Кастинг събира истории и спомени за актьора Любомир Кабакчиев
В понеделник в аулата на НАТФИЗ в компанията на режисьора проф. Пламен Марков, журналистката и сценарист на бъдещия филм за Любомир Кабакчиев – Петя Тетевенска, и студентите от последния клас на незабравимия артист в Театралната академия, сътрудници и фенове ще се опитат да намерят в спомените си още истории за него.
„ Кастингът за истории и мемоари “ ще стартира в 18.30 ч. на 17 март и ще събере създателите на бъдещия документален филм с ученици, съвременници на Любомир Кабакчиев от клуба „ Артисти със сребро в косите “ и откриватели.
Любомир Кабакчиев – индивидът, който пожелаваше „ Да си ми жив и здрав! “ при всяка среща, си отиде прекомерно рано от този свят, малко откакто навърши 60 години. Неговата история е историята на човек, който с цялостното си наличие в културния пейзаж на България опровергаваше теорията на „ старите аркашки “, че естествено образован и непретенциозен, даже срамежлив човек, не може да стане добър артист, означават от Съюза на артистите – уредници на събитието.
Любомир Кабакчиев е роден в Казанлък, Царство България, на 1 декември 1925 година и през 2025-а се навършват 100 години от рождението му. Съдбата му е белязана от две столетия и по никакъв начин не е еднопосочна. По времето на Тодор Живков против него пишат доноси, че бил легионер и бранник, а след „ експлоадирането на демокрацията “ го назовават комунист… Самият артист назовава себе си „ искрист “ в едно изявление за Българска национална телевизия – по името на читалище „ Искра “, където стартира да играе още като възпитаник. Но изненадващо първото му висше обучение е на правист – приключва право с отличие в Софийския университет. И едвам по-късно записва актьорско майсторство във ВИТИЗ „ Кръстьо Сарафов “.
Следва блестяща професионална кариера в театъра и в киното, само че и политическа кариера във времето на държавния социализъм дружно с 16-годишно председателстване на Съюза на артистите в България (от 1970-а до гибелта му през 1986-а). Наричат го „ театралния светец “, „ индивида без врагове “. Студентите му в Театралната академия го обожават.
Дистанцията на времето към този момент разрешава да забележим историята на Любомир Кабакчиев без пристрастията на идеологиите – подобен, какъвто беше, споделят от екипа на бъдещия филм. Сто години са добра мяра. Защото без памет всичко би било разрешено. Колективната памет за нашето минало е значима, а историята на един човек в подтекста на огромната итория е още по-важна. И е още по-ценна, когато поколенията се сменят.
Кариерата на Любомир Кабакчиев е обвързвана напълно с Националния научен спектакъл „ Иван Вазов “, в чиято натрупа артистът е признат незабавно след завършването на ВИТИЗ. Дебютира в функциите на Балтазар и Парис в „ Ромео и Жулиета " от Уилям Шекспир. Сред паметните облици, които той извайва на сцената, са Христофоров от „ В полите на Витоша “ на Пейо Яворов, Дорн в „ Чайка “ на Чехов, маркиз Поза в „ Дон Карлос “ на Шилер, Тезей в „ Сън в лятна нощ “ и Кларънс в „ Ричард III “ на Шекспир, капитан Естанислао Браво от „ Почивка в Арко Ирис “ на Димитър Димов, Федя Протасов от „ Живият мъртвец “ на Толстой, Владиков в „ Хъшове “ на Иван Вазов, Павел в „ Амазонката “ от Богомил Райнов, даскал Киро в „ Опит за хвърчене “ на Радичков, занаятчия Солнес от едноименната драма на Ибсен и десетки други.
Кабакчиев дебютира в киното с кино лентата „ Утро над родината “ (1951), който е на бригадирска тема. Снима се в още доста продукции, измежду които „ Димитровградци “, „ Ребро Адамово “, „ В навечерието “, „ С пагоните на дявола “, „ Константин Философ “, „ Забравете този случай “, суперпопулярния в тези години сериал „ На всеки километър “ и други
От 1960-а до кончината си Любомир Кабакчиев преподава във ВИТИЗ, започвайки като помощник и стигайки до професор – един от най-обичаните. Член е на Международния сценичен институт. В знак на благодарност към огромния артист Казанлъшкият трагичен спектакъл (основан 1998 г.) носи неговото име, както и улицата, която води към известната по целия свят тракийска гробница.
„ Кастингът за истории и мемоари “ ще стартира в 18.30 ч. на 17 март и ще събере създателите на бъдещия документален филм с ученици, съвременници на Любомир Кабакчиев от клуба „ Артисти със сребро в косите “ и откриватели.
Любомир Кабакчиев – индивидът, който пожелаваше „ Да си ми жив и здрав! “ при всяка среща, си отиде прекомерно рано от този свят, малко откакто навърши 60 години. Неговата история е историята на човек, който с цялостното си наличие в културния пейзаж на България опровергаваше теорията на „ старите аркашки “, че естествено образован и непретенциозен, даже срамежлив човек, не може да стане добър артист, означават от Съюза на артистите – уредници на събитието.
Любомир Кабакчиев е роден в Казанлък, Царство България, на 1 декември 1925 година и през 2025-а се навършват 100 години от рождението му. Съдбата му е белязана от две столетия и по никакъв начин не е еднопосочна. По времето на Тодор Живков против него пишат доноси, че бил легионер и бранник, а след „ експлоадирането на демокрацията “ го назовават комунист… Самият артист назовава себе си „ искрист “ в едно изявление за Българска национална телевизия – по името на читалище „ Искра “, където стартира да играе още като възпитаник. Но изненадващо първото му висше обучение е на правист – приключва право с отличие в Софийския университет. И едвам по-късно записва актьорско майсторство във ВИТИЗ „ Кръстьо Сарафов “.
Следва блестяща професионална кариера в театъра и в киното, само че и политическа кариера във времето на държавния социализъм дружно с 16-годишно председателстване на Съюза на артистите в България (от 1970-а до гибелта му през 1986-а). Наричат го „ театралния светец “, „ индивида без врагове “. Студентите му в Театралната академия го обожават.
Дистанцията на времето към този момент разрешава да забележим историята на Любомир Кабакчиев без пристрастията на идеологиите – подобен, какъвто беше, споделят от екипа на бъдещия филм. Сто години са добра мяра. Защото без памет всичко би било разрешено. Колективната памет за нашето минало е значима, а историята на един човек в подтекста на огромната итория е още по-важна. И е още по-ценна, когато поколенията се сменят.
Кариерата на Любомир Кабакчиев е обвързвана напълно с Националния научен спектакъл „ Иван Вазов “, в чиято натрупа артистът е признат незабавно след завършването на ВИТИЗ. Дебютира в функциите на Балтазар и Парис в „ Ромео и Жулиета " от Уилям Шекспир. Сред паметните облици, които той извайва на сцената, са Христофоров от „ В полите на Витоша “ на Пейо Яворов, Дорн в „ Чайка “ на Чехов, маркиз Поза в „ Дон Карлос “ на Шилер, Тезей в „ Сън в лятна нощ “ и Кларънс в „ Ричард III “ на Шекспир, капитан Естанислао Браво от „ Почивка в Арко Ирис “ на Димитър Димов, Федя Протасов от „ Живият мъртвец “ на Толстой, Владиков в „ Хъшове “ на Иван Вазов, Павел в „ Амазонката “ от Богомил Райнов, даскал Киро в „ Опит за хвърчене “ на Радичков, занаятчия Солнес от едноименната драма на Ибсен и десетки други.
Кабакчиев дебютира в киното с кино лентата „ Утро над родината “ (1951), който е на бригадирска тема. Снима се в още доста продукции, измежду които „ Димитровградци “, „ Ребро Адамово “, „ В навечерието “, „ С пагоните на дявола “, „ Константин Философ “, „ Забравете този случай “, суперпопулярния в тези години сериал „ На всеки километър “ и други
От 1960-а до кончината си Любомир Кабакчиев преподава във ВИТИЗ, започвайки като помощник и стигайки до професор – един от най-обичаните. Член е на Международния сценичен институт. В знак на благодарност към огромния артист Казанлъшкият трагичен спектакъл (основан 1998 г.) носи неговото име, както и улицата, която води към известната по целия свят тракийска гробница.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ