В поредицата Насреща - Петя Дикова“ - среща с едно

В поредицата „ Насреща - Петя Дикова “ - среща с едно момиче, което порасна пред очите на публиката. Сега в светлините на прожекторите не е Николина Чакърдъкова, а чаровната ѝ щерка - Мария Чакърдъкова.

На двете певици следва нова среща с публиката в „ Арена София “ на 10 февруари.

За първи път Мария Чакърдъкова проговаря за развода и за истината за връзките с някогашния ѝ брачен партньор.

Намираме се в сватбена зала, където след по-малко от час двама души ще си обещаят да са дружно за цялостен живот. Ти си експерт. С какви страсти пристигна на работа през днешния ден тъкмо тук, в тази зала?

- Много позитивна и положителна. Обичам персоналните празници. Чрез историята на всички младоженци съумявам и аз да съпреживея тяхната любови, тя ми дава криле.  След всяко сватбено празненство си потеглям още по-обнадеждена и вярваща в тази хубава, красива обич.

Обяви, че се развеждаш. Съжалявам да го чуя, тъй като бях на вашата женитба. Какво се случи? Какво се обърка?

- Не знам тъкмо какво. Когато се запознахме със Симеон и започнахме нашите връзки, аз бях на 22 години. Тогава имахме общи мечи, ползи. Имахме и другия, само че любовта беше доста мощна. Имахме една прелестна женитба, очаквания за живота, само че някак си във времето обратно нещо се счупи. Тези общи визии, фантазии се раздалечиха. То стана безшумно, незабелязано. Нямало е драми, нещо, което да е повратна точка. Просто пристигна един спокоен миг, в който двамата осъзнахме, че към този момент всеки има своите визии за живота, само че те са поотделно. Така взехме решението, че би трябвало да продължим, само че като другари.

В какви връзки сте в този момент?

- Щастлива съм да ти кажа, че успяхме да запазим положителния звук. Осъзнах какъв брой е значимо да има съгласие сред хората. Любовта идва и си отива, само че разбирателството остава. Дори и по времето на нашия бракоразвод запазихме положителния звук. Разбираме се, тъй като след нас оставяме две прелестни деца. Те са по-важни от нас. Ние оставаме сътрудници в развъждането на тези деца. Въпреки че сме разграничени, не стопираме да им споделяме какъв брой ги обичаме. Те ще продължат да имат доста обич, единствено че в две къщи.

Искаш ли да коментираш свадите по заведения, в които беше намесено името ви, около името на Симеон?

- Какво да разясня, Петя? Случиха се някакви неща неприятни, само че по време на тези събития и аз, и майка ми, бяхме в разнообразни краища на България, пяхме и радвахме публиката там. Случилото се е сред хора, които са пълнолетни, пълноправни лица на тази страна. Те поеха своята отговорност за това какво са създали. Аз не съм коментирала до момента, тъй като нямам какво да кажа. Не съм била директен очевидец на това какво се е случило и не съм аз индивидът, който да дефинира и да реши кой е прав, кой е крив, кой е отговорен и кой - не. Има си органи, има си хора, които да понесат това следствие. Нормално е нашето име да бъде забъркано, тъй като то е познато на доста хора. Всеки си пое отговорността и следствията за дейностите.

Какво претърпя през последните няколко месеца?

- Много пораснах през последните месеци. Преживях разнообразни неща - разделих се със брачният партньор ми, прекосих през разнообразни прочувствени положения. Зададох си доста въпроси, дадох си отговори. Щастлива съм даже, че изпитах горест. Точно в тъгата намираш най-голямата ти обич. Аз за следващ път открих моята най-голяма обич и разтуха. Това е нашата аудитория. Толкова мощ и обич ми дава нашата аудитория. Сега съм доста щастлива, усетих и тъгата.

Има едно факсимиле, че през тъгата порастваме. Аз намирам една в действителност пораснала Мария. Колко труд, неизменност, подготовка, подготовки, на теб ти бяха нужни, с цел да застанеш на една сцена паралелно до Чакърдъкова - старша?

- Много, доста. Трябва да си подготвен всекидневно. Трябва да си подготвен да търпиш на рецензия. На другия работата наподобява лесна. Достойна наследница на Николина Чакърдъкова значи да надскачаш себе си всеки ден.

Ти си добра по математика. Говори ми в числа. Колко години ти трябваха, с цел да си до нея на сцената?

- Знаеш ли - ти го сметни. Аз от четвърти клас съм в нейната школа като танцьорка. Сега направих 30 години. Ти го сметни какъв брой години са това. То не е единствено да вземеш микрофона и да пееш. Ти би трябвало да знаеш къде отиваш и за какво го правиш.

Като приказваме за завещание и за тази добре работеща машина, какво мислиш за клишето - 99% гений, 1% труд?

- Обичам клишетата. Много постоянно ги употребявам, само че това факсимиле бих го коригирала - 99% гений и 199% труд. Има толкоз надарени хора към нас - артисти, художници, писатели. Трябва да си доста адаптивен на изменящото се време. Търсенето се мени всеки ден. Трябва да си доста непрекъснат.

На финала на нашия диалог сме. Нека да рамкираме изявлението. Започнахме със сватбения салон. През последните месеци, когато си идвала за забавляваш влюбените, случвало ли ти се е да се разчувстваш, да пролееш сълза?

- Аз рядко рева. Не съм от хората, които плачат постоянно, тъй като съм научена даже в проблемите да намирам позитивното. Аз съм безконечният оптимист. Всеки път, когато видя двама влюбени да споделят своето „ Да “, толкоз ми става хубаво, тъй като съзнавам, че обич има и тя е на всички места. Човек просто би трябвало да има сетива да я усети. След всяко сватбено празненство като че ли разтварям своите сетива. В моето сърце постоянно е имало обич и има място за още, постоянно ще има място за още. Имам потребността да давам обич - на публиката, околните, децата. Това, към което се стремя всякога като се видя с мои другари, познати, с теб - след срещата ни да си тръгнеш една концепция по-усмихнат и да си кажеш – „ Е, беше ми хубаво да видя Мария “.

Напълно справедливо Мария Чакърдъкова ще се качи на сцената паралелно до именитата си майка Николина Чакърдъкова в „ Арена София “ на 10 февруари идната година.

- Искаме да накараме публиката да стане част от нас. Затова в „ Арена София “ доста хора ще могат да облекат своите носии и да се почувстват част от всички нас. За мен това е сбъдната фантазия. Когато майка ми бе за първи път в тази зала, аз бях в публиката. Когато видях това море от хора, по какъв начин вибрира тази зала под стъпките на хиляди хора, тогава усетих тази сила и си споделих – „ Боже, дали ще мога и аз един ден. Моля те, Господи “. Вълнението ми е доста огромно. Нямам самообладание.