Филип Димитров: В речника на много от политиците чуваме марксистки конструкции, забравяме червено-кафявия феномен
" В последните 4000-5000 години обществата се развиват в някаква конструкция, в която индивидите, които вземат участие, са най-важните. Те носят главната отговорност за това, което става. Проблемът е, че когато означаваме този факт, придаваме по-голямо значение на принизяване на общността и към тематиката за директната народна власт, която би могла да съществува под разнообразни форми, само че не може да замести съществуването на конструкция, тъй като значи " безпорядък ", съобщи конституционният арбитър Филип Димитров в предаването " Насаме с Димитър Иванов ".
Бившият министър председател добави, че " при започване на новия век екип от американски социолози са установили, че сме почнали да мислим за демокрацията като за нормативно дължимото. Като парадайса на земята. Разумният метод е на Чърчил - демокрацията е най-лошата форма на ръководство, с изключение на всички останали. Демокрацията не е съвършена, както не е идеален и индивидът, само че може да основава стандарти, които да се употребяват. В края на 80-те години светът беше изправен пред структура, която рухваше - руската част на света. Ние не допуснахме безпорядък в този развой в България. Думата гражданска война не беше употребена. Страната ни се движеше нагоре, към общността, към която искаше да се причисли ".
" Не мога да приказвам за новия международен ред, тъй като не знам какъв ще е. Не желая да разясня и войната в Украйна, тъй като когато някой ти влезе с секира в къщата, разумно е да искаш да го удариш. Проблемът е, че се връща остарелият двуполюсен модел, при който рискът за заличаване е огромен. Нашето място е в Европа и в атлантическия свят. Ние сме Западът. Правили сме старания в продължение на 200 години, с цел да реализираме този резултат. Бидейки част от Запада, усещаме резултата от съветската експанзия. През 2010 година в Съединени американски щати излезе публикация по тематиката за популизма в Европа, която си заслужава да се разисква в общоприетия етикет освен на някои партии. Ставаше дума и за Русия, и за свят, в който се обрисува антизападна композиция. Русия успяваше да приказва, а може би и продължава да го прави, на един език, който се харесва и на това, което назоваваме ляво и на това, което споделяме, че е дясно. Говорим за крайните разновидности. Руското, комунистическото и имперското в никакъв случай не са съумели да се разграничат на 100%. По-важно е, че забравихме интервала на Милошевич и за структурата на червено-кафявия феномен, за изкуственото разграничение на " лявото " и " дясното ". Тоталитарното мислене оказва помощ за всичко това. Ние сякаш се хлъзгаме и си избираме на половина някого от кафяво-червения феномен. В речника на доста политици чуваме марксистки структури ", добави някогашният министър председател.
Вижте целия диалог:
Бившият министър председател добави, че " при започване на новия век екип от американски социолози са установили, че сме почнали да мислим за демокрацията като за нормативно дължимото. Като парадайса на земята. Разумният метод е на Чърчил - демокрацията е най-лошата форма на ръководство, с изключение на всички останали. Демокрацията не е съвършена, както не е идеален и индивидът, само че може да основава стандарти, които да се употребяват. В края на 80-те години светът беше изправен пред структура, която рухваше - руската част на света. Ние не допуснахме безпорядък в този развой в България. Думата гражданска война не беше употребена. Страната ни се движеше нагоре, към общността, към която искаше да се причисли ".
" Не мога да приказвам за новия международен ред, тъй като не знам какъв ще е. Не желая да разясня и войната в Украйна, тъй като когато някой ти влезе с секира в къщата, разумно е да искаш да го удариш. Проблемът е, че се връща остарелият двуполюсен модел, при който рискът за заличаване е огромен. Нашето място е в Европа и в атлантическия свят. Ние сме Западът. Правили сме старания в продължение на 200 години, с цел да реализираме този резултат. Бидейки част от Запада, усещаме резултата от съветската експанзия. През 2010 година в Съединени американски щати излезе публикация по тематиката за популизма в Европа, която си заслужава да се разисква в общоприетия етикет освен на някои партии. Ставаше дума и за Русия, и за свят, в който се обрисува антизападна композиция. Русия успяваше да приказва, а може би и продължава да го прави, на един език, който се харесва и на това, което назоваваме ляво и на това, което споделяме, че е дясно. Говорим за крайните разновидности. Руското, комунистическото и имперското в никакъв случай не са съумели да се разграничат на 100%. По-важно е, че забравихме интервала на Милошевич и за структурата на червено-кафявия феномен, за изкуственото разграничение на " лявото " и " дясното ". Тоталитарното мислене оказва помощ за всичко това. Ние сякаш се хлъзгаме и си избираме на половина някого от кафяво-червения феномен. В речника на доста политици чуваме марксистки структури ", добави някогашният министър председател.
Вижте целия диалог:
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ