В последните седмици в публичното пространство започва да се заражда

...
В последните седмици в публичното пространство започва да се заражда
Коментари Харесай

Кой и защо лъже, че ще затваряме въглищните централи?

В последните седмици в общественото пространство стартира да се заражда нервността, че съгласуваният сред държавното управление на „ Продължаваме промяната “ и Европейската комисия План за възобновяване и резистентност планува закриването на въглищните централи надали не напълно и надали не от на следващия ден. Истерията обаче не се заражда сама, има си източници. Дали е допустимо обаче истината да не е напълно такава, каквато се показва?

Планът за възобновяване и резистентност на България беше предаден на 15 октомври 2021 година В рамките на оценката Европейска комисия акцентира нуждата от промени в области като енергетика, господство на закона и в превоза, с цел да бъде реализирано сходство с европейските условия. В тази връзка държавното управление актуализира проекта, а последната и крайна версия на Националния проект за възобновяване и резистентност бе доказана 6 април 2022 година. Само ден по-късно в София тогавашният министър председател Кирил Петков и ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен си стигнаха ръцете.

Планът поставя основите за зелена и цифрова промяна на стопанската система, в подтекста на задачите на Зелената договорка. Именно оттова идват и проблемите със заражданата нервност по повод въглищните централи.

Каква е общоевропейската политика по повод въглищните централи?

Дългосрочният бюджет на Европейски Съюз и NextGenerationEU — краткотрайния инструмент, от който проектите за възобновяване и резистентност на страните се финансират, са най-големият пакет от тласъци, финансиран в миналото в Европа. Възстановяването на Европа след COVID-19 се подкрепя с общо 2,018 трилиона евро. „ Това ще бъде една по-екологична, по-цифрова и по-устойчива Европа “, споделят от Еврокомисията.

Един от главните детайли на пакета е битката с изменението на климата, за която са предопределени 30% от средствата на Европейски Съюз — най-големия дял от европейския бюджет до момента.

Европейския съюз залага и Зелената договорка като една от основите на NextGenerationEU. Неслучайно думите на Урсула фон дер Лайен, който стоят на първите страници от българския проект гласят следното: „ Европейската зелена договорка и цифровизацията ще подтикват заетостта и растежа, устойчивостта на нашите общества и положителното положение на околната ни среда. Това е часът на Европа. Нашата воля за предприемане на дейности би трябвало да е на равнището на провокациите, пред които всички ние сме изправени “.

Самата Зелена договорка е дълготрайна политика, призната от Европейски Съюз, която цели да се понижат излъчванията с най-малко 55% до 2030 година, спрямо равнищата от 1990 година Всички 27 държави-членки на Европейски Съюз са се заели в нея. В дълготраен проект задачата е Европа да бъде първия континент с безпристрастен климат до 2050 година Най-общо политиката на Зелената договорка ангажира да се понижат нездравословните излъчвания в атмосферата, да се понижи външната енергийна взаимозависимост, да се бори енергийната беднотия, както и да се усъвършенства здравето на европейците.

Комисията предлага още до 2030 година наложителна цел да бъде възобновимите енергийни източници в енергийния микс на Европейски Съюз да бъде повишен с 40%.

Накратко казано, задачата е от въглищните централи – силата на 19. век, да преминем към петролна и газова сила – силата на 20. век, с цел да стигнем последователно до модерната сила на нашата епоха – зелените възобновими източници.

Европейски Съюз обаче не е Русия и не споделя на страните какво желае, оставяйки ги да се оправят сами. Европейски Съюз, за разлика от Русия, която просто стопира газа през „ Газпром “, когато си реши, финансира зеления преход. Един от методите за това е точно краткотрайния механизъм NextGenerationEU, по който ще бъде финансиран и българския проект за възобновяване и резистентност. В NextGenerationEU пък влизат средства от седем разнообразни механизма на Европейски Съюз, някои от които ReactEU и Фонда за обективен преход.
Какво написа в българския проект?
В Плана е записано, че „ декарбонизацията на енергийния бранш ще е с акцент върху намаляването на въглеродните излъчвания от производството на електрическа енергия с 40% вземайки изходните равнища от 2019 година “. Самата декарбонизация на енергийния бранш е заложена като промяна, с която България се ангажира по пътя си към зелена сила и нисковъглеродна стопанска система.

Целта за понижаване на излъчванията би трябвало да бъде реализирана през 2025 година (измерено и доказано с данните за 2026 г.), се споделя в Плана. „ Ще се затвърди с актуализиране на националното законодателството в Закона за ограничение изменение на климата, с който ще се сътвори и явен проект за последователно унищожаване на централите на въглища до 2038 г.„, се споделя още в документа.

„ Ще има регулаторен таван за техните излъчвания (б.р. на централите на въглища) на въглероден диоксид, използван от 1 януари 2026 година Законът също ще планува ограничения във връзка със социалноикономическите последици, което ще се финансират и ще са в сходство с ограниченията планувани под Фонда за обективен преход “, споделя още Планът.

Намаляването на излъчванията на въглероден диоксид ще обгръща централите работещи на въглища, а точно Топлоелектрическа централа Марица 3 ЕАД, Топлоелектрическа централа Марица Изток 2 ЕАД, Топлоелектрическа централа Бобов дол ЕАД, AES3C Марица Изток 1, Топлоелектрическа централа Контур Глобал Марица Изток 3, Топлоелектрическа централа БРИКЕЛ ЕАД, Топлоелектрическа централа Република, Топлоелектрическа централа Русе Изток и Топлофикация Сливен, се показва в него.

Както е очевидно от документа, затваряне на централите се планува, само че до 2038 година – надалеч не от на следващия ден и надалеч не за сметка на служащите, защото в документа се приказва още за финансиране на „ социалноикономическите последици “. Самото понижаване на излъчванията с 40% по отношение на 2019 година пък би трябвало да бъде реализирано през 2025 година. То обаче не значи затваряне на централи, а понижаване на нездравословните излъчвания, които централите изхвърлят във въздуха. 
Кой лъже за въглищните централи и за какво? 
Хората, които лъжат за въглищните централи, за това, че ще бъдат закрити надали не на следващия ден, до момента в който в действителност първоначално ще се понижават нездравословните излъчвания, които те отделят, а срокът за закриването им – в хипотезата на обезщетения и благоприятни условия за преквалификация, е 2038 година, се разделят на две огромни групи.

В първата група влизат политическите съперници на държавното управление на „ Продължаваме промяната “, което утвърди последната версия на Плана.  Политическите съперници на Политическа партия обаче евентуално не помнят, че декарбонизацията беше заложена още в първите разновидности на Плана, изготвяни от третия кабинет на Бойко Борисов. За благополучие обаче, тези разновидности са напълно налични към днешния ден и текстовете в тях демонстрират нещата черно на бяло.

Версия 1.1 на Плана, призната на 8 февруари 2021 година от кабинета „ Борисов 3 “ споделя следното: „ Сектор „ Енергетика “ е най-големият източник на излъчвания на парникови газове в страната с над 70% от общите излъчвания в страната. Топлоелектрическите централи, произвеждащи електрическа енергия от въглища, образуват съвсем половината от излъчванията в бранша, само че нямат достъп до подобаваща инфраструктура, която да им разреши смяна на горивната база. Стремежът за декарбонизация на стопанската система постанова нужда от широкомащабно реформиране на енергийния бранш в страната, което от своя страна, е обвързвано със обилни капиталови потребности за поетапна подмяна на горивната база в електроцентралите посредством потреблението на различни екологосъобразни енергоносители като водорода “.

Затова в този проект се планува „ планиране, създаване и въвеждане в употреба на инфраструктура за транспорт на водород и нисковъглеродни газообразни горива за зареждане на електроцентрали и други консуматори във въглищни райони в Р България “.

И тук, както при „ машините на Мадуро “, виждаме по какъв начин политическата мощ заложила дадени цели, както е купила и дадени машини, упреква някой различен за последвалите развития.

Втората огромна група е групата на геополитическите съперници на държавното управление на „ Продължавам смяната “, като парадоксално тук влиза и техен някогашен съдружен сътрудник. Проруските партии са впрегнали сили да се борят против зеления преход, тъй като с него се реализира и самостоятелност от външни първични материали за произвеждане на сила.

Съвсем разумно, колкото по-зелена е България, толкоз по-малко подвластна е тя от съветския природен газ и съветския нефт. А това явно не се харесва на геополитическите съперници на Политическа партия.

Два мощни интереса бутат тематиката с въглищните централи в дневния ред – вътрешнополитическият и външнополитическият.
Къде обаче е истината?
В за ДЕБАТИ.БГ, оповестено на 19.10.2022, икономистът Георги Ангелов споделя следното:
„ При актуалните цени на силата, е дейно да се влага в нови планове. През идващите месеци и години ще следим внезапно увеличение на вложенията в нови мощности, което последователно ще докара до повече предложение на сила отново от локални източници. Соларните, вятърните и останалите зелени източници са локален източник на запас. Това ще понижи зависимостта от импорт на непознати горива. В дълготраен проект е допустимо зависимостта да се понижи и Европа да е енергийно самостоятелна “.
Вчера евродепутатът от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Екологичен потенциал Цветелина Пенкова съобщи пред „ Дарик “ следното:
„ България е поела ангажимент до 2026 година да се понижат въглеродните излъчвания от произвеждане на електрическа енергия с 40%. Това може да се случи без затваряне на енергийни мощности в България. Може да се реализира посредством софтуерни усъвършенствания в нашите ТЕЦ-ове – филтри, улавящи замърсяващите частици, усъвършенстване на горивния развой. Никой в Европа не е затворил вратата за диалози и има еластичност предвид на актуалната многопластова рецесия. Отпуска се и в допълнение финансиране за справяне с енергийната рецесия “.
Намаляването на въглеродните излъчвания не стартира от Плана за възобновяване, а от техните задължения (на ГЕРБ – бел. ред.), пък сподели някогашният министър председател Кирил Петков на злощастния си брифинг, който бе пресечен от представители на ГЕРБ. Тогава Петков попита кой е поел уговорката България да понижи въглеродните излъчвания – отговорът е забележим в цитираните горе първични разновидности на проекта за възобновяване, изготвяни на кабинета „ Борисов 3 “.
Източник: debati.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР