Eврото: има ли почва у нас?
В последно време се разгаря все-по разгорещена полемика по отношение на това дали приемането на еврото е положително или неприятно за страната. За страдание, тази полемика не се води въз основата на професионални или рационални причини, а по-скоро въз основата на страсти и политически пристрастия (а може би и избрани бизнес интереси). В общи линии на правилото „ има ли почва у нас “.
Един от дребното опити да се обобщат икономическите причини на съперниците на приемането на еврото в България е оповестената преди към две седмици от господин Любомир Христов в LinkedIn публикация. Основната теза е:
„ Рисковете от приемане на еврото в България в този миг са повече от възможните изгоди и в полза на болшинството от жителите е присъединението ни към еврозоната да се отсрочи, до момента в който стопанската система ни е по-добре готова. “
Т.е. еврото няма почва у нас. Поне към този момент и в обозримо бъдеще.
Както ще покажем по-долу, тази теза не устоя рецензия, няма никаква икономическа аргументация, в доста случаи подменя или манипулира обстоятелствата и най-вероятно е политически стимулирана.
„ Единствените сигурни изгоди от въвеждане на еврото у нас са елиминиране на разноските при превалутиране и разноските за хеджиране на най-малък валутен риск, че левът може да се обезцени “
Признанието за съществуване на валутен риск на процедура обезмисля един от главните причини на доста от критиците, че левът е по-стабилен от еврото и би трябвало да бъде непокътнат. Истината е, че левът не е пълноценна валута в смисъл, че по закона за валутния ръб Българска народна банка може да пуска пари в послание единствено толкоз, колкото разрешават валутните запаси (умножени по 1.95583). На процедура имаме заместител на еврото. Валутен риск до момента в който се придържаме към борда няма. Рискът е напълно политически – при положение на анулация на валутния ръб (за която някои към този момент на глас си мечтаят...) А еврото няма по какъв начин да се анулира. И валутен риск там няма.
„ От там нататък, всички изгоди са условни и възможни: може и да се осъществят, а може и да не се материализират. Например, има упования за понижаване на лихвите (технически: за понижаване на спреда сред български и немски държавни скъпи книжа), от там, по веригата, и лихвите при които се финансират компаниите и жителите.Това може да стане в известна степен, а може и да не стане “.
Твърдението че лихвите „ могат да паднат, а могат и да не паднат “ освен е спекулативно, а просто погрешно. Във всички страни рисковата награда спада след приемането на еврото. Без изключения. Ползата от което е икономията от понижението на разноските за обслужване на държавния дълг – приблизително към 2% от ВВП сред годините преди старта на еврото и 2008 – и още толкоз от 2008 до 2021. (При това – забележете – най-голяма е облагата за по-слабите при приемането на еврото стопански системи – Гърция, Испания, Португалия, Италия. Каквато ще бъде и България при приемането й).
При това рухването на лихвите при приемане на еврото не е единствено история. Случва се сега. И се вижда доста добре при сравняването на това по какъв начин пазарите правят оценка рисковете в България – която продължава да се пита „ има ли почва у нас “, и в Хърватия – която одобри еврото на 1 януари 2023. Българската рискова награда по отношение на немските нараства от 0.65% за 10-годишните облигации през 2018 година до 2.85% в средата на февруари 2023. При Хърватия е противоположното - от 1.8% през 2018 до 1.37%. Подобно е и ситуацията с оценката на риска за дефолт (credit default swaps: България е с бялата линия на графиката, а Хърватия – със синята). Защо ли?
Много просто: Хърватия приема еврото, а България - не. Погледнете по кое време се случва обръщането на наклонността – напролет на 2022 година, когато внезапно нараства политическата неустойчивост в страната и се появиха съмнения по отношение на приемането на еврото (включително в Народното събрание и измежду ръководещата коалиция). Резултатът е 1.5% по-висока рента спрямо приелата евро Хърватия вместо 1.2% по-ниска през 2018. Само предходната година цената на това нарастване на рисковата награда – което е напълно вътрешно генерирано, резултат от едно бездарно ръководство и липса на политическа воля --съставлява 220 млн. лева, като ще нараства всяка година със заместването на падежи на на ниска цена дълг с нов по-скъп дълг. При недостиг от 3% от ВВП, за идващите 5 години тази загуба за бюджета при сегашните лихви ще надвиши 1.3 милиарда лева Които вместо за пенсии, здлавеопазване, инфраструкстура ще пълнят джобовете на кредиторите. Толкова за „ условните изгоди “ и напълно действителните загуби.
“Но в случай че стане, рискът от надуване на балони като повишение цените на недвижимите и други активи, е огромен. Неизбежното пръсване на балоните приключва със сълзи и обедняване ”.
Че всяко надуване на балоните води до пръсване, сълзи и обедняване – спор няма. Балонът и пукването към този момент ги имахме - през 2005-2008 година. Без да използваме еврото и в изискванията на валутен ръб. Балонът се пукна през 2009 и се случи точно това - сълзи и обедняване. Само дето не е ясно какво общо имаше еврото с една бездарна икономическа политика.
А дали е неизбежно при нас със или без еврото? Или дори евентуално? През 2006-08 година балонът се наду при ипотечни лихви в лв. от 6-7% (съгласно паричната статистика на Българска народна банка да ипотечни заеми със период (1-5 години) против 2.8% в края на 2022 година Тогава, какво по-нататъшно рухване на тия лихви би трябвало да има, с цел да се случи нов балон? За сведение, сега в Съединени американски щати аналогичните ипотечни лихви са от порядъка на 7.6%. Както е добре известно на всеки икономист, търсенето на недвижими парцели зависи основно от разполагаемите приходи и чак по-късно от цената на заема. Значи, с цел да има балон би трябвало внезапно да скочат приходите. Само дето страшилката за „ ужасното обедняване “ е водеща в репертоара на евроскептиците.....
„ Като обвързвана изгода се акцентира и вероятно повишение на кредитния рейтинг на страната. Но кредитният рейтинг е оценка за това дали държавното управление има предпочитание и опция да изплаща задълженията си, а не от валутата, употребена за платежно средство в страната. И даже в противен случай, когато употребявате еврото като национална валута, вие не го контролирате. Страна, която управлява валута си по формулировка не може да банкрутира по задължения в личната й валута. С приемане на еврото всяка страна от еврозоната се трансформира в една по-малка или по-голяма Аржентина “.
Тезата са „ личната валута “ става безпредметна: в случай че приемем еврото, то става наша национална валута и по логиката на създателя „ по формулировка не може да банкрутираме “. Тогава защо е разногласието? Всъщност изказванието, че не може да се банкрутира в лична валута просто не е правилно. Може. И се прави. По разнообразни способи. По-отговорните държавни управления просто реструктрурират точно вътрешния си дълг – с цел да запазят доколкого е допустимо достъп до външно финансиране. В момента Гана е в развой на реструктуриране на вътрешния си дълг. Външният към този момент не е обиден. Същото важи и за Аржентина при последния си дефолт през 2019 година - стартира от вътрешния дълг. През 1999 година Русия приключи обслужването точно на вътрешния си дълг - тъй наречените ОФЗ облигации. Издадените след 1990 година валутни облигации не бяха наранени.
По-малко виновните вършат друго. Просто го обезценяват - посредством хиперинфлация и пагубна обезценка. Именно тъй като управляват емисията на личната си валута. Този филм към този момент сме го гледали в България сред 1993 и 1997 година - не без услужливостта на тогавашното управление на Българска народна банка. Тогава ръководещите съумяха за има-няма 4 години да обезценят лв. от 26/$ до 3000/$, да докарат инфлацията до 106% (месечна!) през февруари 1997 и 2000% на годишна база през март. Заплатите се сринаха до $5-10 на месец. Всички банки банкрутираха. Вложителите си изгубиха всичко, защото това което им върнаха като обезщетение беше обезценено съвсем до нула. Кой завоюва? Длъжниците, чиито заеми се обезцениха – също съвсем до нула, и станаха кредитни милионери. Много от сегашните радетели на „ независима парична политика “ и „ стимулиране “ посредством нея или са прекомерно млади с цел да помнят събития с съвсем 30-годишна отминалост -- или се вършат че не помнят. Г-н Христов, обаче, като тогавашен основен икономист на Българска народна банка и след това представител на България в Световната Банка, би трябвало да помни.
Колкото до „ дребна или огромна “ Аржентина – дано си напомним, че най-болезненият банкрут там - този през 2001 година - пристигна в следствие точно на рухването на техния валутен ръб. Причините за аржентинския колапс, макар, че нямат нищо общо със обстановката в България сега, би трябвало да са обица на ухото на тези, които настояват че при валутния ръб рискът от банкрут е по-малък. Не е. Всичко зависи от водената икономическа политика. Когато тя е безотговорна и безрасъдна – както да вземем за пример в Гърция преди 2010 година – никакъв валутен режим не оказва помощ. Само дето Гърция беше беше избавена от същата тази „ рискова “ еврозона.
„ Най-смехотворната изгода, която ни се показва е по какъв начин на 1.1.2024 година България ще седне на масата и ще взе участие във вземането на решенията на Европейската централна банка. Трябва да се има поради, че дребните страни вземат участие в работата на ЕЦБ на ротационен принцип. Т.е. България няма да е на масата в избрани интервали “.
Затова пък ще бъде на масата в други интервали. Както всички други страни. А в този момент? Сега хич… Всъщност тук въпросът е доста по фундаментален от това дали някой ще седне или не в избран миг на масата на ЕЦБ. С влизането си в еврозоната България става част от „ ядрото “ на Европейски Съюз, а не в външна страна, както е в този момент. Влизането в еврозоната ше направи необратим и ще подтиква процеса на интеграция и конвергенция. Очевидно на някои политици и бизнес ползи в България това не им отърва....
„ Второ, в случай че човек е виждал по какъв начин български служител мълчи като риба в Брюксел, ще повдигне вежди на такава една “полза ”. "
Не ми е известно господин Христов да е участвал на съвещания на ЕЦБ с цел да знае по какъв начин “мълчат като риби ” българските представители. Вероятно съди по себе си. Затова пък е известно на всички, че “Global finance ” дефинира шефа на Българска народна банка за един от топ-ръководителите на централни банки в света не един път, а два пъти –. Сигурно там обичат рибите...
„ Но и най-гласовитият българин да седне на масата, И тъй като България ще “тежи ” под 1% от капитала на ЕЦБ, въпросът дали решенията на банката ще отразяват интереса на България или този на става риторичен. “
Въпросът в действителност е риторичен: в случай че в закона в действителност е записано, че представителите на страните няма да съставляват страната си, а интереса на еврозоната, то тогава това се отнася за всички а освен за българския представител, нали?. Защо тогава по този начин се косим за ползите на Германия, Франция, Италия и прочие? Интересно е къде и по кое време господин Христов съзря единение на ползите на тези точно три страни. Даже от пресата би трябвало да знае, че ползите на Италия и Германия са радикално разнообразни. Италия има потребност от ниски лихви с цел да обслужва големия си държавен дълг, а Германия е главен труженик за прецизна парична политика което изисква по-високи лихви. Даже някои аспекти от политиките на ЕЦБ (закупуването на държавни облигации без ограничавания и статута на Европейския Стабилизационен Механизъм) през последните години бяха обсъждани от немския парламентарен съд във Висбаден.
„ Що се отнася до рисковете, те са осезаеми и съществени.„ Първо, стопанската система на страната ни е най-слабо наподобяваща на европейската. По приходи, цени и продуктивност България е на опашката. Реалната конвергенция към еврозоната е слаба. Българска народна банка заключава, че заради ниската степен на действителна конвергенция, страната ни не е изцяло подготвена за присъединение към еврозоната. “
Първо, тук несъмнено се тиражира една неистина: Българска народна банка в никакъв случай не е правила такова умозаключение. Тук най-вероятно се има поради проектодоклад на 130 страници промотиран от един-единствен висш чиновник в Българска народна банка с политически упоритости … сетете се към коя партия… Никога не е бил обсъждан или признат от борда на Българска народна банка и несъмнено не отразява позицията на Българска народна банка. Поредната подправена новина…
А по обстоятелствата - не зная по какъв начин господин Христов дефинира какво е “европейска стопанска система ”. Дали структурата на стопанската система на една Гърция и Латвия или Хърватия е по- “европейска ” от българската?? Вярно е, че има разлика в приходите и цените с еврозоната само че тях ги има и вътре в еврозоната (например Ирландия и Гърция или Португалия; Финландия и Латвия). И какво? Еврото ли е отговорно? Тогава би трябвало ли да виним $, че приходите на човек от популацията в Мисисипи са два пъти по-ниски от Масачузетс и Делауер. Не съм чувал Мисисипи да си готви техен валутен ръб или „ мисисипски $ “.... При това тази разлика в приходите е в границите на федерация с обща фискална политика от 200 години за разлика от еврозоната, която няма обща бюджетна политики е на 24години. Това което е значимо е че приемането на еврото е причина за намаляване на българския риск и увеличение на вложенията в една по-предвидима и постоянна от сегашната среда. Което е и главен фактор за изпреварващ напредък. Възможно ли е? Още по какъв начин! Погледнете Ирландия през 80-те години и в този момент.....
„ Второ, рискът от асиметрични шокове за България е висок. Това се дължи на обстоятелството, че въпреки и 60% от външната ни търговия да е със страни от еврозоната, тази търговия е междусекторна. Необходима е вътрешно секторна търговия с цел да се понижи рискът от асиметрични шокове. “
Не ми е ясно какво желае да каже създателят или просто не е погледнал данните. България е надълбоко интегрирана в европейските индустриални вериги. И има същите прерогативи и носи същите опасности като сътрудниците си. Всъщност действителната интеграция е по-голема, в случай че се изключи вносът на горива от Русия (67% от износа през 2022 г е за ЕС). Подобна е и картината по стокови групи: 63% от износа за Европейски Съюз и 58% ог вноса са машини и съоръжение и други подготвени произведения. По-голямата част от това са съставни елементи и продукти за огромни европейски компании.
„ В еврозоната страната няма да разполага с лостове на паричната и фискалната политики (поради ограничавания разрешен бюджетен дефицит) да обезврежда тези шокове. Те ще би трябвало да се поемат от пазара на труда под формата на увеличение на безработицата и номинално понижаване на заплатите. “
Това е една от главните тези на евроскептиците – и може би най-несъстоятелната от всички. България по определение сега няма, не е имала от 1997 година и няма да има дотогава до момента в който е във валутен ръб „ независима парична политика “. По закон Българска народна банка не може да емитира левове повече от наличните запаси по закрепения валутен курс. Но и по принцип не може да има “самостоятелна парична политика ” при закрепен валутен курс – с или без ръб. Не може едновременно да таргетирате и курса и лихвените проценти. Това го написа във всеки учебник. Така че реакцията при криза и при валутен ръб, и при еврото е една и съща. Както стана и през 2009 година Безработица – да (тя скочи навсякъде), само че не съм забелязал тогава номинално понижение на заплататите... за разлика от прилежаща Румъния през 2010 година, когато държавните заплати бяха понижени с 10% в границите на стратегия с МВФ. С една дума -- следващата страшилка.
Отделен въпрос е дали страна като България с парична маса (М3) от порядъка на €73 млрд, дребна отворена стопанска система и свободно придвижване на капитали може изобщо да води “самостоятелна парична политика ”. И по какъв начин да се опълчи на евентуални офанзиви от хедж фондове дето дневният им оборот е по-голям от тези €73 млрд и са с активи от $2 трлн и нагоре. Приказките за “стимулираща парична политика ” са цялостна нелепост и по определение неприложими при сегашната парична система на валутен ръб.
Да забележим по какъв начин се оправят нашите централноевропейски съседи с тяхната „ самостоятелна парична политика “ – доколкото я имат, тъй като и при тях стои същият проблем с лимитираните размери на пазарите (освен ненапълно Полша) и слабото въздействие на лихвените поценти върху икономическата интензивност. При всички тях водещият аршин не е въздействието на лихвите върху търсенето а подържането на постоянен валутен курс и привличането на непознат капитал. Само че това си има цена: по-висока инфлация, по-високи лихвени проценти и рискови награди, неустойчивост на националните валути, а предходната година (за разлика от нас) и понижение на действителните заплати.
Още по-несъстоятелно е изказванието по какъв начин приемането на еврото щяло да попречи на „ стимулирането на стопанската система “ заради условието за „ мощно стеснен “ бюджетен недостиг от 3% от ВВП. Всъщност бюджетният недостиг в България на практика от самото начало след влизането в Европейски Съюз – та и преди този момент - е надалеч под тази стойност. Това е по този начин заради валутния ръб: има законово условие за размера на бюджетния запас, тъй че няма площад за разформироване на коланите. Ако изпуснете бюджета при валутен ръб става Аржентина 2001. Изключения са 2009-10 и 2014, когато си вкарваме автоголове: в първия случай скокът на недостига беше провокиран заради предизборното стремително харчене на тройната коалиция, изцяло игнорирайки колапса на международната стопанска система заради международната финансова рецесия от 2008-09 година Във втория - разноските за компенсиране на вложителите в КТБ. На процедура излиза, че критерият за недостиг от 3% от Брутният вътрешен продукт след приемане на еврото в действителност дава опция за разхлабване на бюджетната политика.
Миналата година сходен автогол си вкараха и от четворната коалиция като взеха решение да не заплащат за издигнатите към този момент пътищаq а ги раздадоха за пенсии и обществени заплащания на калпак (тук е мястото да се означи че в Европа дефицитът се счита на основата на поетите отговорности. Така че неплащането на поети отговорности не работи. После отново плащаш. Само че по-скъпо...). Което е по-лошо е че се виждат мераци за излизане от консенсуса за бюджетна дисциплинираност и не от една партия.. А без такава не еврото, а валутният ръб е жертван (а ла Аржентина).
Трето, инфлацията в България е по-висока от междинната за еврозоната. Тя ще остане такава, в случай че страната ни осъществя по-бърз напредък. Това значи, че единната парична политика и единният лихвен % в еврозоната по-често няма да са подобаващи за нашата стопанска система. Вероятно е лихвите у нас да бъдат действително негативни.
Отново не напълно правилно изказване. Инфлацията в България през 11 от 16 години участие в Европейски Съюз е под или към междинната за еврозоната и в границите на критерия – без значение от надалеч по-бързия стопански напредък. Тя надвишава тези смисли единствено през годините до 2009 и след 2020. В последния случай - вследствие на шока от енергийните цени и питателните артикули. И тя не е по-различна от другите централноевропейски страни - просто тъй като относителният дял на храните и силата е по-висок. А лихвените проценти - ами те и в този момент са мощно негативни. И бяха такива през по-голямата част на предходното десетилетие. При ниска инфлацията и без „ балони “. Тъй като след рецесията от 2009 година водещите развити стопански системи внезапно понижиха лихвите и пуснаха печатницата за пари с цел да подтикват търсенето. А както казахме при борда България няма независима лихвена политика. Доколко вярна беше тази политика е противоречиво. Нейната цена се вижда в този момент – огромна част от сегашната висока инфлация в света се дължи точно на тази политика на водещите централни банки.
„ Четвърто, заплаха от свръхзадлъжняване както на държавния, по този начин и на частния бранш и надуване на “балони ”, както стана дума. Неизбежното им пръсване ще бъде мъчително за всички “.
Отново балони... този път звучат напряко неуместно. Абсурдно е да се твърди че страна като България с държавен дълг от 22% от Брутният вътрешен продукт (втори най-нисък в ЕС) и недостиг под 3% може да “свръх-задлъжнее ”. Нека някой изясни по какъв начин ще стане това... За да се вдигне българския дълг от 22% на 60% (критерият за еврозоната) би трябвало да се случи едно от следното: 13 години подред нулев номинален растеж на ВВП – (т.е. негативен действителен от 2-3%, или кумулативно стесняване на стопанската система от 22% - повече в сравнение с през 90-те години) при недостиг от 3% от ВВП, или 20 години на нулев действителен напредък и недостиг от 6% от ВВП, или обезценка с мащабите на тази от 1997 година. Някой съществено да има вяра, че това е допустимо и че ще има кой да го финансира?
Подобна е и картината с външния дълг. Ако извадите отговорностите към задгранични директни вложители (тъй като те не могат да ги преведат в чужбина или да си вземат заводите или банките под мишница и да ги изнесат от България), чистата капиталова позиция на страната е позитивна в размер на €38 млрд - повече от 50% от ВВП. Платежният баланс от десетина години е с остатък или уравновесен. Българските търговски банки също са нето кредитори към чужбина - съвсем €6 милиарда Съотношението на заеми и депозити е 69% - едно от най-ниските в случай че не най-ниското в района. Това значи, че банките са свръхликвидни и не зависят от външно финансиране. Моля, къде са рисковете?
На пето място, институционалното устройство на еврозоната е такова, че България може да се окаже виновна за възможни загуби на ЕЦБ, насъбрани от интервенции, осъществени преди България да се е включила.
Хайде да забележим кои са тези възможни загуби и от кои интервенции???
Всички тези опасности значат едно: като член на еврозоната, вместо да изпитаме увеличение на приходите и приближаването им към тези в по-развити страни, приходите в България може да се отдалечат от тях. Основна причина е, че общата парична политика по-скоро ще затрудни приспособяването на българската стопанска система към стопанската система на еврозоната.
Това изказване е просто несъстоятелно – дори единствено и поради това, че България и сега ползва паричната политика на ЕЦБ. Но носи единствено издръжките - по-високи лихви и нуждата за държи €32 млрд - или 45% от ВВП - във тип на запаси, което е мъртъв капитал с нулева (доскоро и отрицателна) рентабилност и не може да се употребява в стопанската система.
Нещо повече – практиката демонстрира, че приемането на еврото е мощен тласък за вложения и форсира икономическия растеж. За това не би трябвало да вървим надалеч: след разделянето си през 1995 година Чехия и Словакия потеглиха по разнообразни пътища: Чехия, макар че беше най-близко до критерийте за приемане на еврото, се отхвърли, а надалеч по-бедната Словакия през 2009 година влезе в еврозоната. Нещо повече, единствено за десетина години Словакия се трансформира в мощен хъб на автомобилостроенето – на практика от нула – и се изравни с Чехия. Резултатите приказват сами за себе си:
В умозаключение – приемането на еврото ще донесе единствено изгоди за България, тъй като ние сме минали по-голямата част от пътя и действително живеем с него от самото му основаване. Да еврото не е приключен валутен съюз защото няма обща бюджетна политика. Но то е единствено на 24 години...
Рискове има, само че те не са свързани с еврото, нито с общата парична политика. Отдавна е потвърдено в икономическата литература, че дълготрайният икономическият растеж и капацитет на страната не зависи от това дали паричната – или бюджетната – политика са стимулиращи или не. Това са краткосрочни принадлежности за ръководство на цикъла – подкрепят търсенето, когато то е под капацитета и го лимитират когато е над капацитета. Потенциалът на една стопанска система се дефинира не от търсенето, а от предлагането. А то от своя страна зависи от качеството и количеството на работната мощ и наличния капитал, както и тяхната продуктивност. При сегашната демографска картина, неприятно положение на образованието, и при ниския ритъм на вложения – единствено 15% от ВВП през 2022 година - какво може да се чака? Инвестициите в главен капитал падат 12 тримесечия подред и през четвъртото тримесечие на 2022 са с 22% по-ниски от същия интервал на 2019 година При тези темпове наличниат капитал освен не пораства, а понижава. И в случай че за 2020 може да виним Ковид, то за какво вложенията спадат - без Ковид - с 16% през 2021-22 година? За същия интервал частното ползване нараства с близо 13%. Не е ли това знак за популистка икономическа политика нямаща нищо общо с икономическия растеж?
С такава политика нито бордът, нито еврото, нито доларът или юанът ще ни оказват помощ. Вместо да спорят има ли еврото почва у нас или да вършат крачка напред – две обратно, би било хубаво нашите политици и управници за почнат да мислят с вероятност по-далеч от идващите предварителни или постоянни избори, а като българи и държавници, и да с заемат с големите структурни провокации като обучение, демография, опазване на здравето, пенсионна система, екология, инфраструктура и бизнес среда без институционализирана корупция, най-малко администрация и работеща правосъдна система. Това се взема решение в София, а не в Брюксел или Франкфурт.
Още по темата
Един от дребното опити да се обобщат икономическите причини на съперниците на приемането на еврото в България е оповестената преди към две седмици от господин Любомир Христов в LinkedIn публикация. Основната теза е:
„ Рисковете от приемане на еврото в България в този миг са повече от възможните изгоди и в полза на болшинството от жителите е присъединението ни към еврозоната да се отсрочи, до момента в който стопанската система ни е по-добре готова. “
Т.е. еврото няма почва у нас. Поне към този момент и в обозримо бъдеще.
Както ще покажем по-долу, тази теза не устоя рецензия, няма никаква икономическа аргументация, в доста случаи подменя или манипулира обстоятелствата и най-вероятно е политически стимулирана.
„ Единствените сигурни изгоди от въвеждане на еврото у нас са елиминиране на разноските при превалутиране и разноските за хеджиране на най-малък валутен риск, че левът може да се обезцени “
Признанието за съществуване на валутен риск на процедура обезмисля един от главните причини на доста от критиците, че левът е по-стабилен от еврото и би трябвало да бъде непокътнат. Истината е, че левът не е пълноценна валута в смисъл, че по закона за валутния ръб Българска народна банка може да пуска пари в послание единствено толкоз, колкото разрешават валутните запаси (умножени по 1.95583). На процедура имаме заместител на еврото. Валутен риск до момента в който се придържаме към борда няма. Рискът е напълно политически – при положение на анулация на валутния ръб (за която някои към този момент на глас си мечтаят...) А еврото няма по какъв начин да се анулира. И валутен риск там няма.
„ От там нататък, всички изгоди са условни и възможни: може и да се осъществят, а може и да не се материализират. Например, има упования за понижаване на лихвите (технически: за понижаване на спреда сред български и немски държавни скъпи книжа), от там, по веригата, и лихвите при които се финансират компаниите и жителите.Това може да стане в известна степен, а може и да не стане “.
Твърдението че лихвите „ могат да паднат, а могат и да не паднат “ освен е спекулативно, а просто погрешно. Във всички страни рисковата награда спада след приемането на еврото. Без изключения. Ползата от което е икономията от понижението на разноските за обслужване на държавния дълг – приблизително към 2% от ВВП сред годините преди старта на еврото и 2008 – и още толкоз от 2008 до 2021. (При това – забележете – най-голяма е облагата за по-слабите при приемането на еврото стопански системи – Гърция, Испания, Португалия, Италия. Каквато ще бъде и България при приемането й).
При това рухването на лихвите при приемане на еврото не е единствено история. Случва се сега. И се вижда доста добре при сравняването на това по какъв начин пазарите правят оценка рисковете в България – която продължава да се пита „ има ли почва у нас “, и в Хърватия – която одобри еврото на 1 януари 2023. Българската рискова награда по отношение на немските нараства от 0.65% за 10-годишните облигации през 2018 година до 2.85% в средата на февруари 2023. При Хърватия е противоположното - от 1.8% през 2018 до 1.37%. Подобно е и ситуацията с оценката на риска за дефолт (credit default swaps: България е с бялата линия на графиката, а Хърватия – със синята). Защо ли?
Много просто: Хърватия приема еврото, а България - не. Погледнете по кое време се случва обръщането на наклонността – напролет на 2022 година, когато внезапно нараства политическата неустойчивост в страната и се появиха съмнения по отношение на приемането на еврото (включително в Народното събрание и измежду ръководещата коалиция). Резултатът е 1.5% по-висока рента спрямо приелата евро Хърватия вместо 1.2% по-ниска през 2018. Само предходната година цената на това нарастване на рисковата награда – което е напълно вътрешно генерирано, резултат от едно бездарно ръководство и липса на политическа воля --съставлява 220 млн. лева, като ще нараства всяка година със заместването на падежи на на ниска цена дълг с нов по-скъп дълг. При недостиг от 3% от ВВП, за идващите 5 години тази загуба за бюджета при сегашните лихви ще надвиши 1.3 милиарда лева Които вместо за пенсии, здлавеопазване, инфраструкстура ще пълнят джобовете на кредиторите. Толкова за „ условните изгоди “ и напълно действителните загуби.
“Но в случай че стане, рискът от надуване на балони като повишение цените на недвижимите и други активи, е огромен. Неизбежното пръсване на балоните приключва със сълзи и обедняване ”.
Че всяко надуване на балоните води до пръсване, сълзи и обедняване – спор няма. Балонът и пукването към този момент ги имахме - през 2005-2008 година. Без да използваме еврото и в изискванията на валутен ръб. Балонът се пукна през 2009 и се случи точно това - сълзи и обедняване. Само дето не е ясно какво общо имаше еврото с една бездарна икономическа политика.
А дали е неизбежно при нас със или без еврото? Или дори евентуално? През 2006-08 година балонът се наду при ипотечни лихви в лв. от 6-7% (съгласно паричната статистика на Българска народна банка да ипотечни заеми със период (1-5 години) против 2.8% в края на 2022 година Тогава, какво по-нататъшно рухване на тия лихви би трябвало да има, с цел да се случи нов балон? За сведение, сега в Съединени американски щати аналогичните ипотечни лихви са от порядъка на 7.6%. Както е добре известно на всеки икономист, търсенето на недвижими парцели зависи основно от разполагаемите приходи и чак по-късно от цената на заема. Значи, с цел да има балон би трябвало внезапно да скочат приходите. Само дето страшилката за „ ужасното обедняване “ е водеща в репертоара на евроскептиците.....
„ Като обвързвана изгода се акцентира и вероятно повишение на кредитния рейтинг на страната. Но кредитният рейтинг е оценка за това дали държавното управление има предпочитание и опция да изплаща задълженията си, а не от валутата, употребена за платежно средство в страната. И даже в противен случай, когато употребявате еврото като национална валута, вие не го контролирате. Страна, която управлява валута си по формулировка не може да банкрутира по задължения в личната й валута. С приемане на еврото всяка страна от еврозоната се трансформира в една по-малка или по-голяма Аржентина “.
Тезата са „ личната валута “ става безпредметна: в случай че приемем еврото, то става наша национална валута и по логиката на създателя „ по формулировка не може да банкрутираме “. Тогава защо е разногласието? Всъщност изказванието, че не може да се банкрутира в лична валута просто не е правилно. Може. И се прави. По разнообразни способи. По-отговорните държавни управления просто реструктрурират точно вътрешния си дълг – с цел да запазят доколкого е допустимо достъп до външно финансиране. В момента Гана е в развой на реструктуриране на вътрешния си дълг. Външният към този момент не е обиден. Същото важи и за Аржентина при последния си дефолт през 2019 година - стартира от вътрешния дълг. През 1999 година Русия приключи обслужването точно на вътрешния си дълг - тъй наречените ОФЗ облигации. Издадените след 1990 година валутни облигации не бяха наранени.
По-малко виновните вършат друго. Просто го обезценяват - посредством хиперинфлация и пагубна обезценка. Именно тъй като управляват емисията на личната си валута. Този филм към този момент сме го гледали в България сред 1993 и 1997 година - не без услужливостта на тогавашното управление на Българска народна банка. Тогава ръководещите съумяха за има-няма 4 години да обезценят лв. от 26/$ до 3000/$, да докарат инфлацията до 106% (месечна!) през февруари 1997 и 2000% на годишна база през март. Заплатите се сринаха до $5-10 на месец. Всички банки банкрутираха. Вложителите си изгубиха всичко, защото това което им върнаха като обезщетение беше обезценено съвсем до нула. Кой завоюва? Длъжниците, чиито заеми се обезцениха – също съвсем до нула, и станаха кредитни милионери. Много от сегашните радетели на „ независима парична политика “ и „ стимулиране “ посредством нея или са прекомерно млади с цел да помнят събития с съвсем 30-годишна отминалост -- или се вършат че не помнят. Г-н Христов, обаче, като тогавашен основен икономист на Българска народна банка и след това представител на България в Световната Банка, би трябвало да помни.
Колкото до „ дребна или огромна “ Аржентина – дано си напомним, че най-болезненият банкрут там - този през 2001 година - пристигна в следствие точно на рухването на техния валутен ръб. Причините за аржентинския колапс, макар, че нямат нищо общо със обстановката в България сега, би трябвало да са обица на ухото на тези, които настояват че при валутния ръб рискът от банкрут е по-малък. Не е. Всичко зависи от водената икономическа политика. Когато тя е безотговорна и безрасъдна – както да вземем за пример в Гърция преди 2010 година – никакъв валутен режим не оказва помощ. Само дето Гърция беше беше избавена от същата тази „ рискова “ еврозона.
„ Най-смехотворната изгода, която ни се показва е по какъв начин на 1.1.2024 година България ще седне на масата и ще взе участие във вземането на решенията на Европейската централна банка. Трябва да се има поради, че дребните страни вземат участие в работата на ЕЦБ на ротационен принцип. Т.е. България няма да е на масата в избрани интервали “.
Затова пък ще бъде на масата в други интервали. Както всички други страни. А в този момент? Сега хич… Всъщност тук въпросът е доста по фундаментален от това дали някой ще седне или не в избран миг на масата на ЕЦБ. С влизането си в еврозоната България става част от „ ядрото “ на Европейски Съюз, а не в външна страна, както е в този момент. Влизането в еврозоната ше направи необратим и ще подтиква процеса на интеграция и конвергенция. Очевидно на някои политици и бизнес ползи в България това не им отърва....
„ Второ, в случай че човек е виждал по какъв начин български служител мълчи като риба в Брюксел, ще повдигне вежди на такава една “полза ”. "
Не ми е известно господин Христов да е участвал на съвещания на ЕЦБ с цел да знае по какъв начин “мълчат като риби ” българските представители. Вероятно съди по себе си. Затова пък е известно на всички, че “Global finance ” дефинира шефа на Българска народна банка за един от топ-ръководителите на централни банки в света не един път, а два пъти –. Сигурно там обичат рибите...
„ Но и най-гласовитият българин да седне на масата, И тъй като България ще “тежи ” под 1% от капитала на ЕЦБ, въпросът дали решенията на банката ще отразяват интереса на България или този на става риторичен. “
Въпросът в действителност е риторичен: в случай че в закона в действителност е записано, че представителите на страните няма да съставляват страната си, а интереса на еврозоната, то тогава това се отнася за всички а освен за българския представител, нали?. Защо тогава по този начин се косим за ползите на Германия, Франция, Италия и прочие? Интересно е къде и по кое време господин Христов съзря единение на ползите на тези точно три страни. Даже от пресата би трябвало да знае, че ползите на Италия и Германия са радикално разнообразни. Италия има потребност от ниски лихви с цел да обслужва големия си държавен дълг, а Германия е главен труженик за прецизна парична политика което изисква по-високи лихви. Даже някои аспекти от политиките на ЕЦБ (закупуването на държавни облигации без ограничавания и статута на Европейския Стабилизационен Механизъм) през последните години бяха обсъждани от немския парламентарен съд във Висбаден.
„ Що се отнася до рисковете, те са осезаеми и съществени.„ Първо, стопанската система на страната ни е най-слабо наподобяваща на европейската. По приходи, цени и продуктивност България е на опашката. Реалната конвергенция към еврозоната е слаба. Българска народна банка заключава, че заради ниската степен на действителна конвергенция, страната ни не е изцяло подготвена за присъединение към еврозоната. “
Първо, тук несъмнено се тиражира една неистина: Българска народна банка в никакъв случай не е правила такова умозаключение. Тук най-вероятно се има поради проектодоклад на 130 страници промотиран от един-единствен висш чиновник в Българска народна банка с политически упоритости … сетете се към коя партия… Никога не е бил обсъждан или признат от борда на Българска народна банка и несъмнено не отразява позицията на Българска народна банка. Поредната подправена новина…
А по обстоятелствата - не зная по какъв начин господин Христов дефинира какво е “европейска стопанска система ”. Дали структурата на стопанската система на една Гърция и Латвия или Хърватия е по- “европейска ” от българската?? Вярно е, че има разлика в приходите и цените с еврозоната само че тях ги има и вътре в еврозоната (например Ирландия и Гърция или Португалия; Финландия и Латвия). И какво? Еврото ли е отговорно? Тогава би трябвало ли да виним $, че приходите на човек от популацията в Мисисипи са два пъти по-ниски от Масачузетс и Делауер. Не съм чувал Мисисипи да си готви техен валутен ръб или „ мисисипски $ “.... При това тази разлика в приходите е в границите на федерация с обща фискална политика от 200 години за разлика от еврозоната, която няма обща бюджетна политики е на 24години. Това което е значимо е че приемането на еврото е причина за намаляване на българския риск и увеличение на вложенията в една по-предвидима и постоянна от сегашната среда. Което е и главен фактор за изпреварващ напредък. Възможно ли е? Още по какъв начин! Погледнете Ирландия през 80-те години и в този момент.....
„ Второ, рискът от асиметрични шокове за България е висок. Това се дължи на обстоятелството, че въпреки и 60% от външната ни търговия да е със страни от еврозоната, тази търговия е междусекторна. Необходима е вътрешно секторна търговия с цел да се понижи рискът от асиметрични шокове. “
Не ми е ясно какво желае да каже създателят или просто не е погледнал данните. България е надълбоко интегрирана в европейските индустриални вериги. И има същите прерогативи и носи същите опасности като сътрудниците си. Всъщност действителната интеграция е по-голема, в случай че се изключи вносът на горива от Русия (67% от износа през 2022 г е за ЕС). Подобна е и картината по стокови групи: 63% от износа за Европейски Съюз и 58% ог вноса са машини и съоръжение и други подготвени произведения. По-голямата част от това са съставни елементи и продукти за огромни европейски компании.
„ В еврозоната страната няма да разполага с лостове на паричната и фискалната политики (поради ограничавания разрешен бюджетен дефицит) да обезврежда тези шокове. Те ще би трябвало да се поемат от пазара на труда под формата на увеличение на безработицата и номинално понижаване на заплатите. “
Това е една от главните тези на евроскептиците – и може би най-несъстоятелната от всички. България по определение сега няма, не е имала от 1997 година и няма да има дотогава до момента в който е във валутен ръб „ независима парична политика “. По закон Българска народна банка не може да емитира левове повече от наличните запаси по закрепения валутен курс. Но и по принцип не може да има “самостоятелна парична политика ” при закрепен валутен курс – с или без ръб. Не може едновременно да таргетирате и курса и лихвените проценти. Това го написа във всеки учебник. Така че реакцията при криза и при валутен ръб, и при еврото е една и съща. Както стана и през 2009 година Безработица – да (тя скочи навсякъде), само че не съм забелязал тогава номинално понижение на заплататите... за разлика от прилежаща Румъния през 2010 година, когато държавните заплати бяха понижени с 10% в границите на стратегия с МВФ. С една дума -- следващата страшилка.
Отделен въпрос е дали страна като България с парична маса (М3) от порядъка на €73 млрд, дребна отворена стопанска система и свободно придвижване на капитали може изобщо да води “самостоятелна парична политика ”. И по какъв начин да се опълчи на евентуални офанзиви от хедж фондове дето дневният им оборот е по-голям от тези €73 млрд и са с активи от $2 трлн и нагоре. Приказките за “стимулираща парична политика ” са цялостна нелепост и по определение неприложими при сегашната парична система на валутен ръб.
Да забележим по какъв начин се оправят нашите централноевропейски съседи с тяхната „ самостоятелна парична политика “ – доколкото я имат, тъй като и при тях стои същият проблем с лимитираните размери на пазарите (освен ненапълно Полша) и слабото въздействие на лихвените поценти върху икономическата интензивност. При всички тях водещият аршин не е въздействието на лихвите върху търсенето а подържането на постоянен валутен курс и привличането на непознат капитал. Само че това си има цена: по-висока инфлация, по-високи лихвени проценти и рискови награди, неустойчивост на националните валути, а предходната година (за разлика от нас) и понижение на действителните заплати.
Още по-несъстоятелно е изказванието по какъв начин приемането на еврото щяло да попречи на „ стимулирането на стопанската система “ заради условието за „ мощно стеснен “ бюджетен недостиг от 3% от ВВП. Всъщност бюджетният недостиг в България на практика от самото начало след влизането в Европейски Съюз – та и преди този момент - е надалеч под тази стойност. Това е по този начин заради валутния ръб: има законово условие за размера на бюджетния запас, тъй че няма площад за разформироване на коланите. Ако изпуснете бюджета при валутен ръб става Аржентина 2001. Изключения са 2009-10 и 2014, когато си вкарваме автоголове: в първия случай скокът на недостига беше провокиран заради предизборното стремително харчене на тройната коалиция, изцяло игнорирайки колапса на международната стопанска система заради международната финансова рецесия от 2008-09 година Във втория - разноските за компенсиране на вложителите в КТБ. На процедура излиза, че критерият за недостиг от 3% от Брутният вътрешен продукт след приемане на еврото в действителност дава опция за разхлабване на бюджетната политика.
Миналата година сходен автогол си вкараха и от четворната коалиция като взеха решение да не заплащат за издигнатите към този момент пътищаq а ги раздадоха за пенсии и обществени заплащания на калпак (тук е мястото да се означи че в Европа дефицитът се счита на основата на поетите отговорности. Така че неплащането на поети отговорности не работи. После отново плащаш. Само че по-скъпо...). Което е по-лошо е че се виждат мераци за излизане от консенсуса за бюджетна дисциплинираност и не от една партия.. А без такава не еврото, а валутният ръб е жертван (а ла Аржентина).
Трето, инфлацията в България е по-висока от междинната за еврозоната. Тя ще остане такава, в случай че страната ни осъществя по-бърз напредък. Това значи, че единната парична политика и единният лихвен % в еврозоната по-често няма да са подобаващи за нашата стопанска система. Вероятно е лихвите у нас да бъдат действително негативни.
Отново не напълно правилно изказване. Инфлацията в България през 11 от 16 години участие в Европейски Съюз е под или към междинната за еврозоната и в границите на критерия – без значение от надалеч по-бързия стопански напредък. Тя надвишава тези смисли единствено през годините до 2009 и след 2020. В последния случай - вследствие на шока от енергийните цени и питателните артикули. И тя не е по-различна от другите централноевропейски страни - просто тъй като относителният дял на храните и силата е по-висок. А лихвените проценти - ами те и в този момент са мощно негативни. И бяха такива през по-голямата част на предходното десетилетие. При ниска инфлацията и без „ балони “. Тъй като след рецесията от 2009 година водещите развити стопански системи внезапно понижиха лихвите и пуснаха печатницата за пари с цел да подтикват търсенето. А както казахме при борда България няма независима лихвена политика. Доколко вярна беше тази политика е противоречиво. Нейната цена се вижда в този момент – огромна част от сегашната висока инфлация в света се дължи точно на тази политика на водещите централни банки.
„ Четвърто, заплаха от свръхзадлъжняване както на държавния, по този начин и на частния бранш и надуване на “балони ”, както стана дума. Неизбежното им пръсване ще бъде мъчително за всички “.
Отново балони... този път звучат напряко неуместно. Абсурдно е да се твърди че страна като България с държавен дълг от 22% от Брутният вътрешен продукт (втори най-нисък в ЕС) и недостиг под 3% може да “свръх-задлъжнее ”. Нека някой изясни по какъв начин ще стане това... За да се вдигне българския дълг от 22% на 60% (критерият за еврозоната) би трябвало да се случи едно от следното: 13 години подред нулев номинален растеж на ВВП – (т.е. негативен действителен от 2-3%, или кумулативно стесняване на стопанската система от 22% - повече в сравнение с през 90-те години) при недостиг от 3% от ВВП, или 20 години на нулев действителен напредък и недостиг от 6% от ВВП, или обезценка с мащабите на тази от 1997 година. Някой съществено да има вяра, че това е допустимо и че ще има кой да го финансира?
Подобна е и картината с външния дълг. Ако извадите отговорностите към задгранични директни вложители (тъй като те не могат да ги преведат в чужбина или да си вземат заводите или банките под мишница и да ги изнесат от България), чистата капиталова позиция на страната е позитивна в размер на €38 млрд - повече от 50% от ВВП. Платежният баланс от десетина години е с остатък или уравновесен. Българските търговски банки също са нето кредитори към чужбина - съвсем €6 милиарда Съотношението на заеми и депозити е 69% - едно от най-ниските в случай че не най-ниското в района. Това значи, че банките са свръхликвидни и не зависят от външно финансиране. Моля, къде са рисковете?
На пето място, институционалното устройство на еврозоната е такова, че България може да се окаже виновна за възможни загуби на ЕЦБ, насъбрани от интервенции, осъществени преди България да се е включила.
Хайде да забележим кои са тези възможни загуби и от кои интервенции???
Всички тези опасности значат едно: като член на еврозоната, вместо да изпитаме увеличение на приходите и приближаването им към тези в по-развити страни, приходите в България може да се отдалечат от тях. Основна причина е, че общата парична политика по-скоро ще затрудни приспособяването на българската стопанска система към стопанската система на еврозоната.
Това изказване е просто несъстоятелно – дори единствено и поради това, че България и сега ползва паричната политика на ЕЦБ. Но носи единствено издръжките - по-високи лихви и нуждата за държи €32 млрд - или 45% от ВВП - във тип на запаси, което е мъртъв капитал с нулева (доскоро и отрицателна) рентабилност и не може да се употребява в стопанската система.
Нещо повече – практиката демонстрира, че приемането на еврото е мощен тласък за вложения и форсира икономическия растеж. За това не би трябвало да вървим надалеч: след разделянето си през 1995 година Чехия и Словакия потеглиха по разнообразни пътища: Чехия, макар че беше най-близко до критерийте за приемане на еврото, се отхвърли, а надалеч по-бедната Словакия през 2009 година влезе в еврозоната. Нещо повече, единствено за десетина години Словакия се трансформира в мощен хъб на автомобилостроенето – на практика от нула – и се изравни с Чехия. Резултатите приказват сами за себе си:
В умозаключение – приемането на еврото ще донесе единствено изгоди за България, тъй като ние сме минали по-голямата част от пътя и действително живеем с него от самото му основаване. Да еврото не е приключен валутен съюз защото няма обща бюджетна политика. Но то е единствено на 24 години...
Рискове има, само че те не са свързани с еврото, нито с общата парична политика. Отдавна е потвърдено в икономическата литература, че дълготрайният икономическият растеж и капацитет на страната не зависи от това дали паричната – или бюджетната – политика са стимулиращи или не. Това са краткосрочни принадлежности за ръководство на цикъла – подкрепят търсенето, когато то е под капацитета и го лимитират когато е над капацитета. Потенциалът на една стопанска система се дефинира не от търсенето, а от предлагането. А то от своя страна зависи от качеството и количеството на работната мощ и наличния капитал, както и тяхната продуктивност. При сегашната демографска картина, неприятно положение на образованието, и при ниския ритъм на вложения – единствено 15% от ВВП през 2022 година - какво може да се чака? Инвестициите в главен капитал падат 12 тримесечия подред и през четвъртото тримесечие на 2022 са с 22% по-ниски от същия интервал на 2019 година При тези темпове наличниат капитал освен не пораства, а понижава. И в случай че за 2020 може да виним Ковид, то за какво вложенията спадат - без Ковид - с 16% през 2021-22 година? За същия интервал частното ползване нараства с близо 13%. Не е ли това знак за популистка икономическа политика нямаща нищо общо с икономическия растеж?
С такава политика нито бордът, нито еврото, нито доларът или юанът ще ни оказват помощ. Вместо да спорят има ли еврото почва у нас или да вършат крачка напред – две обратно, би било хубаво нашите политици и управници за почнат да мислят с вероятност по-далеч от идващите предварителни или постоянни избори, а като българи и държавници, и да с заемат с големите структурни провокации като обучение, демография, опазване на здравето, пенсионна система, екология, инфраструктура и бизнес среда без институционализирана корупция, най-малко администрация и работеща правосъдна система. Това се взема решение в София, а не в Брюксел или Франкфурт.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ