Спомени от соца: На сватбата ми подариха долари, купих си касетофон от Корекома
В последната година от следването си взех решение да се възползвам от правата си за отмора със студентска карта, която по това време бе на стойност 3-4 лева, за двуседмичен отдих на родното Черноморие. (За информация – купонът за храна в студентския стол за обяд беше 0,40 лева, за вечеря 0,20 лева, а месечният наем за общежитието – 1,20 лева.).
Базовият лагер беше на станция „ Почивка “ наоколо до Варна. Бяхме студенти и студентки от всички вузове на страната. Беше началото на септември 1974 година и малко преди този момент се бях дипломирал. Времето беше слънчево и прелестно за прекарвания от най-различно естество. Така непринудено, още през цялото време на това равнодушие на морския бряг, прескочиха искри сред мен и колежка по медицина (стоматология) от софийски университет, които прераснаха в огън, незагасващ и до през днешния ден, към този момент 47 лета.
Две години след морето, на 2 май 1976 година, взехме решение да продължим житейския си път дружно в фамилен съюз. Нашето предпочитание беше това да се случи на 1 май същата година, само че ръководещите не ни позволиха поради съвпадението с празника на труда, което не знам с какво щеше да попречи на празнуващите величия да продължат да ръкомахат неенергично от трибуната на манифестациите.
И по този начин, в уречения ден, откакто прозвуча „ Менделсон “ в наша чест, се отправихме към влиятелния ресторант на „ Балкантурист “ във Велико Търново, където стартира огромното празненство. Присъстваха доста посетители и другари. За да споделят насладата ни, представителите на моминската страна от Родопския край бяха пристигнали с коли и много величествен конвой. Може би с цел да се уверят нескрито в какво „ болярско “ притежание отива тяхната „ госпожица убава “. Мой родственик, технолог във винзавод, прочут с производството на фамозното вино „ Каберне “, се беше постарал уместно за алкохолния градус на всички сватбари.Тостове, поздравления, дарове, родопски песни и доста танци. Северняшкият характер също не е за занемаряване и за него подсети брат ми с неговите сътрудници от танцовия състав в града ни. Изобщо забавата беше висша, откъдето и да я погледнеш, и направи усещане и остави паметен спомен на всички.
Над ресторанта на няколко етажа се обитаваше хотелската част на комплекса, в която по това време бяха отседнали задгранични туристи. Песните, музиката и шумотевицата от нашето мероприятие очевидно бяха привлекли вниманието им и някои надничаха откъм вратите на залата, като непрестанно снимаха разнообразни моменти от протичащото се. Моят вуйчо, който бе и мой кумир за подражателство от скромната ни рода, с наслада ги предложения, с цел да ги почерпи с към този момент упоменатото вино. Те по този начин и не престанаха да вършат фотоси на традициите и сватбарските ритуали. Първи ни удостоиха с вниманието си представители от съветска група, които, впечатлени от протичащото се и възкликвайки „ Невеста! Невеста! “, ни окичиха с голям брой значки. Малко по-късно се появиха американски и други туристи, и то в миг, когато младоженците с цялостни чаши минавахме за поздравления с всички присъстващи, а гостите връчваха разнообразни блага или пари, с които закичваха булката и младоженеца. След като и туристите бяха почерпени от общителния ми родственик, пожелаха да се снимат с нас и по същия метод закичиха банкноти на булката от няколко типа валута.
По това време съществуваха по този начин наречените „ Корекоми “, в които се пазаруваше единствено с валута. Но и това не беше безобидно. Дори и тогава се намесваха още веднъж управляващите, с цел да привикат за пояснение дръзналите да се снабдят с някоя вносна дреха или техника с въпроса от кое място са придобили непознатите парични знаци?! За да избегна отрицателни последици, взех решение да употребявам подпомагане от по-приближени до властта хора. Свързах се с внедрено лице от структурите в ръководството на една от банките в града с молба да ми помогне в тази ситуация. Казах му, че искам да си закупя японски радиокасетофон, той подвигна телефона и се обади на шефа на градския Кореком, с цел да му подреди да ме одобри и да приготви въпросния касетофон. Последният почтително се съгласи.Отидох в Корекома, а той прегледа четирите типа валути, които носех. След като изрази известно неодобрение от останалите следи при забождането им върху облеклата ни, стартира да ги пресмята по настоящите курсове за деня. Голямо беше учудването ми, откакто ми върна 10 $, оказали се допълнително от цената на мечтания касетофон.Тръгвайки си за у дома, на няколко пъти се обръщах обратно, с цел да ревизира да не би въпреки всичко да ме следи някой. За мое утешение всичко мина обикновено.
След известно време още веднъж получих малко храброст и дружно с жена ми посетихме заветния магазин, с цел да похарчим останалите долари. С тях купихме изящни дамски чехли на висок ток за нея и дребна портативна „ Елка “ – отново японско произвеждане, за мен. Така приключихме с валутните въпроси.
Касетофона употребявам и до през днешния ден, с цел да ме разсейва при земеделските занимания в почивните дни на вилната зона, както и да проследявам политическите каламбури на някои към момента „ неосвидетелствани “ мераклии в изборната конкуренция в последно време. Калкулатора също вардя, само че съвсем не го употребявам, защото размерът на пенсията ми не се нуждае от това заради непрекъснатото нарастване на цените, което предрешава всичко още до момента в който не съм я получил.
В дребния ни град преди се произвеждаха радиоапарати, транзисторни приемници и даже цветни тв приемници. С някои от тях се снабдявахме по лист или с връзки след дълготрайно очакване. Днес заводите са затворени, пустеят. Болшинството от експертите ни, които в предишното мереха растеж със международните производители, са безработни или се занимават с несвойствени нископлатени действия за оцеляване.
Антон Цаневски, Велико Търново
Базовият лагер беше на станция „ Почивка “ наоколо до Варна. Бяхме студенти и студентки от всички вузове на страната. Беше началото на септември 1974 година и малко преди този момент се бях дипломирал. Времето беше слънчево и прелестно за прекарвания от най-различно естество. Така непринудено, още през цялото време на това равнодушие на морския бряг, прескочиха искри сред мен и колежка по медицина (стоматология) от софийски университет, които прераснаха в огън, незагасващ и до през днешния ден, към този момент 47 лета.
Две години след морето, на 2 май 1976 година, взехме решение да продължим житейския си път дружно в фамилен съюз. Нашето предпочитание беше това да се случи на 1 май същата година, само че ръководещите не ни позволиха поради съвпадението с празника на труда, което не знам с какво щеше да попречи на празнуващите величия да продължат да ръкомахат неенергично от трибуната на манифестациите.
И по този начин, в уречения ден, откакто прозвуча „ Менделсон “ в наша чест, се отправихме към влиятелния ресторант на „ Балкантурист “ във Велико Търново, където стартира огромното празненство. Присъстваха доста посетители и другари. За да споделят насладата ни, представителите на моминската страна от Родопския край бяха пристигнали с коли и много величествен конвой. Може би с цел да се уверят нескрито в какво „ болярско “ притежание отива тяхната „ госпожица убава “. Мой родственик, технолог във винзавод, прочут с производството на фамозното вино „ Каберне “, се беше постарал уместно за алкохолния градус на всички сватбари.Тостове, поздравления, дарове, родопски песни и доста танци. Северняшкият характер също не е за занемаряване и за него подсети брат ми с неговите сътрудници от танцовия състав в града ни. Изобщо забавата беше висша, откъдето и да я погледнеш, и направи усещане и остави паметен спомен на всички.
Над ресторанта на няколко етажа се обитаваше хотелската част на комплекса, в която по това време бяха отседнали задгранични туристи. Песните, музиката и шумотевицата от нашето мероприятие очевидно бяха привлекли вниманието им и някои надничаха откъм вратите на залата, като непрестанно снимаха разнообразни моменти от протичащото се. Моят вуйчо, който бе и мой кумир за подражателство от скромната ни рода, с наслада ги предложения, с цел да ги почерпи с към този момент упоменатото вино. Те по този начин и не престанаха да вършат фотоси на традициите и сватбарските ритуали. Първи ни удостоиха с вниманието си представители от съветска група, които, впечатлени от протичащото се и възкликвайки „ Невеста! Невеста! “, ни окичиха с голям брой значки. Малко по-късно се появиха американски и други туристи, и то в миг, когато младоженците с цялостни чаши минавахме за поздравления с всички присъстващи, а гостите връчваха разнообразни блага или пари, с които закичваха булката и младоженеца. След като и туристите бяха почерпени от общителния ми родственик, пожелаха да се снимат с нас и по същия метод закичиха банкноти на булката от няколко типа валута.
По това време съществуваха по този начин наречените „ Корекоми “, в които се пазаруваше единствено с валута. Но и това не беше безобидно. Дори и тогава се намесваха още веднъж управляващите, с цел да привикат за пояснение дръзналите да се снабдят с някоя вносна дреха или техника с въпроса от кое място са придобили непознатите парични знаци?! За да избегна отрицателни последици, взех решение да употребявам подпомагане от по-приближени до властта хора. Свързах се с внедрено лице от структурите в ръководството на една от банките в града с молба да ми помогне в тази ситуация. Казах му, че искам да си закупя японски радиокасетофон, той подвигна телефона и се обади на шефа на градския Кореком, с цел да му подреди да ме одобри и да приготви въпросния касетофон. Последният почтително се съгласи.Отидох в Корекома, а той прегледа четирите типа валути, които носех. След като изрази известно неодобрение от останалите следи при забождането им върху облеклата ни, стартира да ги пресмята по настоящите курсове за деня. Голямо беше учудването ми, откакто ми върна 10 $, оказали се допълнително от цената на мечтания касетофон.Тръгвайки си за у дома, на няколко пъти се обръщах обратно, с цел да ревизира да не би въпреки всичко да ме следи някой. За мое утешение всичко мина обикновено.
След известно време още веднъж получих малко храброст и дружно с жена ми посетихме заветния магазин, с цел да похарчим останалите долари. С тях купихме изящни дамски чехли на висок ток за нея и дребна портативна „ Елка “ – отново японско произвеждане, за мен. Така приключихме с валутните въпроси.
Касетофона употребявам и до през днешния ден, с цел да ме разсейва при земеделските занимания в почивните дни на вилната зона, както и да проследявам политическите каламбури на някои към момента „ неосвидетелствани “ мераклии в изборната конкуренция в последно време. Калкулатора също вардя, само че съвсем не го употребявам, защото размерът на пенсията ми не се нуждае от това заради непрекъснатото нарастване на цените, което предрешава всичко още до момента в който не съм я получил.
В дребния ни град преди се произвеждаха радиоапарати, транзисторни приемници и даже цветни тв приемници. С някои от тях се снабдявахме по лист или с връзки след дълготрайно очакване. Днес заводите са затворени, пустеят. Болшинството от експертите ни, които в предишното мереха растеж със международните производители, са безработни или се занимават с несвойствени нископлатени действия за оцеляване.
Антон Цаневски, Велико Търново
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ