В поредицата на Дневник, посветена на историята на музиката и

В поредицата на " Дневник ", отдадена на историята на музиката и известните композитори, през днешния ден ви представяме творчеството на Астор Пиацола, на което ще се наслаждения публиката на идния на следващия ден " Горски концерт на възглавници ".Авторът на публикациите - пианистката Венета Нейнска, е артистичен шеф в " Модо България " - уредник на известният план " Концерти на възглавници ".

Описван от критиците като " най-важният композитор на танго музика в света ", Астор Пиацола в същински жител на света. Роден е в Аржентина в фамилията на италиански емигранти, само че израства в Ню Йорк, където родителите му се реалокират, когато бъдещата международна звезда е единствено на четиригодишна възраст.

В благозвучие с националността на своите родители, Астор Пиацола държи на италианското наречие на семейството си, тъй че двойното " ll " в " Piazzolla " да не се произнася по испански фасон като " й ", а като " л ".
Именно в Ню Йорк Пиацола стартира заниманията си с музика и овладява бандонеона – дребен концертен акордеон, обичайно свързван с осъществяването на музиката за танго. Също там взима уроци от възпитаник на Рахманинов, с който се среща с музиката на Йохан Себастиан Бах.

Знакът на ориста

Освен в класическите обичаи, дребният Астор навлиза и в света на тангото, с помощта на богатата сбирка от записи на татко си. Оркестърът на Карлос Гардел има доста наличие в нея, тъй че младият музикант не може да повярва на шанса си, когато се среща персонално с кумира си и получава покана за турне с него.

Съдбата обаче има други проекти и Астор не отпътува, тъй като татко му намира възрастта му от тринадесет години за прекомерно нежна и не позволява пътуването му. Това е турнето, в което Гардел и целият му оркестър умират в самолетна злополука. По-късно Пиацола ще се майтапи със злополучното събитие като споделя, че с помощта на прозорливостта на татко си свири точно на бандонеон, а не на арфа.



Връщайки се в родната Аржентина като младеж, младият бандонеонист развива бурна кариера из нощните клубове на Буенос Айрес като в това число основава собствен личен оркестър за танго. Следвайки съвета на пианиста Артур Рубинщайн, който към този миг живее в Буенос Айрес, Пиацола взима уроци по комбинация от аржентинския композитор Алберто Хинастера, с който учи музиката на Равел, Стравински и Барток.

Стипендия от френското държавно управление го води в Париж при Надя Буланже – гранд дамата в музикалното обучение, чийто безмерен педагогичен гений, проницателност и праволинеен професионализъм са дали началото на кариерите на над 1200 музиканти, измежду които имена като Аарон Копланд, Даниел Баренбойм, Дино Липати, Клифърд Кързън, Мишел Легран, Емил Наумов, Филип Глас и доста други. Именно тя е индивидът, който ясно и недвусмислено насочва Пиацола към основаване на музика, в която главното място е непокътнато за тангото.

Раждането на " новото танго "

Въпреки забележителното му творчество от камерни и симфонични творби, точно тангото е стилът, в който Надя Буланже разпознава същинския Астор Пиацола, на който следва да завладее света с неповторимата си заложба.

Познато като очебийно сексуален танц, истинското танго се заражда в бордеите на Буенос Айрес и към музиката, на която се танцува, има съответни упования и условия, а надлежно и ограничавания. Пиацола вижда в стила доста повече капацитет и стартира да опитва с внасяне на типичен похвати и джаз импровизация. Постепенно неговият жанр дотам излиза от откритите рамки, че се постанова да бъде именуван друго и става прочут като " nuevo tango " или " ново танго ".

Авторът на фамозните " Либертанго " и " Обливион " развива концепциите си с поредност от камерни ансамбли, образувани от самия него, където той неотменно свири на бандонеон, усъвършенствайки майсторството си и ставайки все по-известен като един от най-виртуозните реализатори на този инструмент за всички времена.

Този развой, обаче, не е протекъл нито елементарно, нито бързо, а финансовите компликации вървят ръка за ръка със фамилните нещастия. Пиацола научава за гибелта на татко си, до момента в който е на турне в Пуерто Рико, и връщайки се вкъщи в Ню Йорк написва фамозното танго " Адиос Нонино " за по-малко от един час.



Успехите след години старателен труд не закъсняват.

Пиацола и неговият квинтет вършат дебюта си в влиятелната зала на нюйоркската филхармония като част от турне из Бразилия и Съединени американски щати, финансирано от аржентинското държавно управление. При връщането си в Буенос Айрес, композиторът открива, че е не запомнил за плануваните записи на идващия ден с негова музика към театрална пиеса на негов непосредствен другар драматург. Пиацола написа музиката за една нощ, а част от нея е пиесата " Верано портеньо " (Verano porteño), където " портеньо " се употребява като означение за съгласуваност с Буенос Айрес.

Вече разполагайки с " лятото ", следва написването на сходни пиеси за останалите три сезона, а всички те са изпълнени дружно за първи път на препълнен концерт в Буенос Айрес. В реалност, Пиацола не е възнамерявал творбата като сюита и доста постоянно обособените пиеси се показват независимо. Има разнообразни отзиви по въпроса дали тези " Годишни времена " са написани в символ на респект към Вивалди и неговите едноименни концерти за цигулка и оркестър, само че сигурно не може да се отхвърли, че в творбата си аржентинският композитор включва деликатни напомняния за италианския си сътрудник. Тази наклонност е изключително засилена в аранжимента на Леонид Десятников за цигулка и струнен оркестър, където съзнателно са добавени директни цитати от по този начин известните вивалдиеви композиции.



Всичко, което би трябвало да знаете за:Концерти на възглавници (162)