Проф. Николай Овчаров: Цар Иван Александър като втори Александър Велики
Проф. Николай Овчаров
Да се построи психически и духовен портрет на един български държател отпреди седем века е съвсем непостижима задача. Ако за някого е ненапълно допустимо, то това е за Иван Александър, царя с едно от най-дългите ръководства в нашата история. Той е упоменат в десетки приписки в ръкописи, а книжовниците се надпреварвали да акцентират високото му състояние в тогавашния свят. Ако в написания преди 1331 година Ловчански алманах той още е единствено диктатор на Ловеч, в Тълковното евангелие от Анхиало от 1337 година цар Иван Александър към този момент е „ преблагочестивият и самодържавен стопанин на българите ”. В Пролога от 1338/1339 година към епитетите се прибавя „ превисок ”, което се резервира в Сборника на поп Филип от 1344/1345 година, Лаврентиевия алманах от 1347/1348 година и Германовия алманах от 1358/1359 година
Най-често се появява формула „ в Христа бога правоверен цар и самовластник ”, както в осъществявания преди 1344/1345 година Ватикански дубликат на Манасиевата хроника и Лондонското евангелие от 1355/1356 година, или разновидности като „ Христолюбив ” и „ правоверен и Христолюбив ” (Сборник на поп Филип, Висарионов Патерик от 1345/1346 година, Лаврентиев алманах, Апостол с тълкувания (края на 40-те години), Лесновски Парененсис (1353 г.), Германов алманах, Зографски деятел (1358/1359 г.), Лествица от 1363/1364 година, Празничен Миней. За славата на царя се приказва в надписи като Ямболския от 1356/1357 година, Рояшкия (преди 1356 г.) и този от църквата в Беренде.
Не са редки епитетите, даващи визия за безспорната му власт. В Сборника на поп Филип е наименуван „ доблестен ” и „ мощен. ” Във Видинското евангелие на митрополит Данаил от 1352 година бележката е разширена: „ По времето, когато носеше на главата венеца на царството и държеше в ръката скиптъра благочестивият и популярен цар Иван Александър. ” Подобен е текстът н Апостола с тълкувания от края на 40-те години на века: „ По Божие снизхождение благоверният и Христолюбив Иван Александър биде помазан на царството на българския трон, с Божия помощ завладя доста земи на други царе и бе декориран с всевъзможни добродетели. ” Тук се приказва за успехите на царя от първите две десетилетия на ръководството му и завладяването на разнообразни земи.
В тази приписка е забавен политическият миг, засвидетелстван и в други монументи. Към името на царя се прибавя формулата „ цар на българи и на гърци ”, която се появява за пръв път след успеха над ромеите при Русокастро и присъединението на редица градове на юг от Стара планина. При ръкописите тя се вижда в Манасиевата хроника, Лаврентиевия алманах, Лондонското евангелие. Във Висарионовия патерик, който е изпълнен незабавно след огромните териториални придобивки от 1344 година, цар Иван Александър към този момент „ владее българското и гръцкото царство. ” Изразът „ цар на българи и на гърци ” се среща и в други типове монументи, като шестте монограма върху персоналната дреха на Иван Александър, открита при разкопките на църквата в Станичене край Пирот, Република Сърбия. Формулата се тиражира в хиляди екземпляри при първото сребърно монетосечене на царя, несъмнено в интервала 1331-1347/1348 година
Подписите в дарствените грамоти на Иван Александър също еволюират. В Зографската грамота от 1342 година той още непретенциозно се дефинира като „ правоверен цар и самовластник на всички българи. ” Подписът в документа от 1347 година, с който се вършат дарения на манастира „ Св. Никола ” в региона Мраката, към този момент гласи: „ Иван Александър, в Христа Бога правоверен цар и самовластник на всички българи и гърци. ” Същата дефиниция се открива и в недатираната грамота на несебърския манастир „ Св. Богородица Елеуса ” и в писмото до венецианския дож Андреа Дандоло от 1352 година С израза „ всички българи и гърци ” се възраждат концепциите за доминация на Балканите от времената на цар Симеон и цар Иван Асен ІІ. Явно на хоризонта още веднъж се появява концепцията за единната православна империя, отпред с български държател.
Апотеоз на политическото и военно господство на цар Иван Александър Асен е Похвалата от Песнивеца от 1337/1338 година, изпълнена „ по заръка на превисокия наш цар, от Бога определения и от Бога венчаният Иван Александър. ” Царят е „ популярен воевода и цар на царете ”, най-прославен сред всички, старейшина и пълководец и мощен в борби. Титлата „ цар на царете ” („ василевс василеон ”) е призната като название на римските и византийските императори от Ираклий (610-641) след разгрома на Сасанидски Иран. Всъщност тя повтаря на гръцки език перийската царска купа „ шахиншах. ”
Освен, че е „ мощен в борби ”, със своята бойна популярност той е „ втори Александър от древността. ” Сравнението с най-големия военачалник на Античността, Александър Велики, е красноречиво, а след това е направено изложение на мъжеството и военните победи на владетеля: „ Много градове завзе с здравина и геройство. Такъв се яви измежду нас великият Иван Александър, който цари над всички българи, който се прояви в огромни и усилни борби, мощно низвергна гръцкия цар (...) И като хвана с ръка всички свои врагове, постави ги под нозете си и откри крепка тишина във Вселената. ”
След като е описал военната мощност на Иван Александър, създателят на Похвалата минава към моралните качества, сравнявайки го в този момент с първия римски християнски император Константин Велики. Той е „ нов измежду царете Константин по религия и благочестие, сърце и манталитет, имайки в себе си за жезъл победоносния кръст. Като показваше и явяваше тази хоругва, той прогони и разпръсна всички противников и горди сили (...) Този цар на българите се уповаваше на това победоносно дърво, победи здраво всички сили и ги прогони благодарение на кръста. ” Затова царят е образец за целия народ, като са изброени обособените съсловни групи – духовници, боляри, воини, селяни, плебеи. Те трябвало да се радват и да са горди, че Господ им е изпратил подобен държател.
В Похвалата, Манасиевата хроника и Евангелието на митрополит Данаил Иван Александър Асен неведнъж е наименуван „ популярен цар. ” Забележително е, че по същия уважителен метод го назовават и след гибелта му, да вземем за пример в надгробния надпис на Иван Асен V от търновската черква „ Св. Четиридесет мъченици ” и в Шуменския надпис на Срацо от 1392/1393 година Явно дългото и сполучливо ръководство на владетеля е оставило дълбоки следи у хората, само че епитетът „ популярен цар ” имал и политически смисъл. В персийската дворцова титулатура шахиншахът от епохата на Ахеменидите с изключение на „ цар на царете “ бил „ популярен цар “, комуто са рабски подчинени всички жители.
Портретът на цар Иван Александър се добавя от уважителното отношение на чужденците, били те и врагове. Въпреки честите войни, ромеите се отнасят с българския държател като с еднакъв. Не инцидентно император Андроник ІІІ Палеолог го назовава собствен „ нравствен брат ”. Иначе двамата основни хронисти на епохата - Йоан Кантакузин и Никифор Григора, посочват българина „ цар “ или „ държател на мизите “. Вселенският патриарх Калист пък натъртва на неговата християнска ревнивост: „ Цар Александър, който държеше тогава българския жезъл и беше благоверен и православен, а още и Боголюбезен мъж като никой различен от царете. ”
Западноевропейците постоянно определяли Иван Александър като „ император на Загора “, което през ХІV в. е синоним на България. Тази купа изцяло отговаряла на царското му достолепие, което е цялостен еквивалент на латинското „ император ” и гръцкото „ василевс ”. Сред османците споменът за него остава дълго след гибелта му. Двайсет години след кончината му при описанието на завоюването на българските земи Мехмед Нешри не пропуща да означи, че тогава управлявал Александросоглу Сосман – Шишман, сина на Александър.
Историкът акцентира благосъстоянието на България и индиректно го свързва с просперитета на страната при царуването на бащата.
