В поредицата за имената на улиците днес обръщаме внимание на

В поредицата за имената на улиците през днешния ден обръщаме внимание на една от най-емблематичните фигури в българската история – Тодор Александров. Неговото име носят булеварди и улици в голям брой български градове, в това число и в столицата София и Пловдив, написа. Но кой е индивидът зад това име и какво го прави толкоз важен за българската нация?
Прочетете още
Тодор Александров Попорушев е роден на 4 март 1881 година в в щипската махала Ново село, през днешния ден квартал на град Щип, тогава в рамките на Османската империя. Произхожда от семейство на учители и още от ранна възраст е учтив в духа на българщината. Образованието си стартира в Щип и Радовиш, а през 1895 година постъпва в Българското педагогическо учебно заведение в Скопие, което приключва с отличен триумф.

Още на 16-годишна възраст Александров се причислява към Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Лидерските му качества се демонстрират по време на така наречен Винишка спекулация, когато голям брой членове на организацията са задържани. Като преподавател в Кочани, Виница и Кратово, той интензивно работи за възобновяване на позициите на революционното придвижване в района.

През 1903 година Тодор Александров е задържан и наказан на пет години затвор поради присъединяване си в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание. След освобождението му през 1904 година, той продължава революционната си активност. По време на Балканските войни (1912–1913) и Първата международна война (1914–1918) взе участие интензивно в бойните дейности, като със своята чета завладява град Кукуш и го предава на настъпващите български военни елементи.

След края на Първата международна война, през 1919 година, Александров дружно с Александър Протогеров и Петър Чаулев възвръща Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). Той се стреми към основаването на самостоятелна Македония, като в вероятност я вижда като втора българска страна на Балканите. Под негово управление Вътрешна македонска революционна организация се трансформира в мощна организация, бореща се против сръбската и гръцката власт в Македония.

През 1924 година Александров подписва така наречен „ Майски манифест “ за съдействие сред Вътрешна македонска революционна организация и комунистите в битката против югославското държавно управление. Под натиска на свои съратници обаче той се отхвърля от подписа си, наричайки манифеста имитация. На 31 август 1924 година Тодор Александров е погубен при неразбираеми условия в Пирин планина. Убийството му остава неразкрито, а съмненията падат върху разнообразни политически кръгове.

Тодор Александров не е имал брак и деца. Животът му е бил напълно предан на революционната активност и битката за освобождението на Македония. Той непрекъснато е бил в придвижване – по планини, в чети, на срещи с дейци и военни, и постоянно е живял в конспиративност, което прави персоналния живот съвсем неосъществим.

Наричан „ последният цар на планините “, Александров е живял като челник до самия си край.

Тодор Александров е повече от име на улица – той е олицетворение на устрема към независимост, самостоятелност и национално обединяване. Неговият живот и дело припомнят за цената на свободата и за нуждата да пазим историческата си памет жива.