В поредицата Наоколо“ – историята на Зюлкера Арифова от родопското

В поредицата „ Наоколо “ – историята на Зюлкера Арифова от родопското село Туховища и магичния шафран.

38-годишната Зюлкера Арифова от село Туховища се занимава с развъждането на най-скъпата фалшификация в света от 2017 година и с развиването на селския туризъм. Определя това за своя сбъдната фантазия.

Вечерите за Зюлкера са магични, . На дълга дървена маса, към която се е събра фамилията. Между пушещите комини, огрени от топлите родопски залези.



„ Абсолютно нищо не знаех за шафрана, просто взех решение да го засадя в моето село за да е някакъв спомагателен приход, тъй като в селото ми към този момент няма тютюн, а в шивашките цехове се заплаща супер на ниска цена и това би могло да е спомагателен приход за майка ми, за лелите ми, за тези хора, които след 90-та година са садили тютюн до пенсионна възраст, а в това време нямат никакви осигуровки “, описа тя.

„ Бях чувала, че арабския свят, индийците употребяват шафран, мои другари, които живеят и работят в Испания, там употребяват много шафран. След това си направих изследване и разбрах, че в Гърция има малко засаден шафран, във Франция, в Европа мисля, че Франция, Испания и Гърция се занимават с шафран и си споделих за какво не и в България и в Туховища. Червеното злато коства на интернационалния пазар 20 000 евро или $ и аз взех решение да опитвам дали това в действителност е по този начин и дали алтернативата в Родопите в действителност може да се случи “, добави Зюлкера.



Шафранът е другоземен и по-скоро чужд мирис за България до преди 2015 година, когато в доста елементи на страната стартира да се отглежда. Това е най-скъпата фалшификация в света. Световен водач в производството му е Иран с експорт над 360 тона годишно. Благоприятните условия по нашите земи, обаче могат да трансфорат и нашата страна във водещ производител, а това да даде работни места на хиляди.

Подправката идва от шафрановия минзухар. Той е прочут в историята от преди 3000 години от времето на Клеопатра, която си е правила маски, гозби и сладкиши с него.

„ Цъфти, когато нощните температури са под 10 градуса, а дневните са доста топли и довечера, в случай че е студено, на следващия ден ще има доста шафран, сега тъй като времето се стопли доста има малко по-малко шафран. Лекува много заболявания, към 90 заболявания. Готви се ориз, в сладкиши се готви, в меса, в зеленчуци, в козметика и мисля, че най-скъпият йод се прави от шафран, от шафранов минзухар “, описа Зюлкера.



От засяването му до приемането на сухата фалшификация – процесът е напълно ръчен.

„ Това е хранителен артикул и би трябвало средата да е стерилна и би трябвало средата да е стерилна и по тази причина, когато си чистиш би трябвало да си отделяш стигмите, би трябвало да си облечен надали не с медицински облекла, с цел да всичко да е както би трябвало да е по условията, с цел да е стерилна средата. Суши се на момента в специфична сушилня с парещ въздух и по-късно би трябвало да се прибере в стъкло, с цел да преседи месец и тогава към този момент е кадърен, има мощния мирис и вкусови качества за готвене “, добави тя.

Крайната цена на един грам шафран е към 20 лева Най-голямата поръчка, която досега Зюлкера е имала е 200 грама. На едро това количество коства 2000 лева, а на дребно доближава 4000 лева

„ Само алените стигми се употребяват и то в изсъхнал вид, а за един кг са нужни 150 000 цвята или една равнища засадена с към 50 000 луковици, които 50 000 луковици на третата година ти дават към 1 кг. шафран “, изясни тя.



Зюлкера приключва Московския университет със компетентност мениджмънт. Работи няколко години във Англия. Щастието за нея обаче се намира под сенките на прашните родопски улички. Родното ѝ село Туховища се намира на 2 км от гръцката граница. Повечето къщи тук са непокътнати в достоверния си тип – с дебели каменни основи и тиклени покриви. Влюбена в чара на тогавашния образ на селото, Зюлкера взема решение с изключение на да вдъхне нов живот на нивите да се опита да притегли повече туристи.

„ Исках да опитвам дали всичко в България става с подкупи и така нататък Бях на бригада в Англия и изкарах малко пари и ги вложих в проектирането на къщата. Никъде не са ми желали подкупи. Одобриха ме 2012 година, само че самото осъществяване на плана и самото създаване на къщата е доста мъчно беше и към момента продължава “, сподели тя.

Целта на Зюлкера е, когато посреща посетители да ги среща с тънкостите по развъждането на шафран и локалните обичаи. Последните две години, обаче за нея са сложни. Пандемията и високата инфлация застигат и нейното домакинство.

„ Последните сметки за ток ни го демонстрираха съществено и аз имам непродаден шафран от предходната година и в действителност е доста мъчно и не знам по какъв начин ще се оправя почтено казано, тъй като може би шафранът ще остане непродаден, тъй като не знам към по кое време да се обърна и кой да ми помогне “, добави производителят на шафран.

„ Надеждата и инвестицията, която си вложил, сърцето си в това нещо да се случи. В един миг осъзнаваш, че това отново е нещо нестабилно и че няма към кого да се обърнеш, с цел да ти помогне в страната, тъй като ти си частно лице и няма. Шафранът сега в тези стратегии за развиване на селските региони е като някакъв тип просвета, която в другите европейски страни е нещо, което се субсидира, само че в България към момента не. Работата е доста приятна и красива, тъй като береш цветчета, само че реализацията и пазара по-късно е доста сложен, тъй като страната не ни оказва помощ нито със дотации, нито с изкарването на документи и всеки би трябвало да се бори самичък “, добави Зюлкера.

В какво продължаваш да вярваш тогава?

Тогава не преставам да имам вяра в себе си, някак си. Това границата сред това да не се отчаеш и гостите, които идват ей тук на празници. Те ми дадоха някакви очаквания, макар, че половината шафран стои от предходната година. Вярвам, че идната година ще е по-добра. В България е един земен парадайс за мен и няма нещо, което да не вирее и няма причина в България хората да не живеят добре. Ако малко по-добре се ръководи страната, България в действителност би могло да бъде парадайс.

Село Туховища е доста живо село. Пълно е с деца. Тук всеки се пробва да способства за развиването му. По-голямата част от съучениците на Зюлкера са останали тук със фамилиите си.

„ Детето ми тук живее свободно. Вече е на две години и свободно обикаля пред къщата. Има много дечица и да чукна на дърво не боледува “, описа тя.

Какво си представяш за неговото бъдеще? Как би желала да наподобява живота му, когато порасне.

Искам да живее в една по-хубава България, в която може да сбъдне фантазиите си и да развива качествата си тук.

Ако продължиш да си обичаш твоето място, в случай че даваш от себе си, то отвръща ли със същото?

Аз мисля, че в случай че човек се труди, би бил страховит образец за подражателство, за хората из а всички и рано или късно трудът ти се отплаща по един или различен метод и имам вяра, че фантазиите ми ще се осъществен и ще съумея с шафрана и със селските къщи и с това да остана тук и да пребивавам тук както до в този момент щастливо и умерено.