Какво ни разкрива руското и русофилското говорене? Брутализъм
В последните дни в интернет се вижда внезапна смяна на речника и тоналността на почитателите на Путин. Независимо, дали приказваме за професионални тролове или за „ потребни идиоти” (т.е. вършещи работата на Кремъл безплатно), говорът е станал оголено недодялан, пошъл и застрашителен. Свален е и без друго тънкият воал на цивилизованост, който до момента най-малко отчасти мимикрираше общоприето възпитано говорене.
Абсолютно същия развой върви в съветските медии, поголовно минали към улично-гангстерски дискурс. На този декор излизащото от Украйна се трансформира в образец за цивилизованост.
Тази разлика в говоренето ни споделя всичко, което желаеме да знаем за двете воюващи страни: кой е от положителните, кой е от неприятните, кой какви цели преследва.
Да разгледаме този въпрос по-внимателно.
По-горе написах „ цивилизованост”. Нека огледаме, какво ни оповестява самата дума „ цивилизация” (civilization). Коренът, civil, отбелязва две фундаментални неща. Първото: че цивилизацията е територия на цивилните, на невъоръжените; в нея разпоредбите се дефинират от закона, защитаващ слабите, невъоръжените – а не от грубата мощ на носещите оръжие. Второто: че в една цивилизована страна хората са civil (учтиви, любезни) един към различен. Цивилните, за разлика от военните, не се провеждат в подчиненост по рангове. Те са равни между тях и знаят, че всеки дължи всекиму това почитание, което би желал да получава. За разлика от военизираните, цивилните общества знаят, че множеството спорове могат да бъдат избегнати, в случай че разликите и разногласията се вземат решение с учтиви дикусии, а не – с кряскане и размахване на юмруци.
От самото начало на своето властване Владимир Путин си сложи за цел да тласка Русия в не-цивилна, не-учтива и не-цивилизована посока. Беше на няколко седмици президент, когато стартира обществено да легитимира оня разбойническо-затворнически език, който в културните съветски среди постоянно е бил считан за безспорното дъно. И продължи, година след година, да постанова все по-брутален изказ, до момента в който бързо милитаризираше страната, придвижвайки я от цивилно към военно положение. В пакет, всичко това докара до фрапантно брутализиране на нравите и връзките, както сред властта и хората, по този начин и посред самите хора.
В последна сметка Русия изпадна от цивилизацията. Нито я ръководят цивилни, нито законът закриля слабите, нито пък се цени любезността. Напротив: общителните и възпитани хора, като да вземем за пример европейците, са считани за някакви женчовци с меки китки. Силата, жестокостта и грубостта са привиждани като същината на самото държавно ръководство. Целта на съветската териториална агресия е, явно, унищожаването на цивилизацията и заместването й с обществено-политическа структура, сходна на съществуващата в Русия.
Това ни разкрива съветското и „ русофилското” говорене в тази война. Украинското, по прилика, ни разкрива украинците като хора, искащи да живеят в цивилизация – в закон, тъждество и вежливост. Докато руснаците бомбардират украински лечебни заведения, украинците дават чай и храна на пленени съветски бойци.
Никак не бе инцидентно, че в речта си пред английския парламент Володимир Зеленски се базира на Чърчил. В днешната война, както и през 1940 година, залогът не е територия. Залогът е унищожаването или оцеляването на цивилизацията. Както Британия тогава, по този начин Украйна през днешния ден води война освен за личния си дом. Тя води война, напълно сама, както Британия тогава, за нас. Украинският дебелоглав пази нас от де-цивилизоването, нахлуващо от московските блата, както преди 80 години английският дебелоглав резервира европейската цивилизация от хитлеристкия мрак.
Абсолютно същия развой върви в съветските медии, поголовно минали към улично-гангстерски дискурс. На този декор излизащото от Украйна се трансформира в образец за цивилизованост.
Тази разлика в говоренето ни споделя всичко, което желаеме да знаем за двете воюващи страни: кой е от положителните, кой е от неприятните, кой какви цели преследва.
Да разгледаме този въпрос по-внимателно.
По-горе написах „ цивилизованост”. Нека огледаме, какво ни оповестява самата дума „ цивилизация” (civilization). Коренът, civil, отбелязва две фундаментални неща. Първото: че цивилизацията е територия на цивилните, на невъоръжените; в нея разпоредбите се дефинират от закона, защитаващ слабите, невъоръжените – а не от грубата мощ на носещите оръжие. Второто: че в една цивилизована страна хората са civil (учтиви, любезни) един към различен. Цивилните, за разлика от военните, не се провеждат в подчиненост по рангове. Те са равни между тях и знаят, че всеки дължи всекиму това почитание, което би желал да получава. За разлика от военизираните, цивилните общества знаят, че множеството спорове могат да бъдат избегнати, в случай че разликите и разногласията се вземат решение с учтиви дикусии, а не – с кряскане и размахване на юмруци.
От самото начало на своето властване Владимир Путин си сложи за цел да тласка Русия в не-цивилна, не-учтива и не-цивилизована посока. Беше на няколко седмици президент, когато стартира обществено да легитимира оня разбойническо-затворнически език, който в културните съветски среди постоянно е бил считан за безспорното дъно. И продължи, година след година, да постанова все по-брутален изказ, до момента в който бързо милитаризираше страната, придвижвайки я от цивилно към военно положение. В пакет, всичко това докара до фрапантно брутализиране на нравите и връзките, както сред властта и хората, по този начин и посред самите хора.
В последна сметка Русия изпадна от цивилизацията. Нито я ръководят цивилни, нито законът закриля слабите, нито пък се цени любезността. Напротив: общителните и възпитани хора, като да вземем за пример европейците, са считани за някакви женчовци с меки китки. Силата, жестокостта и грубостта са привиждани като същината на самото държавно ръководство. Целта на съветската териториална агресия е, явно, унищожаването на цивилизацията и заместването й с обществено-политическа структура, сходна на съществуващата в Русия.
Това ни разкрива съветското и „ русофилското” говорене в тази война. Украинското, по прилика, ни разкрива украинците като хора, искащи да живеят в цивилизация – в закон, тъждество и вежливост. Докато руснаците бомбардират украински лечебни заведения, украинците дават чай и храна на пленени съветски бойци.
Никак не бе инцидентно, че в речта си пред английския парламент Володимир Зеленски се базира на Чърчил. В днешната война, както и през 1940 година, залогът не е територия. Залогът е унищожаването или оцеляването на цивилизацията. Както Британия тогава, по този начин Украйна през днешния ден води война освен за личния си дом. Тя води война, напълно сама, както Британия тогава, за нас. Украинският дебелоглав пази нас от де-цивилизоването, нахлуващо от московските блата, както преди 80 години английският дебелоглав резервира европейската цивилизация от хитлеристкия мрак.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ