Финал на тригодишните проучвания на средновековен Свищов - напълно е разкрит знаменитият замък на града
В под земята кулоар е открит автограф на един от сапьорите, взривили крепостта през 1810 година
Приключиха дефинитивно археологическите разкопки на неповторимо непокътнатата средновековна цитадела на хълма „ Калето “ в град Свищов. Те се водиха под общото научно управление на проф. Николай Овчаров и заместници Полина Пиперкова и Марин Маринов. Системното изследване на този незабравим монумент стартира през 2019 година Всъщност става дума за вътрешното барикада на средновековния град, издигнато за последна отбрана на бранителите в най-високата му част.
За разлика от останалите замъци на Второто българско царство, за Свищов съществуват доста писмени сведения. За първи път се загатва от пътешественика Петер Шпарнау през 1385 година Той бил значим и забележителен град, който пазел брода на р. Дунав и така наречен „ Свищовски път “, водел към Влахия. Крепостните стени обграждали града чак до Дунав, а на върха се намирал якият палат.
По време на османската инвазия Свищов е измежду крепостите, които оказват упорита опозиция на нашествениците. Особено значимо в това отношение е сведението на най-ранния османски хронист Мехмед Нешри, описващ завоеванието на България през 1393 година След завладяването на столицата Търновград, нашествениците се насочили към Дунав и завладяли редица замъци. Останал единствено с четири града, българският цар Иван Шишман обаче траял неравната битка чак до пролетта на 1395 година Последна столица станал Никопол, а Свищов – втора по значимост цитадела. Открити в последно време истински документи дават сведението, че негови командири били Баул и Алдимир, като е допустимо вторият да е бил комендант на Свищовската цитадела.
Нашето проучване сподели, че евентуално Алдимир е описания с почитание от Нешри пълководец на гарнизона в Свищовската цитадела при османското нахлуване от 1393 година „ Той не се покорил, ами укрепил града и се стегнал за борба. Сражавали се няколко дни. Най-подир питателните муниции на неверниците се свършили и те били омаломощени. Нямало що да вършат — отворили вратата и се покорили. “
През 1395 година Алдимир получава писмо, с което Иван Шишман го приканва да събере останалите му бойци и да пристигна с тях в Никопол. По този метод българският цар желал да продължи битката против османските завоеватели. Султан Баязид обаче нанася изпреварващ удар и го пленява, след което на 3 юни го екзекутира пред стените на Никопол. Вероятно Алдемир е реализиран от ориста на своя стопанин.
След рухването на Второто българско царство османците правят оценка смисъла на значимата цитадела и оставят там гарнизон. През идващите години Свищов играе доста значима роля в жестоките борби сред мюсюлмани и християни. Любопитна е връзката на замъка в Свищов с именитата персона на влашкия воевода Йоан ІІІ Влад Цепеш, по-известен като Дракула. Много забавен е епизодът от зимата на 1461/1462 година, когато той обсажда и завладява крепостта. В писмо до унгарския крал Матиаш Корвин от 11 февруари 1462 година Цепеш с горделивост му оповестява, че при завладяването били избити 410 турци, като доста от тях са премахнати посредством обичания му прийом – посредством набиване на прът. Според преданието самият Дракула резидирал известно време твърдината.
Впрочем Свищовската цитадела е била цел и на други влашки воеводи от ХV-ХVІ в. През 1595 и 1598 година на два пъти града е опожаряван от Михаил Храбрия, само че замъкът съумява да устои. Това е по този начин, тъй като той е бил извънредно крепко укрепен. През 1651 година османският странник Евлия Челеби разказва в детайли тази вътрешна цитадела. Тя била с четириъгълна форма със 7 кули, а вътре имало къща за началника, казарма и джамия. На стените имало топове с задоволително муниции.
Отлично непокътнатата до ХІХ в. Свищовска цитадела е взривена през 1810 година по заповед на военачалник Николай Каменский при отстъплението на съветската войска на север от Дунав при следващата руско-турска война. Нашите разкопки демонстрираха, че за задачата в дълбочина са били заложени мощни фугаси в южната част на замъка. Там стената и кулите са безусловно вдигнати във въздуха от гърмежа и в този момент намираме разхвърляни големи парчета от тях. За благополучие обаче съвсем изцяло се е запазила северната част, която в този момент разкрихме напълно.
В тригодишната ни акция този непокътнат над 10 м височина сектор от „ Калето “ бе изцяло изследван. Оказва се, че средновековната цитадела в Свищов е издигната върху останките на римска стражева кула – звено в отбраната на Римската империя през последните епохи от нейното битие. Това малко барикада е било обвързвано тясно с намиращия се единствено на 3 км значим римски град Нове – център на фамозния първокласен I-ви Италийски легион. За това приказват редица находки от тазгодишните разкопки на Свищовската крепост– надписи-печати на латински език върху тухли с името на легиона и негови кохорти; монети на императорите Октавиан Август, Константин Велики и други; цели стъклени съдове и други
От открити в строителния хоросан инцидентно изпуснати на времето монети стана ясно, че средновековната цитадела е издигната по време на великия български цар Иван Асен II през 30-те години на ХІІІ в. Целта е била да пази значимия брод през река Дунав към Влахия. Десетина години по-късно твърдината е опожарена при татаро-монголското настъпление, което чудесно се вижда при археологическото наблюдаване.
По-късно твърдината е възобновена при мирния и градивен интервал на ръководството на цар Константин Асен (1257-1277). Нови поправки на крепостта са направени по заповед на цар Иван Шишман в очакване на османското настъпление. Пак при проучванията стана ясно, че след завладяването от турците крепостта е опожарена.
Османският интервал на Свищовската цитадела също е добре документиран по археологически път. През годините към този момент сме говорили постоянно за завладяването на твърдината от Дракула през 1461/1462 година То е засвидетелствано с разнообразни находки – монети, оръдейни гюлета и други
Основната работа по археологическото изследване на Свищовската цитадела завърши през 2020 година Остана обаче един значим подробност. През първите две години на проучването стана ясно, че гарнизонът на укреплението е живял в огромна постройка, завършена в северната част сред крепостните стени. Тя е била преустройвана на няколко пъти през българския и османския интервал.
При разкопките от 2020 година се разбра, че тази постройка има доста надълбоко подземие, където са били съхранявани нужните хранителни муниции за бойците. Именно то бе изцяло проучено през 2021 година Там бяха открити монети и голям брой фрагменти от керамика от всички засвидетелствани исторически интервали на обитаване.
Но там бе намерено и едно доста забавно оборудване. Още през 2020 година в северозападния ъгъл на постройката попаднахме на началото на облицован с камъни кулоар, който се спускаше стръмно надолу. Първата концепция бе, че става дума за скришен излаз от крепостта. Разкопките от 2021 т. обаче демонстрират, че коридорът се спуска на към 2 м под подовото равнище и доближава до неголямо облицовано с дърво помещение. Очевидно става дума за неповторимо непокътнат „ зимник “ за запазване на най-лесно развалящите се артикули – най-много месо. Такова помещение се открива за пръв път у нас по археологически път и има аналогии единствено по етнографски път.
И точно в този кулоар бе открит къс надпис, даващ информация за последните дни на крепостта при започване на ХІХ в. Става дума за подпис с буквите L.L.H. и дата 1810 (година). Добре се вижда, че това е годината, в която от съветските войски е взривена Свищовската цитадела.
Известно е, че в съветската войска е имало доста чужденци от западноевропейските страни. Така да вземем за пример индивидът, превзел и директно дал заповедта за опожаряването на града и взривяването на вътрешния палат, е френският граф Емануел дьо Сен-При. Французин е и различен участник във в бойните дейности, описал с черни краски това военно закононарушение – Александър Ланжерон. Особено доста са били чужденците, свързани със специфични действия, каквито са подривните и сапьорските работи. Самият Емануел дьо Сен-При стартира службата си в съветската войска като поручик през 1793 година в Артилерийския и инженерен корпус!
Всички тези данни ни насочват към мисълта, че буквите в подземния кулоар са оставени от някой от сапьорите, залагали фугасите за взривяването на Свищовската цитадела. По този метод той е „ увековечил “ името си в това срамно действие. Това е и последната страница от дългия живот на твърдината. Оттук нататък нейните руини стават самобитна кариера при строителството на разнообразни здания във възрожденския Свищов.
През трите години на разкопките в подземията и в двора на замъка бяха открити стотици находки. Това са красиви стъклени и керамични съдове с превъзходна художествена декорация, елементи от украшения, оръжие Твърде значими са многочислените монети на римски императори, на българските царе от ХІІІ-ХІV в. Константин Асен, Иван Александър и Иван Шишман, на западни крале и османски султани.
Със своята неповторима история Свищовската цитадела ще бъде значимо звено в започващия културно-исторически туризъм на дунавския град. В момента общината създава европейски план за нейната реституция и превръщането на дребния рид, на който тя се намира, в прелестен парк. Руините на вековната цитадела ще бъдат консервирани и осветени художествено през нощта. Това без подозрение ще даде мощен подтик на стопанската система в целия регион.
Приключиха дефинитивно археологическите разкопки на неповторимо непокътнатата средновековна цитадела на хълма „ Калето “ в град Свищов. Те се водиха под общото научно управление на проф. Николай Овчаров и заместници Полина Пиперкова и Марин Маринов. Системното изследване на този незабравим монумент стартира през 2019 година Всъщност става дума за вътрешното барикада на средновековния град, издигнато за последна отбрана на бранителите в най-високата му част.
За разлика от останалите замъци на Второто българско царство, за Свищов съществуват доста писмени сведения. За първи път се загатва от пътешественика Петер Шпарнау през 1385 година Той бил значим и забележителен град, който пазел брода на р. Дунав и така наречен „ Свищовски път “, водел към Влахия. Крепостните стени обграждали града чак до Дунав, а на върха се намирал якият палат.
По време на османската инвазия Свищов е измежду крепостите, които оказват упорита опозиция на нашествениците. Особено значимо в това отношение е сведението на най-ранния османски хронист Мехмед Нешри, описващ завоеванието на България през 1393 година След завладяването на столицата Търновград, нашествениците се насочили към Дунав и завладяли редица замъци. Останал единствено с четири града, българският цар Иван Шишман обаче траял неравната битка чак до пролетта на 1395 година Последна столица станал Никопол, а Свищов – втора по значимост цитадела. Открити в последно време истински документи дават сведението, че негови командири били Баул и Алдимир, като е допустимо вторият да е бил комендант на Свищовската цитадела.
Нашето проучване сподели, че евентуално Алдимир е описания с почитание от Нешри пълководец на гарнизона в Свищовската цитадела при османското нахлуване от 1393 година „ Той не се покорил, ами укрепил града и се стегнал за борба. Сражавали се няколко дни. Най-подир питателните муниции на неверниците се свършили и те били омаломощени. Нямало що да вършат — отворили вратата и се покорили. “
През 1395 година Алдимир получава писмо, с което Иван Шишман го приканва да събере останалите му бойци и да пристигна с тях в Никопол. По този метод българският цар желал да продължи битката против османските завоеватели. Султан Баязид обаче нанася изпреварващ удар и го пленява, след което на 3 юни го екзекутира пред стените на Никопол. Вероятно Алдемир е реализиран от ориста на своя стопанин.
След рухването на Второто българско царство османците правят оценка смисъла на значимата цитадела и оставят там гарнизон. През идващите години Свищов играе доста значима роля в жестоките борби сред мюсюлмани и християни. Любопитна е връзката на замъка в Свищов с именитата персона на влашкия воевода Йоан ІІІ Влад Цепеш, по-известен като Дракула. Много забавен е епизодът от зимата на 1461/1462 година, когато той обсажда и завладява крепостта. В писмо до унгарския крал Матиаш Корвин от 11 февруари 1462 година Цепеш с горделивост му оповестява, че при завладяването били избити 410 турци, като доста от тях са премахнати посредством обичания му прийом – посредством набиване на прът. Според преданието самият Дракула резидирал известно време твърдината.
Впрочем Свищовската цитадела е била цел и на други влашки воеводи от ХV-ХVІ в. През 1595 и 1598 година на два пъти града е опожаряван от Михаил Храбрия, само че замъкът съумява да устои. Това е по този начин, тъй като той е бил извънредно крепко укрепен. През 1651 година османският странник Евлия Челеби разказва в детайли тази вътрешна цитадела. Тя била с четириъгълна форма със 7 кули, а вътре имало къща за началника, казарма и джамия. На стените имало топове с задоволително муниции.
Отлично непокътнатата до ХІХ в. Свищовска цитадела е взривена през 1810 година по заповед на военачалник Николай Каменский при отстъплението на съветската войска на север от Дунав при следващата руско-турска война. Нашите разкопки демонстрираха, че за задачата в дълбочина са били заложени мощни фугаси в южната част на замъка. Там стената и кулите са безусловно вдигнати във въздуха от гърмежа и в този момент намираме разхвърляни големи парчета от тях. За благополучие обаче съвсем изцяло се е запазила северната част, която в този момент разкрихме напълно.
В тригодишната ни акция този непокътнат над 10 м височина сектор от „ Калето “ бе изцяло изследван. Оказва се, че средновековната цитадела в Свищов е издигната върху останките на римска стражева кула – звено в отбраната на Римската империя през последните епохи от нейното битие. Това малко барикада е било обвързвано тясно с намиращия се единствено на 3 км значим римски град Нове – център на фамозния първокласен I-ви Италийски легион. За това приказват редица находки от тазгодишните разкопки на Свищовската крепост– надписи-печати на латински език върху тухли с името на легиона и негови кохорти; монети на императорите Октавиан Август, Константин Велики и други; цели стъклени съдове и други
От открити в строителния хоросан инцидентно изпуснати на времето монети стана ясно, че средновековната цитадела е издигната по време на великия български цар Иван Асен II през 30-те години на ХІІІ в. Целта е била да пази значимия брод през река Дунав към Влахия. Десетина години по-късно твърдината е опожарена при татаро-монголското настъпление, което чудесно се вижда при археологическото наблюдаване.
По-късно твърдината е възобновена при мирния и градивен интервал на ръководството на цар Константин Асен (1257-1277). Нови поправки на крепостта са направени по заповед на цар Иван Шишман в очакване на османското настъпление. Пак при проучванията стана ясно, че след завладяването от турците крепостта е опожарена.
Османският интервал на Свищовската цитадела също е добре документиран по археологически път. През годините към този момент сме говорили постоянно за завладяването на твърдината от Дракула през 1461/1462 година То е засвидетелствано с разнообразни находки – монети, оръдейни гюлета и други
Основната работа по археологическото изследване на Свищовската цитадела завърши през 2020 година Остана обаче един значим подробност. През първите две години на проучването стана ясно, че гарнизонът на укреплението е живял в огромна постройка, завършена в северната част сред крепостните стени. Тя е била преустройвана на няколко пъти през българския и османския интервал.
При разкопките от 2020 година се разбра, че тази постройка има доста надълбоко подземие, където са били съхранявани нужните хранителни муниции за бойците. Именно то бе изцяло проучено през 2021 година Там бяха открити монети и голям брой фрагменти от керамика от всички засвидетелствани исторически интервали на обитаване.
Но там бе намерено и едно доста забавно оборудване. Още през 2020 година в северозападния ъгъл на постройката попаднахме на началото на облицован с камъни кулоар, който се спускаше стръмно надолу. Първата концепция бе, че става дума за скришен излаз от крепостта. Разкопките от 2021 т. обаче демонстрират, че коридорът се спуска на към 2 м под подовото равнище и доближава до неголямо облицовано с дърво помещение. Очевидно става дума за неповторимо непокътнат „ зимник “ за запазване на най-лесно развалящите се артикули – най-много месо. Такова помещение се открива за пръв път у нас по археологически път и има аналогии единствено по етнографски път.
И точно в този кулоар бе открит къс надпис, даващ информация за последните дни на крепостта при започване на ХІХ в. Става дума за подпис с буквите L.L.H. и дата 1810 (година). Добре се вижда, че това е годината, в която от съветските войски е взривена Свищовската цитадела.
Известно е, че в съветската войска е имало доста чужденци от западноевропейските страни. Така да вземем за пример индивидът, превзел и директно дал заповедта за опожаряването на града и взривяването на вътрешния палат, е френският граф Емануел дьо Сен-При. Французин е и различен участник във в бойните дейности, описал с черни краски това военно закононарушение – Александър Ланжерон. Особено доста са били чужденците, свързани със специфични действия, каквито са подривните и сапьорските работи. Самият Емануел дьо Сен-При стартира службата си в съветската войска като поручик през 1793 година в Артилерийския и инженерен корпус!
Всички тези данни ни насочват към мисълта, че буквите в подземния кулоар са оставени от някой от сапьорите, залагали фугасите за взривяването на Свищовската цитадела. По този метод той е „ увековечил “ името си в това срамно действие. Това е и последната страница от дългия живот на твърдината. Оттук нататък нейните руини стават самобитна кариера при строителството на разнообразни здания във възрожденския Свищов.
През трите години на разкопките в подземията и в двора на замъка бяха открити стотици находки. Това са красиви стъклени и керамични съдове с превъзходна художествена декорация, елементи от украшения, оръжие Твърде значими са многочислените монети на римски императори, на българските царе от ХІІІ-ХІV в. Константин Асен, Иван Александър и Иван Шишман, на западни крале и османски султани.
Със своята неповторима история Свищовската цитадела ще бъде значимо звено в започващия културно-исторически туризъм на дунавския град. В момента общината създава европейски план за нейната реституция и превръщането на дребния рид, на който тя се намира, в прелестен парк. Руините на вековната цитадела ще бъдат консервирани и осветени художествено през нощта. Това без подозрение ще даде мощен подтик на стопанската система в целия регион.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ