Имената на улиците: Кой е Юрий Венелин - посветил живота си на българите
В поредицата ни, отдадена на имената на улиците, този път ще представим личността, чието име носи една от тях –. Макар и малко прочут на необятната аудитория, той е значима фигура в историята и културата на славянските нации. Кой е Юрий Венелин, с какво е съдействал и за какво улици в Пловдив, Бургас, Враца, Варна, Видин, Габрово, Дупница, Хасково, Русе, Разград, Силистра, Монтана, Сливен, София и Стара Загора носят неговото име. В Габрово на едноименната улица има монумент на Юрий Венелин.
Прочетете още
Юрий Иванович Венелин се ражда с името Георги Хуца през януари 1802 година в село Голяма Тибава, Северна Унгария в свещеническо семейство от русински генезис. След като приключва гимназия в Ужгород, постъпва в Сарматския колеж под името Юрий Венелин. В лицея бъдещият академик се увлича по историческите науки. През 1822 година постъпва в Лвовския университет. По-късно отпътува за Кишинев, където изследва езика и историята на българските преселници. Продължава образованието си в Москва, където следва медицина, само че неговият интерес в региона на българския фолклор и етнография не престават.
През 1829 година Юрий Венелин стартира да издава един от най-задълбочените си и значими писания, слагащ началото на актуалната българска фолклористика и етнография, а точно „ Старите и настоящи българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение по отношение на русите “. Тази книга намира необятен отзив както в Русия, по този начин и в тогавашните български земи, прави известно името на българите измежду по-широк кръг от съветската общност и повлиява на доста българи, сред които и на Васил Априлов, да осъзнаят своята националност. Съчинението е издадено в 3 тома в интервала (1829 – 1841 г.).
През 1830 година е командирован в България от Руската академия в Санкт-Петербург (която през 1841 година се слива с Руската академия на науките). Посещава някои български градове като Варна, Каварна, Силистра и други, и записва редица национални песни и умотворения, като се среща директно с някои особености на българския език.
За популацията в европейската част на Османската империя Юрий Венелин написа в „ Старите и настоящи българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение по отношение на русите “:
„ Населението на България се състои: основното – от българи; второстепенното – от турци, власи и гърци.
Населението на Румелия се състои: основното – от българи; второстепенното – от турци, гърци и други
Населението на Македония се състои: коренното – от българи; второстепенното – от турци и гърци.
Населението на Албания се състои: основното – от скипетари (албанци, арнаути); второстепенното – от българи.
Населението на Тесалия се състои от власи, българи, турци, гърци. “
В книгата си „ О характере народных ария у славян задунайских “ (1835) той отбелязва:
„ Българите още повече обичат песните, в сравнение с сърбите. За приключенията на Крали Марко те знаят доста неща, които не знаят и сърбите, още повече, че Крали Марко се е родил в тяхната страна, в град Прилеп, и повече е скитал из България. Неговите каузи сформират единна, голяма героична епопея – това е Одисеята на балканските славяни. “
През 1836 година открива контакти с доайена на българската емиграция в Одеса Васил Априлов, с който води оживена преписка. Той убеждава Васил Априлов да събира и съхранява песенния български фолклор. През този интервал Венелин изследва българския фолклор, етнография и език. Тези негови изследвания ще залегнат в по-късните му писания.
Неговата книга „ Критически проучвания за българската история “ е оповестена посмъртно (с известни съкращения) през 1849 година в Москва по самодейност на Спиридон Палаузов и със средствата на живеещия в Русия български търговец Иван Денкоглу. През 1853 година книгата е оповестена напълно (по ръкописа на автора) в Земун, Австрийска империя, в български превод на калоферския преподавател Ботю Петков (бащата на Христо Ботев) и нейната поява изиграва сериозна роля в развиването на българската историография към средата на 19 век.
Юрий Венелин умира в Москва на 26 март 1839 година Погребан е в Даниловия манастир до гроба на Николай Василевич Гогол.
Няма исторически сведения, че Венелин е бил женен или че е имал деца.
Прочетете още
Юрий Иванович Венелин се ражда с името Георги Хуца през януари 1802 година в село Голяма Тибава, Северна Унгария в свещеническо семейство от русински генезис. След като приключва гимназия в Ужгород, постъпва в Сарматския колеж под името Юрий Венелин. В лицея бъдещият академик се увлича по историческите науки. През 1822 година постъпва в Лвовския университет. По-късно отпътува за Кишинев, където изследва езика и историята на българските преселници. Продължава образованието си в Москва, където следва медицина, само че неговият интерес в региона на българския фолклор и етнография не престават.
През 1829 година Юрий Венелин стартира да издава един от най-задълбочените си и значими писания, слагащ началото на актуалната българска фолклористика и етнография, а точно „ Старите и настоящи българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение по отношение на русите “. Тази книга намира необятен отзив както в Русия, по този начин и в тогавашните български земи, прави известно името на българите измежду по-широк кръг от съветската общност и повлиява на доста българи, сред които и на Васил Априлов, да осъзнаят своята националност. Съчинението е издадено в 3 тома в интервала (1829 – 1841 г.).
През 1830 година е командирован в България от Руската академия в Санкт-Петербург (която през 1841 година се слива с Руската академия на науките). Посещава някои български градове като Варна, Каварна, Силистра и други, и записва редица национални песни и умотворения, като се среща директно с някои особености на българския език.
За популацията в европейската част на Османската империя Юрий Венелин написа в „ Старите и настоящи българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение по отношение на русите “:
„ Населението на България се състои: основното – от българи; второстепенното – от турци, власи и гърци.
Населението на Румелия се състои: основното – от българи; второстепенното – от турци, гърци и други
Населението на Македония се състои: коренното – от българи; второстепенното – от турци и гърци.
Населението на Албания се състои: основното – от скипетари (албанци, арнаути); второстепенното – от българи.
Населението на Тесалия се състои от власи, българи, турци, гърци. “
В книгата си „ О характере народных ария у славян задунайских “ (1835) той отбелязва:
„ Българите още повече обичат песните, в сравнение с сърбите. За приключенията на Крали Марко те знаят доста неща, които не знаят и сърбите, още повече, че Крали Марко се е родил в тяхната страна, в град Прилеп, и повече е скитал из България. Неговите каузи сформират единна, голяма героична епопея – това е Одисеята на балканските славяни. “
През 1836 година открива контакти с доайена на българската емиграция в Одеса Васил Априлов, с който води оживена преписка. Той убеждава Васил Априлов да събира и съхранява песенния български фолклор. През този интервал Венелин изследва българския фолклор, етнография и език. Тези негови изследвания ще залегнат в по-късните му писания.
Неговата книга „ Критически проучвания за българската история “ е оповестена посмъртно (с известни съкращения) през 1849 година в Москва по самодейност на Спиридон Палаузов и със средствата на живеещия в Русия български търговец Иван Денкоглу. През 1853 година книгата е оповестена напълно (по ръкописа на автора) в Земун, Австрийска империя, в български превод на калоферския преподавател Ботю Петков (бащата на Христо Ботев) и нейната поява изиграва сериозна роля в развиването на българската историография към средата на 19 век.
Юрий Венелин умира в Москва на 26 март 1839 година Погребан е в Даниловия манастир до гроба на Николай Василевич Гогол.
Няма исторически сведения, че Венелин е бил женен или че е имал деца.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ