Наночастици, пренасящи салмонела, представляват ефективно антираково лечение
В последно време учените съумяват да привлекат някои много необикновени съдружници в борбата на човечеството с рака – от отровата на медоносната пчела до близки вирусни роднини на ХИВ патогена. Те модифицират микробите и токсините по подобен метод, че да ги накарат да придвижват разнообразни медикаменти.
Едно от главните провокации, пред които са изправени, обаче е по какъв тъкмо туморите потискат имунната система и ѝ пречат да разпознава и унищожава бързо разделящите се кафези.
Сега ново проучване употребява отслабен вариант на салмонелата и я подтиква да се натрупа към туморните образования. Това от своя страна алармира на имунната система за надвиснала заплаха. Когато откривателите тестват тази концепция при мишки, те откриват, че имунният отговор против тумора се усилва, а това от своя страна усилва продължителността на живота при гризачите.
Резултатите са оповестени в Nature Biomedical Engineering .
По-рано експерти показват, че Salmonella typhimurium може да се употребява за безвредното и дейно снабдяване на разнообразни лекарства и Джинхуй Ву сътрудниците му от Университета Нанкин в Китай вземат решение да доразвият тази концепция и да я употребяват за преместването на сигнализиращи антигени непосредствено към тумора.
Салмонелата е отличен организъм за сходни цели заради две аргументи – тя разполага със камшиче (или флагелум) - влакнест протоплазмен придатък (органел), който ѝ позвоялва да се придвижва доста по-бързо от останалите типове бактерии. Освен това салмонелата може да увличи имунния отговор към раковите антигени.
Тестовете са осъществени върху мишки, които преди този момент са подложени на радиотерапия. Всяка една от бактериите Salmonella са покрити с позитивно заредени наночастици, чиято цел е да задържат към себе си негативно заредените антигени, отделяни от тумора вследствие на радиацията. Това значи, че туморните антигени, които имунната система ще разпознае, са „ опаковани “ по един изключително комфортен метод отвън самия израстък – на процедура са готови за дендритните кафези, които просто би трябвало да ги виждат и да подхващат съответните дейности.
83 % от мишките, подложени на това лекуване, оцеляват. За съпоставяне – в контролната група, която получава плацебо, процентът е доста по-нисък – 25. Лечението усилва и интензивността на дендритните кафези in vitro и надалеч по-високо взаимоотношение сред туморните антигени и клетките на имунната система.
Изследването демонстрира, че бактериалната терапия е безвредна и ефикасна при мишки. Не би трябвало да забравяме обаче, че турморните взаимоотношения при тези животинки постоянно се разграничават от тези при хората.
И въпреки всичко Ву споделя в изявление за Scientist, че той и екипът му има намерение да приложи лечението и при хора. Преди това обаче ще бъдат осъществени доста повече проби, които да открият дали е безвредна.
Източник: IFLScience
