Хакатонът, който създава решения за развиване на дигитално-медийната грамотност на тийнейджърите
В интервал, в който, децата минаха напълно към отдалечено и онлайн образование, се ускори и нуждата техните умения по дигитално-медийна просветеност да бъдат развивани. Решихме да ви срещнем и да поговорим по тематиката с Ивайло Спасов, част от отдел “Комуникации ” в УНИЦЕФ.
1. Здравейте, разкажете ни първо повече за плана ви “Академия за младежи: Правото ми на мнение ”? Кой стои зад него, по какъв начин пристигна концепцията, по какъв начин го реализирате?
И.С. Това е партньорски план на Детския фонд на Организация на обединените нации (УНИЦЕФ) и Асоциацията на Европейските Журналисти (АЕЖ), който се извършва от Коалицията за Медийна Грамотност и младежката медия Teen Station. Идеята за него се роди като продължение на взаимния сполучлив план на УНИЦЕФ България и АЕЖ-България за етично отразяване на деца в медиите. Заедно с група изявени публицисти, психолози, адвокати, информационни специалисти създадохме Пътеводител за етично отразяване на деца в медиите. Нещо повече – създадохме общественост от професионалити, които се сплотяват към високи стандарти и споделена идея.
След като в продължение на близо 2 години обучавахме публицисти по какъв начин да поддържат връзка с децата и младежите по метод, зачитащ човешките им права и мненията им, взехме решение, че е време да въоръжим със сходни познания и умения и самите младежи – както като консуматори на медийно наличие, по този начин и като основатели на такова, изключително в обществените мрежи, в които те са доста дейни и ангажирани. Отново събрахме специалисти, академични преподаватели, адвокати, експерти по видео продукции, подкасти, цифрови връзки, както и изявени юношески създатели. Така се роди онлайн помагалото „ Правото ми на мнение. Моите дела в обществените мрежи “. С негова помощ започнахме да образоваме и младежи от цялата страна, както и организирахме народен конкурс за техни лични материали. Финалистите от него участваха в първия по рода си онлайн тийнейджърски хакатон, в който търсеха дружно с опитни ментори кои са най-иновативните цифрови решения в поддръжка на медийната просветеност измежду подрастващите в България.
2. Как мина Хакатонът на 9-ти май? С какво ви впечатлиха най-вече децата?
И.С. Хакатонът в началото беше умислен като двудневно събитие, идейно-творчески маратон, в който 15-те възпитаници от цялата страна, които са финалисти в националния конкурс, както и 5 подготвени младежи от Teen Station, да прекарат дружно в София – в най-новото пространство за нововъведения Resonator.
Поради рестриктивните мерки, наложени от изключителното състояние с КОВИД-19, се наложи обаче да създадем хакатона в напълно цифрова среда. Това беше предизвикателно начинание, само че се оказа доста потребно и плодородно като формат.
Трудност си представяхме, че ще има в това екипите да се сработят, да се получи синергия сред тях и да протече креативен развой. На живо има „ трикове “, с които тази групова динамичност да се подтиква, до момента в който онлайн всеки си е самичък у дома и не взаимодейства директно с останалите – само че се оказа, че виртуално също можем да бъдем изобретателни!
В резултат освен тимовете се сработиха, само че те имаха и интерактивни обучителни сесии от доста положителни и отдадени ментори – Петър Нефтелимов в областта на цифровия маркетинг, Иглика Иванова в областта на онлайн игровизацията, Мартин Граховски в областта на видео документалистиката, Балин Балинов в областта на подкастите и Емилия Зафираки в областта на презентационните умения. Това е значимо, тъй като искахме да сме сигурни, че положителният капацитет, който учениците към този момент бяха посочили в националния конкурс, като ни изпратиха свои видеа, публикации, изявленията и така нататък, ще може да бъде надграден с професионална експертиза, която да им разреши да се насочат към съвременни, въздействащи и ефикасни софтуерни платформи, благодарение на които да пренесат посланията от помагалото за дигитално-медийна просветеност до голям брой свои връстници. В края на самия хакатон 5-те тима излязоха с 5 оферти за нововъведения. Това беше допустимо най-оптимистичният вид и тъкмо той се сбъдна.
3. Ние към този момент направихме няколко изявленията с хора, които се грижат за това да има задоволително положителни цифрови артикули, които да оказват помощ в образованието на децата (Khan Academy и e-Prosveta). Но какво споделят самите деца? От какво имат потребност те? Кое им пречи в цифровото обучение и въобще времето прекарано онлайн? Имате ли наблюдения?
И.С. Тийнейджърите имат доста ясни наблюдения, както и доста мощни оферти за решения на част от проблемите. Това е очевидно от концепциите, с които те излязоха по време на хакатона, и за чиято реализация ще се работи в близко бъдеще.
Примерите стартират от акции в обществените мрежи за разграничаване на подправени новини; минават през основаване на уеб сайтове в поддръжка на отбраната на персоналните данни онлайн, както и на противопоставяне на кибертормоза сред тийнейджъри; не престават към образования на студенти за етично отразяване на произшествия, в които младежите са участници или свидетели; както и основаването на куизове и онлайн игри за повишение на знанието, само че и за влизане в обувките на отсрещната страна, с цел да се увеличи и чувствителността; а по този начин и поредност от видеа и подкасти, които дават глас на младежите от по-малките обитаеми места с техните хрумвания, планове, фантазии.
Тоест учениците изрично мислят мултимедийно и решенията им са ориентирани към построяването на съответни умения.
Мисля, че тъкмо това е нещото, което не е мощно застъпено в българското обучение, включително в онлайн вариациите му – построяването на умения, освен на познания. Научната общественост назовава този комплекс от пълномощия „ умения на 21 век “ – измежду тях са умеенето да се мисли сериозно, да се разграничава достоверна от подвеждаща информация, да се позволяват проблеми по ненасилствен метод, да се гради емпатия и работа в екип, да се обитава онлайн по един безвреден метод и да се противодейства на езика на омразата, да се комуникира ясно и да се предизвиква самоинициативността на младежите, водеща и до по-будно гражданско общество. С други думи – това са умения, които подкрепят и прехода от учебно заведение към пазара на труда, от живота на децата към живота на възрастните.
Предприемачеството и нововъведенията се обрисуват като основни в тази тенденция. Ето за какво това, което самите възпитаници идентифицираха като потребност от продължаваща поддръжка, е менторството, доразвиването на личните им умения по един професионален метод, както и експертизата, която сътрудници на плана като Виваком или Resonator могат да дават на новото цифрово потомство.
4. Медийната среда в България не може да се похвали с особена хигиена в последните години, по какъв начин подготвяте младежите за конфликта с всички крайности, които интернет като че ли ускори още повече?
И.С. Съгласен съм с констатацията – хигиената в медиите, във типа на осъзнати професионални стандарти, изрично би трябвало да бъде повишена, тъй като тя също по този начин образува настройките, светоусещанията, държанията и на самите аудитории (тоест хигиената в обществото).
Това, което аз следя обаче, е, че младите генерации не са толкоз директно повлияни от медиите – или не по метода, по който техните родители да вземем за пример.
Традиционните медии не са чак толкоз огромен престиж, източник на информация или средство за образуване на настройки у младежите, колкото са при по-възрастните. Дигиталната среда, онлайн медиите, включително обществените мрежи и мултимедийните платформи сътвориха нови престижи – блогъри, влогъри, ютубъри, инфлуенсъри – и това в доста огромна степен демократизира цифровото общество и либерализира метода, по който основатели и консуматори на наличие си взаимодействат, постоянно разменяйки функциите си. В този смисъл, злободневието на тематиките, засягани в обичайните медии, постоянно не доближава до младежите – или най-малко не им въздейства толкоз директно. В този смисъл аз съм оптимист, че сегашните генерации младежи ще изградят своя среда, която да е по-хигиенизирана. Част от тях евентуално ще влязат и в обичайните медии, само че с радикално друга настройка от техните прародители.
И въпреки в медиите ни да има много пороци, има и положителни практики; има страхотни експерти – и в случай че тези два свята (на професионалната публицистика и на младежите, създаващи своя гражданска публицистика – развлекателна, начунопопулярна, обществено ангажирана или тясно профилирана към спорт, кино, игри и т.н.) се сближат и опознаят взаимно, това ще е от изгода и на двете страни. Едната ще се попречисти и обогати с младежка сила, а другата ще се професионализира и обогати с опит – включително по какъв начин да се защищават от заплахите и операциите в нерегулираната онлайн среда. Младежите имат голям капацитет, единствено би трябвало уменията им да бъдат доразвити и това ги прави мотори на позитивна обществена смяна – включително в подтекста на по-широката медийна среда в България.
Ивайло Спасов
5. Смятате ли, че с цел да могат хората да образуват обективно мнението си и надлежно да могат да се възползват от това право, е редно да има някаква форма на ограничаване върху това кой, какво и по какъв начин разгласява в интернет?
И.С. Регулацията на интернет пространството е сензитивна тематика, изключително за общества като нашето, които дълги години са живели без цялостния набор от цивилен свободи, които има в развитите и демократични страни – и в действителност рухването на Желязната завеса съответства с появяването на интернет.
В този смисъл интернет е въображаем постоянно като територия на цялостната, безспорна и безрезервна независимост и регулацията му поражда съпротиви.
Нека не забравяме обаче, че точно в нашия език се прави разлика сред „ независимост “ и „ свободия “. Рядко съм срещал еквиваленти на „ свободия “ в другите езици и това е показателно за народопсихологията ни.
В днешно време живеем в океан от информация (както и от дезинформация) и построяването на обективно мнение не е толкоз лесна задача, то не се образува към този момент едноканално. Именно по тази причина са нужни сериозното мислене и другите умения на 21 век, за които загатнах по-рано.
Да, в нашия завършек на света Студената война, конкуренцията за въоръжаване, комерсиалните войни може да са част от предишното, само че войната за сърцата и мозъците на хората тече с цялостна мощ. И тя е несправедлива и неравна борба. Защото от едната страна се слагат обстоятелства, причини, научни доводи и така нататък – т.е. неща, фокусирани към разсъдъка на хората, а от другата се слагат страховете, уязвимостите, контузиите на хората – т.е. страстите им. А индивидът е на първо място прочувствено творение и страстите са най-лесният метод да бъдем манипулирани. Оттам и потребността и за социално-емоционално учене – по какъв начин да контролираме страстите си, по какъв начин да разпознаваме страстите на другите, по какъв начин да запазим благосъстоянието на страстите ни, само че това да не е за сметка на неприятни избори, които вършим и които постоянно са лишени от логичност. В този смисъл – да, считам, че с пропагандата и подправените вести би трябвало да се борим и че това е борба, засягаща всеки – родителите, учителите, държавните управления, децата, медиите. Но това никога не трябва да служи за ограничение на свободата на словото или свободата на медиите. Както по-рано загатнах свободата и свободията и потребността от умения да се разгранича едното от другото, по този начин тук ще затворя рамката с потребността да се прави разлика и сред свободата на изложение, която постоянно би трябвало да насърчаваме, и езика на омразата (и манипулациите), против който би трябвало да се борим.
6. Възможно ли е посредством основаване на нужния сериозен взор у младежите да повлияем и върху по-възрастните, които като че ли надалеч по-лесно стават жертва на агитация и подправени вести?
И.С. Вярвам, че е допустимо.
Младите хора в доста по-голяма степен са приспособими към новата действителност и имат по-ясни ориентири в нея.
Затова могат да са и ролеви модели, включително за по-възрастните. Освен това методът, по който младежите използват или основават медийно наличие, е – както към този момент загатнах – друг от този на възрастните. И в тази връзка младите могат да покажат пътя напред за по-възрастните (не мисля, че противоположното е толкоз годно – възрастните да се опитат да привлекат младите към предходните форми на консумация на медиите).
Нека ви дам и съответен образец: напълно неотдавна в УНИЦЕФ България направихме онлайн замерване на настройките, възприятията, държанията на младежите (15-19 г.) в онлайн средата по време на изключителното състояние с КОВИД-19. Оказа се, че огромна част от тях разграничават доста добре подправените вести от достоверната информация, както и като цяло не имат вяра на тайни теории и търсят рационални пояснения на протичащото в околния свят. Виждал съм сходни изследвания измежду общото население, които не показват толкоз положителни резултати измежду възрастните. Дори кибертормозът измежду младежите е понижен за сметка на цифровия активизъм, взаимност, доброволчество, емпатия. В този смисъл – да, имам вяра, че младежите могат да повлияят позитивно на по-възрастните, те към този момент го вършат.
7. Планирате ли да разширите плана и да обхванете още по-голяма група младежи?
И.С. Следващата фаза на плана е 5-те юношески тима да показват онлайн пред жури и сътрудници в София своите идейни оферти за цифрови решения в поддръжка на медийната просветеност. Амбицията ни е това да се случи още към средата на юни, когато се надяваме, че епидемиологичната конюнктура ще ни го разреши. Ще поканим бизнес представители, неправителствени организации, инфлуенсъри, медии, институции, тъй като имаме вяра, че младежите в България са с голям капацитет, изключително в цифровите умения – и че на този капацитет би трябвало да се обърне съществено внимание. Надяваме се те да бъдат оценени по достолепие и плановете им да получат поддръжка (технологична, менторска, информационна, финансова) за реализация. Самите младежи ще са в основата на тази реализация и се надяваме участниците в първия онлайн тийнейджърски хакатон да са посланиците на тази задача и да заразят с ентусиазма си и доста свои връстници. Да, бихме желали да продължим с образованията по дигитално-медийна просветеност, както и с провеждането на още хакатони – по тематики, разпознати като значими от самите младежи: климатичните промени, психологичното здраве, доброволчеството, битката с дискриминирането.
Вярваме, че по всички тях младежите имат мощно мнение и би трябвало да им бъде дадена водеща роля в търсенето на локални решения!
1. Здравейте, разкажете ни първо повече за плана ви “Академия за младежи: Правото ми на мнение ”? Кой стои зад него, по какъв начин пристигна концепцията, по какъв начин го реализирате?
И.С. Това е партньорски план на Детския фонд на Организация на обединените нации (УНИЦЕФ) и Асоциацията на Европейските Журналисти (АЕЖ), който се извършва от Коалицията за Медийна Грамотност и младежката медия Teen Station. Идеята за него се роди като продължение на взаимния сполучлив план на УНИЦЕФ България и АЕЖ-България за етично отразяване на деца в медиите. Заедно с група изявени публицисти, психолози, адвокати, информационни специалисти създадохме Пътеводител за етично отразяване на деца в медиите. Нещо повече – създадохме общественост от професионалити, които се сплотяват към високи стандарти и споделена идея.
След като в продължение на близо 2 години обучавахме публицисти по какъв начин да поддържат връзка с децата и младежите по метод, зачитащ човешките им права и мненията им, взехме решение, че е време да въоръжим със сходни познания и умения и самите младежи – както като консуматори на медийно наличие, по този начин и като основатели на такова, изключително в обществените мрежи, в които те са доста дейни и ангажирани. Отново събрахме специалисти, академични преподаватели, адвокати, експерти по видео продукции, подкасти, цифрови връзки, както и изявени юношески създатели. Така се роди онлайн помагалото „ Правото ми на мнение. Моите дела в обществените мрежи “. С негова помощ започнахме да образоваме и младежи от цялата страна, както и организирахме народен конкурс за техни лични материали. Финалистите от него участваха в първия по рода си онлайн тийнейджърски хакатон, в който търсеха дружно с опитни ментори кои са най-иновативните цифрови решения в поддръжка на медийната просветеност измежду подрастващите в България.
2. Как мина Хакатонът на 9-ти май? С какво ви впечатлиха най-вече децата?
И.С. Хакатонът в началото беше умислен като двудневно събитие, идейно-творчески маратон, в който 15-те възпитаници от цялата страна, които са финалисти в националния конкурс, както и 5 подготвени младежи от Teen Station, да прекарат дружно в София – в най-новото пространство за нововъведения Resonator.
Поради рестриктивните мерки, наложени от изключителното състояние с КОВИД-19, се наложи обаче да създадем хакатона в напълно цифрова среда. Това беше предизвикателно начинание, само че се оказа доста потребно и плодородно като формат.
Трудност си представяхме, че ще има в това екипите да се сработят, да се получи синергия сред тях и да протече креативен развой. На живо има „ трикове “, с които тази групова динамичност да се подтиква, до момента в който онлайн всеки си е самичък у дома и не взаимодейства директно с останалите – само че се оказа, че виртуално също можем да бъдем изобретателни!
В резултат освен тимовете се сработиха, само че те имаха и интерактивни обучителни сесии от доста положителни и отдадени ментори – Петър Нефтелимов в областта на цифровия маркетинг, Иглика Иванова в областта на онлайн игровизацията, Мартин Граховски в областта на видео документалистиката, Балин Балинов в областта на подкастите и Емилия Зафираки в областта на презентационните умения. Това е значимо, тъй като искахме да сме сигурни, че положителният капацитет, който учениците към този момент бяха посочили в националния конкурс, като ни изпратиха свои видеа, публикации, изявленията и така нататък, ще може да бъде надграден с професионална експертиза, която да им разреши да се насочат към съвременни, въздействащи и ефикасни софтуерни платформи, благодарение на които да пренесат посланията от помагалото за дигитално-медийна просветеност до голям брой свои връстници. В края на самия хакатон 5-те тима излязоха с 5 оферти за нововъведения. Това беше допустимо най-оптимистичният вид и тъкмо той се сбъдна.
3. Ние към този момент направихме няколко изявленията с хора, които се грижат за това да има задоволително положителни цифрови артикули, които да оказват помощ в образованието на децата (Khan Academy и e-Prosveta). Но какво споделят самите деца? От какво имат потребност те? Кое им пречи в цифровото обучение и въобще времето прекарано онлайн? Имате ли наблюдения?
И.С. Тийнейджърите имат доста ясни наблюдения, както и доста мощни оферти за решения на част от проблемите. Това е очевидно от концепциите, с които те излязоха по време на хакатона, и за чиято реализация ще се работи в близко бъдеще.
Примерите стартират от акции в обществените мрежи за разграничаване на подправени новини; минават през основаване на уеб сайтове в поддръжка на отбраната на персоналните данни онлайн, както и на противопоставяне на кибертормоза сред тийнейджъри; не престават към образования на студенти за етично отразяване на произшествия, в които младежите са участници или свидетели; както и основаването на куизове и онлайн игри за повишение на знанието, само че и за влизане в обувките на отсрещната страна, с цел да се увеличи и чувствителността; а по този начин и поредност от видеа и подкасти, които дават глас на младежите от по-малките обитаеми места с техните хрумвания, планове, фантазии.
Тоест учениците изрично мислят мултимедийно и решенията им са ориентирани към построяването на съответни умения.
Мисля, че тъкмо това е нещото, което не е мощно застъпено в българското обучение, включително в онлайн вариациите му – построяването на умения, освен на познания. Научната общественост назовава този комплекс от пълномощия „ умения на 21 век “ – измежду тях са умеенето да се мисли сериозно, да се разграничава достоверна от подвеждаща информация, да се позволяват проблеми по ненасилствен метод, да се гради емпатия и работа в екип, да се обитава онлайн по един безвреден метод и да се противодейства на езика на омразата, да се комуникира ясно и да се предизвиква самоинициативността на младежите, водеща и до по-будно гражданско общество. С други думи – това са умения, които подкрепят и прехода от учебно заведение към пазара на труда, от живота на децата към живота на възрастните.
Предприемачеството и нововъведенията се обрисуват като основни в тази тенденция. Ето за какво това, което самите възпитаници идентифицираха като потребност от продължаваща поддръжка, е менторството, доразвиването на личните им умения по един професионален метод, както и експертизата, която сътрудници на плана като Виваком или Resonator могат да дават на новото цифрово потомство.
4. Медийната среда в България не може да се похвали с особена хигиена в последните години, по какъв начин подготвяте младежите за конфликта с всички крайности, които интернет като че ли ускори още повече?
И.С. Съгласен съм с констатацията – хигиената в медиите, във типа на осъзнати професионални стандарти, изрично би трябвало да бъде повишена, тъй като тя също по този начин образува настройките, светоусещанията, държанията и на самите аудитории (тоест хигиената в обществото).
Това, което аз следя обаче, е, че младите генерации не са толкоз директно повлияни от медиите – или не по метода, по който техните родители да вземем за пример.
Традиционните медии не са чак толкоз огромен престиж, източник на информация или средство за образуване на настройки у младежите, колкото са при по-възрастните. Дигиталната среда, онлайн медиите, включително обществените мрежи и мултимедийните платформи сътвориха нови престижи – блогъри, влогъри, ютубъри, инфлуенсъри – и това в доста огромна степен демократизира цифровото общество и либерализира метода, по който основатели и консуматори на наличие си взаимодействат, постоянно разменяйки функциите си. В този смисъл, злободневието на тематиките, засягани в обичайните медии, постоянно не доближава до младежите – или най-малко не им въздейства толкоз директно. В този смисъл аз съм оптимист, че сегашните генерации младежи ще изградят своя среда, която да е по-хигиенизирана. Част от тях евентуално ще влязат и в обичайните медии, само че с радикално друга настройка от техните прародители.
И въпреки в медиите ни да има много пороци, има и положителни практики; има страхотни експерти – и в случай че тези два свята (на професионалната публицистика и на младежите, създаващи своя гражданска публицистика – развлекателна, начунопопулярна, обществено ангажирана или тясно профилирана към спорт, кино, игри и т.н.) се сближат и опознаят взаимно, това ще е от изгода и на двете страни. Едната ще се попречисти и обогати с младежка сила, а другата ще се професионализира и обогати с опит – включително по какъв начин да се защищават от заплахите и операциите в нерегулираната онлайн среда. Младежите имат голям капацитет, единствено би трябвало уменията им да бъдат доразвити и това ги прави мотори на позитивна обществена смяна – включително в подтекста на по-широката медийна среда в България.
Ивайло Спасов
5. Смятате ли, че с цел да могат хората да образуват обективно мнението си и надлежно да могат да се възползват от това право, е редно да има някаква форма на ограничаване върху това кой, какво и по какъв начин разгласява в интернет?
И.С. Регулацията на интернет пространството е сензитивна тематика, изключително за общества като нашето, които дълги години са живели без цялостния набор от цивилен свободи, които има в развитите и демократични страни – и в действителност рухването на Желязната завеса съответства с появяването на интернет.
В този смисъл интернет е въображаем постоянно като територия на цялостната, безспорна и безрезервна независимост и регулацията му поражда съпротиви.
Нека не забравяме обаче, че точно в нашия език се прави разлика сред „ независимост “ и „ свободия “. Рядко съм срещал еквиваленти на „ свободия “ в другите езици и това е показателно за народопсихологията ни.
В днешно време живеем в океан от информация (както и от дезинформация) и построяването на обективно мнение не е толкоз лесна задача, то не се образува към този момент едноканално. Именно по тази причина са нужни сериозното мислене и другите умения на 21 век, за които загатнах по-рано.
Да, в нашия завършек на света Студената война, конкуренцията за въоръжаване, комерсиалните войни може да са част от предишното, само че войната за сърцата и мозъците на хората тече с цялостна мощ. И тя е несправедлива и неравна борба. Защото от едната страна се слагат обстоятелства, причини, научни доводи и така нататък – т.е. неща, фокусирани към разсъдъка на хората, а от другата се слагат страховете, уязвимостите, контузиите на хората – т.е. страстите им. А индивидът е на първо място прочувствено творение и страстите са най-лесният метод да бъдем манипулирани. Оттам и потребността и за социално-емоционално учене – по какъв начин да контролираме страстите си, по какъв начин да разпознаваме страстите на другите, по какъв начин да запазим благосъстоянието на страстите ни, само че това да не е за сметка на неприятни избори, които вършим и които постоянно са лишени от логичност. В този смисъл – да, считам, че с пропагандата и подправените вести би трябвало да се борим и че това е борба, засягаща всеки – родителите, учителите, държавните управления, децата, медиите. Но това никога не трябва да служи за ограничение на свободата на словото или свободата на медиите. Както по-рано загатнах свободата и свободията и потребността от умения да се разгранича едното от другото, по този начин тук ще затворя рамката с потребността да се прави разлика и сред свободата на изложение, която постоянно би трябвало да насърчаваме, и езика на омразата (и манипулациите), против който би трябвало да се борим.
6. Възможно ли е посредством основаване на нужния сериозен взор у младежите да повлияем и върху по-възрастните, които като че ли надалеч по-лесно стават жертва на агитация и подправени вести?
И.С. Вярвам, че е допустимо.
Младите хора в доста по-голяма степен са приспособими към новата действителност и имат по-ясни ориентири в нея.
Затова могат да са и ролеви модели, включително за по-възрастните. Освен това методът, по който младежите използват или основават медийно наличие, е – както към този момент загатнах – друг от този на възрастните. И в тази връзка младите могат да покажат пътя напред за по-възрастните (не мисля, че противоположното е толкоз годно – възрастните да се опитат да привлекат младите към предходните форми на консумация на медиите).
Нека ви дам и съответен образец: напълно неотдавна в УНИЦЕФ България направихме онлайн замерване на настройките, възприятията, държанията на младежите (15-19 г.) в онлайн средата по време на изключителното състояние с КОВИД-19. Оказа се, че огромна част от тях разграничават доста добре подправените вести от достоверната информация, както и като цяло не имат вяра на тайни теории и търсят рационални пояснения на протичащото в околния свят. Виждал съм сходни изследвания измежду общото население, които не показват толкоз положителни резултати измежду възрастните. Дори кибертормозът измежду младежите е понижен за сметка на цифровия активизъм, взаимност, доброволчество, емпатия. В този смисъл – да, имам вяра, че младежите могат да повлияят позитивно на по-възрастните, те към този момент го вършат.
7. Планирате ли да разширите плана и да обхванете още по-голяма група младежи?
И.С. Следващата фаза на плана е 5-те юношески тима да показват онлайн пред жури и сътрудници в София своите идейни оферти за цифрови решения в поддръжка на медийната просветеност. Амбицията ни е това да се случи още към средата на юни, когато се надяваме, че епидемиологичната конюнктура ще ни го разреши. Ще поканим бизнес представители, неправителствени организации, инфлуенсъри, медии, институции, тъй като имаме вяра, че младежите в България са с голям капацитет, изключително в цифровите умения – и че на този капацитет би трябвало да се обърне съществено внимание. Надяваме се те да бъдат оценени по достолепие и плановете им да получат поддръжка (технологична, менторска, информационна, финансова) за реализация. Самите младежи ще са в основата на тази реализация и се надяваме участниците в първия онлайн тийнейджърски хакатон да са посланиците на тази задача и да заразят с ентусиазма си и доста свои връстници. Да, бихме желали да продължим с образованията по дигитално-медийна просветеност, както и с провеждането на още хакатони – по тематики, разпознати като значими от самите младежи: климатичните промени, психологичното здраве, доброволчеството, битката с дискриминирането.
Вярваме, че по всички тях младежите имат мощно мнение и би трябвало да им бъде дадена водеща роля в търсенето на локални решения!
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ