Отсечката на смъртта: Основните проблеми пред Велико Търново, лампата свети за бъдещия кмет
В поредицата „ Кмете, запиши си! “ на Българска национална телевизия се обръща внимание на област Велико Търново. В дните преди изборите поглеждаме към проблемите и преимуществата на районите.
Статистиката сочи, че към края на предходната година там живеят малко над 204 000 души, като съвсем 70% от тях са избрали да живеят градовете. Данните за раждаемостта приказват за сериозен негативен приръст на популацията. Раждаемостта е 7,7%, при смъртност 21 на 1000 души. За второто тримесечие на тази година междинната заплата в региона е била съвсем 1500 лв..
Сред най-сериозните проблеми за огромна част от
жителите на Велико Търново
са тези, свързани с инфраструктурата. Това не е инцидентно – градът е културна и туристическа дестинация. Затова хората споделят, че е неприемливо през града в допълнение да минава и директния трафик от София за Варна и Русе. И това слага пред предизвикателство локалните управляващи – да понижат жертвите на произшествия.
И другият проблем – за района. В дребните общини пък хората се тревожат, че няма кой да ги лекува. Общинските лечебни заведения се задъхват от липса на фрагменти, макар напъните на локалните управляващи. Тази вечер репортажът в рубриката „ Кмете, запиши си “ е на Зорница Илиева и оператора Диян Алексиев.
За да влезете в прохода Хаинбоаз
от северната му страна, наложително минавате през поредност от остри завои, без никаква видимост. От едната страна – надвиснали скали, от другата – бездна.
Търновци назовават Присовските завои „ Отсечката на гибелта “. По данни на Министерство на вътрешните работи злополуките тук през последните 14 години са над 200. Хората желаят казусът да се реши, това безумство да спре, пишат писма, вършат митинги.
„ Много е рискова, дори. Колко народ би трябвало да измре, с цел да се оправи това нещо “, разяснява локален гражданин.
„ Да се ограничи скоростта по някакъв метод. “
„ Трябва да се разшири сектора и да се направи най-малко ленти в еднопосочно “.
Решението на този проблем
обаче желае политическа воля и държавни пари. Идеен план има, само че пари не – страната отсрочва финансирането и планът отлежава.
„ Когато пътуваме по този сектор, виждаме доста паметни плочи на починали на този сектор. Идеята е този сектор да бъде отстранен като пътна артерия и от Южен пътен възел да бъде построена естакада. Проектът е много напреднал като процедури “, сподели проф. Георги Камарашев – зам.-кмет на Община Велико Търново.
„ Подготвя се трасе, което ще реалокира целия трафик. Този, който е интернационалния трафик няма да минава по настоящето трасе, а под тип на естакада ще реалокира задачите Присовски завои. Предстои да бъде направена оценка на въздействието върху околната среда и водите, която ще бъде направена от локалната ревизия “, сподели Ивайло Здравков – регионален шеф на Велико Търново.
Друг наболял инфраструктурен проблем, който от години
тормози жителите на Велико Търново,
е построяването на по този начин наречения Северен път, който да изведе директния трафик, който в този момент минава през града.
„ Изграждането на едно такова оборудване ще облекчи в доста огромна степен прекосяването на авто трафик, който в огромната си степен е директен през остарялата част на град Велико Търново “, разяснява инж. Динко Кечев – шеф Дирекция „ Строителство и устройство на територията “.
„ Има утвърден финален вид. В момента се водят правосъдни каузи дали да бъде утвърдена
екологична оценка
по лека процедура или Оценка на въздействието върху околната среда по тежка процедура, след което към този момент би трябвало страната да разпореди дефинитивно техническо планиране на този Северен пътен възел, несъмнено би трябвало да бъдат обезпечени и средствата за неговото създаване “, съобщи проф. Георги Камарашев – зам.-кмет Община Велико Търново.
Сериозен проблем за множеството хората във Великотърновска област е все по-острата липса на медицински експерти. Втората по величина общинска болница в страната е в Горна Оряховица и също изпитва дефицит на фрагменти. Не доближават обаче пари, с цел да има по-високи заплати, които да притеглят млади лекари.
„ Този недостиг на фрагменти е стигнал до там, че в някои случаи надали не би трябвало да наддаваме за лекари, с цел да можем да ги притеглим. Осигуряването на нужните медицински експерти би трябвало да тръгне от университетите, образованието, опцията да работят преди още да са приключили – като здравни асистенти, да вземем за пример, при медицинските сестри.
Това би трябвало да бъде държавна политика,
с цел да не се оголват цели райони от медицински личен състав, какъвто и да било, както стартира да става в този момент “, сподели доктор Иван Иванов – шеф на МБАЛ „ Св. Иван Рилски “.
Необходимо е незабавно да се трансформират и разпоредбите за работа, които страната и Здравната каса постановат на общинските лечебни заведения.
Ковид рецесията накара страната да реагира рисково и в доста лечебни заведения към този момент има съвременни условия, модерна инсталация и задоволително кревати. Няма обаче задоволително експерти и това би трябвало да стане главен приоритет и за страната, и за общините в цялата страна.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Статистиката сочи, че към края на предходната година там живеят малко над 204 000 души, като съвсем 70% от тях са избрали да живеят градовете. Данните за раждаемостта приказват за сериозен негативен приръст на популацията. Раждаемостта е 7,7%, при смъртност 21 на 1000 души. За второто тримесечие на тази година междинната заплата в региона е била съвсем 1500 лв..
Сред най-сериозните проблеми за огромна част от
жителите на Велико Търново
са тези, свързани с инфраструктурата. Това не е инцидентно – градът е културна и туристическа дестинация. Затова хората споделят, че е неприемливо през града в допълнение да минава и директния трафик от София за Варна и Русе. И това слага пред предизвикателство локалните управляващи – да понижат жертвите на произшествия.
И другият проблем – за района. В дребните общини пък хората се тревожат, че няма кой да ги лекува. Общинските лечебни заведения се задъхват от липса на фрагменти, макар напъните на локалните управляващи. Тази вечер репортажът в рубриката „ Кмете, запиши си “ е на Зорница Илиева и оператора Диян Алексиев.
За да влезете в прохода Хаинбоаз
от северната му страна, наложително минавате през поредност от остри завои, без никаква видимост. От едната страна – надвиснали скали, от другата – бездна.
Търновци назовават Присовските завои „ Отсечката на гибелта “. По данни на Министерство на вътрешните работи злополуките тук през последните 14 години са над 200. Хората желаят казусът да се реши, това безумство да спре, пишат писма, вършат митинги.
„ Много е рискова, дори. Колко народ би трябвало да измре, с цел да се оправи това нещо “, разяснява локален гражданин.
„ Да се ограничи скоростта по някакъв метод. “
„ Трябва да се разшири сектора и да се направи най-малко ленти в еднопосочно “.
Решението на този проблем
обаче желае политическа воля и държавни пари. Идеен план има, само че пари не – страната отсрочва финансирането и планът отлежава.
„ Когато пътуваме по този сектор, виждаме доста паметни плочи на починали на този сектор. Идеята е този сектор да бъде отстранен като пътна артерия и от Южен пътен възел да бъде построена естакада. Проектът е много напреднал като процедури “, сподели проф. Георги Камарашев – зам.-кмет на Община Велико Търново.
„ Подготвя се трасе, което ще реалокира целия трафик. Този, който е интернационалния трафик няма да минава по настоящето трасе, а под тип на естакада ще реалокира задачите Присовски завои. Предстои да бъде направена оценка на въздействието върху околната среда и водите, която ще бъде направена от локалната ревизия “, сподели Ивайло Здравков – регионален шеф на Велико Търново.
Друг наболял инфраструктурен проблем, който от години
тормози жителите на Велико Търново,
е построяването на по този начин наречения Северен път, който да изведе директния трафик, който в този момент минава през града.
„ Изграждането на едно такова оборудване ще облекчи в доста огромна степен прекосяването на авто трафик, който в огромната си степен е директен през остарялата част на град Велико Търново “, разяснява инж. Динко Кечев – шеф Дирекция „ Строителство и устройство на територията “.
„ Има утвърден финален вид. В момента се водят правосъдни каузи дали да бъде утвърдена
екологична оценка
по лека процедура или Оценка на въздействието върху околната среда по тежка процедура, след което към този момент би трябвало страната да разпореди дефинитивно техническо планиране на този Северен пътен възел, несъмнено би трябвало да бъдат обезпечени и средствата за неговото създаване “, съобщи проф. Георги Камарашев – зам.-кмет Община Велико Търново.
Сериозен проблем за множеството хората във Великотърновска област е все по-острата липса на медицински експерти. Втората по величина общинска болница в страната е в Горна Оряховица и също изпитва дефицит на фрагменти. Не доближават обаче пари, с цел да има по-високи заплати, които да притеглят млади лекари.
„ Този недостиг на фрагменти е стигнал до там, че в някои случаи надали не би трябвало да наддаваме за лекари, с цел да можем да ги притеглим. Осигуряването на нужните медицински експерти би трябвало да тръгне от университетите, образованието, опцията да работят преди още да са приключили – като здравни асистенти, да вземем за пример, при медицинските сестри.
Това би трябвало да бъде държавна политика,
с цел да не се оголват цели райони от медицински личен състав, какъвто и да било, както стартира да става в този момент “, сподели доктор Иван Иванов – шеф на МБАЛ „ Св. Иван Рилски “.
Необходимо е незабавно да се трансформират и разпоредбите за работа, които страната и Здравната каса постановат на общинските лечебни заведения.
Ковид рецесията накара страната да реагира рисково и в доста лечебни заведения към този момент има съвременни условия, модерна инсталация и задоволително кревати. Няма обаче задоволително експерти и това би трябвало да стане главен приоритет и за страната, и за общините в цялата страна.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ