Когато совалките не можеха да летят
В последно време, когато настъпи проблем или повреда при изстрелването на съветска галактическа ракета, съвсем не минава да напиша публикация за това и да не бъда упрекнат в необективност или користолюбие при писането на галактически вести. Но колкото и някои хора да го отхвърлят, съветската космонавтика в действителност е в рецесия и е обикновено, когато се случи някакъв парадокс (като да вземем за пример да обвинят попа, че не е поръсил вярно ракетата и заради това тя е аварирала), другите да се смеят.
Но за мен обвиняването в користолюбие е доста смешно, тъй като в случай че в този момент американските ракети летят постоянно, постоянно и безпроблемно, до момента в който съветските едвам се отлепят от Земята или катастрофират, преди 10-тина години беше противоположното. Тогава съветските ракети излитаха постоянно (е, като изключим “Протон ”-ите, които постоянно са имали проблеми с горните степени). Допреди 10-тина, 15-тина години, американските совалки бяха тези, които се повреждаха непрестанно. Като човек, който е изгледал онлайн всеки совалков старт след 2003-та година, мога да заявя, че беше същинско изтезание да се гледа подготовката за полет на совалка.
Днес на хората им наподобява, че с помощта на СпейсЕкс и Блу Ориджин, американците са галактическите капиталисти. Но през епохата на совалките и изключително по времето на президента от демократическата партия Бил Клинтън (1993-2001 г.), американците бяха социалисти, до момента в който руснаците бяха капиталисти. Вярно е, че за руснаците нямаше различен избор – те трябваше да спасят ракетно-космическия си бранш и разпродаваха стартови слотове на всеки, който желаеше да налее пари в рухващата им стопанска система. Благодарение на този ход Русия остана водач по изстрелванията докъм 2014-та година, след което колелото постепенно се завъртя в посока на Съединени американски щати и Китай.
През 90-те години и при започване на новото хилядолетие НАСА не даваше и дума да се издума за галактически туризъм. Когато първият екскурзиант Денис Тито полетя до Международната галактическа станция в средата на 2001-ва година, той го направи на съветски транспортен съд “Союз ”, нищо че е американски жител. Не тъй като тогава нямаше американски совалки – в противен случай, това беше преди злополуката на “Колумбия ” и совалките към момента се считаха за задоволително надеждни. Но НАСА не желаеше да транспортира туристи. Тогавашният админ на организацията Дан Голдин непрестанно се заяждаше с Тито, в това число и през медиите. Е, най-после руснаците бяха тези, които го превозиха до орбита, на инат на американците. Все отново Тито беше налял $20 милиона от джоба си и съветският галактически бранш имаше обезверена потребност от тези пари. Разбира се, скоро нещата щяха да се трансформират – единствено година по-късно Илон Мъск щеше да отиде в Русия, с цел да купи остарели съветски ракети и щеше да остане грубо отчаян от офертата и отношението към него. Но през 2001-ва година това към момента предстоеше да се случи…
За совалката ставаше въпрос в тази публикация. Навремето уебсайтът на НАСА популяризираше совалката като “най-сложната машина, издигната в миналото в историята на човечеството ”. И точно това беше казусът – тя беше толкоз сложна, че постоянно имаше късмет нещо на борда да се повреди и тя да не успее да излети. Шансът да станем очевидци на навременно изстрелване се оценяваше на по-малко от 40%.
След злополуката на “Колумбия ” през 2003-та нещата станаха даже още по-сложни, защото повода за аварията ѝ се оказа падащо парче изолираност от горивния контейнер, което бе пробило плочките й. Изолацията по принцип е лека, само че при огромните скорости, които совалката развиваше, това се оказваше проблем и малко парче можеше да сътвори огромни пакости. Още повече, че при зареждането на резервоара с гориво можеха да се образуват ледени висулки. Затова преди всеки старт наземните екипи обикаляха към към този момент заредената совалка, с цел да ревизират дали няма заплаха да падне висулка върху орбиталния отсек. Но и преди “Колумбия ” имаше главоболия – през 1995-та година, преди полета на совалката “Дискавъри ”, горивният й контейнер беше атакуван от … кълвачи. Да, кълвачи, които бяха продупчили изолацията на резервоара и се постановяваше към този момент окомплектованата совалка да бъде върната назад в хангара за ремонт.
Завръщането на совалката в хангара се наричаше “ролбек ” и това беше ужасяваща дума, която всички, които следяхме със спотаен мирис подготовката за изстрелване, се страхувахме да не чуем. За да ви обясня най-накратко за какво беше толкоз ужасно – в случай че настъпеше проблем и совалката не можеше да излети, имаше два разновидността: казусът да е малък и техниците да извършат ремонтните действия на място, което означаваше ден-два забавяния, или казусът да е сериозен и да се наложи совалката да се върне в хангара, което означаваше доста месеци отлагания. Сериозни проблеми се случваха постоянно – “ролбек ” имаше дори през 2010 година, броени месеци преди пенсионирането на совалките, преди този момент през 2008-ма, 2007-ма, 2006-та, 2005-та, абе на практика всяка година.
Но и даже всичко на борда на совалката да беше наред в механически аспект, оставаше казусът с времето. Разбира се, че метеорологичните условия са проблем и в този момент, несъмнено, че от време на време и ракетите на СпейсЕкс не могат да излетят поради разразила се стихия. Но при совалката имаше едно в допълнение затруднение. Разбирате ли, тъй като тя не бе оборудвана със системи за спешно избавяне, при положение на сериозна особеност нямаше различен избор, с изключение на да се приключи полетът и да се извърши незабавно кацане на някоя писта оттатък океана. НАСА разполагаше с три такива трансокеански писти – две в Испания и една във Франция. Та преди всеки полет НАСА трябваше да се увери, че времето е хубаво както над самата стартова площадка, по този начин и над трансокеанските писти в Испания и Франция. Прекрасно, а? И още един бонус: в случай че един ден метеорологичните условия бяха неприятни, само че в техническо отношение всичко на совалката беше наред, нямаше гаранция, че на идващия ден, когато времето се оправеше, нямаше да бъде установена някоя непредвидена щета.
Трябва да ви кажа, че когато пенсионираха галактическите совалки, на мен те по никакъв начин не ми липсваха. Вярно е, че през идващите години мнозина щяха да се заяждат с Щатите, че изстрелват астронавтите си на борда на съветски кораби. Но през това време Мъск усъвършенства както ракетите “Фолкън 9 ”, по този начин и свръхтежките ракети “Фолкън Хеви ”, а е въпрос на време да стартира да изстрелва и “Старшип ”. Въпрос на време е също така да почне да транспортира хора в космоса. При това освен той, само че и конкурентната компания Боинг, която е основала кораба “Старлайнър ”.
Ако не друго, най-малко ракетите на Мъск летят в точния момент и към този момент са доста по-надеждни от съветските.
