Какво каза Борисов
В първото си изявление от много време насам министър председателят Бойко Борисов не даде съвсем никакви съответни отговори. Въпреки това обаче този 30-минутен диалог, минал по-скоро като монолог, се оказа доста скъп. Коментар на Полина Паунова за " Дойче Веле България ".
От Народния съд до действителния притежател на фирмата-концесионер в Банско - Цеко Минев. Така мина първото от много време насам изявление на премиера Бойко Борисов, което не даде отговори, само че по тази причина пък сложи значително въпроси. И в случай че обществената среда е задоволително сензитивна, може да ги прочете и като признания. Самопризнания както от страна на политиците, по този начин и от страна на журналистическата колегия.
В рамките на 30 минути министър председателят препусна през тематики за политическите му съперници и за служителите в президентството, неглижира митингите за Пирин, направи опит да иронизира извънпарламентарната съпротива, похвали се с триумфите на държавното управление, нарежда се като балкански и европейски водач и сподели една значима част от метода, по който се прави политика в България, а точно - популизма. Последното Борисов стори с яростно разяснение на случая с Истанбулската спогодба, която, по думите му, се поддържа от ГЕРБ, само че все пак партията му я “оттегля”, изпращайки я в Конституционния съд, с цел да не носи пасиви.
Монологът
В това изявление, което мина по-скоро като половинчасов монолог, министър-председателят показва, че няма да носи самичък и този пасив - продължителните митинги в отбрана на Пирин, които всякога засягат и тематиката за ширещата се корупция в България. С осветяването на съакционера в Първа капиталова банка Цеко Минев като действителен притежател на концесионера в Банско, министър председателят на процедура пое курс към разграничение от него. Така той отвори още една огромна тематика, която обаче не бе подета в диалога с него - за метода, по който се оповестява информация в България. И най-много - кой приказва, когато медиите, защитаващи унищожаването на Пирин, са заложени в същата тази банка, явяваща се сплотяващо звено сред тях и зимния курорт.
В монолога си Борисов загатна без подкана и името на скандалния народен представител от Движение за права и свободи Делян Пеевски, което в действителност беше още един опит за “разграничаване”. Това разграничение обаче наподобява изцяло необикновено. Особено на фона на този случай от последните дни - монолитната поддръжка на ГЕРБ за закона “Пеевски” за КТБ. Редица специалисти към този момент допуснаха, че този закон има една-единствена цел - Пеевски да овладее активите на банката, които още не са попаднали в ръцете му. Темата обаче не бе наранена в изявлението.
Липсващият диалог
Впрочем, изчезналият диалог “Пеевски” не беше единствената „ дупка " в това изявление. Той бе просто част от цяла купчина изчезнали въпроси за метода на ръководство в България. Управление, което направи допустима скандалната декларация на вицепремиера Валери Симеонов, съдържаща закани и обиди по адрес на немска евродепутатка.
Липсващите въпроси за корупцията в България също са част от този несъстоял се диалог с премиера, който трябваше да изясни за какво толкоз години след присъединението ни към Европейски Съюз към момента не сме благонадежден сътрудник.
Наред с незададените въпроси за Пеевски, за Движение за права и свободи, за държанието на министри, които искрено пазят ползите му, в изявлението с премиера липсваха и питания за позицията на холандския министър председател Рюте и за безапелационния отвод да бъдем признати в Шенгенското пространство.
А когато стана дума за корупция и се усети заплаха диалогът да тръгне натам, Борисов в типичния си жанр се концентрира върху високата заплата на водещия. И тъкмо в този миг водещият като че ли изчезна.
Два извода
Въпреки всичко това 30-минутният монолог на министър-председателя се оказа доста скъп. Защото освети следните две условия. На първо място този диалог, в който на процедура публицист липсваше, сподели напълно ясно кои тематики министър председателят заобикаля. В този смисъл изявлението подсказа, че в случай че публицисти и съпротива желаят да си правят съзнателно работата, оттук насетне би трябвало да приказват точно по тези въпроси.
И на второ място, само че не и по значение: този опит за диалог сложи за следващ път въпроса за ролята на публицистиката в България. В последните дни дебатът се върти към огромната социална медия, само че не по-малко неотложен е въпросът за частните.
Борисов ловко отвърна въпрос за корупцията с констатацията, че неговата заплата като министър председател е по-ниска от тази на журналиста. И по този начин потопи тематиката. Което още веднъж бе саморазкриващо - както за ръководството, по този начин и за медиите.
Именно затова е редно да се повдигне въпросът за заплащането на публицистите. По принцип високата заплата е тласък да си вършиш работата по най-високите стандарти, а също и един тип оценка за свършеното досега. Когато обаче възнаграждението се заплаща таман за противоположното - да се копае дъното на журналистическия стандарт, тогава това заплащане може да наподобява и като корупция, като един тип рушвет против услугата да не си вършиш работата или да нарушиш служебните си отговорности.
Докато медиите не стартират почтено и намерено да приказват за това, а те няма по какъв начин да го вършат, в случай че са заложени в банки да вземем за пример (тема, останала по мистериозен метод отвън обсега на медийния закон на Пеевски), интервютата в България няма да дават отговори, а просто ще слагат спомагателни въпроси. По които обществото пипайки би трябвало да се ориентира.
Редактор: Деница Райкова
От Народния съд до действителния притежател на фирмата-концесионер в Банско - Цеко Минев. Така мина първото от много време насам изявление на премиера Бойко Борисов, което не даде отговори, само че по тази причина пък сложи значително въпроси. И в случай че обществената среда е задоволително сензитивна, може да ги прочете и като признания. Самопризнания както от страна на политиците, по този начин и от страна на журналистическата колегия.
В рамките на 30 минути министър председателят препусна през тематики за политическите му съперници и за служителите в президентството, неглижира митингите за Пирин, направи опит да иронизира извънпарламентарната съпротива, похвали се с триумфите на държавното управление, нарежда се като балкански и европейски водач и сподели една значима част от метода, по който се прави политика в България, а точно - популизма. Последното Борисов стори с яростно разяснение на случая с Истанбулската спогодба, която, по думите му, се поддържа от ГЕРБ, само че все пак партията му я “оттегля”, изпращайки я в Конституционния съд, с цел да не носи пасиви.
Монологът
В това изявление, което мина по-скоро като половинчасов монолог, министър-председателят показва, че няма да носи самичък и този пасив - продължителните митинги в отбрана на Пирин, които всякога засягат и тематиката за ширещата се корупция в България. С осветяването на съакционера в Първа капиталова банка Цеко Минев като действителен притежател на концесионера в Банско, министър председателят на процедура пое курс към разграничение от него. Така той отвори още една огромна тематика, която обаче не бе подета в диалога с него - за метода, по който се оповестява информация в България. И най-много - кой приказва, когато медиите, защитаващи унищожаването на Пирин, са заложени в същата тази банка, явяваща се сплотяващо звено сред тях и зимния курорт.
В монолога си Борисов загатна без подкана и името на скандалния народен представител от Движение за права и свободи Делян Пеевски, което в действителност беше още един опит за “разграничаване”. Това разграничение обаче наподобява изцяло необикновено. Особено на фона на този случай от последните дни - монолитната поддръжка на ГЕРБ за закона “Пеевски” за КТБ. Редица специалисти към този момент допуснаха, че този закон има една-единствена цел - Пеевски да овладее активите на банката, които още не са попаднали в ръцете му. Темата обаче не бе наранена в изявлението.
Липсващият диалог
Впрочем, изчезналият диалог “Пеевски” не беше единствената „ дупка " в това изявление. Той бе просто част от цяла купчина изчезнали въпроси за метода на ръководство в България. Управление, което направи допустима скандалната декларация на вицепремиера Валери Симеонов, съдържаща закани и обиди по адрес на немска евродепутатка.
Липсващите въпроси за корупцията в България също са част от този несъстоял се диалог с премиера, който трябваше да изясни за какво толкоз години след присъединението ни към Европейски Съюз към момента не сме благонадежден сътрудник.
Наред с незададените въпроси за Пеевски, за Движение за права и свободи, за държанието на министри, които искрено пазят ползите му, в изявлението с премиера липсваха и питания за позицията на холандския министър председател Рюте и за безапелационния отвод да бъдем признати в Шенгенското пространство.
А когато стана дума за корупция и се усети заплаха диалогът да тръгне натам, Борисов в типичния си жанр се концентрира върху високата заплата на водещия. И тъкмо в този миг водещият като че ли изчезна.
Два извода
Въпреки всичко това 30-минутният монолог на министър-председателя се оказа доста скъп. Защото освети следните две условия. На първо място този диалог, в който на процедура публицист липсваше, сподели напълно ясно кои тематики министър председателят заобикаля. В този смисъл изявлението подсказа, че в случай че публицисти и съпротива желаят да си правят съзнателно работата, оттук насетне би трябвало да приказват точно по тези въпроси.
И на второ място, само че не и по значение: този опит за диалог сложи за следващ път въпроса за ролята на публицистиката в България. В последните дни дебатът се върти към огромната социална медия, само че не по-малко неотложен е въпросът за частните.
Борисов ловко отвърна въпрос за корупцията с констатацията, че неговата заплата като министър председател е по-ниска от тази на журналиста. И по този начин потопи тематиката. Което още веднъж бе саморазкриващо - както за ръководството, по този начин и за медиите.
Именно затова е редно да се повдигне въпросът за заплащането на публицистите. По принцип високата заплата е тласък да си вършиш работата по най-високите стандарти, а също и един тип оценка за свършеното досега. Когато обаче възнаграждението се заплаща таман за противоположното - да се копае дъното на журналистическия стандарт, тогава това заплащане може да наподобява и като корупция, като един тип рушвет против услугата да не си вършиш работата или да нарушиш служебните си отговорности.
Докато медиите не стартират почтено и намерено да приказват за това, а те няма по какъв начин да го вършат, в случай че са заложени в банки да вземем за пример (тема, останала по мистериозен метод отвън обсега на медийния закон на Пеевски), интервютата в България няма да дават отговори, а просто ще слагат спомагателни въпроси. По които обществото пипайки би трябвало да се ориентира.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ