Как да се справим със следродилната депресия?
В последните седмици в България станаха отличаващи се нещастия - две майки лишиха живота си. 31-годишната Биляна Петровa, която беше оповестена за търсене, само че беше открита мъртва в София. Тя е майка на две деца, като едното от тях е бебе. 34-годишна жена от разложкото село Добърско лиши живота си със скок от 30-метровия водопад " Щрокалото ". И двете дами са били изпаднали в депресивно положение след раждане. Случаите отвориха тематиката за следродилната меланхолия и психологичното ни здраве.
По данни на Световната федерация по психологично здраве на всеки 40 секунди някъде по света човек се пробва да постави завършек на живота си. Често това се дължи на нелекувана тежка меланхолия или друга психологична болест, мъчно справяне с житейските рецесии и неспособност за адаптиране към действителността. Депресията е два пъти по-често срещана измежду дамите, в сравнение с измежду мъжете. Около 20% от дамите ще изпитат най-малко един епизод на меланхолия през живота си.
Повечето хора изпитват първия си епизод на меланхолия на възраст сред 20 и 40 години. Средната възраст на настъпване на меланхолия е в средата на 20-те години.
Какво я предизвиква?
Следродилната меланхолия е положение, което може да засегне новите родители през първата година след раждането. Хората със следродилна депресия изпитват редица физически, прочувствени и поведенчески промени, в това число горест, безпокойствие и безсилие, пречещи на ежедневния живот и рутина. Депресията е съществено заболяване, влияещо на мозъка и не би трябвало да се подценява.
Какви са признаците?
Около 1 на 7 дами страда от меланхолия или тревога по време на бременност и/или първата година след раждането. Това се равнява на 13 до 20% от всички майки.
Безпокойство Непрекъснат рев Липса на сила Чувство за тревога Раздразнителност и яд Сънливост Умора Значителна загуба или наддаване на тегло Главоболие Чувство за виновност и обезсърчение Страх от самонараняване или пострадване на бебето Пристрастяване към медикаменти Лечение
Първата стъпка е да се приказва със експерт - терапевт, психолог или обществен служащ.
Разговорът с околните и приятелите също би оказал помощ. Задаването на въпроси към новите родители за това по какъв начин се усещат, ядат, спят и така нататък и по-късно търпеливото чуване и потвърждаване на възприятията им е голяма поддръжка, която не изисква доста огромни старания. Хората в меланхолия би трябвало да знаят, че не са сами.
Експертите поучават
Според специалисти, които Actualno.com потърси, българинът към момента не приема съществено и не търси профилирана помощ за психологичното си здраве. Не приказва за тези проблеми, защото изпитва позор и стеснение. Да се отиде на психолог или психиатър е излишно и неправилно – може да го помислят за вманиачен, а той ще се оправи самичък.
Медиците даже съпоставят срама и неудобството от тези проблеми със срама и прикарването на домашното принуждение. В последните години обаче тематиката към този момент не е табу, а експертите се надяват това да се промени и за отношението ни към психологичните ни проблеми.
Сред първите и съществени неща, които можем да създадем, е да приказваме за възприятията си, да ги назовем, да можем да споделим. Това обаче би трябвало да стане без терзание и разкаяние, че ще бъдем съдени от околните си. Не бива да се срамим и тормозим да помолим за помощ.
Друго значимо нещо е да си водим дневник на възприятията и страстите, с цел да преценим дали в действителност мрачните мисли ни обземат прекомерно постоянно, или са просто моменти.
Позитивно въздействие оказва и придвижването, както и арт лечението.
Не на последно място е значима и ролята на страната. Проблемът е, че у нас лекуването на депресивните положения не се поема от здравна каса, което би трябвало да се промени.
По данни на Световната федерация по психологично здраве на всеки 40 секунди някъде по света човек се пробва да постави завършек на живота си. Често това се дължи на нелекувана тежка меланхолия или друга психологична болест, мъчно справяне с житейските рецесии и неспособност за адаптиране към действителността. Депресията е два пъти по-често срещана измежду дамите, в сравнение с измежду мъжете. Около 20% от дамите ще изпитат най-малко един епизод на меланхолия през живота си.
Повечето хора изпитват първия си епизод на меланхолия на възраст сред 20 и 40 години. Средната възраст на настъпване на меланхолия е в средата на 20-те години.
Какво я предизвиква?
Следродилната меланхолия е положение, което може да засегне новите родители през първата година след раждането. Хората със следродилна депресия изпитват редица физически, прочувствени и поведенчески промени, в това число горест, безпокойствие и безсилие, пречещи на ежедневния живот и рутина. Депресията е съществено заболяване, влияещо на мозъка и не би трябвало да се подценява.
Какви са признаците?
Около 1 на 7 дами страда от меланхолия или тревога по време на бременност и/или първата година след раждането. Това се равнява на 13 до 20% от всички майки.
Безпокойство Непрекъснат рев Липса на сила Чувство за тревога Раздразнителност и яд Сънливост Умора Значителна загуба или наддаване на тегло Главоболие Чувство за виновност и обезсърчение Страх от самонараняване или пострадване на бебето Пристрастяване към медикаменти Лечение
Първата стъпка е да се приказва със експерт - терапевт, психолог или обществен служащ.
Разговорът с околните и приятелите също би оказал помощ. Задаването на въпроси към новите родители за това по какъв начин се усещат, ядат, спят и така нататък и по-късно търпеливото чуване и потвърждаване на възприятията им е голяма поддръжка, която не изисква доста огромни старания. Хората в меланхолия би трябвало да знаят, че не са сами.
Експертите поучават
Според специалисти, които Actualno.com потърси, българинът към момента не приема съществено и не търси профилирана помощ за психологичното си здраве. Не приказва за тези проблеми, защото изпитва позор и стеснение. Да се отиде на психолог или психиатър е излишно и неправилно – може да го помислят за вманиачен, а той ще се оправи самичък.
Медиците даже съпоставят срама и неудобството от тези проблеми със срама и прикарването на домашното принуждение. В последните години обаче тематиката към този момент не е табу, а експертите се надяват това да се промени и за отношението ни към психологичните ни проблеми.
Сред първите и съществени неща, които можем да създадем, е да приказваме за възприятията си, да ги назовем, да можем да споделим. Това обаче би трябвало да стане без терзание и разкаяние, че ще бъдем съдени от околните си. Не бива да се срамим и тормозим да помолим за помощ.
Друго значимо нещо е да си водим дневник на възприятията и страстите, с цел да преценим дали в действителност мрачните мисли ни обземат прекомерно постоянно, или са просто моменти.
Позитивно въздействие оказва и придвижването, както и арт лечението.
Не на последно място е значима и ролята на страната. Проблемът е, че у нас лекуването на депресивните положения не се поема от здравна каса, което би трябвало да се промени.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ