Гасим лампите за 60 минути: Отбелязваме „Часът на земята“
В последната събота на март означаваме Часа на Земята. По традиция през днешния ден от 20:30 ч. до 21:30 ч. ще бъдат изгасени или приглушени светлините в домовете на хората и публични здания по целия свят. Това е алегоричен акт за поддръжката на природата, в който даваме за 60 минути отмора на нашия общ дом – Земята, сподели за Българска телеграфна агенция Елена Ганчева от WWF-България. Това е мотив да помислим за това по какъв метод човешката активност се отразява на дивите животни и на биоразнообразието, добави специалистът от природозащитната организация.
Часът на Земята се трансформира в може би най-мащабната природозащитна самодейност в целия свят, която се организира към този момент 14 година, сподели също тя.
У нас самодейността ще бъде маркирана за поредна година. Националната библиотека „ Св. Св. Кирил и Методий ”, Софийската градска художествена изложба, Националната опера и балет, Народният спектакъл „ Иван Вазов “ и Българската национална банка са част от институциите, чието осветяване ще бъде понижено. В София светофарите на кръстовищата на бул. „ Ал. Стамболийски “ – бул. „ Витоша “, бул. „ Витоша “ - ул. „ Алабин “ и бул. „ Патриарх Евтимий “ - бул. „ Витоша “ ще светят със зелени сърца.
В Хасково за един час ще бъдат загасени светлините на Монумент „ Света Богородица с Младенеца “ и Камбанарията наоколо до него. В други общини ще бъде изгасено осветлението на кметствата, на мостовете, на улиците.
WWF ще провежда благотворително събитие довечера от 19:00 ч. в клуб „ Михтейп 5 “. Със стендъп комедия, музика онлайн и викторина със занимателни въпроси за дивата природа природолюбителите ще отбележат дружно Часа на Земята. Събитието е част и от акцията: „ Общ дом. Общо бъдеще “ на организацията, на която Българска телеграфна агенция е медиен сътрудник, която приканва за запазване на дивата природа и за разширение на предпазените територии в България.
За да съхраним един тип или да го върнем назад в нашата природа, като риса, да вземем за пример, би трябвало да има опазени територии без човешка интервенция, означи Ганчева.
В България едвам 5% са предпазени територии, разяснява тя. Тя напомни, че WWF са предложили на държавното управление оповестяването на нови 10 предпазени местности.
Малки, само че значими стъпки
Малките стъпки за природата в всекидневието са значими, разяснява Елена Ганчева. По думите ѝ хората би трябвало да си дават сметка за значимостта да се опазват ресурсите на планетата ни. Едно от първите неща, които може да направи човек, е да се постарае да не генерира доста боклуци, уточни специалистът. Осмислянето на метода, по който пазарим и консумираме, е значимо, тъй като доста от нещата не са ни нужни, разясни тя.
Като образец за рационално извършване на покупки Ганчева уточни закупуването на артикули от дървесина, на които има щемпел дърво и изписано FSC. Това може да са моливи, тетрадки, опаковки на хранителни артикули и други Наличието на изобразено дърво на опаковките демонстрира, че е употребена сертифицирана дървесина, което значи, че в региона на извличане на материала се поставят грижи за животните и растенията, а служащите са с положителни условия на труд, изясни Ганчева.
Инициативата през години
„ Часът на Земята " е интернационална акция по самодейност на интернационалната природозащитната организация Световен фонд за дивата природа (WWF), проведена за пръв път на 31 март 2007 година Тогава от 19:30 ч. до 20:30 ч. локално време в Сидни, Австралия, жителите на града са приканени да загасят осветлението си за един час като алегоричен знак, че е време за съществени дейности против измененията в климата и за по-устойчив метод на живот, сочи информация на отдел „ Справочна “ на Българска телеграфна агенция. Над 2 млн. души и 2100 компании се включват в първата акция.
Само година по-късно - през 2008 година, към самодейността се причисляват повече от 50 милиона души от повече от 270 града в 35 страни по света. През 2018 година акцията е най-мащабната, когато към нея се причисляват над 188 страни. Събитието по традиция стартира от островите Фиджи, Нова Зеландия и Австралия, следвайки на запад залязващото слънце.
За първи път България отбелязва Часа на Земята на 29 март 2008 година, когато за пет минути - от 20:00 ч. до 20:05 ч., е изключено уличното осветяване и осветлението на част от постройките в София. Официално България се включва в световната акция на 28 март 2009 година, като в границите на един час - от 20:30 ч. до 21:30 ч., е спряно осветлението на публични здания и частни домове в 42 български града. Към самодейността се причисляват и над 40 знакови места в София, измежду които Народният спектакъл „ Иван Вазов “, Националната художествена изложба, Министерският съвет, Народното събрание, Софийският университет „ Св. Климент Охридски “, храм-паметникът " Св. Александър Невски ". Само в София сред 60 000 и 90 000 семейства, или сред 180 000 и 270 000 души, означават Часа на Земята.
През 2013 година в самодейността вземат участие 7000 обитаеми места от 250 страни, а в България - 103 общини. През 2014 година в акцията са взели участие повече от 2 милиарда души от 162 страни, а в България се включват 106 общини.
През 2015 година над 172 страни и 7000 обитаеми места вземат участие в самодейността, като акцията в България е отдадена на реките и е подкрепена с подписите на над 10 000 души. През 2016 година в акцията се включват над 178 страни и 7000 града от целия свят, а в България - повече от 90 общини. През 2017 година в самодейността се включват 184 страни от целия свят, през 2018 година - 188 страни и 109 общини в България, през 2019 година - над 180 страни и над 70 български общини. През 2020 година акцията се организира напълно онлайн поради пандемията от COVID-19, като всички събития се излъчват непосредствено на фейсбук страницата на Световния фонд на дивата природа. В нея се включват 190 страни от целия свят.
През 2021 година в акцията, която още веднъж е онлайн, вземат участие 192 страни от целия свят. Мотото тогава е: „ Бъди покровител на мечките ", като в България е обърнато особено внимание на грижата за кафявата мечка, присъща за българските гори, чието оцеляване през последните 10 години е застрашено. През 2022 година в самодейността се включват над 190 страни, с разнообразни прояви онлайн.
Часът на Земята се трансформира в може би най-мащабната природозащитна самодейност в целия свят, която се организира към този момент 14 година, сподели също тя.
У нас самодейността ще бъде маркирана за поредна година. Националната библиотека „ Св. Св. Кирил и Методий ”, Софийската градска художествена изложба, Националната опера и балет, Народният спектакъл „ Иван Вазов “ и Българската национална банка са част от институциите, чието осветяване ще бъде понижено. В София светофарите на кръстовищата на бул. „ Ал. Стамболийски “ – бул. „ Витоша “, бул. „ Витоша “ - ул. „ Алабин “ и бул. „ Патриарх Евтимий “ - бул. „ Витоша “ ще светят със зелени сърца.
В Хасково за един час ще бъдат загасени светлините на Монумент „ Света Богородица с Младенеца “ и Камбанарията наоколо до него. В други общини ще бъде изгасено осветлението на кметствата, на мостовете, на улиците.
WWF ще провежда благотворително събитие довечера от 19:00 ч. в клуб „ Михтейп 5 “. Със стендъп комедия, музика онлайн и викторина със занимателни въпроси за дивата природа природолюбителите ще отбележат дружно Часа на Земята. Събитието е част и от акцията: „ Общ дом. Общо бъдеще “ на организацията, на която Българска телеграфна агенция е медиен сътрудник, която приканва за запазване на дивата природа и за разширение на предпазените територии в България.
За да съхраним един тип или да го върнем назад в нашата природа, като риса, да вземем за пример, би трябвало да има опазени територии без човешка интервенция, означи Ганчева.
В България едвам 5% са предпазени територии, разяснява тя. Тя напомни, че WWF са предложили на държавното управление оповестяването на нови 10 предпазени местности.
Малки, само че значими стъпки
Малките стъпки за природата в всекидневието са значими, разяснява Елена Ганчева. По думите ѝ хората би трябвало да си дават сметка за значимостта да се опазват ресурсите на планетата ни. Едно от първите неща, които може да направи човек, е да се постарае да не генерира доста боклуци, уточни специалистът. Осмислянето на метода, по който пазарим и консумираме, е значимо, тъй като доста от нещата не са ни нужни, разясни тя.
Като образец за рационално извършване на покупки Ганчева уточни закупуването на артикули от дървесина, на които има щемпел дърво и изписано FSC. Това може да са моливи, тетрадки, опаковки на хранителни артикули и други Наличието на изобразено дърво на опаковките демонстрира, че е употребена сертифицирана дървесина, което значи, че в региона на извличане на материала се поставят грижи за животните и растенията, а служащите са с положителни условия на труд, изясни Ганчева.
Инициативата през години
„ Часът на Земята " е интернационална акция по самодейност на интернационалната природозащитната организация Световен фонд за дивата природа (WWF), проведена за пръв път на 31 март 2007 година Тогава от 19:30 ч. до 20:30 ч. локално време в Сидни, Австралия, жителите на града са приканени да загасят осветлението си за един час като алегоричен знак, че е време за съществени дейности против измененията в климата и за по-устойчив метод на живот, сочи информация на отдел „ Справочна “ на Българска телеграфна агенция. Над 2 млн. души и 2100 компании се включват в първата акция.
Само година по-късно - през 2008 година, към самодейността се причисляват повече от 50 милиона души от повече от 270 града в 35 страни по света. През 2018 година акцията е най-мащабната, когато към нея се причисляват над 188 страни. Събитието по традиция стартира от островите Фиджи, Нова Зеландия и Австралия, следвайки на запад залязващото слънце.
За първи път България отбелязва Часа на Земята на 29 март 2008 година, когато за пет минути - от 20:00 ч. до 20:05 ч., е изключено уличното осветяване и осветлението на част от постройките в София. Официално България се включва в световната акция на 28 март 2009 година, като в границите на един час - от 20:30 ч. до 21:30 ч., е спряно осветлението на публични здания и частни домове в 42 български града. Към самодейността се причисляват и над 40 знакови места в София, измежду които Народният спектакъл „ Иван Вазов “, Националната художествена изложба, Министерският съвет, Народното събрание, Софийският университет „ Св. Климент Охридски “, храм-паметникът " Св. Александър Невски ". Само в София сред 60 000 и 90 000 семейства, или сред 180 000 и 270 000 души, означават Часа на Земята.
През 2013 година в самодейността вземат участие 7000 обитаеми места от 250 страни, а в България - 103 общини. През 2014 година в акцията са взели участие повече от 2 милиарда души от 162 страни, а в България се включват 106 общини.
През 2015 година над 172 страни и 7000 обитаеми места вземат участие в самодейността, като акцията в България е отдадена на реките и е подкрепена с подписите на над 10 000 души. През 2016 година в акцията се включват над 178 страни и 7000 града от целия свят, а в България - повече от 90 общини. През 2017 година в самодейността се включват 184 страни от целия свят, през 2018 година - 188 страни и 109 общини в България, през 2019 година - над 180 страни и над 70 български общини. През 2020 година акцията се организира напълно онлайн поради пандемията от COVID-19, като всички събития се излъчват непосредствено на фейсбук страницата на Световния фонд на дивата природа. В нея се включват 190 страни от целия свят.
През 2021 година в акцията, която още веднъж е онлайн, вземат участие 192 страни от целия свят. Мотото тогава е: „ Бъди покровител на мечките ", като в България е обърнато особено внимание на грижата за кафявата мечка, присъща за българските гори, чието оцеляване през последните 10 години е застрашено. През 2022 година в самодейността се включват над 190 страни, с разнообразни прояви онлайн.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ