В последните години Марс много често попада в новините –

В последните години Марс доста постоянно попада в новините – като се стартира с и се приключи с пророчеството за сдобиването му с пръстени и предложенията на обособени персони да провеждат термоядрени бомби на неговите полюси.

Не последна роля в неговата известност е изиграло излизането на кино лентата „ Марсианецът “ по едноименната книга на Анди Уеър. Най-известната забележителност на Марс, несъмнено, е планината Олимп – най-високата планина в Слънчевата система.

Височината на този загаснал вулкан доближава 25 километра. Друг прочут обект е долината Маринър , 4500-километров каньон, протегнал се на една четвърт от обиколката на планетата и също максимален в Слънчевата система.

Да се опитаме да погледнем към Червената планета с очите на изкуствения ѝ сателит Mars Reconnaissance Orbiter. Разбира се, в ролята на очи влиза HiRISE – телескоп рефлектор, кадърен да разграничава 30-сантиметрови елементи върху повърхността от 300 километра разстояние. Всички получени от него изображения се съхраняват в открития списък на формалния уебсайт на уреда.

Ако надникнете в архива, ще се учудите – вместо алените фотоси от Червената планета множеството изображения са показани в синьо-бели цветове. Причината е, че HiRISE снима в три спектрални диапазона, един от които – инфрачервеният, е незабележим и за се включи информацията за тях в фотографията, се постанова да се употребяват лъжливи цветове.

Всички изображения тук са резултат от наслагването на три черно-бели изображения – в инфрачервената област от спектъра (I), червен (R) и син/зелен (B). При формираните от тях RGB изображения инфрачервената съставна част подхожда на аления цвят на пиксела, алената – на зеления, а синята и зелената – на синия.

Прахът, като най-червения от материалите на Марс, наподобява жълт на IRB фотосите. По-едрозърнестите материали – камъни и пясък – наподобяват тъмносини или от време на време – леко лилави. Ледът на фотосите също нормално е наследник, само че за разлика от пясъка той е доста по-ярък и се концентрира върху тези скатове и страни на хълмовете, които са обърнати към полюсите. Някои планински породи също наподобяват ярки, само че имат изразена морфология.

Реално множеството тъмносини области от фотосите ще наподобяват сиви или леко червеникави за човешкото око заради слегналия върху тях прахуляк, а самият Марс като цяло, несъмнено, червенее.

Краят на едно от многоъгълните плата, съставящи хаоса Хидраот. Хаосите нямат земни аналози – те съставляват инцидентно разсечени от каньони плато. Смята се, че може да се появили при освобождение на големи количества вода.

Хаосът Арам. Смята се, че в това плато може да се съхраняват огромни ресурси вода – спектралният сателитен разбор е разкрил признаци на хидратирани минерали на неговата повърхнина.

Пясъчни дюни на един от безименните кратери в платото Икария.

Инвертирани канали в кратера Саеки.

Базалтови пясъци на планината Еол – част от платото Елизиум.

Една от вътрешните области на долината Маринър.

Фрагмент от Лабиринта на нощта.

Малки долини в кратер до долината Морт (Mawrth Vallis).

Централната част на кратера Оудеманс.

Ерозирали утаечни породи в местността Ceti Mensa. Учените считат, че тя може да се е формирала на морско дъно.

Централната част на каньона Хебес (северно от долината Маринър).

Кратерът Проктор, пясъчни дюни.