В поредицата на Клуб Z 100 въпроса за тоталитарната държава

В поредицата на Клуб Z " 100 въпроса за тоталитарната страна " една от най-приятните елементи са... самите въпроси, които ни изпращате. Много повече от 100, несъмнено!

Често младежи ни питат за неща, от които се интересуват, изключително в търсене на " фотография " на действителността оттогава, необременена от пропагандни или користно прокарвани внушения за " достолепията " на псевдокомунистическия строй.

" За нас би било забавно да ни разкажете за различната просвета по време на социализма: по какъв начин и дали е била допустима, на каква цена и така нататък В учебното заведение, което сме приключили, има доста митове за това по какъв начин поп и рок музиката на Англия, а след това на Германия въпреки всичко е стигала в гимназията, дружно с жаргона, модата и литературата на Запада ", пишат ни Калина Йорданова и Калин Цончев от Ловеч.

В поредицата ни през днешния ден за музиката над и под ватерлинията на формалната цензура, споделя правосъдният редактор на медията ни Стефан Миланов.

При развития социализъм, елементи от който хванах, такова съществено нещо като забавлението не можеше да бъде оставено току-така – без контрол и на самотек... Забавлението кара хората да правят дивотии, да са такива, каквито са си в действителност, да станат много неуправляеми - все черти, които в Народна република България не се толерираха.
Ето по какъв начин при социализма си представяха, че най-добре наподобяват заниманията. Снимка Личен списък на Георги Гетов

Затова страната роди – какъвто в действителност бе методът ѝ и към всичко друго, включително икономиката - някакъв държавен мастодонт. Той нормално е нездравословен, зеленясал, вонящ и противоположен, само че в действителност би трябвало да канализира: кой може и кой не може да ви забавлява...
Рокът и социалистическият човек
Специално в забавната музика този мастодонт-монополист се наричаше Концертна дирекция. Ставаш, не ставаш - един път осиновила те, Концертна дирекция ще ти набута едни 150-200 участия в годината. Които ще ти разрешат сносно да си поминуваш, изключително на фона на останалите труженици.

Колкото и да е неуместно за младежа, по това време не можеше просто да хванеш един инструмент и да направиш тайфа – или пък да станеш солоизпълнител, в случай че това предпочиташ. И да тръгнеш по участия и турнета... Тцъ! Не и без Концертна дирекция.

Всъщност въобще не можеше да свириш – с изключение на пред родата си в нетрезво положение, в случай че нямаш така наречен категория. Музикантите по принадлежности аплайваха за категория – все едно са къмпинги или вагони на БДЖ.

Единствената добра страна (и то частично!) на това безумство бе, че въпреки всичко не се промъкваха нагоре по пирамидата на заниманието някакви цялостни неможачи и необразовани некадърници. Поне не често... 

Заставаш пред една комисия и тази естрадни старейшини отварят на случайна страница да вземем за пример школата по барабани на Добри Палиев: каквото ти се падне, би трябвало да го засвириш на примависта, смее се през днешния ден Любо Бозаджиев - барабанист на " Джендема ", " Делта рустърс " и др. 

Обаче в случай че си от провинцията - естествено - шансът да се докопаш до такава комисия е трагично невисок. Съответно - няма по какъв начин да да станеш някой ден лицензиран и оправомощен забавлител на трудовите и селските колективи на повече от читалищно равнище.

През същинските стойности като Лили Иванова и Васко Кеца, надолу до най-измислените герои на това време съществуваше прослойка - категоризираните „ забавлители “ с права, верни послания, текстове и песни, които не се изсулват току по този начин до публиката, в случай че не са плод на творчеството на „ верните “ създатели... Между другото – евентуално по тази причина и толкоз професионални композитори, текстописци и аранжори, привикнали да бъдат дундуркани, въобще не можаха да се пригодят след това към свободния пазар на просвета. Опитайте да се сетите и ще видите, че изключенията се броят на пръсти.

Дето се вика - художниците са по-успешни!

Цялото гореописано нещо представляваше обаче забележимата или легалната част на смотаните ни тогавашни показа за ентъртейнмънт. Естествено, където има регулация - задължително се появява ниша за черен пазар (факт, който да вземем за пример досегашната кандидатка за кмет на София към момента имам едни съмнения, че не е схванала, б.а.)

Пиратството оферираше необятна вселена от изкуство. Съществуваха Битакът, ТИР-аджии и моряци, които носят плочи, стотици презаписи на касетки и система за продажби чак до най-отдалечените кътчета на социалистическата татковина.
Accept и родното пиратство
Случи се по този начин, че след години седях на една маса с една от бандите, които ни караха да си " откъсваме главите " по това време - немските рокдинозаври Accept. Праволинейни, яки и с елементарни функционалности - нещо като Голф 2 в метъла!

Бяха в Каварна в положителните години на града и бяха пристигнали да поплажуват няколко дни преди концерта. Волф Хофман и жена му, която е главният текстописец, извънредно се интересуваха как при соца в България тяхната музика е стигала до нас, че да я познаваме в такива елементи (Accept е образувана през 1976 г.).

Простичко - обясних му: в София някой намира плоча, в дребното градче има един или двама диджеи, които по свои канали се снабдяват с мастер-копие върху някаква качествена касетка. И почват да раздават, пардон - да ти продават най-новия албум, като ти го записват на " дек ". А също и остарелия албум...
Касетен дек е устройство за висококачествено възпроизвеждане и запис на аудиокасетки с магнитна лента. Най-добрите от тях бяха с по 3 глави. Снимка OLX

Тогавашният басист Петер Балтес си отпи от бирата... Погледа, погледа ме и сподели:

" Води ме при индивида! От всичко това ние не сме спечелили нито цент! "
Вече през новия век, Петер Балтес не беше по никакъв начин удивен, като научи по какъв начин у нас се е постъпвало с авторските им права. А не ти би трябвало да се разправяш с подобен тевтонец! Снимка: Уикипедия/Frank Schwichtenberg • CC BY-SA 4.0

Всъщност софийският битак и регионите към Попа бяха " кръвоносната система ", през която до нас течеше качествена музика - отвън Концертна дирекция или отпусканите с 300 зора " на час по лъжичка " от издателя  " Балкантон ". С малко изпитание можеше да се откри всичко - от Pink Floyd до Napalm Death.
Хеви-метълтеката на София
И тук е мястото до отбележим едно велико място... Всъщност Мястото!

Извън клещите на формалната цензура, славата му беше толкоз зашеметяваща, че даже при нас в далечния прованс стигаше информация какво се било случвало в единствената метълтека в България (после, естествено, се оказа, че доста от нещата са били мощно преувеличени). Но все отново да напомним, че приказваме за години, в които на Битака се продаваха откъснати странички или изкормени постери от западни списания, с дупчици от телбод. И ти даваш пари за това нещо, ей по този начин - на чаркове.

В София, на края на бул. " Витоша ", или както се споделяше тази част по това време - бул. " Ернст Телман ", е Народно читалище " Петър Берон ". Това място, апропо, някак си е орисано да си пасва с рок музиката - по-късно, през 1990-те, то подслони един от най-хубавите столични рок-клубове Imperial.

Та, настрана на самото " Петър Берон "  имаше дискотека - в действителност на бул. " Петко Каравелов " (още едно доказателство, че регионът е някак импрегниран с рок, е че до неотдавна през две порти съществуваше различен крепък клуб Rockit, б.а.)
Бившата метълтека през днешния ден тъне в давност. Илюстрация Гугъл Street view

На нея на галено ѝ споделяха " Пешо Берон " или даже " 14-а " по името на близката 14-а поликлиника. Там се скупчваха тези, които на дружинните и комсомолски летучки бяха назовавани " неформали ". И просто си чакаха музиката... 

" Официално се водеше някаква форма на юношески клуб. В едната заличка имаше даже сцена, където са правели концерти и " Щурците ", и " Тангра ", " Сигнал " - само че нещо като камерен концерт. В задния двор имаше опция за концерти лятото. "

Събеседникът ни е Иван Станков - изтъкнат софийски рок безгрижник, бивш музикант, ценител, автор на " Ритъм ", както и съсобственик на най-популярното частно звукозаписно студио от 1990-те - " Графити ", работил с най-известните банди.

Казва, че от 1983-та не е изпускал събитие.

" През другите интервали, естествено, беше друго - в Перестройката имаше разхлабване, само че 1983-та и 84-та беше към момента по-затегнато... Никога не се пускаше единствено метъл – въпреки официлано доста неща да не бяха неразрешени. "

Всички седели, до момента в който по уредбата пускат " вярно " диско и просто говорели и... чакали.

" Бяхме главно гимназисти. Тук таме по някой отслужил казарма. Имаше един, който напълно очевидно изглеждаше по-възрастен – в смисъл 25-годишен... Всички го подозираха и имаше лафове, говорше се, че бил старши лейтенант с име Федя Иванов. "

Говорело се или не говорело - къде е истината помни историята... Фактът, който ни споделя Станков е, че Федя понякога отивал великодушно до близката сладкарница " Пчела " - до същинския " Петър Берон ",  " чак на булеварда... ". Може би на 50 метра!

" И в това време се пускаха неща... Сега  - Metallica или Venom никога не са се пускали! Но джудасчета, някакви такива неща.

През другото време се пускаше диско – това, което си вървеше. "

Сега си представете картината. Стоиш и чакаш... Примерно Breaking the Law на Джудас. Федята се връща с баничката и всичко завършва.

" А ние идвахме от " Младост 2 " заради 15 -20 минути - да разстресеш черепа! И все едно си бил на лайв на " Кис ".

Като погледнеш соца - на какви неща сме се радвали! И се радвахме същински ", споделя индивидът, който е същинска рок книгопис.

Станков напомня и различен по-стар миг - че на " Магура ", на " Витошка ", преди да се появят момчетата чейнджаджии, също са били неформалите... Под натиска на тарикатите се изнесли последователно в посока към " Кравай "  и " Попа ".

Оттам хващаш " седмицата " и отиваш на " 14-а " или " Пешо Берон "...

Естествено при описаните условия на полулегалност, фотоси от това време и от това място към този момент е съвсем невероятно да бъдат открити. Остават единствено избледняващите черно-бели картини в главите на помнещите участници. Докато не изчезнат и те.

И докато не ни победи окончателно новата агитация - " какъв брой хубаво беше при бай Тошо ".
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.