В понеделник сутринта обяви оставката си от лидерския пост в

В понеделник сутринта разгласи оставката си от лидерския пост в Лейбъристката партия и надлежно от поста министър-председател на страната. Този ход проправя пътя за избора на седмия английски водач в границите на едвам 10 години.  подреди хронологията на политическия безпорядък във Англия.

Периодът на невиждана политическа неустойчивост на Острова стартира с референдума за Брекзит преди тъкмо 10 години – на 23 юни 2016 година Оттогава насам Обединеното кралство се пробва да начертае собствен личен курс отвън Европейския съюз, само че се сблъсква с невисок стопански напредък, висок държавен дълг, растящи обществени разноски и все по-нестабилна геополитическа конюнктура.

Хронология на рецесията (2016 – 2026 г.)

Юни 2016 година: Англия гласоподава за Брекзит – Оставка на Камерън

Британските гласоподаватели провокираха световен политически трус, гласувайки с 52% против 48% за излизане от Европейския съюз. Този избор постави завършек на над 40-годишно участие и потопи страната в най-дълбоката ѝ политическа рецесия от Втората международна война насам. Премиерът реакционер Дейвид Камерън подаде оставка, а партията избра Тереза Мей за негов правоприемник.

Юни 2017 година: Провал на залога на Мей за предварителни избори

Водена от мощни социологически резултати и за да си обезпечи по-голямо парламентарно болшинство за пробутване на законодателството за Брекзит, Мей свика предварителни избори. Консерваторите обаче изгубиха болшинството си и бяха принудени да сформират държавно управление с поддръжката на северноирландската Демократична юнионистка партия (DUP).

Май 2019 година: Оставка на Мей – Борис Джонсън поема властта

Тереза Мей се отдръпна от поста след цялостна невъзможност в Народното събрание по отношение на изискванията за бракоразвод с Брюксел. Борис Джонсън, едно от водещите лица на акцията за овакантяване на Европейски Съюз, завоюва вътрешнопартийния избор и стана министър-председател.

Декември 2019 година: Смазваща победа за Джонсън

При неподвижен от разногласия парламент Джонсън свика нови избори. Под лозунга " Get Brexit Done “ ( " Да довършим Брекзит “) той изведе торите до най-големия им избирателен успех от ерата на Маргарет Тачър през 1987 година

Януари 2020 година: Официалното овакантяване на Европейски Съюз

Джонсън употребява мощното си болшинство, с цел да ратифицира Споразумението за отдръпване както в Лондон, по този начин и в Брюксел. На 31 януари 2020 година Обединеното кралство публично напусна Европейски Съюз, трансформирайки се в първата страна, излязла от блока.

Юли 2022 година: Падането на Борис Джонсън

Джонсън преведе страната през пандемията от COVID-19 (по време на която самият той бе хоспитализиран). Серия от етични кавги и политически гафове обаче доведоха до всеобщ протест в министерския му съвет и до насилствената му оставка.

Септември 2022 година: Хаотичният 44-дневен мандат на Лиз Тръс

Лиз Тръс победи Риши Сунак в конкуренцията за лидерския пост. Нейният така наречен " мини-бюджет “, предусещащ солидни данъчни облекчения без финансово покритие, провокира суматоха на пазарите, внезапен скок на лихвите по заемите и срина репутацията на страната за фискална непоклатимост. Тръс остана на власт едвам 44 дни.

Октомври 2022 година: Риши Сунак става министър председател

Риши Сунак пое ръководството като третия министър-председател на страната в границите на три месеца, обещавайки връщане към предвидимостта. Той очерта пет съществени целта, фокусирани върху стопанската система, преодоляването на незаконната миграция и промяната в опазването на здравето. През февруари 2023 година подписа съглашение с Европейски Съюз за търговията в Северна Ирландия, подобрявайки връзките с Брюксел.

Май – Юли 2024 година: Изборният успех на Лейбъристите

Изоставайки с близо 20 процентни пункта в социологическите изследвания, Сунак свика избори за 4 юли. Лейбъристката партия реализира смазваща победа под управлението на, който съобщи: " Заявихме, че ще сложим завършек на хаоса, и ще го създадем “. Въпреки големия брой мандати, партията завоюва с един от най-ниските проценти от общия избор за мнозинствено държавно управление в модерната история.

Август – Октомври 2024 година: Фискален потрес и първият бюджет на Рийвс

Стармър бързо предизвести нацията, че обществените финанси са в доста по-тежко положение от предстоящото, наследявайки " черна дупка “ в бюджета. Финансовият министър Рейчъл Рийвс разгласи повдигане на налозите с 40 милиарда лири годишно (главно посредством осигуровките за работодатели), с което данъчната тежест доближи следвоенен връх и провокира гнева на бизнеса.

Февруари – Юни 2025 година: Възходът на Reform UK и протест в левицата

Дясната антиимиграционна партия Reform UK на Найджъл Фарадж за първи път изпревари Лейбъристите в националните допитвания. Месеци по-късно Стармър бе заставен да даде заден ход за орязването на обществени разноски след закани за вътрешнопартиен отрасъл от личните му депутати.

Септември 2025 година – Април 2026 година: Скандалът " Манделсън “

Натискът върху Даунинг стрийт се ускори след противоречивото предопределение на Питър Манделсън за дипломат във Вашингтон. Последвалото му уволняване поради минали връзки с Джефри Епстийн раздруса държавното управление и сложи под въпрос преценката на премиера.

Май – Юни 2026 година: Изборен провал и оставка на Стармър

Лейбъристите претърпяха тежки провали на локалните избори в Англия и на вотовете за парламенти в Шотландия и Уелс, като огромният победител се оказа Reform UK.

Кризата ескалира през юни 2026 година с поредните оставки на двама основни министри – Уес Стрийтинг (здравеопазване) и Джон Хийли (отбрана), които отдръпнаха доверието си от премиера. Междувременно кметът на Голям Манчестър Анди Бърнам завоюва основна изборна победа в Северна Англия против партията на Фарадж, осигурявайки си завръщане в Уестминстър и ясна легитимност да претендира за лидерския пост, което дефинитивно принуди да се отдръпна.