Здравко Попов: Правото на самоопределение и това на териториалната цялост все повече са в конфликт, отколкото в хармония
В последните години правото на самоопределяне и правилото на териториалната целокупност от ден на ден се намират в спор, в сравнение с в естетика. И двата правилото са свързани с модерната система на интернационалните връзки и са били доста директно свързани с това, което се назовава съвременна народна власт в интернационалния свят.
Това сподели за предаването „ Събота 150 “ по „ Хоризонт “ президентът на Института за обществена политика доцент Здравко Попов - специалист по европейски политики
В последните години, изключително след Втората международна война и в процеса на деколонизацията, от ден на ден и повече се виждаше, че тези два правилото могат да бъдат употребявани за осъществяване на някакви по-тесни ползи на огромните сили. Затова виждаме, че през днешния ден казусът за правото на самоопределяне и правото за неприкосновеността на териториалното единение на границите на една национална страна се употребяват по доста себелюбив метод от огромните играчи в политиката - някъде в света те могат да пазят правото на самоопределяне на една общественост, а на друго място - тъкмо противоположното - да го минимизират и да се опитат да защитят своят интерес посредством противоположното - запазването на териториалната целокупност на една страна. Дали казусът с Косово е друг от този с Каталуня зависи от тази позиция, разяснява Попов: Дали гледаме на независимостта на желанието за самостоятелност на Косово през правилото на самоопределението или гледаме през правилото за териториалната целокупност на Сърбия или на Югославия. Очевидно е, че още веднъж става дума повече за политика, онтколкото за правила и полезности, по този начин виждаме и във връзка с Кюрдистан или във връзка с Крим, или във връзка с доста други точки по света, в които става дума за метод на приложимост на тези сякаш универсални права.
Отнемането на автономията на Каталуня значи лишаване на финансовия и суверенитет и суверенитета ѝ по въпросите на сигурността, което значи радикална обстановка с непредвидими последици посочи Попов.
Мечтата на каталунците да имат държавност е доста остаряла - от края на 15 век. В избрани интервали тя избухва още веднъж и още веднъж с нови и нови причини, с ново и ново държание на каталунците, само че в никакъв случай не съумява, тъй като се случва някакъв огромен проблем - дали ще е Франция, дали ще е Франко. Каталунците постоянно някак си са героизирали това свое историческо предпочитание да имат лична страна.
Ако си спомняте платформата за Европа на районите имаше за цел от ден на ден да се внушава през тази платформа концепцията за бъдеща федерация - Европа като федерална структура. Идеята имаше план да понижи значимостта на концепцията за националните страни и за границите, да се концентрира вниманието точно върху районния смисъл...В дебата сред Барселона и Мадрид ЕС е можел да бъде медиатор, разяснява Попов, но освен няколко морализаторски изявления, в действителност ние не видяхме практическо държание.
Разпадането на Югославия какво роди? Тя роди избран брой независими страни, само че забележете, че всяка една от тези страни желае да стане член на Европейски Съюз, т.е., казусът с регионализацията не значи безусловно антиевропейска позиция. Каталуния, когато стартира да реализира своята подготовка за референдума, се отнесе към Европейски Съюз в желанието си Брюксел да вземе отношение към тази тяхна концепция за самостоятелност. Какво направи Брюксел? Брюксел повтори статуквото, напълно явно. А какво направи Шотландия, когато тя потегли да прави референдум? Тя също се обърна към Брюксел и сподели: " Ние също сме европейци, желаеме в миналото да бъдем в Европейски Съюз ". Така че този фракционизъм не значи безусловно антиевропеизъм.
Между прочее, малко безмълвен е и кралят в Испания. Очевидно е, че и неговата фигура също е доста значима в разрешаването на този проблем...
Бившият дипломат в Чехия (от 2006-а до 2010-а година) посочи, че милиардерът Андрей Бабиш се радва на огромна социална поддръжка тъй като е заел „ по един доста натурален метод позицията на някогашния президент Вацлав Клаус “ – защитаването на суверенитета и независимостта на страната и правото ѝ да взема независими решения. Той е последовател на концепцията за наличието на хора с мениджърки подход и бизнес нрав в политиката, защото този метод на мислене е по-адекватен в актуалната обстановка от тежките идеологически позиции, познати от 20 век. Ако Бабиш завоюва изборите, евентуално би бил и един от водачите на Вишеградската четворка.
Попов разяснява, че Емануел Макрон губи въздействието си във Франция, защото обществеността в страната вижда в него упоритостта да отбрани ползите на едрия френски капитал в Европа. Това доста разочарова младежите в страната, които са били главен фактор за изборната му победа.
Това сподели за предаването „ Събота 150 “ по „ Хоризонт “ президентът на Института за обществена политика доцент Здравко Попов - специалист по европейски политики
В последните години, изключително след Втората международна война и в процеса на деколонизацията, от ден на ден и повече се виждаше, че тези два правилото могат да бъдат употребявани за осъществяване на някакви по-тесни ползи на огромните сили. Затова виждаме, че през днешния ден казусът за правото на самоопределяне и правото за неприкосновеността на териториалното единение на границите на една национална страна се употребяват по доста себелюбив метод от огромните играчи в политиката - някъде в света те могат да пазят правото на самоопределяне на една общественост, а на друго място - тъкмо противоположното - да го минимизират и да се опитат да защитят своят интерес посредством противоположното - запазването на териториалната целокупност на една страна. Дали казусът с Косово е друг от този с Каталуня зависи от тази позиция, разяснява Попов: Дали гледаме на независимостта на желанието за самостоятелност на Косово през правилото на самоопределението или гледаме през правилото за териториалната целокупност на Сърбия или на Югославия. Очевидно е, че още веднъж става дума повече за политика, онтколкото за правила и полезности, по този начин виждаме и във връзка с Кюрдистан или във връзка с Крим, или във връзка с доста други точки по света, в които става дума за метод на приложимост на тези сякаш универсални права.
Отнемането на автономията на Каталуня значи лишаване на финансовия и суверенитет и суверенитета ѝ по въпросите на сигурността, което значи радикална обстановка с непредвидими последици посочи Попов.
Мечтата на каталунците да имат държавност е доста остаряла - от края на 15 век. В избрани интервали тя избухва още веднъж и още веднъж с нови и нови причини, с ново и ново държание на каталунците, само че в никакъв случай не съумява, тъй като се случва някакъв огромен проблем - дали ще е Франция, дали ще е Франко. Каталунците постоянно някак си са героизирали това свое историческо предпочитание да имат лична страна.
Ако си спомняте платформата за Европа на районите имаше за цел от ден на ден да се внушава през тази платформа концепцията за бъдеща федерация - Европа като федерална структура. Идеята имаше план да понижи значимостта на концепцията за националните страни и за границите, да се концентрира вниманието точно върху районния смисъл...В дебата сред Барселона и Мадрид ЕС е можел да бъде медиатор, разяснява Попов, но освен няколко морализаторски изявления, в действителност ние не видяхме практическо държание.
Разпадането на Югославия какво роди? Тя роди избран брой независими страни, само че забележете, че всяка една от тези страни желае да стане член на Европейски Съюз, т.е., казусът с регионализацията не значи безусловно антиевропейска позиция. Каталуния, когато стартира да реализира своята подготовка за референдума, се отнесе към Европейски Съюз в желанието си Брюксел да вземе отношение към тази тяхна концепция за самостоятелност. Какво направи Брюксел? Брюксел повтори статуквото, напълно явно. А какво направи Шотландия, когато тя потегли да прави референдум? Тя също се обърна към Брюксел и сподели: " Ние също сме европейци, желаеме в миналото да бъдем в Европейски Съюз ". Така че този фракционизъм не значи безусловно антиевропеизъм.
Между прочее, малко безмълвен е и кралят в Испания. Очевидно е, че и неговата фигура също е доста значима в разрешаването на този проблем...
Бившият дипломат в Чехия (от 2006-а до 2010-а година) посочи, че милиардерът Андрей Бабиш се радва на огромна социална поддръжка тъй като е заел „ по един доста натурален метод позицията на някогашния президент Вацлав Клаус “ – защитаването на суверенитета и независимостта на страната и правото ѝ да взема независими решения. Той е последовател на концепцията за наличието на хора с мениджърки подход и бизнес нрав в политиката, защото този метод на мислене е по-адекватен в актуалната обстановка от тежките идеологически позиции, познати от 20 век. Ако Бабиш завоюва изборите, евентуално би бил и един от водачите на Вишеградската четворка.
Попов разяснява, че Емануел Макрон губи въздействието си във Франция, защото обществеността в страната вижда в него упоритостта да отбрани ползите на едрия френски капитал в Европа. Това доста разочарова младежите в страната, които са били главен фактор за изборната му победа.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ