Момичето, което избра свободата пред живота. Коя е Вела Пеева?
В поредицата ни, отдадена на имената на улици и хората, увековечени в тях, през днешния ден обръщаме внимание на името Вела Пеева, написа. Но знаем ли в действителност коя е тя и за какво улици, учебни заведения и монументи носят нейното име?
Прочетете още
Вела Пеева е родена на 16 март 1922 година в село Каменица, през днешния ден квартал на Велинград. Произхожда от оскъдно, само че будно семейство, което макар рестриктивните мерки съумява да ѝ обезпечи обучение. Завършва педагогическото учебно заведение в Пазарджик с отличие и по-късно следва славянска лингвистика в Софийския университет. Интелигентна, дейна и будна – още от ученическите си години Вела се включва в комунистическото младежко придвижване, което в тези години е неразрешено и преследвано от властта.
С експлоадирането на Втората международна война и усилването на репресиите против антифашистите, Вела Пеева се включва в партизанското придвижване. През 1943 година, едвам на 21 години, става партизанка в Родопския отряд „ Антон Иванов “. Тя е връзка, пропагандатор и пощальон, преминаваща през труднодостъпни планински направления, с цел да доставя храна, оръжие и информация.
През последната седмица на март 1944 година четирима партизани – Атанас Семерджиев, Иван Пандев, Вела Пеева и Стойо Калпазанов – Никита, потеглят към Лъджене и Каменица. Целта им е да намерят и приберат в четата група от други четирима партизани – Никола Божанов, Крум Гинчев, Стоил Гълъбов и Георги Шулев, които от много време са в Каменския балкан и не знаят за промяната на лагера. На 26 март по здрач групата се разделя – Семерджиев и Пандев остават край Лъджене, а Пеева и Калпазанов потеглят към гората над учителския санаториум, където би трябвало да се състои срещата с групата на Божанов. Вечерта от плануваните две срещи с лъдженските им поддръжници се състои единствено едната, другата се проваля. Причината схващат от пристигналия при тях юноша – Пеева и Семерджиев са предадени от свекъра и девера на огромната сестра на Вела. Сутринта Пеева и Калпазанов вземат решение да се отдръпват към планината. Към 6 часа под Хасковските колонии идва жандармерия. Друга рота потегля от Каменица. Пеева и Калпазанов се изкачват по пътеката към Мечешките скали. Жандармеристите ги виждат и обстрелват. Калпазанов е ранен от граната и хванат, а Пеева съумява да избяга и е укривана няколко дни от ятака Иван Содев в неговата плевня в горния завършек на Каменица. Всички опити да се откри връзка с партизанската чета обаче остават напразни заради засилената полицейска обсада на селото.
Вела Пеева напуща Каменица и се укрива в планината в продължение на повече от месец. Изкарва сама 37 дни ранена, гладна, премръзнала и без очила при нейното мощно късогледство. В самото начало на май времето става студено и още веднъж завалява сняг. Горският жандарм Иван Божков от Каменица инцидентно открива следите ѝ по преди малко паднал сняг и оповестява на жандармерията. На 3 май жандармерията стартира да претърсва гората. В 9 часа ротите от връх Арапчал се спускат надолу да претърсват местността, защото там постоянно нощуват незаконните от Лъджене и Каменица. Една от колоните води Иван Божков, който насочва жандармеристите към местността Бялата канара, където е Вела Пеева. Обкръжават я и тя води пердах 5 часа, до момента в който има патрони, след което се самоубива. Командирът на ловната тайфа майор Иванов заповядва да донесат главата ѝ в щаба. Божков отрязва главата на Вела Пеева, която доставя за опознаване на командира на жандармеристите, а след опознаването слага главата на повсеместен показ.
След 9 септември 1944 година Вела Пеева е оповестена за национална героиня. През 1950 година е посмъртно наградена с медал „ Герой на Народна република България “. В родния ѝ Велинград е повдигнат монумент, а къщата ѝ е превърната в музей. Името ѝ носят градини, читалища и десетки улици из цяла България – от София до дребни селища в Родопите.
Прочетете още
Вела Пеева е родена на 16 март 1922 година в село Каменица, през днешния ден квартал на Велинград. Произхожда от оскъдно, само че будно семейство, което макар рестриктивните мерки съумява да ѝ обезпечи обучение. Завършва педагогическото учебно заведение в Пазарджик с отличие и по-късно следва славянска лингвистика в Софийския университет. Интелигентна, дейна и будна – още от ученическите си години Вела се включва в комунистическото младежко придвижване, което в тези години е неразрешено и преследвано от властта.
С експлоадирането на Втората международна война и усилването на репресиите против антифашистите, Вела Пеева се включва в партизанското придвижване. През 1943 година, едвам на 21 години, става партизанка в Родопския отряд „ Антон Иванов “. Тя е връзка, пропагандатор и пощальон, преминаваща през труднодостъпни планински направления, с цел да доставя храна, оръжие и информация.
През последната седмица на март 1944 година четирима партизани – Атанас Семерджиев, Иван Пандев, Вела Пеева и Стойо Калпазанов – Никита, потеглят към Лъджене и Каменица. Целта им е да намерят и приберат в четата група от други четирима партизани – Никола Божанов, Крум Гинчев, Стоил Гълъбов и Георги Шулев, които от много време са в Каменския балкан и не знаят за промяната на лагера. На 26 март по здрач групата се разделя – Семерджиев и Пандев остават край Лъджене, а Пеева и Калпазанов потеглят към гората над учителския санаториум, където би трябвало да се състои срещата с групата на Божанов. Вечерта от плануваните две срещи с лъдженските им поддръжници се състои единствено едната, другата се проваля. Причината схващат от пристигналия при тях юноша – Пеева и Семерджиев са предадени от свекъра и девера на огромната сестра на Вела. Сутринта Пеева и Калпазанов вземат решение да се отдръпват към планината. Към 6 часа под Хасковските колонии идва жандармерия. Друга рота потегля от Каменица. Пеева и Калпазанов се изкачват по пътеката към Мечешките скали. Жандармеристите ги виждат и обстрелват. Калпазанов е ранен от граната и хванат, а Пеева съумява да избяга и е укривана няколко дни от ятака Иван Содев в неговата плевня в горния завършек на Каменица. Всички опити да се откри връзка с партизанската чета обаче остават напразни заради засилената полицейска обсада на селото.
Вела Пеева напуща Каменица и се укрива в планината в продължение на повече от месец. Изкарва сама 37 дни ранена, гладна, премръзнала и без очила при нейното мощно късогледство. В самото начало на май времето става студено и още веднъж завалява сняг. Горският жандарм Иван Божков от Каменица инцидентно открива следите ѝ по преди малко паднал сняг и оповестява на жандармерията. На 3 май жандармерията стартира да претърсва гората. В 9 часа ротите от връх Арапчал се спускат надолу да претърсват местността, защото там постоянно нощуват незаконните от Лъджене и Каменица. Една от колоните води Иван Божков, който насочва жандармеристите към местността Бялата канара, където е Вела Пеева. Обкръжават я и тя води пердах 5 часа, до момента в който има патрони, след което се самоубива. Командирът на ловната тайфа майор Иванов заповядва да донесат главата ѝ в щаба. Божков отрязва главата на Вела Пеева, която доставя за опознаване на командира на жандармеристите, а след опознаването слага главата на повсеместен показ.
След 9 септември 1944 година Вела Пеева е оповестена за национална героиня. През 1950 година е посмъртно наградена с медал „ Герой на Народна република България “. В родния ѝ Велинград е повдигнат монумент, а къщата ѝ е превърната в музей. Името ѝ носят градини, читалища и десетки улици из цяла България – от София до дребни селища в Родопите.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ