За Гоце между 4 май и Гергьовден
В пещерата „ Капе “ Делчев дава образец по какъв начин би трябвало да работи една революционна организация
Една от най-срамните фалшификации за живота и делото на Гоце Делчев се вихри в центъра на Скопие
Някак си напълно естествено си пристигна и „ поръчката “ да заменя писането по авансово квалифицираната тематика с тази за Георги (Гоце) Делчев. Когато сядаш пред компютъра на 4 май, датата на гибелта на огромния българин, а след два дни е Гергьовден, това ти се коства някак си разумно, да не кажа и наложително.
Пък и воден от професионалната рутина към този момент си прочел какво за този ден пишат уеб страниците отвъд границата, край Вардар, та нещата от ден на ден получават своята необходимост. Покрай 122-ата годишнина от гибелта на Делчев, разгласен за най-великия македонец, не се пропуща и фактът, че в неделя, 4 май 2025 година се навършиха 45 години от кончината на Йосип Броз Тито.
По време на работата ми в Скопие като сътрудник съм се чудел на кой от двата мотива държат повече. Медиите по никакъв начин не помагаха да се даде ясна визия отбелязването на чия гибел е публичен приоритет. Като огромна ловкост и професионална съобразителност се приемаше обикновеният „ номер “ да бутнеш микрофона пред някое дете, излязло на площада в центъра на Скопие, и да го питаш какво честваме през днешния ден? В 90 на 100 от случаите то отговаряше: другАрот Тито. Амаq дали знае кой е бил той, какъв „ ДругАр “ му е, дали има някакъв непосреден спомен за югодиктатора, не можеш да схванеш.
Вероятно този детски избор се дължеше на диалозите вкъщи, или на улицата, или някъде другаде.
Струва ми се, че „ наклонността “ да избират Тито пред Гоце с течение на времето и с идването на нови генерации се трансформира. Най-малкото поради това, че в детските градини заран, преди закуска, когато се организират наложителните патриотични заклинания, вместо остарелия девиз от СФРЮ „ Тито е наш и ние сме Титови “, към този момент е в приложимост „ Гоце е наш и ние сме Гоцеви “.
Иначе и този път отбелязването мина по остарелия „ стандарт “. Пред тленните остатъци на революционера в саркофага в двора на църквата „ Свети Спас “ в Скопие минават многочислени делегации от политици, партийни водачи, общественици, културни дейци, представители на институции, които носят името на Гоце, десетки елементарни поданици на Скопие.
От години е открит непоколебим протокол, който деликатно и прецизно следи да не би измежду локалните да се промъкне някой представител от България - дали от посолството или другите ни задачи, или пък, не дай Боже, пристигнал особено от другата страна на границата. Обикновено на представителите на българското посолство е предназначен час след обяд, когато всеки от тамошните хора е имал опцията да посети двора на църквата и да се поклони. Нашите са постоянно там, отдават респект на живота и делото на Гоце Делчев, по този начин, както се поставя към огромния български бунтовник. Ако не се неистина, единствено в един-единствен случай българската група бе включена в формалния протокол преди обяд и това беше по времето на дипломат Александър Йорданов. Как стана това и до момента нямам пояснение, само че в Скопие доста бързо схванаха грешката си и от този момент до през днешния ден се съблюдава остарялото предписание: българите отвън протокола, след обяд, когато няма хора и е по-тихо. Никой да не ги вижда, да не чува думите, които българските посланици нормално изричат и които, съгласно техните неписмени заядливци, са опит Гоце да им бъде откраднат.
За Гоце. Имам си аз два „ проблема “, които обичам да загатвам. И евентуално и различен път съм го правил на страниците на „ Труд news “, само че тъй като са ми симптоматични, само че и символни, обичам да ги възпроизвеждам. В началото на февруари 1903 година четите от Серския революционен окръг се събират в пещерата „ Капе “, през днешния ден в северната част на Гърция. И Гоце с четата е там, и Пейо Яворов, негов въстаник - също. Решението за повдигането на въстанието към този момент е взето през януари в Солун, Гоце има запаси по него. Но по този начин или другояче в „ Капе “ се прецизират нещата за лятото. Петнадесет години по-късно един от участниците на срещата Георги Баждаров написа: „...стана дума да се фотографираме, таман се бехме събрали всички чети в окръга, с изключение на Разложката. Даскала Иван, Копаран-чауша предложи да се извика българинът фотограф, член на организацията от село Зърново... След три дни фотографът бе в Капе. Явява се спор по какъв начин да се наредят четите. Дедо Илия, нашият челник, упорства четите да се наредят по старшинство... Гоце сподели: „ Така да бъде “ и по този начин стана. Гоце и Пею Яворов застанаха най-отзад сред четниците, които Гоце водеше със себе си, въпреки и да беха поканени да дойдат начело. Не желаеха да нарушат възприетото начало... “
Чел съм, че това нареждане „ по старшинство “ е било подценено заради боязън от искания на войводите кой е по-старши и кой не. Всеки от тях си е имал своята комитска и бунтовническа биография с подвизи и триумфи зад тила си. Някои от тях носели със себе си и митологията, построена към делата им. Затова били решили подреждането за въпросната фотография да стане по реда на идването на четите в пещерата. Било по-справедливо. Подредили се, натъкмили се и таман извиканият фотограф да се завре в апарата и да снима, някой се сетил: „ Чакайте, бе, а Гоце къде е? “. Все отново, всички те били на собствен терен, а Гоце бил пристигнал на ревизия, само че по този начин или другояче им бил нещо като шеф. А той с Яворов към този момент бил застанал на последния, седми ред на групата. Поканили го, само че той споделил: „ Вие определихте реда с вишегласие, аз не желая да го трансформирам, наредете се както сте си решили “. И по този начин Делчев и Яворов са най-горе на фотографията, а Баждаров написа: „ Пею Яворов с черната капа и черната брада е към края. Гоце едвам се познава най-отзад “.
Всички тези брадати, необръснати и чорлави войводи и четници, някои от тях необразовани, изглеждащи страховито пред камерата, явно са имали възприятие за историчност. Ще спорят и вземат решение, само че най-после ще одобряват, че би трябвало да оставят нещо за поколенията. И викат фотографа, който идва… след три дни, с натоварена на магарета или мулета снимачна техника. Колко са били прозорливи - онази фотография от „ Капе “ и до през днешния ден е един от най-важните и смислени документи, които имаме за хората и активността им в името на свободата.
Гоце не е суетлив, това възприятие му е непознато. Може би по тази причина имаме толкоз стеснен брой негови фотоси, може би и от тайни съображения, знае ли човек. Единоначалието в управлението на организацията за него е значимо, само че както се вижда от описаната обстановка, той умее да се преценява с общото мнение и решението на останалите. Никакви командни съображения не могат да трансформират това отношение към хората, с които е тръгнал на борба. Не се глези, не се сърди, а просто приема „ вишегласието “. Революционер с интегритет и за образец през днешния ден.
Казах, че имам два „ проблема “. Вторият е обвързван с безсрамния обществен опит в Скопие да се фалшифицира животът на Гоце. Онзи монумент на метода към Каменния мост на река Вардар в центъра на града, където Делчев, дружно с Даме Груев в съседство, са качени на коне, е в цялостен прорез с историческата истина. В устрема си да му придадат великолепие като на европейски или международен военачалник или пълководец, го скараха с действителността. Гоце Делчев в никакъв случай, но в никакъв случай през живота си, не се е качвал на кон, или на магаре, или на муле. Човекът е страдал от язва, даже и по време на срещата в пещерата „ Капе “, съгласно Бъждаров, той се е присвивал от болки.
И още нещо - революционното придвижване на българите в Македония е било пешеходно, с дълги преходи от място на място. Илинденско-Преображенското въстание е нямало своята Хвърковата чета. И всичко друго, което в Скопие се пробват да пробутат, е машинация, замяна и откровена неистина.
Толкова.
Една от най-срамните фалшификации за живота и делото на Гоце Делчев се вихри в центъра на Скопие
Някак си напълно естествено си пристигна и „ поръчката “ да заменя писането по авансово квалифицираната тематика с тази за Георги (Гоце) Делчев. Когато сядаш пред компютъра на 4 май, датата на гибелта на огромния българин, а след два дни е Гергьовден, това ти се коства някак си разумно, да не кажа и наложително.
Пък и воден от професионалната рутина към този момент си прочел какво за този ден пишат уеб страниците отвъд границата, край Вардар, та нещата от ден на ден получават своята необходимост. Покрай 122-ата годишнина от гибелта на Делчев, разгласен за най-великия македонец, не се пропуща и фактът, че в неделя, 4 май 2025 година се навършиха 45 години от кончината на Йосип Броз Тито.
По време на работата ми в Скопие като сътрудник съм се чудел на кой от двата мотива държат повече. Медиите по никакъв начин не помагаха да се даде ясна визия отбелязването на чия гибел е публичен приоритет. Като огромна ловкост и професионална съобразителност се приемаше обикновеният „ номер “ да бутнеш микрофона пред някое дете, излязло на площада в центъра на Скопие, и да го питаш какво честваме през днешния ден? В 90 на 100 от случаите то отговаряше: другАрот Тито. Амаq дали знае кой е бил той, какъв „ ДругАр “ му е, дали има някакъв непосреден спомен за югодиктатора, не можеш да схванеш.
Вероятно този детски избор се дължеше на диалозите вкъщи, или на улицата, или някъде другаде.
Струва ми се, че „ наклонността “ да избират Тито пред Гоце с течение на времето и с идването на нови генерации се трансформира. Най-малкото поради това, че в детските градини заран, преди закуска, когато се организират наложителните патриотични заклинания, вместо остарелия девиз от СФРЮ „ Тито е наш и ние сме Титови “, към този момент е в приложимост „ Гоце е наш и ние сме Гоцеви “.
Иначе и този път отбелязването мина по остарелия „ стандарт “. Пред тленните остатъци на революционера в саркофага в двора на църквата „ Свети Спас “ в Скопие минават многочислени делегации от политици, партийни водачи, общественици, културни дейци, представители на институции, които носят името на Гоце, десетки елементарни поданици на Скопие.
От години е открит непоколебим протокол, който деликатно и прецизно следи да не би измежду локалните да се промъкне някой представител от България - дали от посолството или другите ни задачи, или пък, не дай Боже, пристигнал особено от другата страна на границата. Обикновено на представителите на българското посолство е предназначен час след обяд, когато всеки от тамошните хора е имал опцията да посети двора на църквата и да се поклони. Нашите са постоянно там, отдават респект на живота и делото на Гоце Делчев, по този начин, както се поставя към огромния български бунтовник. Ако не се неистина, единствено в един-единствен случай българската група бе включена в формалния протокол преди обяд и това беше по времето на дипломат Александър Йорданов. Как стана това и до момента нямам пояснение, само че в Скопие доста бързо схванаха грешката си и от този момент до през днешния ден се съблюдава остарялото предписание: българите отвън протокола, след обяд, когато няма хора и е по-тихо. Никой да не ги вижда, да не чува думите, които българските посланици нормално изричат и които, съгласно техните неписмени заядливци, са опит Гоце да им бъде откраднат.
За Гоце. Имам си аз два „ проблема “, които обичам да загатвам. И евентуално и различен път съм го правил на страниците на „ Труд news “, само че тъй като са ми симптоматични, само че и символни, обичам да ги възпроизвеждам. В началото на февруари 1903 година четите от Серския революционен окръг се събират в пещерата „ Капе “, през днешния ден в северната част на Гърция. И Гоце с четата е там, и Пейо Яворов, негов въстаник - също. Решението за повдигането на въстанието към този момент е взето през януари в Солун, Гоце има запаси по него. Но по този начин или другояче в „ Капе “ се прецизират нещата за лятото. Петнадесет години по-късно един от участниците на срещата Георги Баждаров написа: „...стана дума да се фотографираме, таман се бехме събрали всички чети в окръга, с изключение на Разложката. Даскала Иван, Копаран-чауша предложи да се извика българинът фотограф, член на организацията от село Зърново... След три дни фотографът бе в Капе. Явява се спор по какъв начин да се наредят четите. Дедо Илия, нашият челник, упорства четите да се наредят по старшинство... Гоце сподели: „ Така да бъде “ и по този начин стана. Гоце и Пею Яворов застанаха най-отзад сред четниците, които Гоце водеше със себе си, въпреки и да беха поканени да дойдат начело. Не желаеха да нарушат възприетото начало... “
Чел съм, че това нареждане „ по старшинство “ е било подценено заради боязън от искания на войводите кой е по-старши и кой не. Всеки от тях си е имал своята комитска и бунтовническа биография с подвизи и триумфи зад тила си. Някои от тях носели със себе си и митологията, построена към делата им. Затова били решили подреждането за въпросната фотография да стане по реда на идването на четите в пещерата. Било по-справедливо. Подредили се, натъкмили се и таман извиканият фотограф да се завре в апарата и да снима, някой се сетил: „ Чакайте, бе, а Гоце къде е? “. Все отново, всички те били на собствен терен, а Гоце бил пристигнал на ревизия, само че по този начин или другояче им бил нещо като шеф. А той с Яворов към този момент бил застанал на последния, седми ред на групата. Поканили го, само че той споделил: „ Вие определихте реда с вишегласие, аз не желая да го трансформирам, наредете се както сте си решили “. И по този начин Делчев и Яворов са най-горе на фотографията, а Баждаров написа: „ Пею Яворов с черната капа и черната брада е към края. Гоце едвам се познава най-отзад “.
Всички тези брадати, необръснати и чорлави войводи и четници, някои от тях необразовани, изглеждащи страховито пред камерата, явно са имали възприятие за историчност. Ще спорят и вземат решение, само че най-после ще одобряват, че би трябвало да оставят нещо за поколенията. И викат фотографа, който идва… след три дни, с натоварена на магарета или мулета снимачна техника. Колко са били прозорливи - онази фотография от „ Капе “ и до през днешния ден е един от най-важните и смислени документи, които имаме за хората и активността им в името на свободата.
Гоце не е суетлив, това възприятие му е непознато. Може би по тази причина имаме толкоз стеснен брой негови фотоси, може би и от тайни съображения, знае ли човек. Единоначалието в управлението на организацията за него е значимо, само че както се вижда от описаната обстановка, той умее да се преценява с общото мнение и решението на останалите. Никакви командни съображения не могат да трансформират това отношение към хората, с които е тръгнал на борба. Не се глези, не се сърди, а просто приема „ вишегласието “. Революционер с интегритет и за образец през днешния ден.
Казах, че имам два „ проблема “. Вторият е обвързван с безсрамния обществен опит в Скопие да се фалшифицира животът на Гоце. Онзи монумент на метода към Каменния мост на река Вардар в центъра на града, където Делчев, дружно с Даме Груев в съседство, са качени на коне, е в цялостен прорез с историческата истина. В устрема си да му придадат великолепие като на европейски или международен военачалник или пълководец, го скараха с действителността. Гоце Делчев в никакъв случай, но в никакъв случай през живота си, не се е качвал на кон, или на магаре, или на муле. Човекът е страдал от язва, даже и по време на срещата в пещерата „ Капе “, съгласно Бъждаров, той се е присвивал от болки.
И още нещо - революционното придвижване на българите в Македония е било пешеходно, с дълги преходи от място на място. Илинденско-Преображенското въстание е нямало своята Хвърковата чета. И всичко друго, което в Скопие се пробват да пробутат, е машинация, замяна и откровена неистина.
Толкова.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ