Институт „Иван Хаджийски“: Слави Трифонов и Мая Манолова са заплаха за ГЕРБ
В политически проект ГЕРБ от ден на ден разпознава две нови закани – Слави Трифонов и Мая Манолова. Досега властта допускаше и двамата, тъй като могат да оспорят ролята на левицата като евентуална опция.
Излезе обичайният месечен разбор на Института „ Иван Хаджийски “. В изработването му вземат участие Петър-Емил Митев, Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Борис Попиванов, Първан Симеонов, Пламен Владимиров и други Пълната версия е налична за клиенти. Анализът е със заглавие "Търговски войни и още нещо ".
Триъгълникът Съединени американски щати – Русия – Китай преди срещата в Хелзинки
Най-голямата вреда на досегашната външната политика на Съединени американски щати беше практическото стимулиране на стратегическото партньорство на Русия и Китай. Тръмп преоцени това още по време на акцията си, само че откакто влезе в Белия дом, дейностите му бяха блокирани от вътрешнополитическия напън.
Сега крачката на Тръмп към ново контролиране на връзките с Русия и Китай стана допустима.
Прогнозите за срещата в Хелзинки варират от „ нищо изключително няма да се случи” до „ сделка”, в която Путин е „ по-хитър” и несъмнено „ ще надиграе” Тръмп. Отношенията сред САЩ/НАТО/Запад и Русия са прекомерно обтегнати, с цел да се получи „ разведряване” за един ден. Но, въпреки това, таман върховата степен на напрежение постанова разговор и съглашение.
Най-важното е да се предотврати нова конкуренция във въоръжаването. Това е от витално значение за САЩ; насъбраният колосален дълг идва на първо място от неимоверно раздутия боен бюджет. По различен метод е значимо и за Русия. И не на последно място – за света.
Съмненията, че Тръмп ще се окаже „ излъган” в Хелзинки, са продължение на рецензиите след Сингапур. Либералните коментатори упрекнаха президента, че единствено е „ легитимирал” режима на Ким Чен Ун.
През това време геостратегическото противостоене на Съединени американски щати и Китай придобива прям темперамент на комерсиална война и слага под въпрос естественото развиване на двете най-силни стопански системи.
Трудностите на Германия дават нови шансове на дейната европейска политика на Франция
Разногласията със Съединени американски щати (не единствено търговски) импулсират Европейски Съюз да потърси място като по-самостоятелен геополитически индивид. Германия и Франция са покрай съгласие по вероятността на европейската интеграция. Все по този начин обаче ги разделя въпросът какъв да е водач.
Но в случай че по-рано постоянно се говореше по какъв начин Германия би трябвало да избавя дадена страна или политика в Европейски Съюз, то в този момент тематиката като че ли се видоизмени на „ кой ще избави Германия “ и „ кой ще избави Меркел “.
В тези сложни за Германия времена Франция печели преимущество. В предните месеци самодейностите на президента Макрон не се одобряваха с изключително вдъхновение. Никой не искаше да признае на Париж правото да бъде движеща мощ на европейския политически развой. Конюнктурата обаче промени нещата. Достатъчно е да посочим, че Макрон разгласи, че би желал след Брекзит френският език още веднъж да стане водещ в Европа, какъвто е бил до 1973 година, т.е. до влизането на Великобритания; или с други думи: англичаните си потеглят – да си вземат и езика.
Започващото австрийско председателство на Съвета на Европейски Съюз в допълнение ще ускори консервативните тонове в Европа. Нарастват възможностите укрепването на Съюза да върви през отчасти включване на по-националистическа изразителност, затваряне на граници и фокус върху политическото бъдеще на еврозоната. Това е ненапълно неприятна вест за (Западните) Балкани и добра вест за Франция.
Балканите – кой какво печели и губи
Ердоган реализира победа, само че резултатите възпроизвеждат в доста огромна степен картината от референдума – разграничено общество със мощни ръководещи и слаба съпротива.
От гръцко-македонската договорка пък геополитическият бенефициент е НАТО. Главният губещ – Русия. Спряганата „ православна дъга” – Гърция–Македония–Сърбия, се чупи в центъра. Сърбия, най-близкият другар на Русия, се оказва в двора на НАТО.Гърция (и под външен натиск) подписа съглашението, само че в неговите рамки и подтекст реализира всички свои цели. „ Съвпадна “ по време и излизането на Гърция от „ избавителната стратегия “ и решението на кредиторите за облекчение на гръцкия дълг.
Намалена е заплахата от разпад на Македония. Това е облага и за Македония и за България. Стабилизирана Македония е в неоспорим интерес на България. А присъединителният развой на евроинтеграция ще даде качествено нова основа за двустранните връзки.
Пита се обаче беше ли (и ще бъде ли) предпазен българският исторически интерес към Македония. Сега отбраната на българския интерес става функционалност от доброжелателността на гръцките и македонските елити.
Българското общество в режим „ пост-председателство “
Тезата за сполучливо председателство надви. Минусът за Борисов е, че в прекомерно огромна степен се разпознава с външната политика и ще му е доста мъчно да „ слезе “ на нивото на вътрешните проблеми, без да търпи загуби от неубедителни ходове.
Българското публично мнение последователно „ излиза “ от акцентите на европредседателството. В центъра на дневния ред застават обществени проблеми.
На пръв взор „ стабилността “ на ръководството е неоспорвана. Предсрочни избори през тази година не наподобяват доста евентуални, а и не се вижда кой би могъл да ги провокира. Напротив, силата на политическите субекти от ден на ден се насочва към европейския и локалния избор следващата година.
Но митингите на майки на хора с увреждания, драмите към лечебните заведения, новото чувство за нефункциониращи институции около бягствата от арести и затвори и безпомощността пред летните дъждове са знаци за трупащо се обществено напрежение, което може да има своите есенни проявления.
Показателна за „ подводното течение “ бе извънредно острата реакция на Борисов против обявата в маргинални медии за закупен от него остров. На властовия връх като че ли се притесняват, че предстоят съществени офанзиви и реагират превантивно даже на най-малкия сигнал – тъй като не знаят от кое място може да тръгне офанзивата.
Изглежда, че в политически проект ГЕРБ от ден на ден разпознава две нови закани – Слави Трифонов и Мая Манолова. Досега властта допускаше и двамата, тъй като могат да оспорят ролята на левицата като евентуална опция. Но в този момент сякаш възможните им дейности към този момент се схващат като заплаха и критичността към тях в медиите осезаемо се ускорява.
Българска социалистическа партия пък се ориентира от ден на ден към „ национални “ и „ консервативни “ позиции. Движение за права и свободи следва обичайна си тактичност – поддръжка за властта в съвсем всичко, като се изключи лични назначения и вотове на съмнение. Основното внимание на Движение за права и свободи обаче е ориентирано към процесите в прилежаща Турция. Партията се ангажира недвусмислено с опозиционния претендент Индже, изгубил изборите против Ердоган. Отношенията с новото ръководство на Ердоган последователно ще станат първостепенни. Може да се допусна, че дейната роля на Движение за права и свободи в турския избирателен развой не се дължи на надценяване на възможностите на Индже, а на покачване на личната цена, на проявление на мощ и въздействие като изходна точка за едни бъдещи диалози.
През това време по съвсем всички тематики (с изключение на поддръжката за правителството) трите патриотични партии се разминават. Отдавна е явно, че всяка от тях се оглежда за дела и сътрудници за бъдещо политическо присъединяване настрана от другите.
Излезе обичайният месечен разбор на Института „ Иван Хаджийски “. В изработването му вземат участие Петър-Емил Митев, Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Борис Попиванов, Първан Симеонов, Пламен Владимиров и други Пълната версия е налична за клиенти. Анализът е със заглавие "Търговски войни и още нещо ".
Триъгълникът Съединени американски щати – Русия – Китай преди срещата в Хелзинки
Най-голямата вреда на досегашната външната политика на Съединени американски щати беше практическото стимулиране на стратегическото партньорство на Русия и Китай. Тръмп преоцени това още по време на акцията си, само че откакто влезе в Белия дом, дейностите му бяха блокирани от вътрешнополитическия напън.
Сега крачката на Тръмп към ново контролиране на връзките с Русия и Китай стана допустима.
Прогнозите за срещата в Хелзинки варират от „ нищо изключително няма да се случи” до „ сделка”, в която Путин е „ по-хитър” и несъмнено „ ще надиграе” Тръмп. Отношенията сред САЩ/НАТО/Запад и Русия са прекомерно обтегнати, с цел да се получи „ разведряване” за един ден. Но, въпреки това, таман върховата степен на напрежение постанова разговор и съглашение.
Най-важното е да се предотврати нова конкуренция във въоръжаването. Това е от витално значение за САЩ; насъбраният колосален дълг идва на първо място от неимоверно раздутия боен бюджет. По различен метод е значимо и за Русия. И не на последно място – за света.
Съмненията, че Тръмп ще се окаже „ излъган” в Хелзинки, са продължение на рецензиите след Сингапур. Либералните коментатори упрекнаха президента, че единствено е „ легитимирал” режима на Ким Чен Ун.
През това време геостратегическото противостоене на Съединени американски щати и Китай придобива прям темперамент на комерсиална война и слага под въпрос естественото развиване на двете най-силни стопански системи.
Трудностите на Германия дават нови шансове на дейната европейска политика на Франция
Разногласията със Съединени американски щати (не единствено търговски) импулсират Европейски Съюз да потърси място като по-самостоятелен геополитически индивид. Германия и Франция са покрай съгласие по вероятността на европейската интеграция. Все по този начин обаче ги разделя въпросът какъв да е водач.
Но в случай че по-рано постоянно се говореше по какъв начин Германия би трябвало да избавя дадена страна или политика в Европейски Съюз, то в този момент тематиката като че ли се видоизмени на „ кой ще избави Германия “ и „ кой ще избави Меркел “.
В тези сложни за Германия времена Франция печели преимущество. В предните месеци самодейностите на президента Макрон не се одобряваха с изключително вдъхновение. Никой не искаше да признае на Париж правото да бъде движеща мощ на европейския политически развой. Конюнктурата обаче промени нещата. Достатъчно е да посочим, че Макрон разгласи, че би желал след Брекзит френският език още веднъж да стане водещ в Европа, какъвто е бил до 1973 година, т.е. до влизането на Великобритания; или с други думи: англичаните си потеглят – да си вземат и езика.
Започващото австрийско председателство на Съвета на Европейски Съюз в допълнение ще ускори консервативните тонове в Европа. Нарастват възможностите укрепването на Съюза да върви през отчасти включване на по-националистическа изразителност, затваряне на граници и фокус върху политическото бъдеще на еврозоната. Това е ненапълно неприятна вест за (Западните) Балкани и добра вест за Франция.
Балканите – кой какво печели и губи
Ердоган реализира победа, само че резултатите възпроизвеждат в доста огромна степен картината от референдума – разграничено общество със мощни ръководещи и слаба съпротива.
От гръцко-македонската договорка пък геополитическият бенефициент е НАТО. Главният губещ – Русия. Спряганата „ православна дъга” – Гърция–Македония–Сърбия, се чупи в центъра. Сърбия, най-близкият другар на Русия, се оказва в двора на НАТО.Гърция (и под външен натиск) подписа съглашението, само че в неговите рамки и подтекст реализира всички свои цели. „ Съвпадна “ по време и излизането на Гърция от „ избавителната стратегия “ и решението на кредиторите за облекчение на гръцкия дълг.
Намалена е заплахата от разпад на Македония. Това е облага и за Македония и за България. Стабилизирана Македония е в неоспорим интерес на България. А присъединителният развой на евроинтеграция ще даде качествено нова основа за двустранните връзки.
Пита се обаче беше ли (и ще бъде ли) предпазен българският исторически интерес към Македония. Сега отбраната на българския интерес става функционалност от доброжелателността на гръцките и македонските елити.
Българското общество в режим „ пост-председателство “
Тезата за сполучливо председателство надви. Минусът за Борисов е, че в прекомерно огромна степен се разпознава с външната политика и ще му е доста мъчно да „ слезе “ на нивото на вътрешните проблеми, без да търпи загуби от неубедителни ходове.
Българското публично мнение последователно „ излиза “ от акцентите на европредседателството. В центъра на дневния ред застават обществени проблеми.
На пръв взор „ стабилността “ на ръководството е неоспорвана. Предсрочни избори през тази година не наподобяват доста евентуални, а и не се вижда кой би могъл да ги провокира. Напротив, силата на политическите субекти от ден на ден се насочва към европейския и локалния избор следващата година.
Но митингите на майки на хора с увреждания, драмите към лечебните заведения, новото чувство за нефункциониращи институции около бягствата от арести и затвори и безпомощността пред летните дъждове са знаци за трупащо се обществено напрежение, което може да има своите есенни проявления.
Показателна за „ подводното течение “ бе извънредно острата реакция на Борисов против обявата в маргинални медии за закупен от него остров. На властовия връх като че ли се притесняват, че предстоят съществени офанзиви и реагират превантивно даже на най-малкия сигнал – тъй като не знаят от кое място може да тръгне офанзивата.
Изглежда, че в политически проект ГЕРБ от ден на ден разпознава две нови закани – Слави Трифонов и Мая Манолова. Досега властта допускаше и двамата, тъй като могат да оспорят ролята на левицата като евентуална опция. Но в този момент сякаш възможните им дейности към този момент се схващат като заплаха и критичността към тях в медиите осезаемо се ускорява.
Българска социалистическа партия пък се ориентира от ден на ден към „ национални “ и „ консервативни “ позиции. Движение за права и свободи следва обичайна си тактичност – поддръжка за властта в съвсем всичко, като се изключи лични назначения и вотове на съмнение. Основното внимание на Движение за права и свободи обаче е ориентирано към процесите в прилежаща Турция. Партията се ангажира недвусмислено с опозиционния претендент Индже, изгубил изборите против Ердоган. Отношенията с новото ръководство на Ердоган последователно ще станат първостепенни. Може да се допусна, че дейната роля на Движение за права и свободи в турския избирателен развой не се дължи на надценяване на възможностите на Индже, а на покачване на личната цена, на проявление на мощ и въздействие като изходна точка за едни бъдещи диалози.
През това време по съвсем всички тематики (с изключение на поддръжката за правителството) трите патриотични партии се разминават. Отдавна е явно, че всяка от тях се оглежда за дела и сътрудници за бъдещо политическо присъединяване настрана от другите.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ