Може ли да проработи защитата срещу „вредно съдържание“ в социалните мрежи?
В последните седмици Европейската комисия предяви претенции за информация от доста огромни международни онлайн платформи. Целта на Европейска комисия е да извърши разбор и преценка до каква степен те съблюдават наредбите на Законодателния акт за цифровите услуги по отношение на обезпечаването са безвредна цифрова среда за потребителите и да се приготви за възможни следващи ограничения при нужда.
През предходната седмица, в петък, Комисията разгласи, че е изискала от китайската платформа за електронна търговия Temu да даде в период до 21 октомври информация за подхванатите от нея дейности за прекъсване на продажбата на противозаконни и евентуално рискови артикули. До 15 ноември пък обществените медии TikTok, Snapchat и YouTube са задължени да осведомят европейските институции на какъв принцип предлагат наличие на своите консуматори.
Наред с това, стана ясно и че в осъществяване на условията на Законодателният акт за цифровите услуги (Digital Services Act – DSA) на Европейския съюз до края на годината ще проработи нов извънсъдебен орган, който ще спомага за решение на разногласия сред европейските консуматори и обществените мрежи Фейсбук, TikTok и YouTube във връзка със подозрения за разпространение на „ нездравословно наличие “.
Междувременно, Съдът на Европейския съюз постанови, че Meta Platforms би трябвало да ограничи потреблението на събрани от Фейсбук персонални данни за таргетирана реклама. До произнасянето се стигна откакто деятелят в областта на поверителността Макс Шремс е отнесъл до австрийски съд тъжба, в която декларира, че е бил таргетиран с реклами вследствие на персонализиране на услугата, основани на обработка на персонални данни. Макар да е по самостоятелен случай, това изговаряне има значение за всички европейски консуматори на сходни снабдители на онлайн платформи за обществени медии.
Какво гласи решението на Съда на Европейски Съюз?
Социална мрежа, като Фейсбук да вземем за пример, не може да употребява всички персонални данни, получени за задачите на целева реклама без ограничаване във връзка с времето и без разграничаване във връзка с типа на данните. Следва да се съблюдава правилото за минимизиране на данните съгласно Общия правилник за отбрана на данните (GDPR).
Администраторите на персонални данни имат право да обработват толкоз персонални данни, колкото са нужни за задачите, за които се дават. Общият Регламент за персоналните данни се ползва и за услуги, които потребителите са привикнали да възприемат като „ безвъзмездни “ – е-поща, дисково пространство, платформи за основаване на блогове и други – защото на процедура те заплащат за използването на тези услуги с персоналните си данни. Бедата е, че постоянно потребителите подценяват това събитие и смятат тази „ цена “ за незначителна.
Личните данни и таргетираната реклама
Известно от теорията за рекламата е, че в основата на триумфа на едно рекламно известие е то да се насочи целево към разпознати и добре проучени евентуални клиенти на артикули и услуги в избран сегмент, на даден бранд или на съответен артикул.
Тази задача се улеснява доста с опцията админ на персонални данни, какъвто е Meta да вземем за пример, да направи профилиране на всеки консуматор, да изучи неговото държание и настройки и цялата събрана информация да бъде предоставена на трета страна, която има нужда от нея, с цел да продаде по-успешно своите артикули и услуги.
Персонализирани известия – част от бизнес моделите на обществените медии
Независимо че доста снабдители на обществени медии оферират услуги за даване на персонализирани известия като част от своя бизнес модел, те наложително би трябвало да съблюдават условията за обработването на персонални данни, когато са ориентирани съм европейски консуматори.
Днес организациите имат опция да дават персонализирани известия на физически лица въз основа на необятен кръг от критерии:
създадени въз основа на персоналните данни, които потребителите умишлено са дали или споделили;разработени въз основа на персонални данни, които са били наблюдавани;логически изведени от доставчика на обществените медии или от трети страни и събрани (обобщени) от платформата или от други участници (напр. брокери на данни), с цел да се поддържат благоприятни условия за предложение на реклами (все по-често).За потребителите е все по-трудно да защитят данните си
Комбинирането и анализът на данни от разнообразни източници, дружно с евентуално сензитивния темперамент на персоналните данни, обработвани от обществените медии, основават опасности освен за прозрачността при обработването на данните, профилирането и изпращането на персонализирани известия, само че и за главните права и свободи на физическите лица. Когато някой не знае кои негови персонални данни се събират и обработват, от кого, по какъв начин и с какви цели, той не е в положение за потърси правата си даже при съществуване на съответната правна уредба.
Обработването на персонални данни в Европейски Съюз се подчинява на строги правила
Когато един админ обработва персонални данни на физическо лице, би трябвало да подсигурява, че определеното законосъобразно съображение подхожда на задачата и същността на въпросната интервенция по култивиране. Определянето на подобаващото законосъобразно съображение е обвързано с правилата на почтеност и ограничаване на задачите.
Има две правни учредения, с които би могло да се обоснове култивиране, подкрепящо даването на персонализирано наличие на потребителите на обществени медии – единодушие на субекта на данните и законни ползи.
Следва да се има поради обаче, че единодушието може да служи като уместно правно съображение единствено в случай че на субекта на данни е възложен надзор и автентичен избор.
Легитимен интерес за култивиране на данни е налице при три кумулативни условия:
администраторът/третото лице преследват законни интереси;обработването на персоналните данни е належащо за задачите на преследваните законни интереси;основните права и свободи на лицето, ползващо се от отбраната на данните, нямат предимство.До какво може да докара профилирането на потребителите?
Един от рисковете е дискриминация и изключване. То е налице, когато оценяването на потребителите на обществени медии включва критерии, които директно или индиректно пораждат резултат на дискриминация, обвързвана с расовия или етническия генезис на обещано лице, здравословното му положение, половата му ориентировка и други негови качества. Нещо повече, последните проучвания демонстрират, че капацитетът за пораждане на резултат на дискриминация съществува и когато не се употребяват критерии, които са директно свързани със специфични категории персонални данни – така наречен чувствителни данни.
Друг действителен риск е този от операция. Влиянието върху потребителите се показва в моделиране на държанието и избора им при решения за покупка като потребители или за политически решения като жители, участващи в публичния живот.
Рискът от нарушение на плурализма също не е за подценяване. След профилиране, потребителите могат да бъдат изложени на „ все една и съща “ информация и се сблъскват с по-малко разнообразни отзиви или пък на „ претоварване с информация “, при което те не са в положение да вземат осведомено решение, защото разполагат с прекалено много данни и не могат да преценяват дали тези данни са надеждни.
Защита на потребителите
Заради всичко това потребителите на онлайн платформите би трябвало да разполагат с безвредна цифрова среда, което значи бистрота при обработването на данните им и отбрана на човешките им права и свободи. Както и на отбрана при нарушаването на настоящото законодателство.
През предходната седмица, в петък, Комисията разгласи, че е изискала от китайската платформа за електронна търговия Temu да даде в период до 21 октомври информация за подхванатите от нея дейности за прекъсване на продажбата на противозаконни и евентуално рискови артикули. До 15 ноември пък обществените медии TikTok, Snapchat и YouTube са задължени да осведомят европейските институции на какъв принцип предлагат наличие на своите консуматори.
Наред с това, стана ясно и че в осъществяване на условията на Законодателният акт за цифровите услуги (Digital Services Act – DSA) на Европейския съюз до края на годината ще проработи нов извънсъдебен орган, който ще спомага за решение на разногласия сред европейските консуматори и обществените мрежи Фейсбук, TikTok и YouTube във връзка със подозрения за разпространение на „ нездравословно наличие “.
Междувременно, Съдът на Европейския съюз постанови, че Meta Platforms би трябвало да ограничи потреблението на събрани от Фейсбук персонални данни за таргетирана реклама. До произнасянето се стигна откакто деятелят в областта на поверителността Макс Шремс е отнесъл до австрийски съд тъжба, в която декларира, че е бил таргетиран с реклами вследствие на персонализиране на услугата, основани на обработка на персонални данни. Макар да е по самостоятелен случай, това изговаряне има значение за всички европейски консуматори на сходни снабдители на онлайн платформи за обществени медии.
Какво гласи решението на Съда на Европейски Съюз?
Социална мрежа, като Фейсбук да вземем за пример, не може да употребява всички персонални данни, получени за задачите на целева реклама без ограничаване във връзка с времето и без разграничаване във връзка с типа на данните. Следва да се съблюдава правилото за минимизиране на данните съгласно Общия правилник за отбрана на данните (GDPR).
Администраторите на персонални данни имат право да обработват толкоз персонални данни, колкото са нужни за задачите, за които се дават. Общият Регламент за персоналните данни се ползва и за услуги, които потребителите са привикнали да възприемат като „ безвъзмездни “ – е-поща, дисково пространство, платформи за основаване на блогове и други – защото на процедура те заплащат за използването на тези услуги с персоналните си данни. Бедата е, че постоянно потребителите подценяват това събитие и смятат тази „ цена “ за незначителна.
Личните данни и таргетираната реклама
Известно от теорията за рекламата е, че в основата на триумфа на едно рекламно известие е то да се насочи целево към разпознати и добре проучени евентуални клиенти на артикули и услуги в избран сегмент, на даден бранд или на съответен артикул.
Тази задача се улеснява доста с опцията админ на персонални данни, какъвто е Meta да вземем за пример, да направи профилиране на всеки консуматор, да изучи неговото държание и настройки и цялата събрана информация да бъде предоставена на трета страна, която има нужда от нея, с цел да продаде по-успешно своите артикули и услуги.
Персонализирани известия – част от бизнес моделите на обществените медии
Независимо че доста снабдители на обществени медии оферират услуги за даване на персонализирани известия като част от своя бизнес модел, те наложително би трябвало да съблюдават условията за обработването на персонални данни, когато са ориентирани съм европейски консуматори.
Днес организациите имат опция да дават персонализирани известия на физически лица въз основа на необятен кръг от критерии:
създадени въз основа на персоналните данни, които потребителите умишлено са дали или споделили;разработени въз основа на персонални данни, които са били наблюдавани;логически изведени от доставчика на обществените медии или от трети страни и събрани (обобщени) от платформата или от други участници (напр. брокери на данни), с цел да се поддържат благоприятни условия за предложение на реклами (все по-често).За потребителите е все по-трудно да защитят данните си
Комбинирането и анализът на данни от разнообразни източници, дружно с евентуално сензитивния темперамент на персоналните данни, обработвани от обществените медии, основават опасности освен за прозрачността при обработването на данните, профилирането и изпращането на персонализирани известия, само че и за главните права и свободи на физическите лица. Когато някой не знае кои негови персонални данни се събират и обработват, от кого, по какъв начин и с какви цели, той не е в положение за потърси правата си даже при съществуване на съответната правна уредба.
Обработването на персонални данни в Европейски Съюз се подчинява на строги правила
Когато един админ обработва персонални данни на физическо лице, би трябвало да подсигурява, че определеното законосъобразно съображение подхожда на задачата и същността на въпросната интервенция по култивиране. Определянето на подобаващото законосъобразно съображение е обвързано с правилата на почтеност и ограничаване на задачите.
Има две правни учредения, с които би могло да се обоснове култивиране, подкрепящо даването на персонализирано наличие на потребителите на обществени медии – единодушие на субекта на данните и законни ползи.
Следва да се има поради обаче, че единодушието може да служи като уместно правно съображение единствено в случай че на субекта на данни е възложен надзор и автентичен избор.
Легитимен интерес за култивиране на данни е налице при три кумулативни условия:
администраторът/третото лице преследват законни интереси;обработването на персоналните данни е належащо за задачите на преследваните законни интереси;основните права и свободи на лицето, ползващо се от отбраната на данните, нямат предимство.До какво може да докара профилирането на потребителите?
Един от рисковете е дискриминация и изключване. То е налице, когато оценяването на потребителите на обществени медии включва критерии, които директно или индиректно пораждат резултат на дискриминация, обвързвана с расовия или етническия генезис на обещано лице, здравословното му положение, половата му ориентировка и други негови качества. Нещо повече, последните проучвания демонстрират, че капацитетът за пораждане на резултат на дискриминация съществува и когато не се употребяват критерии, които са директно свързани със специфични категории персонални данни – така наречен чувствителни данни.
Друг действителен риск е този от операция. Влиянието върху потребителите се показва в моделиране на държанието и избора им при решения за покупка като потребители или за политически решения като жители, участващи в публичния живот.
Рискът от нарушение на плурализма също не е за подценяване. След профилиране, потребителите могат да бъдат изложени на „ все една и съща “ информация и се сблъскват с по-малко разнообразни отзиви или пък на „ претоварване с информация “, при което те не са в положение да вземат осведомено решение, защото разполагат с прекалено много данни и не могат да преценяват дали тези данни са надеждни.
Защита на потребителите
Заради всичко това потребителите на онлайн платформите би трябвало да разполагат с безвредна цифрова среда, което значи бистрота при обработването на данните им и отбрана на човешките им права и свободи. Както и на отбрана при нарушаването на настоящото законодателство.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ