В последния роман на Дан Браун „Произход“ основен лайтмотив е

В последния разказ на Дан Браун „ Произход “ главен лайтмотив е религията и ролята й за цивилизацията, с това е обвързван и слоганът на рекламната акция: „ Откъде идваме? Къде отиваме? “. Така световноизвестният публицист още веднъж обърна внимание на тематиката за моралния ориентир на индивида, би трябвало ли новите религии да жигосат своите „ съперници “, би трябвало ли „ мрачните религии …да си отидат, с цел да се възцари богатствата просвета “.

„ Религиите в света от много време са най-важният организиращ принцип на човечеството, справочник на цивилизованото общество и главен извор на нравственос и морал “, написа още Браун посредством героите си, които нищят следващата мистерия, само че по-важният въпрос е умеят ли религиите да се приспособяват съгласно измененията и динамичността на днешния свят. Наскоро излязлата енциклопедия „ Книгата за религиите “ преглежда точно този проблем за акомодацията, за видоизменението, и по какъв начин изобщо се случват тези разклонения (деноминации, както е по-правилно да се наричат) на главните вярвания.

Този указател с изключително богата и добре поднесена информация, каквато е задачата и на цялата поредност „ Големите хрумвания, обяснени просто “, е освен последователен преглед на вярванията, а се слагат и преглеждат съществени тематики като да вземем за пример модернизира ли се исляма, християнството удовлетворява ли почитателите си, за какво източните религии стават все по-търсени от западноевропейците и така нататък

„ Книгата за религиите “ на издателство "Книгомания " наблюдава развиването на вярата от схващания, че „ даже скалата има душа” и „ единствено специфични хора могат да посещават отвъдния свят” (т.е. шаманите), през към този момент търсещите смисъла на живота въпроси като „ за какво сме се появили на този свят”, „ за какво умираме” и убеждения, че „ триумфът на положителното над злото зависи от хората”, до напълно новите проявления на актуалната вяра, поставящи в центъра Аза – „ истината е това, в което имам вяра аз”.

Най-новите трендове в развиването на актуалните религии пък се обуславят от задачата за реализиране на вътрешен мир посредством медитация, пречистване на сърцето (например посредством скандирането на известната фраза „ Харе Кришна!”) и желанието за сдобиване с галактическа сила. Оказва се, че приетите за съществени религии са 23, а всяка от тях има приблизително по десетина разклонения, като единствено християнството има 25, само че то е и най-разпространената. Най-старата вяра пък е индуизмът – зародил XIII в. прочие Хр.

Разбира се, множеството от главните религии в света са се формирали от античните цивилизации и фолклорните традиции; развили са се от първобитни вярвания от праисторическата ера до антични и типичен религии – като индуизъм, будизъм, юдаизъм, християнство, ислям. С индустриалната гражданска война и усложняването на философската мисъл от тях стартират да се откъсват секти и те да търсят метод да се приспособяват и утвърждават към новите условия. Самото разделяне сред някои течения са с много размити граници и е мъчно да се дефинира дали са нови религии или отклонение.

Само времето утвърждава едно религиозно течение и до каква степен то обслужва потребностите на хората; да не забравяме, че и християнството дълго време е било подложено на гонене от Римската империя. Има и някои модерни деноминации на религиите, които имат много необикновена по отношение на днешните порядки заръка: да вземем за пример пътят към праведния живот минава през сватбата. Според Обединителната черква, чиято основа е християнството, а създател е Мун (Южна Корея), Исус е роден в греховна природа (без брак на Адам и Ева) и по тази причина е изпратен на земята. Колкото и това поверие да ни се коства консервативно, церемониите на повторни клетви и организирането на всеобщи сватби са факт. Растафарианството пък да вземем за пример са колкото религиозно, толкоз и политическо и обществено придвижване, обвързвано с обединяването на цветнокожите с африкански корени.

Интересно е да се означи, че въпреки на Запад атеизмът да господства над религиозността, в международен мащаб броят на хората, изповядващи някаква вяра, непрестанно се усилва. Ислямът и християнството обгръщат повече от половината население на планетата. Освен това от ден на ден хора в Африка всеобщо се отхвърлят от локалните религии и се насочват към християнските църкви, само че пък западноевропейците са неудовлетворени от тях и търсят смисъла посредством будизъм и други източни религии. Всъщност модерността не постанова Библията да бъде опровергана от научните открития. Просто с откритията на Галилей, Коперник и други учени се появяват въпроси, които разклащат устоите на християнството и се появяват първите подозрения по отношение на съществуването на света.

Това става изключително осезаемо към края на 18. век и се търсят нови форми на битие сред вярата и рационалното мислене. Идеята е, че християнството разказва за какво съществува света по метода, по който го познаваме, а науката изяснява по какъв начин става това. Тоест това са разнообразни, само че взаимно допълващи се въпроси.

„ Книгата за религиите “ е подобаваща за много необятна публика от читатели – от фенове до тесни експерти, като дава опция за разширение на общата просвета и за бързи и точни информации. Присъстват и къси биографии на над 30 персони, повлияли за разпространяването на религиите. Илюстративният материал и най-много таблиците и диаграмите пък показват чисто образно религиозните концепции в елементарен за схващане и запомняне тип и изцяло извършват функционалността си да показват „ огромните хрумвания, обяснени просто “.