Моделът „Филипов" - когато законът е в кавички, а обществените средства създават зависимости
В Пловдив от дълго време не става дума за футбол, щедрост или „ идея “. Става дума за власт – неофициална, само че действителна. Власт, упражнявана без глоба, без надзор и без терзание. Името на този модел е Илиян Филипов.
Прочетете още
Въпросът, който „ не трябваше “ да бъде заложен
Всичко стартира с нещо изцяло обикновено в правова страна – запитване. Общински съветници от групата на Продължаваме Промяната – Демократична България и „ Браво Пловдив “ си разрешиха да попитат кмета дали така наречен „ Коледен базар на Колежа “, ситуиран върху общинския паркинг на стадион Стадион Христо Ботев, е законно подложен и дали се заплащат дължимите такси. Същият бе заложен и за паркинга на стадиона, който се таксува с 2 лв. на час, а не на последно място и по какъв начин се отдават пространствата на други икономически субекти, макар че са общинска благосъстоятелност.
Просто въпроси – не констатации, не изтъкване с пръст, не обвиняване – просто въпроси…
Реакцията обаче беше показателна – не от администрацията, а от индивида, който от години се държи като в действителност притежател на обществена инфраструктура.
Контраатака вместо отговор
Вместо да изясни има ли позволение, има ли контракт и заплащат ли се такси, Илиян Филипов мина в офанзива. Не към обстоятелствата, а към питащите. Започна да брои часовете им труд, възнагражденията им, „ моралния им образ “. Класическа тактичност – когато нямаш причини всъщност, удряш по личността.
Същият този Филипов, който през годините е усвоил десетки милиони левове обществени средства посредством публични поръчки, си разреши да приказва за „ лакомия “ и „ двуличие “. Човекът, чиито компании постоянно печелят общински контракти, упреква други, че желали „ да пълнят партийни каси “.
Парадоксът е цялостен - до момента в който обществено декларира, че няма да разреши името на Ботев Пловдив да бъде употребявано за политически пиар, самият Филипов го употребява като щит всекидневно.
Последният образец е индикативен – напън върху кмета за социална поръчка за Етап 2 на стадиона на стойност към 13 млн. лв., от която директно е заинтригувана компанията му ПИМК. Заплахи с митинги, с почитатели, с „ публично неодобрение “. Резултатът – 44 млади момчета, изкарани да упражняват напън в негова изгода.
Това не е идея, а инструментализация на фенската сила.
Филипов демонстративно съобщи, че няма да заплаща „ и лев повече “ на Община Пловдив, тъй като имал контракт. Договор от две и нещо страници, с наем под 5000 лв. месечно по Закона за спорта.
Същевременно пространства под стадиона се отдават чартърен на трети лица, паркингът се таксува по 2 лева./час, липсват контракти и търгове.
Всичко това е в директен прорез със Закона за спорта, само че „ правда “ – по думите на самия Филипов – към този момент се написа в кавички.
Мълчанието на кмета и „ гумената “ прокуратура
На този декор Костадин Димитров се гъне. Напуска съвещания, дава отговор уклончиво, изпраща „ инспектората да види “. Без ясна позиция, без дейности,без наказания.
А Прокуратура на Република България? Тя продължава да не вижда проблеми: нито с платения паркинг; нито с отдаваните помещения; нито с побои над фенове; нито с над 20 декара общинска земя, употребени от ПИМК като ведомствен паркинг без контракт.
Тишина – институционална и комфортна.
Познатият модел – боязън и зависимости
Това е модел. Същият модел, който изкара хората по площадите в София, Пловдив, Варна и другите огромни градове в България.
Модел, при който обществените средства се трансформират в лост за въздействие.
Модел, при който институциите се опасяват да ползват закона.
Модел, при който бизнесът диктува разпоредбите.
Модел, при който публичният интерес остава финален.
В Пловдив този модел има съответно лице и съответни компании. И до момента в който администрацията мълчи, а прокуратурата „ не намира учредения “, чувството за безотговорност единствено се ускорява.
Законът не е в кавички
Футболът е страст. Ботев Пловдив е идея за хиляди хора. Но нито футболът, нито почитателите би трябвало да бъдат употребявани като заслон за стопански ползи и напън върху властта.
Общинската благосъстоятелност не е бащиния. Законът не е в кавички, а арогантността, подкрепена от институционално безучастие, ражда тъкмо това, против което обществото към този момент един път се надигна.
Въпросът към този момент не е дали коледният базар е легален и дали Филипов може да събира по 2 лв. на час. Въпросът е кой ръководи Пловдив – определените представители от жителите или хората, които са привикнали никой да не им търси сметка. Кметът е кьорав, общината е глуха, а прокуратурата - безмълвна.
Прочетете още
Въпросът, който „ не трябваше “ да бъде заложен
Всичко стартира с нещо изцяло обикновено в правова страна – запитване. Общински съветници от групата на Продължаваме Промяната – Демократична България и „ Браво Пловдив “ си разрешиха да попитат кмета дали така наречен „ Коледен базар на Колежа “, ситуиран върху общинския паркинг на стадион Стадион Христо Ботев, е законно подложен и дали се заплащат дължимите такси. Същият бе заложен и за паркинга на стадиона, който се таксува с 2 лв. на час, а не на последно място и по какъв начин се отдават пространствата на други икономически субекти, макар че са общинска благосъстоятелност.
Просто въпроси – не констатации, не изтъкване с пръст, не обвиняване – просто въпроси…
Реакцията обаче беше показателна – не от администрацията, а от индивида, който от години се държи като в действителност притежател на обществена инфраструктура.
Контраатака вместо отговор
Вместо да изясни има ли позволение, има ли контракт и заплащат ли се такси, Илиян Филипов мина в офанзива. Не към обстоятелствата, а към питащите. Започна да брои часовете им труд, възнагражденията им, „ моралния им образ “. Класическа тактичност – когато нямаш причини всъщност, удряш по личността.
Същият този Филипов, който през годините е усвоил десетки милиони левове обществени средства посредством публични поръчки, си разреши да приказва за „ лакомия “ и „ двуличие “. Човекът, чиито компании постоянно печелят общински контракти, упреква други, че желали „ да пълнят партийни каси “.
Парадоксът е цялостен - до момента в който обществено декларира, че няма да разреши името на Ботев Пловдив да бъде употребявано за политически пиар, самият Филипов го употребява като щит всекидневно.
Последният образец е индикативен – напън върху кмета за социална поръчка за Етап 2 на стадиона на стойност към 13 млн. лв., от която директно е заинтригувана компанията му ПИМК. Заплахи с митинги, с почитатели, с „ публично неодобрение “. Резултатът – 44 млади момчета, изкарани да упражняват напън в негова изгода.
Това не е идея, а инструментализация на фенската сила.
Филипов демонстративно съобщи, че няма да заплаща „ и лев повече “ на Община Пловдив, тъй като имал контракт. Договор от две и нещо страници, с наем под 5000 лв. месечно по Закона за спорта.
Същевременно пространства под стадиона се отдават чартърен на трети лица, паркингът се таксува по 2 лева./час, липсват контракти и търгове.
Всичко това е в директен прорез със Закона за спорта, само че „ правда “ – по думите на самия Филипов – към този момент се написа в кавички.
Мълчанието на кмета и „ гумената “ прокуратура
На този декор Костадин Димитров се гъне. Напуска съвещания, дава отговор уклончиво, изпраща „ инспектората да види “. Без ясна позиция, без дейности,без наказания.
А Прокуратура на Република България? Тя продължава да не вижда проблеми: нито с платения паркинг; нито с отдаваните помещения; нито с побои над фенове; нито с над 20 декара общинска земя, употребени от ПИМК като ведомствен паркинг без контракт.
Тишина – институционална и комфортна.
Познатият модел – боязън и зависимости
Това е модел. Същият модел, който изкара хората по площадите в София, Пловдив, Варна и другите огромни градове в България.
Модел, при който обществените средства се трансформират в лост за въздействие.
Модел, при който институциите се опасяват да ползват закона.
Модел, при който бизнесът диктува разпоредбите.
Модел, при който публичният интерес остава финален.
В Пловдив този модел има съответно лице и съответни компании. И до момента в който администрацията мълчи, а прокуратурата „ не намира учредения “, чувството за безотговорност единствено се ускорява.
Законът не е в кавички
Футболът е страст. Ботев Пловдив е идея за хиляди хора. Но нито футболът, нито почитателите би трябвало да бъдат употребявани като заслон за стопански ползи и напън върху властта.
Общинската благосъстоятелност не е бащиния. Законът не е в кавички, а арогантността, подкрепена от институционално безучастие, ражда тъкмо това, против което обществото към този момент един път се надигна.
Въпросът към този момент не е дали коледният базар е легален и дали Филипов може да събира по 2 лв. на час. Въпросът е кой ръководи Пловдив – определените представители от жителите или хората, които са привикнали никой да не им търси сметка. Кметът е кьорав, общината е глуха, а прокуратурата - безмълвна.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ