Въпреки European Chips Act: Европа остава в опасно зависима от Китай за основни чипове
В понеделник инспекторите на Европейския съюз предизвестиха, че блокът е рисково подвластен от Китай във връзка с главните микрочипове, захранващи всички типове артикули - от коли до перални машини.
В отчет, оповестен в понеделник, Европейската счете палата (ЕСП) показва, че всеки трети нискотехнологичен чип в Европа идва от Китай. Тя също по този начин предизвести, че Европейски Съюз е надалеч от постигането на задачата си да съставлява 20% от международната верига за основаване на стойност от микрочипове до 2030 година Целта беше заложена в European Chips Act от 2023 година, който имаше за цел да направи блока по-малко подвластен от задгранични райони.
Докладът е още един знак, че Европейски Съюз се затруднява да понижи някои от най-очевидните си зависимости от задгранични технологии за сериозни и съществени услуги, макар опитите на Брюксел да направи блока по-технологично върховен.
Европа има някои водещи компании в региона на базовите микрочипове, в това число немската Infineon, нидерландската NXP и френско-италианската STMicroelectronics. Те са ориентирани най-вече към задоволяването на потребностите на мощната европейска автомобилна промишленост. Но инспекторите предизвестяват, че търсенето в Европа „ сега пораства по-бързо, в сравнение с основаните в Европейски Съюз производители на чипове могат да го обезпечат “. През 2024 година Европейски Съюз е имал недостиг от 9,8 милиарда евро с Китай във връзка с чиповете. Той е имал недостиг и с други центрове за произвеждане на полупроводници като Тайван.
В международен мащаб Тайван се обрисува като водещ център за по-усъвършенствани чипове, които имат по-малки възли от нискотехнологичните разновидности и се употребяват в смарт телефони и центрове за данни. Търсенето на нискотехнологични чипове обаче остава високо, в това число за зареждане на прехода към по-устойчиви технологии, които употребяват по-малко сила.
Одиторите предизвестяват, че разликата сред Европа и другите райони единствено ще се задълбочава.
„ Тъй като този вид микрочипове са нужни за технологиите, свързани с екологичния преход, този търговски недостиг евентуално ще се усили в бъдеще “, разясняват от ЕСП пред POLITICO.
Това предизвестие идва в миг, когато Брюксел се готви да преразгледа своя European Chips Act, в който е дефинирана задачата за 20% до 2030 година Според инспекторите тази цел е „ прекомерно амбициозна “ и в прорез с действителността. През юли предходната година Комисията призна, че задачата не е постижима, като предвижда, че през 2030 година Европейски Съюз ще доближи 11,7%, а не 20%.
Изпълнителната власт на Европейски Съюз даже започва следствие на зависимостта на блока от Китай за нискотехнологични чипове. Миналата година тя организира изследване измежду доставчиците на микрочипове и техните клиенти по отношение на технологиите от по-старо потомство, употребявани в коли, домашен уреди и медицински произведения, поради опасения, че субсидираните от Китай компании подкопават пазара. Този ход беше съгласуван с Вашингтон при тогавашния президент Джо Байдън, който също подреди сходен разбор.
Анеми Туртелбум, член на Сметната палата, показва пред POLITICO, че геополитическото напрежение сред Съединени американски щати и Европейски Съюз е направило въпроса за понижаване на зависимостите още по-належащ, в сравнение с преди година.
„ Вече знаем за рисковете, които произтичат от вноса от страни, с които имаме несигурни връзки. Но към този момент може би не можем да разчитаме даже на обичайните си съдружници за доставките на чипове “, акцентира тя.
Говорителят на Европейската комисия Томас Рение декларира в отговор, че European Chips Act е „ здрава основа “ след две десетилетия, в които делът на Европа е намалял, и че той е „ върнал Европа на пътя на растежа “.
European Chips Act
European Chips Act е законодателен пакет, признат от Европейския съюз за подсилване на полупроводниковата екосистема в Европа, повишение на софтуерния суверенитет и справяне с уязвимостите, разкрити от неотдавнашния дефицит на чипове в международен мащаб. Законодателството влезе в действие на 21 септември 2023 година и е централен детайл от тактиката на Европейски Съюз за удвояване на международния му пазарен дял в региона на полупроводниците.
Сред главните задания на European Chips Act са:
„ Полупроводниците са основополагащи за актуалните стопански системи, като зареждат разнообразни браншове - от автомобилостроенето и опазването на здравето до връзките и защитата. Глобалният дефицит на чипове през 2020-2021 година наруши веригите за доставки, като докара до дефицит на артикули и затваряне на заводи в цяла Европа. European Chips Act е отговор на тези уязвимости и има за цел да нарежда Европа като водач на международния пазар на полупроводници ”, се споделя в обосновката на законодателството.
Неговата реализация зависи от три съществени стълба:
European Chips Act ще активизира повече от 43 милиарда евро обществени и частни вложения до 2030 година, в това число 3,3 милиарда евро от фондовете на Европейски Съюз. Това финансиране поддържа научните проучвания, пилотните индустриални линии, развиването на умения и достъпа до финансиране за започващи предприятия и МСП.
В отчет, оповестен в понеделник, Европейската счете палата (ЕСП) показва, че всеки трети нискотехнологичен чип в Европа идва от Китай. Тя също по този начин предизвести, че Европейски Съюз е надалеч от постигането на задачата си да съставлява 20% от международната верига за основаване на стойност от микрочипове до 2030 година Целта беше заложена в European Chips Act от 2023 година, който имаше за цел да направи блока по-малко подвластен от задгранични райони.
Докладът е още един знак, че Европейски Съюз се затруднява да понижи някои от най-очевидните си зависимости от задгранични технологии за сериозни и съществени услуги, макар опитите на Брюксел да направи блока по-технологично върховен.
Европа има някои водещи компании в региона на базовите микрочипове, в това число немската Infineon, нидерландската NXP и френско-италианската STMicroelectronics. Те са ориентирани най-вече към задоволяването на потребностите на мощната европейска автомобилна промишленост. Но инспекторите предизвестяват, че търсенето в Европа „ сега пораства по-бързо, в сравнение с основаните в Европейски Съюз производители на чипове могат да го обезпечат “. През 2024 година Европейски Съюз е имал недостиг от 9,8 милиарда евро с Китай във връзка с чиповете. Той е имал недостиг и с други центрове за произвеждане на полупроводници като Тайван.
В международен мащаб Тайван се обрисува като водещ център за по-усъвършенствани чипове, които имат по-малки възли от нискотехнологичните разновидности и се употребяват в смарт телефони и центрове за данни. Търсенето на нискотехнологични чипове обаче остава високо, в това число за зареждане на прехода към по-устойчиви технологии, които употребяват по-малко сила.
Одиторите предизвестяват, че разликата сред Европа и другите райони единствено ще се задълбочава.
„ Тъй като този вид микрочипове са нужни за технологиите, свързани с екологичния преход, този търговски недостиг евентуално ще се усили в бъдеще “, разясняват от ЕСП пред POLITICO.
Това предизвестие идва в миг, когато Брюксел се готви да преразгледа своя European Chips Act, в който е дефинирана задачата за 20% до 2030 година Според инспекторите тази цел е „ прекомерно амбициозна “ и в прорез с действителността. През юли предходната година Комисията призна, че задачата не е постижима, като предвижда, че през 2030 година Европейски Съюз ще доближи 11,7%, а не 20%.
Изпълнителната власт на Европейски Съюз даже започва следствие на зависимостта на блока от Китай за нискотехнологични чипове. Миналата година тя организира изследване измежду доставчиците на микрочипове и техните клиенти по отношение на технологиите от по-старо потомство, употребявани в коли, домашен уреди и медицински произведения, поради опасения, че субсидираните от Китай компании подкопават пазара. Този ход беше съгласуван с Вашингтон при тогавашния президент Джо Байдън, който също подреди сходен разбор.
Анеми Туртелбум, член на Сметната палата, показва пред POLITICO, че геополитическото напрежение сред Съединени американски щати и Европейски Съюз е направило въпроса за понижаване на зависимостите още по-належащ, в сравнение с преди година.
„ Вече знаем за рисковете, които произтичат от вноса от страни, с които имаме несигурни връзки. Но към този момент може би не можем да разчитаме даже на обичайните си съдружници за доставките на чипове “, акцентира тя.
Говорителят на Европейската комисия Томас Рение декларира в отговор, че European Chips Act е „ здрава основа “ след две десетилетия, в които делът на Европа е намалял, и че той е „ върнал Европа на пътя на растежа “.
European Chips Act
European Chips Act е законодателен пакет, признат от Европейския съюз за подсилване на полупроводниковата екосистема в Европа, повишение на софтуерния суверенитет и справяне с уязвимостите, разкрити от неотдавнашния дефицит на чипове в международен мащаб. Законодателството влезе в действие на 21 септември 2023 година и е централен детайл от тактиката на Европейски Съюз за удвояване на международния му пазарен дял в региона на полупроводниците.
Сред главните задания на European Chips Act са:
„ Полупроводниците са основополагащи за актуалните стопански системи, като зареждат разнообразни браншове - от автомобилостроенето и опазването на здравето до връзките и защитата. Глобалният дефицит на чипове през 2020-2021 година наруши веригите за доставки, като докара до дефицит на артикули и затваряне на заводи в цяла Европа. European Chips Act е отговор на тези уязвимости и има за цел да нарежда Европа като водач на международния пазар на полупроводници ”, се споделя в обосновката на законодателството.
Неговата реализация зависи от три съществени стълба:
European Chips Act ще активизира повече от 43 милиарда евро обществени и частни вложения до 2030 година, в това число 3,3 милиарда евро от фондовете на Европейски Съюз. Това финансиране поддържа научните проучвания, пилотните индустриални линии, развиването на умения и достъпа до финансиране за започващи предприятия и МСП.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ