Правосъдието не е самоцел
В последния ден на Народното събрание групата на ГЕРБ внесе искане за пояснение в Конституционния съд (КС), което спореданализатори задачата е по този метод косвено да се поддържа законопроектът на " Възраждане ", признат на първо четене, който планува " самостоятелен следовател " да може да проверява основния прокурор. Проектът на Министерството на правораздаването (МП) предлага това да е арбитър с сан за висш съд.
ГЕРБ търси от Конституционния съд причини, че следствието може да проверява основния прокурор
По този мотив " Дневник " предложения доцент доктор Наталия Киселова, експерт по конституционно право, да проучва какъв е подтекстът на въпроса на ГЕРБ до Конституционният съд, както и какви са слабите страни на плана на министерството. Заглавието е на " Дневник ".
Точният въпрос с искане за предоставяне на наложително пояснение на наредбата на член 117, алинея 2, изр. първо от конституцията е:
" В понятието " самостоятелност на правосъдната власт " (чл. 117, алинея 2, изречение първо), с изключение на самостоятелност на правосъдната власт от другите две държавни управляващи - законодателна и изпълнителна, и функционалната самостоятелност на всеки обособен арбитър, правосъден заседател, прокурор и следовател (чл. 117, алинея 2, изречение второ), включва ли се и институционална, организационна и йерархична самостоятелност сред трите органа, включени в системата на правосъдната власт - съд, прокуратура и разследване? ".
На първо четене Народното събрание извади Националната следствена работа от прокуратурата
Понастоящем " независимостта на правосъдната власт " се схваща в две смисли. Първото значение е като принцип на организация и действие на " третата " (съдебна) власт. В това си значение приказваме за проявяване на хоризонталното " тройно " разделяне на управляващите по смисъла на член 8 от конституцията. Второто значение на независимостта е като самостоятелност на обособения магистрат (вкл. и правосъден заседател, в случаите, в които вземат участие в правосъден състав), когато упражнява своите пълномощия. С това искане, в този момент депутатите от ГЕРБ-СДС желаят да се изведе и едно трето значение - по какъв начин всяко едно звено (съдилища, прокуратура, следствени органи) има самостоятелност в границите на правосъдната власт.
Правят се две внушения. На първо място, внушава се, че сме 1991 година и следва да се взема решение по какъв начин да се организира следствието по закононарушения от общ темперамент във етапа на досъдебното произвеждане. Въпрос, който е решаван два пъти през миналите 30 години - през 1999 година с промени в Наказателно-процесуален кодекс и въвеждането на така наречен разследване (по бързи производства за закононарушения, които не са тежки по смисъла на НК) и през 2006 година с промени в конституцията (в член 128 по отношение на обсега на следствието по наказателни дела).
Конституционната смяна е осъществена след постановяване на Тълкувателно решение № 8 от Конституционен съд през 2005 година И тук идва второто подстрекателство - трите звена в правосъдната система са равностойни, независими и самостоятелни едно от друго, заличават се разликите посред, без да се регистрират разликите във функционалностите им.
Както споделя в претекстовете към това Решение Конституционен съд:
" Цялостният разбор на наредбите от Глава шеста на Конституцията демонстрира, че по волята на Велико народно събрание в реализирането на правосъдната власт, въпреки и с друга степен на активност на правната отбрана, служейки си с разнообразни способи и постигайки в последна сметка друг юридически резултат, вземат участие три категории органи - съдилища, прокуратура и следствени органи. Те не са и не могат да бъдат равнопоставени. Конституционната рамка дефинира за всеки от тях друга функционалност и всеки от тях с друг интензитет и с разнообразни средства обезпечава реализацията на правосъдната власт.
Основополагащите конституционни характерности, открити в член 117, разгръщат обаче своето значение върху цялата глава шеста. Водеща измежду тях е независимостта на правосъдната власт. Чрез този принцип е обезпечена нейната самостоятелност, само че в същото време тази самостоятелност е обективно лимитирана посредством конституционния текст. При реализиране на своите функционалности съдиите, правосъдните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват единствено на закона (чл. 117, алинея 2 от Конституцията), само че той е подобен, какъвто го е приело Народното събрание и точно неговата практическа реализация се обезпечава посредством действието на правосъдната власт ".
Ако основополагащите конституционни характерности, визирани в член 117 на конституцията, споделя Конституционният съд, се отнасят до правосъдната власт в нейната целокупност, идващите разпореждания на глава шеста уреждат спецификата по отношение на трите категории органи, обрисуват най-общо и по нужда с висока степен на абстрактност конституционната рамка за тях в учредителен и функционален аспект. Доразвитието на тази уредба е в устройствения закон за правосъдната власт и в процесуалните закони. Това е значим извод и насочна точка за законовата уредба.
Скритият смисъл на парламентарните процедури от последните дни на 48-то заседание бе да се сътвори звук в общественото пространство - арбитър ли, следовател ли, съдия-следовател ли да проверява основния прокурор и неговите заместници. Но това позволение (следовател да проверява основния прокурор и неговите заместници) отново не взема решение главния проблем, към който се въртим от 2009 година, а точно - по какъв начин да се търси отговорност и кой да повдигне обвиняване, без кариерно да зависи от председателстващия на прокурорската гилдия. Затова и служебното държавно управление, стъпвайки на заварен план утвърди и внесе в Народното събрание нов план с предложение да бъде арбитър с сан на висш магистрат, който да бъде преназначен като прокурор.
ГЕРБ и " Възраждане " - работят ли в синхрон
ГЕРБ предложиха вид, който беше разгласен за противоконституционен. " Възраждане " предложиха следствието да е от следователи от Национална следствена служба, а обвиняването да се поддържа от шефа на службата, който е заместник-главен прокурор по следствието. Това решение беше допустимо до 2006 година, когато трансформираха конституцията и Наказателно-процесуален кодекс и следователите след тези промени станаха част от прокуратурата. Връщане с такива промени на уредбата преди 2006 година няма да бъде дейно, тъй като делото " Колеви против България " е по разпоредбите оттогава (2003), предизвикало значително четиринадесетлетния към този момент спор.
Осем патрона за един прокурор: за какво приказваме за делото " Колеви против България " и през днешния ден
Поведението на " Възраждане " е да са разнообразни и да се отличават от другите партии. ГЕРБ пък се възползваха от внасянето на повече от един план по този въпрос. Неудачно, съгласно мен, " Демократична България " също внесе план, който е работен в Министерството на правораздаването, до момента в който Надежда Йорданова бе министър. А служебният министър на правораздаването Крум Зарков в деня на встъпване в служба през август предходната година съобщи последователност по този въпрос. Това в допълнение даде причини на ГЕРБ да приложи правилото " Разделяй и владей " - бавене в другите етапи на законодателния развой, в това число и при основаване на общ план за второ гласоподаване.
Различните подходи доведоха до приемането на несъвместими като философия планове. Така че въпреки и официално да не играят в един тим с ГЕРБ, реализираха резултата, който ГЕРБ искаше - отсрочване на приемане на плана най-малко с 3 месеца. Ще има още малко време, в което държавното управление посредством Министерството на правораздаването, допускам, ще регистрира направените бележки в мненията.
Одобрението на Венецианската комисия
Венецианската комисия за народна власт посредством право не е задължена да следи прецизно за сходство на плана, квалифициран в Министерството на правораздаването, с конституцията. Това е обвързване на вносителите и на Народното събрание.
Къде е същината на казуса в плана на служебното държавно управление? Според основния прокурор и Върховния касационен съд (ВКС) процедурата за търсене на наказателна отговорност би трябвало да бъде открита първо на конституционно равнище и след това на законово, тъй като се основава ad hoc процедура - отклоняване от общия ред за търсене на наказателна отговорност на магистратите и на административните ръководители в системата на правосъдната власт. Правителството предлага тази процедура да бъде открита единствено на законово равнище.
Другият мотив против процедурата на Върховен касационен съд е, че съдиите от Наказателната гилдия не са длъжни да се включат в такова бъдещо произвеждане. Възражението на основния прокурор пък е, че този арбитър или тези съдии не са минали през конкурс както другите прокурори.
Проектът, предлаган от министерството на правораздаването - проблемите
Конституционно състояние е, че прокуратурата " притегля към отговорност лицата, които са направили закононарушения, и поддържа обвиняването по наказателни каузи от общ темперамент " (чл. 127, т. 3). Това е съобразено в плана - да е прокурор. Предлага се да е назначен от прокурорската гилдия арбитър с сан на висш магистрат, който да притегли към наказателна отговорност основния прокурор. А съдиите, прокурорите и следователите се назначават, покачват, намаляват, реалокират и освобождават от служба от съдийската, надлежно прокурорската, гилдия на Висшия правосъден съвет (чл. 129, алинея 1 от конституцията). Конкурсното начало е състояние на Закона за правосъдната власт.
Друг от причините е за нарушение на правилото на тъждество на жителите пред закона (по член 6, алинея 2 от конституцията), също следва да се разяснява. Защото за магистратите равенството изначално е " отклоняване от нормите ". Защото с навършване на петгодишен стаж като арбитър, прокурор или следовател и след атестиране, с решение на съдийската, надлежно прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет (ВСС), съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми (чл. 129, алинея 3, изр. първо от конституцията) и имат функционален имунитет (чл. 132, алинея 1 от конституцията). Имунитетът е спънка за формиране на наказателно произвеждане против магистрат по принцип.
Основанията за (предсрочно) освобождение на магистрат, който е придобил несменяемост, освен на основния прокурор, също са изведени на конституционно равнище (отделен въпрос е дали е оправдано!) в член 129, алинея 3, изр. второ: т. 1. навършване на 65-годишна възраст; т. 2. подаване на оставка; т. 3. влизане в действие на присъда, с която е наложено наказване отнемане от независимост за съзнателно престъпление; т. 4. трайна фактическа неспособност да извършват отговорностите си за повече от една година; т. 5. тежко нарушаване или редовно несъблюдение на служебните отговорности, както и дейности, които накърняват престижа на правосъдната власт.
Зарков: Следващият парламент ще бъде заставен да одобри механизъм за основния прокурор
На процедура ми се коства, че законовата процедура, която се предлага, не е проиграна до дъно. Ще отбележа единствено един подробност, върху който да се намерения. Така, както е препоръчано, излиза, че който арбитър желае, може да се впише като евентуален ad hoc прокурор. (Въпросът дали всред съдиите да се избере подобен магистрат е ангажимент, който е към този момент стихотворец.) Не би трябвало ли да е назад? Всички съдии, които имат юридически стаж и заемат служба в областен или по-горен съд като наказателни съдии, да бъдат включени, а изключването да е след отказ. Това да е част от длъжностната им характерност.
Друг неразбираем за мен пункт е кое хронологично деяние е първо : образуването на наказателното произвеждане против незнаен причинител (под въпрос е кой го образува) или преобразуването на статуса на съдията в прокурор от прокурорската гилдия?
Препоръките на Венецианската комисия за по-мащабни промени
Πpи oбcъждaнeтo нa препоръчаните измeнeния бългapcĸият зaĸoнoдaтeл щe бъдe изпpaвeн пpeд тpyднaтa зaдaчa дa нaмepи бaлaнc мeждy двa импepaтивa, се пocoчвa в мнението на Beнeциaнcĸaтa ĸoмиcия: oт eднa cтpaнa, зaĸoнoдaтeлят тpябвa дa пpивeдe бългapcĸaтa cиcтeмa в cъoтвeтcтвиe c изиcĸвaниятa нa Eвpoпeйcĸaтa ĸoнвeнция зa пpaвaтa нa чoвeĸa, ĸaĸтo ce тълĸyвa oт Eвpoпeйcĸия cъд пo пpaвaтa нa чoвeĸa, вĸл. дeлoтo " Koлeви cpeщy Бългapия ". Oт дpyгa cтpaнa, законодателят тpябвa дa cпaзвa oгpaничeниятa, oпpeдeлeни oт бългapcĸaтa кoнcтитyция, тълĸyвaнa oт Koнcтитyциoнния cъд.
Политически права на българските гражданиС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Препоръките на Венецианската комисия са по отношение на законовата уредба, т.е. не са за промени в конституцията.
Извън ad hoc прокурорът, има оферти (от политически партии) за конституционни промени за основаването на два обособени кадрови органа на мястото на Висш съдебен съвет и съдиите да избират повече членове в съвета или колегията по отношение на определените от Народното събрание. За тези промени се постанова конституционна проверка. Но в хода на предизборната акция е допустимо да бъдат направени още оферти за реформиране на правосъдната власт.
Искам да обърна внимание на един малък подробност на признатия на първо четене план, който потъна и беше затворен с разпускането на 48-то Народно заседание. Имаше предложение за претендентите за изборни членове на Висш съдебен съвет, избирани от Народното събрание, да не са магистрати. Правилно, съгласно мен. Това е опция правосъдната власт да не се самозатваря в себе си. Защото няма китайска стена сред управляващите. И аргументът, че отвън условията на член 130, алинея 2 от конституцията, а точно - за членове на Висшия правосъден съвет, които не са негови членове по право, се избират адвокати с високи професионални и нравствени качества, които имат минимум 15-годишен юридически стаж, ставало дума за противоконституционно ограничаване на съдиите.
Да зададем въпроса - по какъв начин народните представители сортират магистрат, с цел да го предлагат за член на Висш съдебен съвет? И това, че за членове на Висш съдебен съвет от Народното събрание ще се избират изявени адвокати или преподаватели по правни науки, които не са магистрати, е недопустимо за висшите съдии, ми се коства прекалено. Само подсещам, че " правораздаването се реализира в името на народа " (проявление на правилото на националния суверенитет), а не поради съществуването на правосъдната власт.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
ГЕРБ търси от Конституционния съд причини, че следствието може да проверява основния прокурор По този мотив " Дневник " предложения доцент доктор Наталия Киселова, експерт по конституционно право, да проучва какъв е подтекстът на въпроса на ГЕРБ до Конституционният съд, както и какви са слабите страни на плана на министерството. Заглавието е на " Дневник ".
Точният въпрос с искане за предоставяне на наложително пояснение на наредбата на член 117, алинея 2, изр. първо от конституцията е:
" В понятието " самостоятелност на правосъдната власт " (чл. 117, алинея 2, изречение първо), с изключение на самостоятелност на правосъдната власт от другите две държавни управляващи - законодателна и изпълнителна, и функционалната самостоятелност на всеки обособен арбитър, правосъден заседател, прокурор и следовател (чл. 117, алинея 2, изречение второ), включва ли се и институционална, организационна и йерархична самостоятелност сред трите органа, включени в системата на правосъдната власт - съд, прокуратура и разследване? ".
На първо четене Народното събрание извади Националната следствена работа от прокуратурата Понастоящем " независимостта на правосъдната власт " се схваща в две смисли. Първото значение е като принцип на организация и действие на " третата " (съдебна) власт. В това си значение приказваме за проявяване на хоризонталното " тройно " разделяне на управляващите по смисъла на член 8 от конституцията. Второто значение на независимостта е като самостоятелност на обособения магистрат (вкл. и правосъден заседател, в случаите, в които вземат участие в правосъден състав), когато упражнява своите пълномощия. С това искане, в този момент депутатите от ГЕРБ-СДС желаят да се изведе и едно трето значение - по какъв начин всяко едно звено (съдилища, прокуратура, следствени органи) има самостоятелност в границите на правосъдната власт.
Правят се две внушения. На първо място, внушава се, че сме 1991 година и следва да се взема решение по какъв начин да се организира следствието по закононарушения от общ темперамент във етапа на досъдебното произвеждане. Въпрос, който е решаван два пъти през миналите 30 години - през 1999 година с промени в Наказателно-процесуален кодекс и въвеждането на така наречен разследване (по бързи производства за закононарушения, които не са тежки по смисъла на НК) и през 2006 година с промени в конституцията (в член 128 по отношение на обсега на следствието по наказателни дела).
Конституционната смяна е осъществена след постановяване на Тълкувателно решение № 8 от Конституционен съд през 2005 година И тук идва второто подстрекателство - трите звена в правосъдната система са равностойни, независими и самостоятелни едно от друго, заличават се разликите посред, без да се регистрират разликите във функционалностите им.
Както споделя в претекстовете към това Решение Конституционен съд:
" Цялостният разбор на наредбите от Глава шеста на Конституцията демонстрира, че по волята на Велико народно събрание в реализирането на правосъдната власт, въпреки и с друга степен на активност на правната отбрана, служейки си с разнообразни способи и постигайки в последна сметка друг юридически резултат, вземат участие три категории органи - съдилища, прокуратура и следствени органи. Те не са и не могат да бъдат равнопоставени. Конституционната рамка дефинира за всеки от тях друга функционалност и всеки от тях с друг интензитет и с разнообразни средства обезпечава реализацията на правосъдната власт.
Основополагащите конституционни характерности, открити в член 117, разгръщат обаче своето значение върху цялата глава шеста. Водеща измежду тях е независимостта на правосъдната власт. Чрез този принцип е обезпечена нейната самостоятелност, само че в същото време тази самостоятелност е обективно лимитирана посредством конституционния текст. При реализиране на своите функционалности съдиите, правосъдните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват единствено на закона (чл. 117, алинея 2 от Конституцията), само че той е подобен, какъвто го е приело Народното събрание и точно неговата практическа реализация се обезпечава посредством действието на правосъдната власт ".
Ако основополагащите конституционни характерности, визирани в член 117 на конституцията, споделя Конституционният съд, се отнасят до правосъдната власт в нейната целокупност, идващите разпореждания на глава шеста уреждат спецификата по отношение на трите категории органи, обрисуват най-общо и по нужда с висока степен на абстрактност конституционната рамка за тях в учредителен и функционален аспект. Доразвитието на тази уредба е в устройствения закон за правосъдната власт и в процесуалните закони. Това е значим извод и насочна точка за законовата уредба.
Скритият смисъл на парламентарните процедури от последните дни на 48-то заседание бе да се сътвори звук в общественото пространство - арбитър ли, следовател ли, съдия-следовател ли да проверява основния прокурор и неговите заместници. Но това позволение (следовател да проверява основния прокурор и неговите заместници) отново не взема решение главния проблем, към който се въртим от 2009 година, а точно - по какъв начин да се търси отговорност и кой да повдигне обвиняване, без кариерно да зависи от председателстващия на прокурорската гилдия. Затова и служебното държавно управление, стъпвайки на заварен план утвърди и внесе в Народното събрание нов план с предложение да бъде арбитър с сан на висш магистрат, който да бъде преназначен като прокурор.
ГЕРБ и " Възраждане " - работят ли в синхрон
ГЕРБ предложиха вид, който беше разгласен за противоконституционен. " Възраждане " предложиха следствието да е от следователи от Национална следствена служба, а обвиняването да се поддържа от шефа на службата, който е заместник-главен прокурор по следствието. Това решение беше допустимо до 2006 година, когато трансформираха конституцията и Наказателно-процесуален кодекс и следователите след тези промени станаха част от прокуратурата. Връщане с такива промени на уредбата преди 2006 година няма да бъде дейно, тъй като делото " Колеви против България " е по разпоредбите оттогава (2003), предизвикало значително четиринадесетлетния към този момент спор.
Осем патрона за един прокурор: за какво приказваме за делото " Колеви против България " и през днешния ден Поведението на " Възраждане " е да са разнообразни и да се отличават от другите партии. ГЕРБ пък се възползваха от внасянето на повече от един план по този въпрос. Неудачно, съгласно мен, " Демократична България " също внесе план, който е работен в Министерството на правораздаването, до момента в който Надежда Йорданова бе министър. А служебният министър на правораздаването Крум Зарков в деня на встъпване в служба през август предходната година съобщи последователност по този въпрос. Това в допълнение даде причини на ГЕРБ да приложи правилото " Разделяй и владей " - бавене в другите етапи на законодателния развой, в това число и при основаване на общ план за второ гласоподаване.
Различните подходи доведоха до приемането на несъвместими като философия планове. Така че въпреки и официално да не играят в един тим с ГЕРБ, реализираха резултата, който ГЕРБ искаше - отсрочване на приемане на плана най-малко с 3 месеца. Ще има още малко време, в което държавното управление посредством Министерството на правораздаването, допускам, ще регистрира направените бележки в мненията.
Одобрението на Венецианската комисия
Венецианската комисия за народна власт посредством право не е задължена да следи прецизно за сходство на плана, квалифициран в Министерството на правораздаването, с конституцията. Това е обвързване на вносителите и на Народното събрание.
Къде е същината на казуса в плана на служебното държавно управление? Според основния прокурор и Върховния касационен съд (ВКС) процедурата за търсене на наказателна отговорност би трябвало да бъде открита първо на конституционно равнище и след това на законово, тъй като се основава ad hoc процедура - отклоняване от общия ред за търсене на наказателна отговорност на магистратите и на административните ръководители в системата на правосъдната власт. Правителството предлага тази процедура да бъде открита единствено на законово равнище.
Другият мотив против процедурата на Върховен касационен съд е, че съдиите от Наказателната гилдия не са длъжни да се включат в такова бъдещо произвеждане. Възражението на основния прокурор пък е, че този арбитър или тези съдии не са минали през конкурс както другите прокурори.
Проектът, предлаган от министерството на правораздаването - проблемите
Конституционно състояние е, че прокуратурата " притегля към отговорност лицата, които са направили закононарушения, и поддържа обвиняването по наказателни каузи от общ темперамент " (чл. 127, т. 3). Това е съобразено в плана - да е прокурор. Предлага се да е назначен от прокурорската гилдия арбитър с сан на висш магистрат, който да притегли към наказателна отговорност основния прокурор. А съдиите, прокурорите и следователите се назначават, покачват, намаляват, реалокират и освобождават от служба от съдийската, надлежно прокурорската, гилдия на Висшия правосъден съвет (чл. 129, алинея 1 от конституцията). Конкурсното начало е състояние на Закона за правосъдната власт.
Друг от причините е за нарушение на правилото на тъждество на жителите пред закона (по член 6, алинея 2 от конституцията), също следва да се разяснява. Защото за магистратите равенството изначално е " отклоняване от нормите ". Защото с навършване на петгодишен стаж като арбитър, прокурор или следовател и след атестиране, с решение на съдийската, надлежно прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет (ВСС), съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми (чл. 129, алинея 3, изр. първо от конституцията) и имат функционален имунитет (чл. 132, алинея 1 от конституцията). Имунитетът е спънка за формиране на наказателно произвеждане против магистрат по принцип.
Основанията за (предсрочно) освобождение на магистрат, който е придобил несменяемост, освен на основния прокурор, също са изведени на конституционно равнище (отделен въпрос е дали е оправдано!) в член 129, алинея 3, изр. второ: т. 1. навършване на 65-годишна възраст; т. 2. подаване на оставка; т. 3. влизане в действие на присъда, с която е наложено наказване отнемане от независимост за съзнателно престъпление; т. 4. трайна фактическа неспособност да извършват отговорностите си за повече от една година; т. 5. тежко нарушаване или редовно несъблюдение на служебните отговорности, както и дейности, които накърняват престижа на правосъдната власт.
Зарков: Следващият парламент ще бъде заставен да одобри механизъм за основния прокурор На процедура ми се коства, че законовата процедура, която се предлага, не е проиграна до дъно. Ще отбележа единствено един подробност, върху който да се намерения. Така, както е препоръчано, излиза, че който арбитър желае, може да се впише като евентуален ad hoc прокурор. (Въпросът дали всред съдиите да се избере подобен магистрат е ангажимент, който е към този момент стихотворец.) Не би трябвало ли да е назад? Всички съдии, които имат юридически стаж и заемат служба в областен или по-горен съд като наказателни съдии, да бъдат включени, а изключването да е след отказ. Това да е част от длъжностната им характерност.
Друг неразбираем за мен пункт е кое хронологично деяние е първо : образуването на наказателното произвеждане против незнаен причинител (под въпрос е кой го образува) или преобразуването на статуса на съдията в прокурор от прокурорската гилдия?
Препоръките на Венецианската комисия за по-мащабни промени
Πpи oбcъждaнeтo нa препоръчаните измeнeния бългapcĸият зaĸoнoдaтeл щe бъдe изпpaвeн пpeд тpyднaтa зaдaчa дa нaмepи бaлaнc мeждy двa импepaтивa, се пocoчвa в мнението на Beнeциaнcĸaтa ĸoмиcия: oт eднa cтpaнa, зaĸoнoдaтeлят тpябвa дa пpивeдe бългapcĸaтa cиcтeмa в cъoтвeтcтвиe c изиcĸвaниятa нa Eвpoпeйcĸaтa ĸoнвeнция зa пpaвaтa нa чoвeĸa, ĸaĸтo ce тълĸyвa oт Eвpoпeйcĸия cъд пo пpaвaтa нa чoвeĸa, вĸл. дeлoтo " Koлeви cpeщy Бългapия ". Oт дpyгa cтpaнa, законодателят тpябвa дa cпaзвa oгpaничeниятa, oпpeдeлeни oт бългapcĸaтa кoнcтитyция, тълĸyвaнa oт Koнcтитyциoнния cъд.
Препоръките на Венецианската комисия са по отношение на законовата уредба, т.е. не са за промени в конституцията.
Извън ad hoc прокурорът, има оферти (от политически партии) за конституционни промени за основаването на два обособени кадрови органа на мястото на Висш съдебен съвет и съдиите да избират повече членове в съвета или колегията по отношение на определените от Народното събрание. За тези промени се постанова конституционна проверка. Но в хода на предизборната акция е допустимо да бъдат направени още оферти за реформиране на правосъдната власт.
Искам да обърна внимание на един малък подробност на признатия на първо четене план, който потъна и беше затворен с разпускането на 48-то Народно заседание. Имаше предложение за претендентите за изборни членове на Висш съдебен съвет, избирани от Народното събрание, да не са магистрати. Правилно, съгласно мен. Това е опция правосъдната власт да не се самозатваря в себе си. Защото няма китайска стена сред управляващите. И аргументът, че отвън условията на член 130, алинея 2 от конституцията, а точно - за членове на Висшия правосъден съвет, които не са негови членове по право, се избират адвокати с високи професионални и нравствени качества, които имат минимум 15-годишен юридически стаж, ставало дума за противоконституционно ограничаване на съдиите.
Да зададем въпроса - по какъв начин народните представители сортират магистрат, с цел да го предлагат за член на Висш съдебен съвет? И това, че за членове на Висш съдебен съвет от Народното събрание ще се избират изявени адвокати или преподаватели по правни науки, които не са магистрати, е недопустимо за висшите съдии, ми се коства прекалено. Само подсещам, че " правораздаването се реализира в името на народа " (проявление на правилото на националния суверенитет), а не поради съществуването на правосъдната власт.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ