252 деца с аутизъм в масовите училища и градини в Пловдивско...
В последните 16 година броят на децата и учениците с разстройство от аутистичния набор в всеобщите образователни заведения в Пловдивска област се е нараснал от 4 на 252. През 2006 година те са били 2% от всички 170 деца със специфични просветителни потребности (СОП) в общообразователните учебни заведения, а сега са 16 на 100 от обхванатите в тях 1550 деца със СОП. В международен мащаб се регистрира растеж с 25 % на случаите.
В същото време родителите, учителите и експертите са изправени пред съществени провокации за консолидираното на деца с аутизъм. Най-подходящите форми за поддръжка, в това число и различни, бяха разисквани през днешния ден на спорен конгрес „ Децата от аутистичния набор – не/възможните алтернативи за обучение “. Той е проведен от Регионалното ръководство на образованието и Регионалния център за поддръжка на процеса на приобщаващото обучение (РЦППО), откакто родителите на момче с аутизъм – Калоян Иванов, сложили проблемите в среща с началника на РУО Антоанета Пакова, а тя на собствен ред се зарекла да събере експертите, с цел да се търсят най-хубавите решения.
Началникът на Регионалното ръководство на образованието в Пловдив - Антоанета Пакова, споделя по какъв начин решила да събере родители и специалисти след среща със сем. Иванови
Статистиката демонстрира, че сега най-вече деца с аутизъм в региона има в подготвителните групи – 81, и в 1. клас – 33. Причината е, че положението става очевидно във възрастта, когато се усилва просветителната тежест за сметка на играта. Най-много са случаите в огромните общини – Пловдив (171), Асеновград (24), Стамболийски (11), Карлово (11).
През 2006 година МОН стартира смяна, само че тя не се случва с магическа пръчка, а в това време минават животи, сподели шефката на РЦППО доктор Катя Стоилова. Децата със СОП към този момент не се насочват като преди предпочитано към профилирани институции, само че и в общообразователното учебно заведение доста неща не се случват качествено и съгласно упованията, регистрира тя. Според нея за това има разнообразни аргументи – и субективни, и справедливи, свързани с ресурса на детето да бъде в среда с доста провокации.
Родителите на Калоян – сем. Иванови, не приели нито едно от предлаганите от РЦППО, по тази причина специалистите поканиха още майки и татковци като тях, с цел да чуят предложенията им за смяна в полза на децата.
Д-р Стоилова описа, че през април е получено първо заявление, в което родители настояли детето им с разстройство от аутистичния набор да бъде записано в учебното заведение за деца с повреден слух. Състоянието на аутистите не е обвързвано с нарушаванията му, а са налице проблеми с общуването, речта, повтарящ се репертоар от дейности, което води до несъответстващо привидно държание. Родителите упорствали, че в учебното заведение за глухи в по-малка група детето ще е по-спокойно. Експертите обаче отвръщат, че там няма да се оферират подобаващите форми за поддръжка.
Не успяхме в комисията да убедим и други родители кое е най-подходящото и те взеха решение да отсрочат децата от потегляне на учебно заведение с една година, описа още доктор Стоилова. И добави, че нормативната база и най-хубавото за децата би трябвало да са едно и също.
Бащата: Държавата да обезпечи експерти в образователните заведения
Здравко Кишиков е татко на 8-годишно момче с разстройство от аутистичния набор. Родителите разбрали за казуса, когато Янко бил на 2 години и половина. По присъщия метод за децата с аутизъм момчето не реагирало при повикване и фамилията в началото помислило, че не чува. След прегледи при разнообразни експерти се открило положението му, само че нито в детската градина, нито в учебното заведение на Янко има експерти, които да работят с него. Семейството е от асеновградско село и се принудило да търси вид в частния бранш. С детето в този момент работят в частен център, разноските са високи – 30 лв. на час, само че виждам напредъка и си коства, споделя бащата. Организирали за момчето даже пробно учебно заведение към 5 месеца. Оказало се доста потребно, тъй като Янко привикнал с реда, по кое време има междучасие и по кое време е разрешено да се движи, преди 8-годишен, след година отсрочване, да стане първолак.
Сем. Иванови (на челен план) и бащата на 8-годишния Янко - Здравко Кишиков (на задния ред в средата), описаха своите персонални истории
У него няма експанзия, само че от време на време е предизвикан от други деца, а е доста доверчив, споделя бащата. Според него е нужна смяна в нормативната уредба, тъй че страната да обезпечава нужните експерти в системата на образованието. Здравко слага и въпроса за темпото на образование, с което синът му не смогва в всеобщото учебно заведение.
Експертът: Часовете не стигат
В момента законът дава няколко благоприятни условия за образование на децата с разстройство от аутистичния набор. В дневна форма може да се образоват с до 50% понижен хорариум на часовете по някои дисциплини и без физическо образование, в случай че положението го постанова и има медицински документ. В гимназията редуциринето може да е с до 70 на 100.
Комбинираната форма съчетава дневна и самостоятелна, като също могат да се понижи с до 30% броят на часовете по някои дисциплини. В самостоятелната форма образованието е в самостоятелни часове, които може да са в учебно заведение, в Център за специфична социална поддръжка или в изнесена паралелка в учебно заведение, детска градина или обществена услуга – такива има в Комплекса за обществени услуги „ Св. Георги “, дружно с професионално образование.
Децата с разстройство от аутистичния набор по закон би трябвало да получават поддръжка от ресурсен преподавател, логопед и психолог, изясни специалистът по приобщаващо обучение в РУО-Пловдив Мариана Балдова. Проблем е обаче, че един ресурсен преподавател работи с 12 деца със СОП, а при норматив 21 часа на седмица това на процедура значи доста малко време за всяко от тях.
Зам.-председателят на Комисията по обучение в Народно събрание Ирена Анастасова и началникът на РУО-Пловдив Антоанета Пакова преди старта на полемиката
Зам.-председателят на Комисията по обучение в Народно събрание Ирена Анастасова бе безапелационна, че има потребност от смяна в Наредбата за приобщаващо обучение, която е тежка и с доста ремонти, от което става още по-тромава.
Проф. Дора Левтерова “: Ранна диагностика още на 1 годинка
Според проф. Дора Левтерова от Педагогическия факултет на Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “ решенията на проблемите минават през няколко основни промени. На първо място тя сложи ранната диагностика – още на 1 година, а не на третата, към която препраща понятието в общия случай. Учените са потвърдили, че на третия месец от живота на бебето към този момент има маркери, които могат да подскажат разстройство от аутистичния набор. За да се прави обаче, са нужни нови експерти.
Проф. Дора Левтерова от ПУ " Паисий Хилендарски " насочва оферти за промени
Проф. Левтерова бе безапелационна, че в целия свят е признато приобщаването да става в общообразователното учебно заведение и България не може да се върне към Помощните, нито да построи специфични за деца с аутизъм, каквито частни има в някои страни в Европа. У нас множеството различни форми се оферират от неправителствени организации.
Родителите са прави – желаят най-хубавото, РЦППO от своя страна ползват нормативната база и най-после се получава обаян кръг, в който попада детето, заключи проф. Левтерова.
Тя настоя и за ранна терапия, като се намерения още веднъж дали във връзка с нея да тежи родителското мнение или експертизата на експертите. Сега фамилиите имат последната дума, а съгласно проф. Левтерова има потребност от доста уточнения и помощ и за тях самите. „ Все още доста родители се свиват в фамилията, не споделят и не търсят експерти. А в 1. клас е към този момент доста късно “, предизвести проф. Левтерова.
Относно предлаганите различни лечения тя сложи въпроса до каква степен са готови прилагащите ги и имат ли лиценз за това. В този смисъл смята за нужна и нормативна смяна, която да увеличи условията към тях.
Не на последно място е нужно да се работи за смяна на настройките в учебно заведение, посочи проф. Левтерова. И цитира неприемлива фраза на учител от образователно заведение в региона към ресурсния преподавател: „ Сопчетата да си ги вземе сопаджийката! “.
Всеки преподавател би трябвало да стане приобщаващ и да се ангажира с владеенето на разнообразни способи и персонализирано образование, упорства проф. Левтерова. Терапията да върви паралелно в детската градина и учебно заведение, а родителите да си партнират със експертите.
В момента общо 85 деца със СОП употребяват различни форми в РЦППО: сензорна зала, ерготерапия, стая, рехабилитация. Това са международни практики отвън класическия метод за интервенция на психолог, логопед и ресурсен преподавател. По взаимен план с УНИЦЕФ 10 деца употребяват и устройства за надзор с взор за допълваща различна връзка.
В същото време родителите, учителите и експертите са изправени пред съществени провокации за консолидираното на деца с аутизъм. Най-подходящите форми за поддръжка, в това число и различни, бяха разисквани през днешния ден на спорен конгрес „ Децата от аутистичния набор – не/възможните алтернативи за обучение “. Той е проведен от Регионалното ръководство на образованието и Регионалния център за поддръжка на процеса на приобщаващото обучение (РЦППО), откакто родителите на момче с аутизъм – Калоян Иванов, сложили проблемите в среща с началника на РУО Антоанета Пакова, а тя на собствен ред се зарекла да събере експертите, с цел да се търсят най-хубавите решения.
Началникът на Регионалното ръководство на образованието в Пловдив - Антоанета Пакова, споделя по какъв начин решила да събере родители и специалисти след среща със сем. Иванови
Статистиката демонстрира, че сега най-вече деца с аутизъм в региона има в подготвителните групи – 81, и в 1. клас – 33. Причината е, че положението става очевидно във възрастта, когато се усилва просветителната тежест за сметка на играта. Най-много са случаите в огромните общини – Пловдив (171), Асеновград (24), Стамболийски (11), Карлово (11).
През 2006 година МОН стартира смяна, само че тя не се случва с магическа пръчка, а в това време минават животи, сподели шефката на РЦППО доктор Катя Стоилова. Децата със СОП към този момент не се насочват като преди предпочитано към профилирани институции, само че и в общообразователното учебно заведение доста неща не се случват качествено и съгласно упованията, регистрира тя. Според нея за това има разнообразни аргументи – и субективни, и справедливи, свързани с ресурса на детето да бъде в среда с доста провокации.
Родителите на Калоян – сем. Иванови, не приели нито едно от предлаганите от РЦППО, по тази причина специалистите поканиха още майки и татковци като тях, с цел да чуят предложенията им за смяна в полза на децата.
Д-р Стоилова описа, че през април е получено първо заявление, в което родители настояли детето им с разстройство от аутистичния набор да бъде записано в учебното заведение за деца с повреден слух. Състоянието на аутистите не е обвързвано с нарушаванията му, а са налице проблеми с общуването, речта, повтарящ се репертоар от дейности, което води до несъответстващо привидно държание. Родителите упорствали, че в учебното заведение за глухи в по-малка група детето ще е по-спокойно. Експертите обаче отвръщат, че там няма да се оферират подобаващите форми за поддръжка.
Не успяхме в комисията да убедим и други родители кое е най-подходящото и те взеха решение да отсрочат децата от потегляне на учебно заведение с една година, описа още доктор Стоилова. И добави, че нормативната база и най-хубавото за децата би трябвало да са едно и също.
Бащата: Държавата да обезпечи експерти в образователните заведения
Здравко Кишиков е татко на 8-годишно момче с разстройство от аутистичния набор. Родителите разбрали за казуса, когато Янко бил на 2 години и половина. По присъщия метод за децата с аутизъм момчето не реагирало при повикване и фамилията в началото помислило, че не чува. След прегледи при разнообразни експерти се открило положението му, само че нито в детската градина, нито в учебното заведение на Янко има експерти, които да работят с него. Семейството е от асеновградско село и се принудило да търси вид в частния бранш. С детето в този момент работят в частен център, разноските са високи – 30 лв. на час, само че виждам напредъка и си коства, споделя бащата. Организирали за момчето даже пробно учебно заведение към 5 месеца. Оказало се доста потребно, тъй като Янко привикнал с реда, по кое време има междучасие и по кое време е разрешено да се движи, преди 8-годишен, след година отсрочване, да стане първолак.
Сем. Иванови (на челен план) и бащата на 8-годишния Янко - Здравко Кишиков (на задния ред в средата), описаха своите персонални истории
У него няма експанзия, само че от време на време е предизвикан от други деца, а е доста доверчив, споделя бащата. Според него е нужна смяна в нормативната уредба, тъй че страната да обезпечава нужните експерти в системата на образованието. Здравко слага и въпроса за темпото на образование, с което синът му не смогва в всеобщото учебно заведение.
Експертът: Часовете не стигат
В момента законът дава няколко благоприятни условия за образование на децата с разстройство от аутистичния набор. В дневна форма може да се образоват с до 50% понижен хорариум на часовете по някои дисциплини и без физическо образование, в случай че положението го постанова и има медицински документ. В гимназията редуциринето може да е с до 70 на 100.
Комбинираната форма съчетава дневна и самостоятелна, като също могат да се понижи с до 30% броят на часовете по някои дисциплини. В самостоятелната форма образованието е в самостоятелни часове, които може да са в учебно заведение, в Център за специфична социална поддръжка или в изнесена паралелка в учебно заведение, детска градина или обществена услуга – такива има в Комплекса за обществени услуги „ Св. Георги “, дружно с професионално образование.
Децата с разстройство от аутистичния набор по закон би трябвало да получават поддръжка от ресурсен преподавател, логопед и психолог, изясни специалистът по приобщаващо обучение в РУО-Пловдив Мариана Балдова. Проблем е обаче, че един ресурсен преподавател работи с 12 деца със СОП, а при норматив 21 часа на седмица това на процедура значи доста малко време за всяко от тях.
Зам.-председателят на Комисията по обучение в Народно събрание Ирена Анастасова и началникът на РУО-Пловдив Антоанета Пакова преди старта на полемиката
Зам.-председателят на Комисията по обучение в Народно събрание Ирена Анастасова бе безапелационна, че има потребност от смяна в Наредбата за приобщаващо обучение, която е тежка и с доста ремонти, от което става още по-тромава.
Проф. Дора Левтерова “: Ранна диагностика още на 1 годинка
Според проф. Дора Левтерова от Педагогическия факултет на Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “ решенията на проблемите минават през няколко основни промени. На първо място тя сложи ранната диагностика – още на 1 година, а не на третата, към която препраща понятието в общия случай. Учените са потвърдили, че на третия месец от живота на бебето към този момент има маркери, които могат да подскажат разстройство от аутистичния набор. За да се прави обаче, са нужни нови експерти.
Проф. Дора Левтерова от ПУ " Паисий Хилендарски " насочва оферти за промени
Проф. Левтерова бе безапелационна, че в целия свят е признато приобщаването да става в общообразователното учебно заведение и България не може да се върне към Помощните, нито да построи специфични за деца с аутизъм, каквито частни има в някои страни в Европа. У нас множеството различни форми се оферират от неправителствени организации.
Родителите са прави – желаят най-хубавото, РЦППO от своя страна ползват нормативната база и най-после се получава обаян кръг, в който попада детето, заключи проф. Левтерова.
Тя настоя и за ранна терапия, като се намерения още веднъж дали във връзка с нея да тежи родителското мнение или експертизата на експертите. Сега фамилиите имат последната дума, а съгласно проф. Левтерова има потребност от доста уточнения и помощ и за тях самите. „ Все още доста родители се свиват в фамилията, не споделят и не търсят експерти. А в 1. клас е към този момент доста късно “, предизвести проф. Левтерова.
Относно предлаганите различни лечения тя сложи въпроса до каква степен са готови прилагащите ги и имат ли лиценз за това. В този смисъл смята за нужна и нормативна смяна, която да увеличи условията към тях.
Не на последно място е нужно да се работи за смяна на настройките в учебно заведение, посочи проф. Левтерова. И цитира неприемлива фраза на учител от образователно заведение в региона към ресурсния преподавател: „ Сопчетата да си ги вземе сопаджийката! “.
Всеки преподавател би трябвало да стане приобщаващ и да се ангажира с владеенето на разнообразни способи и персонализирано образование, упорства проф. Левтерова. Терапията да върви паралелно в детската градина и учебно заведение, а родителите да си партнират със експертите.
В момента общо 85 деца със СОП употребяват различни форми в РЦППО: сензорна зала, ерготерапия, стая, рехабилитация. Това са международни практики отвън класическия метод за интервенция на психолог, логопед и ресурсен преподавател. По взаимен план с УНИЦЕФ 10 деца употребяват и устройства за надзор с взор за допълваща различна връзка.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ