвите да бъдат

В праисторически времена всеобщата процедура е била мъртвите да бъдат погребвани под могили дружно с техните полезности и движимости. Погребаните били считани за свещени духове, които пазят живите. Но също по този начин се считало, че могат да отмъстят на всеки, който се осмели да наруши безконечния им покой. В това число влизат и модерните археолози.

По време на каменната ера хората практикували голям брой ритуали. Например, времето е било извънредно значимо за реколтата – слаба годишна продукция означавала апетит. Затова хората правили разнообразни ритуали, с цел да въздействат на климата- било то да провокират дъжд, или да го спрат.

Хората от каменната ера също по този начин боготворели предците си и по тази причина правели всичко допустимо мъртвите им да почиват в мир. Вярвали, че в случай че те се грижат за мъртъвците и мъртъвците ще се грижат за тях. Духът на мъртвия трябвало да бъде освободен от тялото, а това ставало, единствено когато цялата плът се разложи. Когато мъртвите не били удовлетворени от погребалните традиции, те можели да се завръщат от отвъдното и да преследват живите.

Тези хора правели могилите си от камък или пясък. Създавали ги като домове за умрелите, които наподобяват същинските домове на живите. Викингите траяли тази процедура чак до Средновековието.

Издължена могила със два входа във Франция. Wikimedia Commons

Най-често срещаните са издължените могили като Фъселската ложа в Англия. Тази могила евентуално е строена най-малко 10 години, тъй като е дълга повече от 100 метра. Праисторическите хора имали право да влизат в могилите, с цел да правят избрани ритуали.

По време на неолитната и бронзовата ера погребалните могили към този момент не били издължени, а кръгли. Един от най-хубавите образци може би е могилата в Силбъри Хил. Тя е издигната преди повече от 4700 години. Висока е 40 метра, диаметърът ѝ e 160 метра, а построяването ѝ е лишило най-малко 10 години. Това е най-големият праисторически паметник в Англия.

Могилата в Силбъри Хил. Wikimedia Commons

През 1776 година няколко миньори пробвали да разгадаят тайната на могилата и почнали да копаят. Но не разкрили нищо. През идващите два века последвали и други разкопки, само че още веднъж нищо не било намерено. Мистерията на тази могила остава, а към нея са се появили голям брой митове.

Снимка от птичи взор на могилата в Силбъри Хил. Wikimedia Commons

Една от тях гласи, че дяволът опитал да покрие целия град с пръст. Един обущар взел торба с употребявани обувки и отишъл при дявола. Когато го намерил, дяволът си почивал от преместването на пръстта и попитал обущаря какъв брой още път остава до града. Тогава обущарят му посочил обувките и му споделил, че е употребявал всички тях, откогато е излязъл от града преди три години. Разстроен, дяволът дал отговор, че не счита да пътува толкоз дълго време и оставил пръстта.

Също по този начин, за тази могила се приказва, че е населявана от духа на крал Сил. Според легендата, вътре е заровен краля, дружно с коня и бронята си, която била направена от чисто злато. Въпреки неколкократните разкопки, не е открита и след от останките на краля.

В доста европейски митове се приказва за могили, в които са скрити несметни съкровища. Но истината е, че златото не е било част от всекидневието на хората от това време. Затова и търсенето на полезности в праисторическите могили има друго значение.

Гробница във Варна на повече от 6600 години. В нея са открити най-старите златни бижута в света. Wikimedia Commons

Всички митове, в които се загатва за великански златни скулптури, не би трябвало да бъдат възприемани безусловно. Например, вярвало се, че кралят на Корнуол е заровен в голяма златна лодка със сребърни гребла. Но в могилата му е открита единствено една дървена кутия, цялостна с пепел.

Що се отнася до историите, свързани с призраци, никой не се е осмелявал да остане цяла нощ, с цел да разбере…

Ancient Origins