В поредицата Наоколо“ – вдъхновяваща история на социалния работник Анжела

В поредицата „ Наоколо “ – вдъхновяваща история на обществения служащ Анжела Климентинова.

„ По облеклата посрещат, по мозъка изпращат “ - в тази национална мъдрост се оглежда историята на 26-годишната Анжела. Младо момиче с прелестна визия, само че и с прелестна душа. Всеки неин ден разчупва стандарта.

Животът е великодушен с нея – тя познава красивото му лице, изпълнено с искра и занимания, само че избира за себе си друга хубост – тази на мозъка и сърцето. Открива я през последната година посредством работата си в Дневен център за пълнолетни лица с увреждания " Св. Марина " в София.



„ Майка ми е психолог и съм привикнала от дребна с хора с увреждания. Просто ми е прелестно да се грижа за някого и да оказвам помощ. Като кажа на някой, че работя това нещо и доста се изненадват хората от работата ми. На мен ми е толкоз прелестно и не виждам нищо необичайно. Може би си мислят хората, че ми е мъчно, че ми е комплицирано. Изобщо не го схващам по този метод “, споделя Анжела.

Тя е приключила философия, а сега е записала и магистратура. Детската ѝ фантазия е да бъде преподавател. Дълго време се занимава с мода. Обича фотографията и изкуството.



Нейното лице стои на страниците на фешън издания, а профилът ѝ в „ Инстаграм “ има над 15 000 почитатели. Професията ѝ не е лесна. Понякога се прибира изтощена, само че знае, че в утрешния ден ще бъде отново там - да изслушва, да подарява обич и внимание, да учи и научава, да се усмихва.



„ Най-любимо ми е заран да ми описват какво се е случило с тях предходната вечер. Смятам, че те са щастливи хора “, споделя Анжела.

Щастието за хора като Ангел, който рисува, разцъфва като цвете, когато някой им покаже, че са значими. За да откриеш един гений, Анжела споделя, че би трябвало да отвориш сърцето си и да бъдеш толерантен. Всеки един от посетителите в центъра има своя супер мощ и посещава друг клуб по ползи.



„ Имаме спортистка - Весела Дункова. Тя е международна шампионка по тенис на маса, много артистична. Не считам, че би трябвало да се разделяме на разнообразни хора – ти можеш това, ти не можеш това. Трябва да има такива центрове, с цел да може тези хора да са пълноценни “, споделя още Анжела.

Въпреки ентусиазма и устремеността, с която Анжела сбъдва фантазия след фантазия на хората в центъра, за младежи като нея е мъчно да се задържат в тази специалност. Средната заплата на един обществен служащ е сред 750 и 1000 лева



„ Това е една извънредно човешка и признателна специалност. Носи доста позитивизъм на тези хора. За страдание, не е толкоз влиятелна. Това са наблюденията ми и от студентите, които образоваме, тъй като самата специалност не е измежду влиятелните и доходосните “, споделя Анжела.

Добавя, че в никакъв случай не се е срамувала от специалността си, а с горделивост споделя, че работи точно това.



„ Безценна е тази страст, която получаваме от такива хора. Не бих го сравнила с нищо друго, в действителност. Да получиш подобен тип признателност, без да я искаш. Ти го виждаш в очите им, такива са “, споделя Анжела.

Може би обществото ни има потребност освен от хора като нея, само че и от хората, за които тя се грижи. Те ни демонстрират до какъв брой способни сме като общество да зачитаме разликите, да виждаме хубостта в нейното разнообразие, да разбираме и поддържаме, а това да ни носи наслада и смисъл.