Бумът на жилищния пазар у нас продължава
В последните месеци в центъра на обществените полемики трайно се настани тематиката за растежа в потребителските цени. Това не е изненада – потребителската инфлация в България е най-висока от лятото на 2008 година, в еврозоната – откогато съществува, а в Съединени американски щати – от началото на 1980-те, написа икономистът Лъчезар Богданов от Института за пазарна стопанска система в собствен разбор.
Според него спомагателен стрес и неустановеност основават внезапните придвижвания на цените на природния газ, мощно обвързваните с тях цени на електрическата енергия в Европа, и въобще – повишаването на горива и основни селскостопански и индустриални първични материали и артикули. Впрочем, последните данни за еврозоната демонстрират леко закъснение на темпа – месечната инфлация е 0,6% за април при 2,4% през март – само че това е тематика за различен разбор.
„ Докато погледите са ориентирани към дизела, олиото и хляба, обаче, взривът на жилищния пазар, и изключително – в София, продължава. Динамиката при покупко-продажбите, строителната интензивност и кредитната агресия оформят картина, която би следвало да тормози както самия финансов бранш, по този начин и формулиращите целите за икономическата политика. Ето какво сочат последните статистически данни:
През първото тримесечие на 2022 година броят на издадените позволения за градеж на жилищни здания нараства с 20% по отношение на същия интервал на 2021 година, като в тях се плануват 8% повече жилища с 14% по-голяма разгърната застроена повърхност (РЗП).
Ако съпоставим с първото тримесечие на 2015 година, разрешенията са с 93% повече (почти двойно), а жилищата и плануванаъа им повърхност в тези здания се усилват надлежно със 120 % и 110 % “, показва икономистът.
София е безапелационно преобладаващото поле на строителната агресия с над 40% от новите капиталови планове. През първото тримесечие на 2022 година броят на издадените позволения за градеж на жилищни здания е същият като година по-рано и фактически темповете се забавят, като броят на жилищата е с 14% по-голям, а площта – с 5%. Ако обаче преглеждаме средносрочната наклонност – в сходно съпоставяне с първото тримесечие на 2015 година - разрешенията са за 50% повече здания със 133% повече на брой жилища и със 111% по-голяма РЗП.
istock
Реализацията на капиталовите планове разумно следва с прочут лаг във времето. Тя обаче е действителният тест за обезпечено финансиране и евентуални купувачи. През първото тримесечие на 2022 година броят на започнатите жилищни здания нараства с 27% за страната като цяло (24% за София), като проектираните в тях жилища са с 45% повече (89% за София) с 19% по-голяма РЗП (42% за София).
Данните от имотния указател демонстрират растеж от към 10% на годишна основа през първото тримесечие на 2022 година на продажбите и договорните ипотеки както в София, по този начин и общо за страната.
Поведението на комерсиалните банки не наподобява разколебано нито от пандемията от Ковид-19, нито от рекордната инфлация, макроикономическата неустановеност и войната в Европа, написа Богданов. Към края на март жилищният заем за семействата отбелязва растеж с 18,3% по отношение на същия месец на 2021 година, като единствено за постоянните заеми нарастването е с 20,7%. В продължение на 12 месеца годишният % на разноските по жилищните заеми в лв. с над 10-годишен период на погашение е под 3%, като през март 2022 година спада до 2,83%.
istock
Тези развития би трябвало да стартират да основават терзания най-малко по две аргументи. От една страна – и тя е някак най-очевидната – сходно увеличение на заема усилва рисковете за банките. По-малко се разяснява обаче евентуалното влияние на една внезапна смяна в държанието на финансовите институции, достъпа до заем и лихвените равнища.
Както нееднократно сме ставали очевидци в историята, подобен потрес има сходен на домино резултат на стесняване на стопанската интензивност по цялата верига на добавената стойност, с произлизащите от това въздействия върху заетостта, вложенията и потреблението, заключва анализът.
Според него спомагателен стрес и неустановеност основават внезапните придвижвания на цените на природния газ, мощно обвързваните с тях цени на електрическата енергия в Европа, и въобще – повишаването на горива и основни селскостопански и индустриални първични материали и артикули. Впрочем, последните данни за еврозоната демонстрират леко закъснение на темпа – месечната инфлация е 0,6% за април при 2,4% през март – само че това е тематика за различен разбор.
„ Докато погледите са ориентирани към дизела, олиото и хляба, обаче, взривът на жилищния пазар, и изключително – в София, продължава. Динамиката при покупко-продажбите, строителната интензивност и кредитната агресия оформят картина, която би следвало да тормози както самия финансов бранш, по този начин и формулиращите целите за икономическата политика. Ето какво сочат последните статистически данни:
През първото тримесечие на 2022 година броят на издадените позволения за градеж на жилищни здания нараства с 20% по отношение на същия интервал на 2021 година, като в тях се плануват 8% повече жилища с 14% по-голяма разгърната застроена повърхност (РЗП).
Ако съпоставим с първото тримесечие на 2015 година, разрешенията са с 93% повече (почти двойно), а жилищата и плануванаъа им повърхност в тези здания се усилват надлежно със 120 % и 110 % “, показва икономистът.
София е безапелационно преобладаващото поле на строителната агресия с над 40% от новите капиталови планове. През първото тримесечие на 2022 година броят на издадените позволения за градеж на жилищни здания е същият като година по-рано и фактически темповете се забавят, като броят на жилищата е с 14% по-голям, а площта – с 5%. Ако обаче преглеждаме средносрочната наклонност – в сходно съпоставяне с първото тримесечие на 2015 година - разрешенията са за 50% повече здания със 133% повече на брой жилища и със 111% по-голяма РЗП.
istock Реализацията на капиталовите планове разумно следва с прочут лаг във времето. Тя обаче е действителният тест за обезпечено финансиране и евентуални купувачи. През първото тримесечие на 2022 година броят на започнатите жилищни здания нараства с 27% за страната като цяло (24% за София), като проектираните в тях жилища са с 45% повече (89% за София) с 19% по-голяма РЗП (42% за София).
Данните от имотния указател демонстрират растеж от към 10% на годишна основа през първото тримесечие на 2022 година на продажбите и договорните ипотеки както в София, по този начин и общо за страната.
Поведението на комерсиалните банки не наподобява разколебано нито от пандемията от Ковид-19, нито от рекордната инфлация, макроикономическата неустановеност и войната в Европа, написа Богданов. Към края на март жилищният заем за семействата отбелязва растеж с 18,3% по отношение на същия месец на 2021 година, като единствено за постоянните заеми нарастването е с 20,7%. В продължение на 12 месеца годишният % на разноските по жилищните заеми в лв. с над 10-годишен период на погашение е под 3%, като през март 2022 година спада до 2,83%.
istock Тези развития би трябвало да стартират да основават терзания най-малко по две аргументи. От една страна – и тя е някак най-очевидната – сходно увеличение на заема усилва рисковете за банките. По-малко се разяснява обаче евентуалното влияние на една внезапна смяна в държанието на финансовите институции, достъпа до заем и лихвените равнища.
Както нееднократно сме ставали очевидци в историята, подобен потрес има сходен на домино резултат на стесняване на стопанската интензивност по цялата верига на добавената стойност, с произлизащите от това въздействия върху заетостта, вложенията и потреблението, заключва анализът.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ