Поколението на новите номади
В последните години из Европа и Америка от ден на ден нашумява номадският метод на живот. Млади и възрастни хора от всички краища на света се впускат в приключението „ по пътя ”, напускайки семейство, работа и другари. Понякога можете да ги срещнете и по българските улици – с големи туристически раници, блеснал взор и рошави коси, преди малко пристигнали в града. Случайно, защото са пътували слепешката.
Оставили от всичките си притежания единствено една раница багаж, палатка и спален чувал. Без привички, дом, дневен проект, работен график. Хора като мен и вас, които обаче са взели радикалното решение да се откажат от всичко, което актуалният свят счита за общоприето и обикновено. И в случай че това е една независимост, която малко от нас в миналото ще изпитат, то не е ли в също такава степен и задължение?
Представете си живота си без всяка открита сигурност, с дни и седмици, които минават в търсене на заслон. Представете си да сте в цялостна неопределеност и все пак не се притеснявате за нищо – за утрешния ден, за наем, за сметки, за работа. Представете си единствената цел в живота ви да е самият живот. Ето това е действителността на актуалните номади.
Как пътуват? С рейсове, влакове, кораби, на автостоп, с колела, даже пешком – някои от тях се придържат най-вече към един тип превоз, до момента в който други сменят превоза съгласно случая. Група улични актьори, събрани от целия свят, да вземем за пример, към този момент от близо 10 години фактически кръстосва континент след континент благодарение на колела.
Адреналинът и приключението са основни: доста от тези пътешественици не биха заменили автостопа за благонадежден обществен превоз, даже и при съществуването на финансови средства. Което ни навежда на различен значим въпрос:
Как се устоят тези хора? Много от тях се прехранват като улични актьори – свирят на китара, жонглират, танцуват. Някои търсят места, където могат да работят за малко, с цел да изкарат пари, преди да продължат пътуването си. Трети разчитат на спестявания. Има и такива, които отхвърлят напълно използването на пари и търсят способи да претърпяват без тях. В доста от магазините и пазарите в Европа, вместо да се изхвърлят, преоценените артикули биват подарявани на хора, които са помолили за тях – точно това е един от методите за издръжка на отказалите се от парите. Други такива способи са брането на горски плодове и растения в извънградските региони, публичните кухни, размяната на труд против храна.
Къде нощуват? Тук отговорите още веднъж варират съгласно индивида и случая: по хотели и хостели, на палатки, даже по пейки в парковете. Напоследък нашумяват от ден на ден интернет общности, където хора, които обичат да пътуват, могат да обменят информация и да си оферират заслон или превоз един на различен. Подобни неофициални общества също оказват помощ на пътешествениците да имат покрив над главата си, без значение в коя точка на света се намират.
И даже да сме си изяснили част от чисто практическата страна на сходен тип живот, въпреки всичко най-важният въпрос е: Защо? Защо някой би се отказал от всичко в подмяна на неразбираемата независимост да не стопира да се движи? Не идва ли в живота на всеки човек миг, когато да пожелае да остане някъде?
Ако попитате тези хора за какво го вършат, ще чуете разнообразни неща. Някои изпитват себе си. Други се интересуват от архитектура. Трети - от етноси. В някои от отговорите може да откриете подобие, други – да са напълно неуместни, само че – колкото хора, толкоз пристрастености.
Във всеки случай появяването на такава една субкултура нормално е огледало на обществената реалност, знак за недостиг в обществото – и в случай че е по този начин и в този случай, то какво обръщение ни изпращат номадите на 21-ви век?
Стане ли въпрос за човек на път, постоянно чуваме, че бяга от нещо, че не знае какво желае, че е „ тръгнал да търси себе си. ” Дори и в действителност да бягат от нещо, то тези хора бягат не повече, в сравнение с бягаме ние, всеки в своето малко избавление, било обичана книга или театрална режисура. Нашите пристрастености ни водят задоволително надалеч, без да вършим и крачка. Но също по този начин и ни връщат любовта към света.
Така че, в случай че можем да забележим някакво обръщение в това обществено събитие, то е по-скоро, че човек не открива себе си. Човек основава себе си. И без значение дали ще го прави, препускайки от страна в страна, с безконечната неопределеност на утрешния ден, или чисто и просто работейки, обичайки и създавайки сигурност за себе си и фамилията си, всеки от нас би трябвало да търси способи да се провокира самичък, да не стопира да пораства и да се развива.
Като номадите, които всеки ден се оказват на непознато място, с непознати хора, не притежавайки нищо, и ние не знаем сигурно какво ще ни донесе утрешният ден, или какъв чудноват език ще проговорят хората към нас в опита си да бъдат разбрани. Нека не се плашим от това, а да го ценим като богатство – даже и да не сме склонни да изоставим всичко познато и да се впуснем в доживотно странствуване, нищо не пречи да запазим тази истина в себе си. Нека се удивляваме пред света. Животът е по този начин чудновато странствуване.
Оставили от всичките си притежания единствено една раница багаж, палатка и спален чувал. Без привички, дом, дневен проект, работен график. Хора като мен и вас, които обаче са взели радикалното решение да се откажат от всичко, което актуалният свят счита за общоприето и обикновено. И в случай че това е една независимост, която малко от нас в миналото ще изпитат, то не е ли в също такава степен и задължение?
Представете си живота си без всяка открита сигурност, с дни и седмици, които минават в търсене на заслон. Представете си да сте в цялостна неопределеност и все пак не се притеснявате за нищо – за утрешния ден, за наем, за сметки, за работа. Представете си единствената цел в живота ви да е самият живот. Ето това е действителността на актуалните номади.
Как пътуват? С рейсове, влакове, кораби, на автостоп, с колела, даже пешком – някои от тях се придържат най-вече към един тип превоз, до момента в който други сменят превоза съгласно случая. Група улични актьори, събрани от целия свят, да вземем за пример, към този момент от близо 10 години фактически кръстосва континент след континент благодарение на колела. Адреналинът и приключението са основни: доста от тези пътешественици не биха заменили автостопа за благонадежден обществен превоз, даже и при съществуването на финансови средства. Което ни навежда на различен значим въпрос:
Как се устоят тези хора? Много от тях се прехранват като улични актьори – свирят на китара, жонглират, танцуват. Някои търсят места, където могат да работят за малко, с цел да изкарат пари, преди да продължат пътуването си. Трети разчитат на спестявания. Има и такива, които отхвърлят напълно използването на пари и търсят способи да претърпяват без тях. В доста от магазините и пазарите в Европа, вместо да се изхвърлят, преоценените артикули биват подарявани на хора, които са помолили за тях – точно това е един от методите за издръжка на отказалите се от парите. Други такива способи са брането на горски плодове и растения в извънградските региони, публичните кухни, размяната на труд против храна. Къде нощуват? Тук отговорите още веднъж варират съгласно индивида и случая: по хотели и хостели, на палатки, даже по пейки в парковете. Напоследък нашумяват от ден на ден интернет общности, където хора, които обичат да пътуват, могат да обменят информация и да си оферират заслон или превоз един на различен. Подобни неофициални общества също оказват помощ на пътешествениците да имат покрив над главата си, без значение в коя точка на света се намират. И даже да сме си изяснили част от чисто практическата страна на сходен тип живот, въпреки всичко най-важният въпрос е: Защо? Защо някой би се отказал от всичко в подмяна на неразбираемата независимост да не стопира да се движи? Не идва ли в живота на всеки човек миг, когато да пожелае да остане някъде?
Ако попитате тези хора за какво го вършат, ще чуете разнообразни неща. Някои изпитват себе си. Други се интересуват от архитектура. Трети - от етноси. В някои от отговорите може да откриете подобие, други – да са напълно неуместни, само че – колкото хора, толкоз пристрастености.
Във всеки случай появяването на такава една субкултура нормално е огледало на обществената реалност, знак за недостиг в обществото – и в случай че е по този начин и в този случай, то какво обръщение ни изпращат номадите на 21-ви век?
Стане ли въпрос за човек на път, постоянно чуваме, че бяга от нещо, че не знае какво желае, че е „ тръгнал да търси себе си. ” Дори и в действителност да бягат от нещо, то тези хора бягат не повече, в сравнение с бягаме ние, всеки в своето малко избавление, било обичана книга или театрална режисура. Нашите пристрастености ни водят задоволително надалеч, без да вършим и крачка. Но също по този начин и ни връщат любовта към света.
Така че, в случай че можем да забележим някакво обръщение в това обществено събитие, то е по-скоро, че човек не открива себе си. Човек основава себе си. И без значение дали ще го прави, препускайки от страна в страна, с безконечната неопределеност на утрешния ден, или чисто и просто работейки, обичайки и създавайки сигурност за себе си и фамилията си, всеки от нас би трябвало да търси способи да се провокира самичък, да не стопира да пораства и да се развива.
Като номадите, които всеки ден се оказват на непознато място, с непознати хора, не притежавайки нищо, и ние не знаем сигурно какво ще ни донесе утрешният ден, или какъв чудноват език ще проговорят хората към нас в опита си да бъдат разбрани. Нека не се плашим от това, а да го ценим като богатство – даже и да не сме склонни да изоставим всичко познато и да се впуснем в доживотно странствуване, нищо не пречи да запазим тази истина в себе си. Нека се удивляваме пред света. Животът е по този начин чудновато странствуване.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ