Три провала - и нито дума в пленения парламент на България
В последните дни се случиха три доста значими неща, които де факто споделят всичко за България. Но партиите в Народно събрание се вършат, че не ги виждат. Повече ги вълнува въпросът имало ли е алкохол на някакъв юношески конгрес, написа Иван Бедров за " Дойче Веле България ".
Важен ли е въпросът дали позицията на България в евроатлантическата общественост наподобява компрометирана? Ако съдим по реакциите на главните политически сили, показани в Народното събрание, това надали е сериозна тематика. А значимо ли е, че България продължава да се свлича в класацията на “Репортери без граници” и към този момент се намира в една група с Турция, Русия и Беларус? Мълчание и по този въпрос. Важна ли е тогава оценката на Държавния департамент на Съединени американски щати, че правораздаването в България е подвластно, а корупцията - повсеместна? Кой пък се интересува от нечии оценки…
На този декор Народното събрание се вълнува от въпроса имало ли е или не е имало алкохол на някакъв юношески конгрес в границите на европредседателството. Декларации и контрадекларации, обвинявания, претенции за оставки. Българите схванаха за съществуването на младежкия конгрес, само че не схванаха какво мислят политиците по трите значими тематики, упоменати нагоре. Нито една от петте парламентарно показани политически сили - ГЕРБ, “Обединени патриоти”, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и “Воля” - не откри за належащо да предложи на гласоподавателите своята позиция. За всички тях наподобява е изцяло обикновено ръководещ политик от страна в Европейски Съюз да посещава анексирания Крим и да приказва за излизане от НАТО. За всички тях евентуално е изцяло обикновено България да е на дъното по медийна независимост и да затвърждава облика си на страна със подвластно правораздаване и всеобща корупция. Парламентът е глух - политиката е напуснала мястото за правене на политика.
Сидеров и Нотев в Крим
На рождения си ден ръководителят на “Атака” Волен Сидеров се снима на интернационалния стопански конгрес в Ялта, Крим. Срещна се и с премиера на анексирания полуостров Сергей Аксьонов. На фотографията до тях е и зам.-председателят на Народното събрание Явор Нотев, също от “Атака”. Пред Аксьонов и пред съветските медии Сидеров се хвали, че е повлиял на българското решение да не се гонят съветски дипломати в символ на взаимност с Англия по случая “Скрипал”. Обеща скоро да бъде възобновен планът за нова съветска нуклеарна централа в Белене и България да предложи “нещо като компенсация” за спрения “Южен поток”. Повтори и позицията си, че България не би трябвало да членува във “военно-политически съюзи” и посочи, че става дума за НАТО. Всички тези изказвания са от името на ръководител на ръководещата парламентарна група “Обединени патриоти” и на един от зам.-председателите на Народното събрание.
И какво последва? Правителството се разграничи от всичко това? Прозападната партия ГЕРБ осъди визитата на Сидеров в непризнатия Крим? Или пък изиска оставката на Нотев от управлението на Народното събрание? Нищо такова не се случи. Притиснат от публицистите, зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов сподели единствено, че не утвърждава деянията на Сидеров. За Българска социалистическа партия, естествено, това не може да е проблем - по-скоро биха го поздравили. Дори и Движение за права и свободи, които постоянно акцентират своята евроатлантическа ориентировка, останаха безмълвни. Някои политици се измъкнаха с обясненията, че визитата било частно, че това било персонално мнение, че “атакистите” не били командировани. С това казусът бил завършен и всички се вършат, че не схващат какъв брой огромен проблем е пропукването на облика на България като благонадежден съдружник в Европейски Съюз и в НАТО.
Свобода ли? Не ни вълнува.
В разгара на мълчанието “Репортери без граници” разгласиха годишния си показател за свободата на медиите. България пада с още две места надолу до 111-та позиция. " Макар сега да управлява ротационното председателство на Европейския съвет, България е по-ниско в показателя от която и да е страна от Западните Балкани, някои от които са претенденти за участие в ЕС”, написа в отчета. Присъдата е тежка и недвусмислена. Но нито един политик от българския парламент не видя тематиката. Затова пък шумът към оня юношески прием не стихва.
Няколко дни по-рано Държавният департамент на Съединени американски щати разгласява годишния отчет за положението на човешките права по света. България още веднъж е с етикета “зависимо правораздаване и корупция”. Публиката в страната е заливана с агитация за денонощни старания, масирано законодателство и решителна борба против корупцията - сътрудниците обаче не виждат това. Политически реакции в Народното събрание няма, само че нищо чудно скоро да чуем “Знаем ги ние тия доклади”.
Всичко това приказва доста, само че не приказва добре. Имаме парламент на единодушието - единодушие, че значимите тематики не са значими. Те впечатляват единствено извънпарламентарни гласове и част от медиите. Народното събрание наподобява като пленено. И никой от депутатите даже не мигва, с цел да покаже противоречие.
Редактор: Деница Райкова
Важен ли е въпросът дали позицията на България в евроатлантическата общественост наподобява компрометирана? Ако съдим по реакциите на главните политически сили, показани в Народното събрание, това надали е сериозна тематика. А значимо ли е, че България продължава да се свлича в класацията на “Репортери без граници” и към този момент се намира в една група с Турция, Русия и Беларус? Мълчание и по този въпрос. Важна ли е тогава оценката на Държавния департамент на Съединени американски щати, че правораздаването в България е подвластно, а корупцията - повсеместна? Кой пък се интересува от нечии оценки…
На този декор Народното събрание се вълнува от въпроса имало ли е или не е имало алкохол на някакъв юношески конгрес в границите на европредседателството. Декларации и контрадекларации, обвинявания, претенции за оставки. Българите схванаха за съществуването на младежкия конгрес, само че не схванаха какво мислят политиците по трите значими тематики, упоменати нагоре. Нито една от петте парламентарно показани политически сили - ГЕРБ, “Обединени патриоти”, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и “Воля” - не откри за належащо да предложи на гласоподавателите своята позиция. За всички тях наподобява е изцяло обикновено ръководещ политик от страна в Европейски Съюз да посещава анексирания Крим и да приказва за излизане от НАТО. За всички тях евентуално е изцяло обикновено България да е на дъното по медийна независимост и да затвърждава облика си на страна със подвластно правораздаване и всеобща корупция. Парламентът е глух - политиката е напуснала мястото за правене на политика.
Сидеров и Нотев в Крим
На рождения си ден ръководителят на “Атака” Волен Сидеров се снима на интернационалния стопански конгрес в Ялта, Крим. Срещна се и с премиера на анексирания полуостров Сергей Аксьонов. На фотографията до тях е и зам.-председателят на Народното събрание Явор Нотев, също от “Атака”. Пред Аксьонов и пред съветските медии Сидеров се хвали, че е повлиял на българското решение да не се гонят съветски дипломати в символ на взаимност с Англия по случая “Скрипал”. Обеща скоро да бъде възобновен планът за нова съветска нуклеарна централа в Белене и България да предложи “нещо като компенсация” за спрения “Южен поток”. Повтори и позицията си, че България не би трябвало да членува във “военно-политически съюзи” и посочи, че става дума за НАТО. Всички тези изказвания са от името на ръководител на ръководещата парламентарна група “Обединени патриоти” и на един от зам.-председателите на Народното събрание.
И какво последва? Правителството се разграничи от всичко това? Прозападната партия ГЕРБ осъди визитата на Сидеров в непризнатия Крим? Или пък изиска оставката на Нотев от управлението на Народното събрание? Нищо такова не се случи. Притиснат от публицистите, зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов сподели единствено, че не утвърждава деянията на Сидеров. За Българска социалистическа партия, естествено, това не може да е проблем - по-скоро биха го поздравили. Дори и Движение за права и свободи, които постоянно акцентират своята евроатлантическа ориентировка, останаха безмълвни. Някои политици се измъкнаха с обясненията, че визитата било частно, че това било персонално мнение, че “атакистите” не били командировани. С това казусът бил завършен и всички се вършат, че не схващат какъв брой огромен проблем е пропукването на облика на България като благонадежден съдружник в Европейски Съюз и в НАТО.
Свобода ли? Не ни вълнува.
В разгара на мълчанието “Репортери без граници” разгласиха годишния си показател за свободата на медиите. България пада с още две места надолу до 111-та позиция. " Макар сега да управлява ротационното председателство на Европейския съвет, България е по-ниско в показателя от която и да е страна от Западните Балкани, някои от които са претенденти за участие в ЕС”, написа в отчета. Присъдата е тежка и недвусмислена. Но нито един политик от българския парламент не видя тематиката. Затова пък шумът към оня юношески прием не стихва.
Няколко дни по-рано Държавният департамент на Съединени американски щати разгласява годишния отчет за положението на човешките права по света. България още веднъж е с етикета “зависимо правораздаване и корупция”. Публиката в страната е заливана с агитация за денонощни старания, масирано законодателство и решителна борба против корупцията - сътрудниците обаче не виждат това. Политически реакции в Народното събрание няма, само че нищо чудно скоро да чуем “Знаем ги ние тия доклади”.
Всичко това приказва доста, само че не приказва добре. Имаме парламент на единодушието - единодушие, че значимите тематики не са значими. Те впечатляват единствено извънпарламентарни гласове и част от медиите. Народното събрание наподобява като пленено. И никой от депутатите даже не мигва, с цел да покаже противоречие.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ