Каква заплата трябва да получаваме, за да си подволим кредит за жилище
В последните години животът чартърен се трансформира от краткотрайна нужда в дълготрайна действителност за огромна част от младежите в България. Поколението, което в миналото вярваше, че със постоянна работа и спестявания ще може да си разреши лично жилище, все по-често се сблъсква с пазарна реалност, която наподобява непреодолима.
Пазарът на парцели: Реалност против благоприятни условия
Средната цена на квадратен метър в София към юни 2025 година надвишава 2 300 евро, а в Пловдив, Варна и Бургас тя варира сред 1 300 и 1 800 евро. Само за последните три години стойностите са се нараснали с над 35%. Този растеж се дължи на няколко фактора: лимитирано предложение, вложения в недвижими парцели като сигурен актив, растеж в краткосрочните наеми (Airbnb), както и засилен интерес от чужденци.
Паралелно с това, междинната заплата в страната се движи към 2 000 лева нето – което прави концепцията за покупка на жилище съвсем неуместна без сериозна помощ от родители, завещание или заем с дълготрайна обязаност.
Заплата против ипотека: Мисията " първи дом "
За младеж с приход от 2 000 лева месечно, ипотека за апартамент от 80 000 евро значи вноска от най-малко 1 000 лева на месец – при изискване, че има спестени най-малко 20% от цената за първична вноска. Много банки към този момент изискват постоянна кредитна история, без други отговорности, а някои и гарант.
" Виждам всеки ден по какъв начин двойки с положително обучение и работа отсрочват покупка на жилище, тъй като не желаят да станат заложници на ипотека за 30 години при тези условия ", споделя брокерът Гергана Тодорова от София.
istock
Личните истории зад статистиката
Анелия и Виктор са млада двойка от Пловдив – тя е учителка, той програмист. " Имаме общ приход над 5 000 лева, само че при инфлацията и разноските за дете, просто не можем да спестим за първична вноска. Вече пета година сме чартърен. "
Какви парцели са най-търсени у нас
Нели, 29-годишна юристка от Варна, споделя: " Постоянно слушам, че щом нямам лично жилище, не съм „ стигнала на никое място “. Но не мога да си разреша апартамент в града, където работя. Това е действителността. "
Емоционалната цена на несигурността
Освен финансовата страна, животът чартърен носи и психически последствия. Много младежи споделят, че се усещат в застой – не могат да възнамеряват семейство, не смеят да влагат в обзавеждане или даже в кариерни промени.
istock
Как е в Европа?
За разлика от България, в страни като Германия и Австрия животът чартърен не се възприема като неуспех. Държавите оферират сигурност посредством дълготрайни контракти, надзор на наемите и обществени жилища. Според Евростат, близо 49% от младежите в Германия живеят чартърен, само че при положителни условия.
В България обаче отбраната на наемателя е слаба, договорите постоянно са устни, а контролът върху пазара – най-малък.
Проблемът не е, че младите не желаят да поемат отговорност. Проблемът е, че системата им слага невъзможни условия. Ако желаеме бъдещето на България да остане тук – с хора, които основават, влагат и се развиват – би трябвало да създадем среда, в която домът не е разкош, а опция.
Пазарът на парцели: Реалност против благоприятни условия
Средната цена на квадратен метър в София към юни 2025 година надвишава 2 300 евро, а в Пловдив, Варна и Бургас тя варира сред 1 300 и 1 800 евро. Само за последните три години стойностите са се нараснали с над 35%. Този растеж се дължи на няколко фактора: лимитирано предложение, вложения в недвижими парцели като сигурен актив, растеж в краткосрочните наеми (Airbnb), както и засилен интерес от чужденци.
Паралелно с това, междинната заплата в страната се движи към 2 000 лева нето – което прави концепцията за покупка на жилище съвсем неуместна без сериозна помощ от родители, завещание или заем с дълготрайна обязаност.
Заплата против ипотека: Мисията " първи дом "
За младеж с приход от 2 000 лева месечно, ипотека за апартамент от 80 000 евро значи вноска от най-малко 1 000 лева на месец – при изискване, че има спестени най-малко 20% от цената за първична вноска. Много банки към този момент изискват постоянна кредитна история, без други отговорности, а някои и гарант.
" Виждам всеки ден по какъв начин двойки с положително обучение и работа отсрочват покупка на жилище, тъй като не желаят да станат заложници на ипотека за 30 години при тези условия ", споделя брокерът Гергана Тодорова от София.
istock Личните истории зад статистиката
Анелия и Виктор са млада двойка от Пловдив – тя е учителка, той програмист. " Имаме общ приход над 5 000 лева, само че при инфлацията и разноските за дете, просто не можем да спестим за първична вноска. Вече пета година сме чартърен. "
Какви парцели са най-търсени у нас
Нели, 29-годишна юристка от Варна, споделя: " Постоянно слушам, че щом нямам лично жилище, не съм „ стигнала на никое място “. Но не мога да си разреша апартамент в града, където работя. Това е действителността. "
Емоционалната цена на несигурността
Освен финансовата страна, животът чартърен носи и психически последствия. Много младежи споделят, че се усещат в застой – не могат да възнамеряват семейство, не смеят да влагат в обзавеждане или даже в кариерни промени.
istock Как е в Европа?
За разлика от България, в страни като Германия и Австрия животът чартърен не се възприема като неуспех. Държавите оферират сигурност посредством дълготрайни контракти, надзор на наемите и обществени жилища. Според Евростат, близо 49% от младежите в Германия живеят чартърен, само че при положителни условия.
В България обаче отбраната на наемателя е слаба, договорите постоянно са устни, а контролът върху пазара – най-малък.
Проблемът не е, че младите не желаят да поемат отговорност. Проблемът е, че системата им слага невъзможни условия. Ако желаеме бъдещето на България да остане тук – с хора, които основават, влагат и се развиват – би трябвало да създадем среда, в която домът не е разкош, а опция.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ