Столичната община предлага местности в Лозенската планина да бъдат обявени за защитени
В интервала 2019 година – 2020 година Столична община разпореди на Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания към Българска академия на науките (ИБЕИ – БАН) да извърши мониторинг на застрашени, редки или уязвими растителни и скотски типове и съобщества в Лозенската планина и да изследва съществуването на други територии в планината, които са с присъщи или забележителни ландшафти, в това число такива, които са резултат на хармонично общуване на индивида и природата.
В резултат от изследването, ИБЕИ – Българска академия на науките направи предложение за оповестяване на две нови предпазени местности в обсега на планината, попадащи в землището на с. Лозен, регион „ Панчарево “.
Едната предпазена околност е предопределена за запазване на типа „ алено усойниче “ (Echium russicum), който е един от типовете растения в България с високо природозащитно значение на национално и европейско равнище. Включен е в Приложения 2 и 3 на Закона за биологичното многообразие, в Червена книга на Р България, т. 1, и Червен лист на растенията в България с категория „ Уязвим ”, както и в Приложение 2 на Директива 92/43 Европейска икономическа общност за запазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна. Популацията на „червеното усойниче“ в Лозенската планина е най-голямата, открита в България досега.
Другата предпазена околност е предопределена за запазване на типа Leucobryum glaucum, който е горски листнат мъх с високо природозащитно значение на национално и европейско равнище. Включен е в Приложение 2a на Закона за биологичното многообразие, както и в Приложение 5 на Директива 92/43 Европейска икономическа общност за запазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна. У нас се среща рядко и в по-влажни открити местообитания, като е знак за постоянни остарели горски местообитания. Тъй като Leucobryum glaucum населява стопански значими местообитания (едроразмерни остарели букови гори), които са подложени на интензивна експолоатация, положението на неговите популации непрекъснато се утежнява, а тяхната повърхност понижава. Популацията на типа в Лозенската планина е най-голямата и постоянна в България.
В резултат от изследването, ИБЕИ – Българска академия на науките направи предложение за оповестяване на две нови предпазени местности в обсега на планината, попадащи в землището на с. Лозен, регион „ Панчарево “.
Едната предпазена околност е предопределена за запазване на типа „ алено усойниче “ (Echium russicum), който е един от типовете растения в България с високо природозащитно значение на национално и европейско равнище. Включен е в Приложения 2 и 3 на Закона за биологичното многообразие, в Червена книга на Р България, т. 1, и Червен лист на растенията в България с категория „ Уязвим ”, както и в Приложение 2 на Директива 92/43 Европейска икономическа общност за запазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна. Популацията на „червеното усойниче“ в Лозенската планина е най-голямата, открита в България досега.
Другата предпазена околност е предопределена за запазване на типа Leucobryum glaucum, който е горски листнат мъх с високо природозащитно значение на национално и европейско равнище. Включен е в Приложение 2a на Закона за биологичното многообразие, както и в Приложение 5 на Директива 92/43 Европейска икономическа общност за запазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна. У нас се среща рядко и в по-влажни открити местообитания, като е знак за постоянни остарели горски местообитания. Тъй като Leucobryum glaucum населява стопански значими местообитания (едроразмерни остарели букови гори), които са подложени на интензивна експолоатация, положението на неговите популации непрекъснато се утежнява, а тяхната повърхност понижава. Популацията на типа в Лозенската планина е най-голямата и постоянна в България.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ