Защо няма ефективни присъди за корупция?
В понеделник Софийският апелативен съд отхвърли да се занимава с делото за приватизация на 33% от ЕВН, по което подсъдими са някогашните министри Симеон Дянков, Трайчо Трайков, олигархът Иво Прокопиев и чиновници на обвързвания с него борсов медиатор “Булброкърс ”. Мотивът на тричленния правосъден състав да откаже да се произнесе по жалбата на прокуратурата за връщането на делото от Софийския градски съд, е обвързван с влезлите в това време в действие ремонти на Наказателно-процесуалния кодекс. От 5 ноември т.г. делата против някогашни министри са подсъдни на Специализирания углавен съд, т.е. поради Дянков и Трайков, делото към този момент не е от компетенциите на Апелативния съд.
В претекстовете на правосъдния състав се откроява желанието на магистратите за назидаване на законодателя поради това, че не била планувана преходна наредба. Така, макар че митингът на прокуратурата да е съдържал подробни съображения “в подкрепа на визията на прокурора, че не са позволени основни процесуални нарушавания, защото обвиняването е дефинирано цялостно и ясно – съдържа всички съответстващи обстоятелства ”, то Апелативният съд оставя без придвижване делото.
Печеливши от този акт, несъмнено, са на първо място обвинените лица. За следващ път, а по съответното дело за втори. Така се случи (неслучайно), че тъкмо седмица преди влизането в действие на измененията в Наказателно-процесуален кодекс, Софийски градски съд, като по поръчка, отхвърли да съди Дянков, Трайков, Прокопиев и останалите. Сега, отново поради Наказателно-процесуален кодекс, Апелативният съд също не желае да се занимава с делото. С други думи – на обществото би трябвало да се внуши, че поправките в Наказателно-процесуален кодекс, в действителност, блокират битката с корупцията. В същото време дейностите на Софийски градски съд и САС комфортно обслужват последващата защитна теза на юристите на подсъдимите, които ще акцентират точно тези решения при възможното следващо внасяне на делото в Специализирания углавен съд. Така и подсъдимите ще могат да си изградят облик на жертви на “извънредното ” правораздаване.
И в случай че всичко дотук наподобява ненапълно разбираемо – всеки търси метод да се измъкне от обвиняване, то само като цинизъм може да се дефинира фактът, че член на правосъдния апелативен състав се оказва не различен, а вторият човек в компрометирания Съюз на съдиите в България. Става въпрос за изпълнителния секретар на ССБ арбитър Весислава Иванова, която в последните години е деен участник във всевъзможните провокации и дейни мероприятия по дискредитиране на магистрати и институции в правосъдната власт.
Да преглежда арбитър Иванова дело, по което главният обвинен е олигархът Прокопиев, е допустимо най-голямата провокация против правораздаването. Единственото допустимо и безусловно наложително бе Весислава Иванова да се води от делото. Аргументите за това са повече от известни за всеки, който следи протичащото се в правораздаването. Та, нали точно изданията на Прокопиев са тези, които от години стартират арбитър Иванова като ортодоксален магистрат, интензивно зает с кадруването по върховете на основни правосъдни инстанции и паралелно с това – изпълняваща ролята на едно от главните остриета в офанзивите против държавното обвиняване.
Достатъчно е човек да огледа някои от поръчковите издания на олигарха. Така да вземем за пример, “Капитал ” вижда Весислава Иванова някъде към 2009-та година. През 2011 година Иванова и актуалният ръководител на ССБ арбитър Атанас Атанасов са участници в така наречен “Клуб Капитал ”, който показва упоритостите на задкулисието да овладее правосъдната система. Защо се случва точно през 2011-та година ли? Тогава се организира процедурата по желание на членовете на към този момент някогашния състав на Висшия правосъден съвет. Броят на материалите с Весислава Иванова в друга от бухалките на Прокопиев – “Дневник ”, са няколко десетки. Там съдийката даже се изявява като създател на програмни публикации.
Въпреки всичко изброено, арбитър Весислава Иванова не си е направила отказ. Вероятно и с цел да показва, че както има недосегаеми за правораздаването, по този начин има и магистрати, които слагат себе си и ползите на кръга, част от който са, надалеч над върховенството на правото. Не по-малко стеснителен е и фактът, че никой от настояващи за правосъдна промяна придвижвания, клубчета, коментатори, не си прави труда да подчертава върху неприемливото преплитане на ползи и обвързаности. Така Иванова натрупа самочувствие, което ще употребява в миг, в който е нужно – дали с цел да стартира следващия претендент на ССБ за управителна позиция в правосъдната власт, дали с цел да отстрелят неуместен магистрат или да прокарат комфортно за тях решение във Висш съдебен съвет.
А каква единствено драматургия би била разиграна, в случай че в същото състояние беше попаднал не Прокопиев, а различен предприемач, който е обвързван с магистрат, гледащ делото му. Истерията щеше да е колосална. Съдията, който би си разрешил да одобри решение по отношение на подсъдимия щеше от дълго време да е трансфорат в цел на същия кръг, който през днешния ден тихичко замита под килима неуместната обстановка – по какъв начин Весислава Иванова от ССБ отсъжда в интерес на Иво Прокопиев. Какво по-голямо доказателство за съществуването на връзка сред избрани съдии и олигархията? И след това – за какво нямало ефикасни присъди за корупция.
В претекстовете на правосъдния състав се откроява желанието на магистратите за назидаване на законодателя поради това, че не била планувана преходна наредба. Така, макар че митингът на прокуратурата да е съдържал подробни съображения “в подкрепа на визията на прокурора, че не са позволени основни процесуални нарушавания, защото обвиняването е дефинирано цялостно и ясно – съдържа всички съответстващи обстоятелства ”, то Апелативният съд оставя без придвижване делото.
Печеливши от този акт, несъмнено, са на първо място обвинените лица. За следващ път, а по съответното дело за втори. Така се случи (неслучайно), че тъкмо седмица преди влизането в действие на измененията в Наказателно-процесуален кодекс, Софийски градски съд, като по поръчка, отхвърли да съди Дянков, Трайков, Прокопиев и останалите. Сега, отново поради Наказателно-процесуален кодекс, Апелативният съд също не желае да се занимава с делото. С други думи – на обществото би трябвало да се внуши, че поправките в Наказателно-процесуален кодекс, в действителност, блокират битката с корупцията. В същото време дейностите на Софийски градски съд и САС комфортно обслужват последващата защитна теза на юристите на подсъдимите, които ще акцентират точно тези решения при възможното следващо внасяне на делото в Специализирания углавен съд. Така и подсъдимите ще могат да си изградят облик на жертви на “извънредното ” правораздаване.
И в случай че всичко дотук наподобява ненапълно разбираемо – всеки търси метод да се измъкне от обвиняване, то само като цинизъм може да се дефинира фактът, че член на правосъдния апелативен състав се оказва не различен, а вторият човек в компрометирания Съюз на съдиите в България. Става въпрос за изпълнителния секретар на ССБ арбитър Весислава Иванова, която в последните години е деен участник във всевъзможните провокации и дейни мероприятия по дискредитиране на магистрати и институции в правосъдната власт.
Да преглежда арбитър Иванова дело, по което главният обвинен е олигархът Прокопиев, е допустимо най-голямата провокация против правораздаването. Единственото допустимо и безусловно наложително бе Весислава Иванова да се води от делото. Аргументите за това са повече от известни за всеки, който следи протичащото се в правораздаването. Та, нали точно изданията на Прокопиев са тези, които от години стартират арбитър Иванова като ортодоксален магистрат, интензивно зает с кадруването по върховете на основни правосъдни инстанции и паралелно с това – изпълняваща ролята на едно от главните остриета в офанзивите против държавното обвиняване.
Достатъчно е човек да огледа някои от поръчковите издания на олигарха. Така да вземем за пример, “Капитал ” вижда Весислава Иванова някъде към 2009-та година. През 2011 година Иванова и актуалният ръководител на ССБ арбитър Атанас Атанасов са участници в така наречен “Клуб Капитал ”, който показва упоритостите на задкулисието да овладее правосъдната система. Защо се случва точно през 2011-та година ли? Тогава се организира процедурата по желание на членовете на към този момент някогашния състав на Висшия правосъден съвет. Броят на материалите с Весислава Иванова в друга от бухалките на Прокопиев – “Дневник ”, са няколко десетки. Там съдийката даже се изявява като създател на програмни публикации.
Въпреки всичко изброено, арбитър Весислава Иванова не си е направила отказ. Вероятно и с цел да показва, че както има недосегаеми за правораздаването, по този начин има и магистрати, които слагат себе си и ползите на кръга, част от който са, надалеч над върховенството на правото. Не по-малко стеснителен е и фактът, че никой от настояващи за правосъдна промяна придвижвания, клубчета, коментатори, не си прави труда да подчертава върху неприемливото преплитане на ползи и обвързаности. Така Иванова натрупа самочувствие, което ще употребява в миг, в който е нужно – дали с цел да стартира следващия претендент на ССБ за управителна позиция в правосъдната власт, дали с цел да отстрелят неуместен магистрат или да прокарат комфортно за тях решение във Висш съдебен съвет.
А каква единствено драматургия би била разиграна, в случай че в същото състояние беше попаднал не Прокопиев, а различен предприемач, който е обвързван с магистрат, гледащ делото му. Истерията щеше да е колосална. Съдията, който би си разрешил да одобри решение по отношение на подсъдимия щеше от дълго време да е трансфорат в цел на същия кръг, който през днешния ден тихичко замита под килима неуместната обстановка – по какъв начин Весислава Иванова от ССБ отсъжда в интерес на Иво Прокопиев. Какво по-голямо доказателство за съществуването на връзка сред избрани съдии и олигархията? И след това – за какво нямало ефикасни присъди за корупция.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ