В Пловдив почти няма събитие, на което да не бъде

В Пловдив съвсем няма събитие, на което да не бъде видяно наличието на Стефан Автографа. Мнозина го дефинират като един от талисманите на града, а самият той споделя, че досега има събрани над 500 000 подписа на известни персони в сбирката си. За  мнозина обаче остава въпросът по какъв начин Стефан схваща за всички културни събития, на които участва, тъй като той не пропуща никое? Или съвсем никое. Затова при започване на Новата година кореспондент на TrafficNews се зае със задачата да удовлетвори любознанието на читателите, като персонално поговори с него – освен това не къде да е, а по време на концерт на група „ Сутура ” от празничната стратегия на Община Пловдив.
Прочетете още
- Здравей, Стефчо! Много хора се питат ти по какъв начин разбираш къде има събитие? Прави усещане, че си на всички места.

- Ха-ха-ха. Оо, аз имам доста познати на всички места и от тях разбирам най-много. Те ми споделят. Покрай празниците тук, на центъра, обичайно има стратегия, по тази причина знам и пристигам. Освен това е с вход свободен. Иначе разбирам и от малкия екран и от радиото, само че най-често хората ми споделят. Само където е заплатен входът, от време на време не мога да вляза, тъй като нямам пари. Е, не си мислете, че вървя на всички места, има и събития, които изпускам, тъй като се случват по едно и също време с други, или пък тъй като не съм схванал за тях въобще. Ако въпреки всичко преценява, че мога да отида на непредвидено събитие, бързам доста.

- Кога реши да колекционираш подписи?

- Веднага ти споделям – 1989 година някъде. Тогава Домът на културата не се споделяше още „ Борис Христов ”, а Стефан Кираджиев. Беше януари месец, тогава беше пристигнал Никола Гюзелев за зрелище в Пловдив. После Борис Годжунов,  много сформира имаха концерти, само че от някои не съумях да взема.

- Добре, а по какъв начин реши да колекционираш тъкмо подписи, а не нещо друго?

- Първо събирах картички, след това фотоси. И в този момент щях още да фотографирам, обаче нямам фотоапарат. Но от 30 години насам групирам подписи. Не мога да кажа за какво тъкмо тях групирам. Винаги нося тетрадка и химикал в мен. Много рядко съм я забравял.

- Колко подписа си събрал до през днешния ден и къде ги съхраняваш?

- Това е дежурен въпрос, по тази причина давам отговор, без да се възнамерявам доста – над 500 000 са при всички положения. По-точно не мога да кажа, не мога да ги преброя, тъй като това ще е непосилен труд. Държа тетрадките на лавици у дома. Като виждам, че тетрадката, която нося у мен, свършва, взимам втора и ги нося и двете. В момента също нося две.

- От кого ти е първият подпис?

- От Никола Гюзелев. След това имам и от Борис Христов, от Николай Гяуров, от моята адашка Стоянка Мутафова няколко пъти, от Стефан Данаилов също няколко пъти. Има хора, които и единствено по един път са се разписвали.

- А кой е последния, от който взе подпис?

- Сега очаквам барабаниста на група „ Сутура ”, че единствено от него не съм взимал до момента. От другите взех още на подготовката им преди концерта.

- А какво си работил преди време?

- За две-ти години бях в библиотеката, след това на смени в пречиствателна станция. Като юноша работих за по няколко месеца на разнообразни места, тъй като по Живково време беше наложително, с цел да аплайваш в университет или за каквото и да е, да покажеш, че си работил.Навремето нямаше метод да стоиш без работа повече от три месеца. Но тогава имаше и предприятия, работеха и възрастни хора. Нямаше метод да не работиш. Това сега е един от минусите на демокрацията.

- За край – би ли дал в този момент ти един подпис на нашата редакция?

(Бел.ред. – Стефан дава подписи извънредно рядко, тъй като в предишното е претърпял случай с дясната ръка, поради който написа трудно)